РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Кърджали, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20215140201018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-002665 от 31.08.2021 г., издадено от
изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда”, с което на основание чл.416,
ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500
лв. на О.Т.А. с ЕГН **********, адрес с.Г., ул.„З.“ № *, общ.Кърджали, в качеството му на
работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.114а, ал.1 от КТ.
Жалбоподателят О.Т.А. счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не било извършено посоченото в него нарушение. Твърди, че
при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон.
Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. От
разпита на свидетелката Г.М. станало ясно, че отношенията между нея и лицето определено
като работодател не осъществявали признаците на трудов договор.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител, оспорва
жалбата и моли за решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде
потвърдено. Намира за доказано по безспорен начин извършването на нарушението.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия
орган. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за
законосъобразност на атакувания акт.
1
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 03.06.2021 г. в 09.30 часа свидетелите А.С., Е.Ю. и Л.И. – инспектори в Д„ИТ”
гр.Кърджали, извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в отрасъл
„Растениевъдство“ на обект, представляващ земеделски масив с овощни дръвчета-череши, с
обща обработваема площ 18.6698 хектара (номера на имотите: *****, *********, ********,
******, *******,******,******,******,*****,***** и ********). Същият се намирал в
землището на с.О., ******, общ.Кърджали и се стопанисвал от жалбоподателя О.Т.А. с ЕГН
********** – регистриран земеделски стопанин. Свидетелите установили на обекта да
работят няколко лица, сред които и Г.Б.М. с ЕГН **********. Тя и останалите работници
берели череши в земеделския масив на жалбоподателя. Г.Б.М. попълнила Декларация по чл.
402 ал.1 т.3 от КТ, в която е декларирала, че е започнала работа на 03.06.2021г. в 06:00ч. и
ще работи до 13:00ч., няма сключен трудов или граждански договор, а уговореното дневно
заплащане е в размер на 30 лева.
След проверката по работни места, в Д”ИТ” гр.Кърджали бил представен Трудов
договор № ***** от 03.06.2021 г. (образец бланка на еднодневен трудов договор, съгласно
чл.114а, ал.1 от КТ). Договорът бил с уникален идентификационен номер с изходящ час от
Информационната система на ИА ГИТ – 13.18 часа, което следвало проверката по работни
места в 09.30 часа. Освен това, със същия уникален идентификационен № ***** имало
сключен еднодневен трудов договор и с работника Ш.Ш.А. с ЕГН **********. По този
повод на 17.06.2021 г. срещу О.Т.А. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.114а, ал.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на
нарушителя, след което му бил предявен, но той отказал да го подпише и получи, като
отказът бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля Х.Ч.. На 31.08.2021 г. наказващият
орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 вр.
чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер
на 1 500 лева за извършено нарушение по чл.61, ал.1 вр. чл.114а, ал.1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите,
разпитани по делото, както и от писмените доказателства – Акт за установяване на
административно нарушение от 17.06.2021 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно
чл.416, ал.1 от КТ; Трудов договор № ***** от 03.06.2021 г., подписан от работника Г.Б.М.;
Декларация по чл. 402 ал.1 т.3 от КТ; Регистрационна карта на земеделски стопанин;
Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин от 07.01.2021 г.; Анкетен формуляр
№ 2 от 07.01.2021 г. за местонахождение на имот; Справка за дейността на О.Т.А. от
07.01.2021 г.; вносни бележки; Справка за предоставени образци на трудови договори;
Данни от регистър БУЛСТАТ за О.Т.А.; Протокол за извършена проверка изх.№
ПР2118538/17.06.2021 г.
При анализа на гласните доказателства съдът изцяло възприема свидетелските
2
показания на А.С., Е.Ю. и Л.И., тъй като са последователни, непротиворечиви и взаимно
допълващи се. Те са очевидци, извършили проверката по работни места и установили Г.Б.М.
да извършва трудова дейност в обекта, стопанисван от жалбоподателя. И тримата са
заварили лицето на работното му място в земеделския масив с овощни дръвчета в с.О.,
възприели са непосредствено извършваната от него дейност по бране на череши, наред с
още няколко работника. По никакъв начин не се установи посочените свидетели да са
пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Разпитаната по искане на
жалбоподателя свидетелка Г.М. не успя да обори доказателствената сила, с която се ползва
акта за установяване на административно нарушение като редовно съставен такъв по КТ.
Напротив, нейните показания също потвърждават факта, че е полагала труд в проверения
обект. Свидетелят Х.Ч. не е присъствал при установяване на нарушението, но дава
информация за процедурата по съставяне и предявяване на акта срещу жалбоподателя. Той
посочва, че О.А. присъствал при съставяне на АУАН, същият му бил предявен, но той
отказал да го подпише и получи, след което си тръгнал от сградата на Д„ИТ“.
Съдът кредитира и представената с административноказателната преписка
Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ. Същата е подписана на 03.06.2021 г. от
Г.М., което самата тя потвърди в съдебно заседание. Твърдението й, че декларацията е
попълнена от друго лице, а тя само е положила подписа си, се опровергава от свидетелите
С., Ю. и И., които удостоверяват пред съда, че М. саморъчно е попълнила декларацията си.
Прочее, цитираната декларация не е единствения документ, установяващ наличието на
административното нарушение. Изводът за същото се основава на всички други писмени и
гласни доказателства по делото, в най-силна степен на показанията на разпитаните
свидетели- очевидци на нарушението.
След проверката по работни места, от жалбоподателя е бил представен Трудов
договор с уникален идентификационен № *****, дата 03.06.2021 г. и час 13.18 ч., сключен с
работника Г.Б.М.. Трудов договор със същия номер, дата и час, обаче е бил регистриран и
подписан с друг работник - Ш.Ш.А.. Затова настоящата инстанция приема, че този документ
е съставен за нуждите на административнонаказателното производство и за да се избегне
административното наказване. Това само доказва, че установените отношения между
жалбоподателя и работника Г.Б.М. са били действително трудовоправни.
От правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва между
работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Според другата
посочена в атакуваното постановление правна норма – чл.114а, ал.1 от КТ, трудов договор за
краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и
регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител за работа за един ден, като това
време не се признава за трудов стаж. От доказателствата по делото безспорно се установи,
3
че на 03.06.2021 г. Г.Б.М. в рамките на деня е предоставяла работна сила за жалбоподателя,
като е осъществявала трудова дейност в обект, стопанисван от него, с оглед на което е
налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. В тази връзка
следва да се приеме, че процесното административно нарушение е извършено –
работодателят не е сключил трудов договор в писмена форма с работника Г.Б.М. преди
постъпването й на работа на 03.06.2021 г., с което и не са спазени правилата на чл.61, ал.1
вр. чл.114а, ал.1 от КТ. С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на О.Т.А. на основание чл.414, ал.3
от КТ, предвиждащ наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 1 500 до 15
000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63,
ал.1 или 2 от КТ. Жалбоподателят към процесната дата е бил регистриран земеделски
стопанин и попада в обхвата на разпоредбата на § 1, т.1 от КТ, регламентираща кой може да
бъде работодател по смисъла на КТ. Затова законосъобразно е определено, че същият има
качеството на работодател, респ. като такъв се явява субект на административното
нарушение. Наложената му санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я
намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения
на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна
на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация,
като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща
отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61,
ал.1 вр. чл.114а, ал.1 от КТ, както и на санкционната такава по чл.414, ал.3 от КТ. Именно
това са разпоредбите относими към осъщественото от жалбоподателя деяние. Нарушението
се явява доказано, за което вече бяха изложени съображения. Процесното деяние не
представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид
значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна
разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните
конституционни права, а именно трудовите права на гражданите. Освен това, деянието е
формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са
необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена опасност
от обичайната за този вид нарушения. Предвид това, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
4
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, на които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е
изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение
в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град
София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) следва да
бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-002665 от 31.08.2021 г.,
издадено от изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда”, с което на
основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 1 500 лв. на О.Т.А. с ЕГН **********, адрес с.Г., ул.„З.“ № 2, общ.Кърджали, в
качеството му на работодател, за нарушение на чл.61, ал.1 вр. чл.114а, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА О.Т.А. с ЕГН **********, адрес с.Г., ул.„З.“ № 2, общ.Кърджали, да
заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София, сумата от 100 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5