РЕШЕНИЕ
№ 260181/30.9.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №2864/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от „Д.6.“ ЕООД
***, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление №23-0000328 от 20.06.2019 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за
нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер 3000.00 лв.
Въззивникът оспорва
процесното НП като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че неправилно е прието да
се санкционира дружеството, тъй като описаното нарушение се изразява в допустителство, за което отговорен следва да е управителя
на юридическото лице. Излага доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила чл.34, чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и се изтъква, че неправилно
е приложен материалния закон, че не е посочена нарушена разпоредба от Наредба
№36, че липсват мотиви относно приложението на чл.28 ЗАНН и др.
Въззиваемата страна,
чрез процесуален представител твърди, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е
доказано по надлежния ред и претендира НП да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно. В съпроводително писмо е отправено и искане за
присъждане на сторените разноски.
След преценка на доводите на страните
и събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През м. април 2019 г. свидетелите
Б.И. – старши инспектор и Б.Г. – инспектор, служители на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Варна, извършили документална проверка на „Д.6.“ ЕООД. Дружеството
притежавало лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари
№12397. От представените документи и конкретно - информация от памет на дигитален
тахограф, се установило, че на 28.08.2018 г. бил
извършен превоз на товари с т. а. „Ивеко“, рег.№В6633ВН,
чиито водач бил Рафет Кямил. Установило се, че този водач към датата на превоза
не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност. Той имал такова
със срок на валидност от 26.08.2015 г. до 26.08.2018 г., а към 28.08.2018 г.
нямал издадено ново. От направена справка в системата на „Автомобилна
администрация“ станало ясно, че водачът имал издадено ново удостоверение за
психологическа годност от 15.10.2018 г. Този случай не бил изолиран, тъй като
водачът бил осъществил и други превози. Поради това свид.
Б. И. съставил против дружеството акт за установяване на нарушение, за това че
на 28.08.2018 г. превозвачът осъществил превоз на товари с МПС, чийто водач не
отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по
чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП, уредени в чл.7а ал.2 ЗАвП, а
именно - без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.
Нарушението било квалифицирано по чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП.
При предявяването на акта и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не били направени и
депозирани писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и
писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното
постановление. С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП, за което на въззивника било
наложено наказание „имуществена санкция” в размер 3000 лв.
Визираната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като
безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия показания
на всеки един от свидетелите Б. Г. и Б. И., така и от приобщените документи – жалба вх.№52-00-10-375 от 21.01.2020 г., НП №23-0000328 от 20.06.2019 г., АУАН №261036 от 17.04.2019 г.,
ведно с 2 бр. известия за доставяне, извлечение от справка от дигитален
тахограф на т. а. рег.№В6633ВН за водач Р. Кямил към дати 27.08.2018 г.,
28.08.2018 г. и 29.08.2018 г., извлечение от регистър на психологическите
изследвания на водачите за явявания на психологическо изследване на Р. Кямил
към 19.04.2019 г., констативен протокол рег.№80-00-10-64/5/ от 22.04.2019 г., Заповед
РД-08-249 от 15.05.2015 г., които, преценени в тяхната взаимносвързаност, са непротиворечиви, логично свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима
и е подадена в срока на обжалване. От приложените заверени копия от обратни
разписки е видно, че атакуваното постановление е било изпратено по пощата на
адреса на управление на дружеството, както и че пратката е била върната обратно
като непотърсена двукратно - на 03.09.2019 г. и на 14.10.2019 г. В самото
постановление е посочено, че е връчено на 14.10.2019 г., като е направено
отбелязване, че е влязло в сила на 22.10.2019 г. на основание чл.64, б.“б“ ЗАНН. Същевременно, нормата на чл.58, ал.2 ЗАНН сочи, че когато нарушителят не
е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. В случая тези изисквания не са били
спазени и с оглед константната практика на Административен съд - Варна в тази
насока, съдът намира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради
което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление
№23-0000328 от 20.06.2019 г. е издадено от компетентен орган - Началник на
Областен отдел „Автомобилна инспекция” гр. Варна към изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация", съгласно заповед №РД-08-249 от 15.05.2015
г. на Министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията в
шестмесечния преклузивен срок. Актът също е съставен
в сроковете по чл.34 ЗАНН, доколкото от приложените по преписката покана за
изискване на документи, приемо-предавателен протокол
и констативен протокол, се установява, че нарушението е било установено на
17.04.2019 г., на която дата е съставен акта. Поради това, възраженията в тази
насока са неоснователни. След предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН
не са били депозирани възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се
от разглеждане. Постановлението е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере, какво е обвинението и срещу
какво да се организира защитата. Посочена е датата, на която е бил осъществен
превоза, както и нарушената правна норма, като възраженията за това, че не е
посочен конкретен текст от Наредба №36 от 15.05.2006 г. са неоснователни,
доколкото в постановлението наказващият орган е изложил мотиви за причините,
поради които не приема случаят за маловажен. В хода на производството не са
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
нарушаване правото на защита на нарушителя, което е било реализирано в цялост с
депозиране на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно
наказващият орган е съотнесъл установените фактически
констатации към хипотезата на правната норма. От всички приобщени доказателства
по безспорен и категоричен начин се установява, че „Д.6.“ ЕООД има качеството
на лицензиран превозвач, който на основание чл.7а, ал.2 ЗАвП
може да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на
изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл.152, ал.1,
т.2 ЗДвП. Установено е също, че водачът, извършил превоз на товари за
дружеството на 28.08.2018 г. не е имал валидно удостоверение за психологическа
годност, тъй като издаденото му такова е било с изтекъл срок на валидност. Видно
от приложената по преписката справка, новото удостоверение за същия водач е
издадено на 15.10.2019 г., т.е. след осъществяване на превоза от 28.08.2018 г.
Обстоятелството, че именно на 28.08.2018 г. водачът е управлявал превозно средство, с което е
осъществен превоза, се доказва по безспорен и категоричен начин от приложената
по преписката информация от дигиталния тахограф, като
в случая вида на превоза се установява от приложените по делото документи.
Поради това съдът намира за правилен извода, че от „Д.6.“ ЕООД е допуснато
нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП. За превозвача е
налице задължение да не допуска водач, който не отговаря на изискванията на
закона или на подзаконовите нормативни актове, като в случая задължението за
притежание на удостоверение за психологическа
годност на водача е въведено с нормата на чл.7а, ал.2 ЗАвП,
респективно с наредбата по чл.152, ал.1, т.2 ЗДвП. Допуснатото нарушение е
осъществено в седалището на дружеството, тъй като от там то ръководи своята
оперативна дейност по извършване на превози. В този смисъл там е и мястото на
извършване на конкретното нарушение – допускане до извършване на превоз на
водач, който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност. В
този смисъл са Решение по к.а.н.д №2045/2019 г. и Решение по к.а.н.д.
№2386/2019 г. на Административен съд - Варна. За превозвача е било налице
задължение да организира работата на водачите по такъв начин, че да не допуска
да се извършва превоз без необходимите и валидни документи, което в случая не е
изпълнено.
Правилно на „Д.6.“ ЕООД е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер 3000 лв,
която е императивно предвидена в чл.96а, ал.1 ЗАвП,
като следва да се посочи, че приложената санкционна норма съдържа в себе си и
състава на допуснатото нарушение. И в акта, и в постановлението изрично е
посочено, че превозвача е допуснал превоз на товари от водач, който не отговаря
на съответните изисквания, а разпоредбата на чл.96г ЗАвП
е създадена именно, за да се санкционира подобно допустителство.
При установената фактическа
обстановка съдът намира, че случаят не би могъл да бъде приет за маловажен. Неговата
степен на обществена опасност не се различава от останалите нарушения от този
вид, а и за неговата съставомерност не се изисква
настъпване на вреди. В случая следва да се има предвид, че водачът е извършвал
превози в целия период, в който не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност. Поради това съдът намира, че разпоредбата на чл.28 ЗАНН
не следва да намери приложение за процесното
нарушение.
При тези констатации съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Съдът при
произнасянето си съобрази настъпилите законодателни промени, свързани с
наименованието на наказващият орган, който считано от 01.02.2020 г. , т.е. след
издаване на постановлението, е променен на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“.
С оглед изхода на делото и
съобразно направените искания, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.143 ал.1 АПК,
съдът намира, че следва на РД „Автомобилна администрация“ гр. Варна да се
присъди възнаграждение pd юрисконсулт.
При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП
и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ,
чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от
80 лв до 120лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът намира, че следва да
присъди съответното възнаграждение в размер 100 лв.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №23-0000328 от 20.06.2019 г., издадено от Началник на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушение по
чл.96г, ал.1, пр.2 ЗАвП, на „Д.6.“ ЕООД ***, ЕИК
*********, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер 3000.00 лв.
ОСЪЖДА „Д.6.“
ЕООД ***, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Варна възнаграждение за
юрисконсулт в размер 100.00 лв (сто лева, 00 ст.), на основание чл.63, ал.3 ЗАНН и
чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно- наказателната преписка да се върне на наказващия
орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: