№ 201
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000500031 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 10.11.2020г по гр. д. № 668/2019г на Софийски градски съд е отхвърлен
предявения от Е. Д. М. против Специализиран наказателен съд иск с пр. осн. чл.2б ЗОДОВ
за обезщетение в размер на 26 000 лева за неимуществени вреди на осн. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД,
причинени от отказа по искане вх. № 14604 от 26.11.2018г., да се отправи преюдициално
запитване до Съда на ЕС по НОХД № 3555/2018г. във връзка с разглеждане на мярката му за
неотклонение.
Против решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Е. Д. М., с която се твърди
неправилност поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че са нарушени
правата му по чл.6 ЕКЗПЧ и други разпоредби от конванцията, според които правото на
всяко лице на справедлив процес в кратък срок, и на чл.267 ДФЕС като не се е произнесъл
по направеното искане за отправяне на преюдициално запитване, което представлявало
отказ от правосъдие. Иска се отмяна на обжалваното отхвърлително решение и вместо това
постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в пълния заявен размер.
В срока за отговор насрещната по жалбата страна – ответник Специализиран
наказателен съд е подал отговор на въззивната жалба с възражения против оплакванията и
искане за потвърждаване на обжалваното решение.
САС при служебна проверка по чл.269 ГПК намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
1
При преценка основателността на заявените в жалбата оплаквания, настоящият
състав установи, че фактическата обстановка е правилно установена пред първата
инстанция. Изяснено е, че по НОХД № 3555/2018г ищецът Е.М. в качеството си на
подсъдим е поискал от състава на съда да отправи преюдициално запитване и служебно да
се произнесе по мярката му за неотклонение с формулирани въпрос, с които основно се
релевират твърдения за допуснати нарушения при вземане на мярка за неотклонение.
Установява се, че в три поредни заседания на 26.11.2018г., 29.11.2018г. и 04.12.2018г. пред
СНС е разглеждана мярката зе неотклонение, в последното от които с протоколно
определение е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение,
като съдът не се е произнесъл по искането за за преюдициално запитване.
При така установените факти са правилни изводите на първостепенния съд за
неоснователност на исковете по чл.49 ЗЗД. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника следва да се установят всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД – вреди в пряка причинна връзка с противоправно
поведение. Напълно се споделят изводите на съда, обосновани с разпоредбата на чл.486,
ал.1 НПК, че при направено от страна по делото искане за отправяне на преюдициално
запитване до СЕС, разглеждащият делото съд дължи произнасяне по него -в негова
компетентност е да го счете за основателно или не, но липсата въобще на акт по този въпрос
съставлява процесуално нарушение. Независимо от посоченото с така допуснатото от
формална страна процесуално нарушение, не се е стигнало до непозволено увреждане за
ищеца, защото от една страна формулираните в искането въпроси не касаят тълкуване на
норми на ЕС, а представляват по същество възражения против изводите на съда във връзка
мярката за неотклонение и следователно резултатът би бил идентичен, а от друга страна не
са доказани вреди в пряка причинна връзка с твърдяното нарушение. Въпреки, че в
показанията на разпитания пред първата инстанция свидетел се изтъкват данни, че ищецът е
бил напрегнат и фрустриран, сами по себе си те не са достатъчно убедителни, за да
обосноват извод, че тези негативни изживявания са в причинна връзка именно с отказа на
съда да отправи преюдициално запитване.
Поради пълно съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще
подлежи на потвърждаване, при който изход няма основание да присъждане на разноски на
жалбоподателя –ищец, а насрещната страна не е претендирала такива.
С оглед на изложеното САС
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.11.2020г по гр. д. № 31/2021г на Софийски градски
2
съд, I-21 състав.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок пред ВКС, считано от връчване
препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3