РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на дванадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 16013
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба, подадена от К.Х.К. против А.Ч., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 във връзка с чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 537 във връзка с
чл. 491 и сл. от Търговския закон.
Ищецът твърди, че на
04.04.2018 г. между него и ответника бил сключен договор за заем, по силата на
който на А.Ч. била предоставена сумата от 50000 лева. Уговорено било сумата да
бъде върната на 05.07.2018 г. Във връзка с каузалното правоотношение бил
издаден запис на заповед от 04.04.2018 г., с което заемателят се е задължил
безусловно да заплати сумата от 50000 лева. Тъй като длъжникът не изпълнил
задължението си в срок, то въз основа на заявление била издадена заповед за
изпълнение по гр.д. № 45940/2018 г. по описа на СРС, 148 състав, срещу която А.Ч.
възразил. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата от 50 000
лева, за която е издаден запис на заповед, и за която сума е издадена заповед
за изпълнение, ведно със законната лихва. Претендира направените разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба
заявява, че оспорва предявения иск като заявява, че ищецът не е предал сумата
от 50000 лева по сключения договор за заем от 04.04.2018 г., поради което не
дължи връщането й. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 04.04.2018 г. А.Ч. е
издал в полза на К.Х.К. запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е
задължил без протест да заплати сумата от 50000 лева, като сумата е платима на предявяване в срок до 05.07.2018
г. С подписа си А.Ч. е удостоверил, че записът на заповед му е предявен в срок.
Не е спорно между
страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на
04.04.2018 г. между К. Х. К. и А.Ч. е сключен договор за заем, по силата на
който К.К. е предоставил на А.Ч. сумата от 50000 лева срещу задължението на
заемателя да върне заетата сума не по-късно от 05.07.2018 г. Страните са
уговорили, че средствата по заема се предоставят в едноседмичен срок от датата
на подписване на договора по сметка, посочена от заемателя или в брой като в
този случай договорът служи като разписка, удостоверяваща получаването на
пълната сума от 50000 лева (т. 2.01., б. „а“ от договора. Като условие за
предоставяне на заема е посочено издаване на запис на заповед за сума в размер
на 50000 лева, който е следвало да бъде върнат на издателя след изпълнение на
всички задължения по договора.
Въз основа на
подадено от ищеца по настоящото дело заявление по гр. д. № 1387/2014 г. по
описа на СРС, ГО, 118 състав са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 27.01.2014 г., с които
е разпоредено на длъжника П.С.С.да заплати на кредитора С.П.Г.сумата
от 50 000 лева, дължима съгласно запис на заповед от 10.01.2013 г., ведно със законната лихва за периода от 13.01.2014
г. до изплащане на вземането. Длъжникът е
подал възражение в срок, поради което на заявителя е указано да предяви иск за
установяване съществуването на вземането.
На 05.04.2018 г. А.Ч.
е подписал разписка, с която е заявил, че е получил сумата от 50000 лева в
изпъление на договор за заем от 04.04.2018 г.
Въз основа на
подадено от ищеца по настоящото дело заявление по гр. д. № 45940/2018 г. по
описа на СРС, 148 състав са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които е разпоредено на
длъжника да заплати на кредитора К.Х.К. сумата от 50000 лева, дължима по запис
на заповед с падеж на предявяване, издаден на 04.04.2018 г., предявен без
посочена дата и депозиран пред съда на 12.07.2018 г., ведно със законна лихва
от 12.07.2018 г. до изплащане на вземането. Длъжникът е подал възражение в
срок, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване
съществуването на вземането.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника. Допустимостта на предявения иск е
поставена в зависимост от това възражението на длъжника да е подадено в
предвидения в чл. 414, ал. 2 от ГПК срок – двуседмичен срок от датата на
връчване на заповедта за изпълнение.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта
на сумата, за която по гр. д. № 45940/2018 г. на СРС, 148 състав, е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Основателността на
предявения иск е поставена в зависимост от това ищецът да установи, че
ответникът е положил подписа си като издател върху процесния запис на заповед, с който на 04.04.2018
г. безусловно се е задължил да заплати сумата от 50000 лева на падеж – на
предявяване до 05.07.2018 г.
Представеният по делото запис на
заповед съдържа реквизитите, предвидени
в чл. 535 от Търговския закон и инкорпорира задължението на Алюс Ч. да заплати
посочената в него сума. С оглед разпоредбата на чл. 537 във връзка с чл. 486,
ал. 1, т. 3 от Търговския закон, в конкретния случай падежът е на определен
срок след издаването. С подписа си ответникът е удостоверил, че записът на
заповед му е бил предявен в срок. Посоченото обстоятелство не е и спорно в
настоящото производство.
С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражения относно изпълнението на каузално
правоотношение, възникнало по договор за заем, сключен между ищеца и А.Ч.. Не е
спорно между страните, че процесният запис на заповед е издаден в изпълнение на
договор за заем от 04.04.2018 г. и е условие за предоставяне на заемната сума.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че заемодателят не е изпълнил
задължението си да предаде сумата от 50000 лева. По делото е представена
разписка, удостоверяваща предаване на исковата сума.
Предвид на изложеното, предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 3050,24 лева, представляващи направени в исковото и
в заповедното производство разноски.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от К.Х.К., ЕГН-**********,***3А
против А.Ч., ЕИК-**********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. **********иск по чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 124, ал.1 от ГПК във
връзка с чл. 415 от ГПК, че А.Ч. дължи
сумата от 50 000 лева, дължима по запис на
заповед с падеж на предявяване, издаден на 04.04.2018 г., предявен без посочена
дата и депозиран пред съда на 12.07.2018 г., ведно със законна лихва от
12.07.2018 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК по гр. д. № 45940/2018
г. по описа на СРС, 148 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
А.Ч., ЕИК-**********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. **********да заплати на К.Х.К., ЕГН-**********,***3А сумата от 3050,24
лева, представляваща направени по делото и в заповедното производство по гр. д.
№ 45940/2018 г. по описа на СРС, 148 състав.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: