РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 695
гр. Благоевград, 21.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Владимир Ковачев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500766 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
„Т“ ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С., р-н „К.“, ул. „Я.“ №,
представлявано от П. Р. П. и М. С. Ц., обжалва решение № 252 от 31.03.2025 г.,
постановено по гражданско дело № 2668 от 2023 г. на Районен съд Благоевград.
Неправилно последният приел, че исковата претенция е недоказана и
неоснователна. Топлоснабденият имот - нежилищно помещение със застроена
площ 193,56 кв. м., находящ се в гр. С., общ. „Н.“, ж. к. „Т.“, бл., ет., бил разделен
на три обекта съгласно разрешение за строеж № 57 от 27.11.2018 г. на главния
архитект на р-н „Н“: 1 - офис №, със застроена площ 52,14 кв. м., 2 - нежилищно
помещение със застроена площ 77,92 кв. м., и 3 - офис № 2, със застроена площ
63,50 кв. м. За процесния период - от 12.2019 г. до 04.2021 г. - и трите имота били с
една и съща партида с аб. № 342164 /инсталация **********/. Едва след процесния
период, на 21.12.2022 г., било депозирано заявление да бъде разделена партидата за
трите имота. С нотариален акт № 30, том IX, рег. № 11846, дело № 1333 от
09.12.2019 г., „С“ ООД продало на „Е“ ЕООД офис №. Фирмата била длъжник по
издадената заповед за изпълнение за 52,14/193,56 ид. ч. от задължението. С
договор за наем от 27.04.2021 г., ответникът отдал под наем на „Н“ ЕООД
нежилищното помещение. С нотариален акт № 52, том I, рег. № 847, дело № 45 от
23.04.2021 г., „С“ ООД продало на трето лице - Е. Й. Ш.-Ш, офис №. От
представените по делото доказателства се установявало, че ответникът, за
процесния период, е собственик на 141,42/193,56 ид. ч. от топлоснабдения имот -
нежилищно помещение със застроена площ 193,56 кв. м. Действително, „С ТЛ“
1
ООД не било собственик на офис № 1, което се установявало от представените
доказателства. Същото било собственик на останалите два обекта: нежилищното
помещение и офис № 2. Това обстоятелство се потвърждавало от самия ответник с
отговора му по чл. 131 от ГПК. Нито в исковата молба, нито в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение бил посочен като топлоснабден имот офис № 1.
Същият бил част от топлоснабдения имот нежилищно помещение със застроена
площ 193,56 кв. м. и собственост на „Е“ ЕООД, съдлъжник в заповедното
производство. Неоснователни били мотивите на първоинстанционния съд, че
ищецът не доказал ответникът да е ползвал топлоснабдения имот през процесния
период. Имотът не можел да бъде ползван за процесния период, тъй като тогава
бил в ремонт. Нежилищното помещение било част от сграда в режим на етажна
собственост. Макар етажната собственост да не била персонифицирана, за
отношенията в енергетиката законодателят я разглеждал като колективен субект,
явяващ се самостоятелен потребител на услугата „Доставка на централно
отопление“. Вещото лице посочило, че сумите за топлинна енергия за
топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата към момента
нормативна уредба в областта на енергетиката. Първоинстанционният съд, от една
страна, кредитирал изцяло изготвената експертиза, а от друга счел, че липсват
доказателства за доставяне на услугата по снабдяване на обекта с ТЕ от ищцовото
дружество. Отрицателните факти, като конкретни явления или състояния от
обективната действителност, можели да бъдат предмет на доказване и страната,
която ги твърдяла, защото извежда от тях изгодни правни последици, носела
доказателствената тежест. Не били представени доказателства относно ползването
на имота. Възможно било имотът да е бил обитаван от собственика му, но и също
така от друг субект по силата на договор, а можело и да е бил посещаван
фактически от различни лица. Тези обстоятелства били без значение за
производството, тъй като неоснователното обогатяване не възниквало за кръга
лица, които фактически са потребили отдадената топлинна енергия, а за лицето,
което е спестило разходите по заплащането й. По иска по чл. 59 от ЗЗДог, за
заплащане на стойност на ползвана без договор топлинна енергия, не следвало да
се доказва, че ответникът фактически е ползвал съответния топлоснабден имот. По
делото било доказано, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. При
тази хипотеза не било необходимо ищцовото дружество да доказва фактическо
ползване на имота, доколко се предполагало, че собственикът владее и ползва
вещите си. Фактическото ползване подлежало на доказване само при липса на
доказателства ответникът да е собственик и ползвател на топлоснабдения имот.
2
Между страните не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия,
въпреки отправената покана от ищцовата страна, поради което длъжникът се
обогатил неоснователно за сметка на ищеца и дължал да му върне онова, с което се
е обогатил неоснователно, до размера на обедняването. Претенцията на основание
чл. 59 от ЗЗДог следвало да бъде уважена, тъй като се доказала реално доставена
топлинна енергия и неплащане от ответната страна в посочения размер, с което
ищцовото дружество се обеднило, а ответникът се обогатил. Липсата на договор не
освобождавала ответното дружество от заплащане на разходената топлинна
енергия. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените
искове, както и присъждане на направените разноски. Не се правят процедурни и
доказателствени искания.
„С“ ООД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „А. С.“ №, ап.,
представлявано от П. Б. К., е подало отговор на жалбата. В него се поддържа, че тя
е неоснователна. Същата изобилствала от неточности, които препятствали другата
страна за вземане на адекватно отношение. Това било и демонстрация на
неуважение към съда. Решението било правилно. За първи път във въззивната
жалба ищецът въвеждал обстоятелства относно някакъв имот, който бил разделен
на три отделни такива. Посочвали се нотариални актове за продажба на имоти и
договори за наем. Такива обстоятелства изобщо не били наведени в исковата
молба. Отново не ставало ясно - нито от исковата молба, нито от въззивната жалба
- посоченият абонатен номер за кой обект е, за какъв период и кой и на какво
основание е собственик на този обект. В този смисъл правилно било решението на
съда, че липсват категорични доказателства на кой обект е собственик ответникът
и ползвал ли е той имота за процесния период. Вещите лица работили само по
документи, представени от ищеца, и без да правят собствени изчисления за
правилността на търсените суми. Освен това, от заключението на вещото лице по
СТЕ било видно, че има необясними несъответствия в изравнителните сметки за
двата отчетни периода: 05.2019 г. - 04.2020 г. и 05.2020 г. - 04.2021 г. Видно било от
тях, че е различен броят на обитателите и броят на водомерите за двата периода.
Освен това, във втората изравнителна сметка имало посочена сума за отопление,
при положение, че вещото лице посочило два констативни протокола - от
27.06.2020 г. и 22.05.2021 г. - от които било видно, че не се ползва отопление.
Отново стоял въпросът за кой точно обект са тези данни, в кой от тях има водомер,
отоплителни тела и чия собственост е той, и как точно ищецът е решил какво е
задължението на ответника. Развивали се аргументи за неоснователно обогатяване,
каквото искане липсвало в петитума на исковата молба, а в обстоятелствената част
3
на същата било маркирано само с едно изречение. Не се доказало и влизането в
сила на цитираните от ищеца общи условия, съгласно изискванията на чл. 150, ал.
2 от ЗЕ. Районният съд изложил подробни мотиви, с които обосновал решението
си. Жалбата била неоснователна и не следвало да бъде уважена. Решението било
правилно и законосъобразно. То следвало да бъде потвърдено. Претендират се
разноски за въззивното производство. Не се правят процедурни и доказателствени
искания.
„Нелбо инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
С., р-н „И.“, ул. „Т.“ №, представлявано от И. Ц. Р., което е трето лице-помагач на
ищеца, не е взело отношение по жалбата и отговора.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Те следва да бъдат разгледани в
открито заседание на въззивната инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд Благоевград
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
02.10.2025 г. и да започне в 09:00 ч.
На страните /на „Т“ ЕАД - на адрес гр. С., р-н „К.“, ул. „Я.“ № , на „С“ ООД - чрез
адвокат П. П., а на „Н“ ЕООД - на адрес гр. С., р-н „К.“, ул. „Х“ №/, ДА СЕ
ВРЪЧАТ призовки и копия на настоящия съдебен акт, а на жалбоподателя - и
екземпляр от отговора на жалбата.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4