№ 195
гр. Шумен , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело
№ 20203630101988 по описа за 2020 година
Предявени са три обективно съединени положителни установителни иска с правна
квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД – по
отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на
възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД – по отношение
на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от “***” ООД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к. ***, комплекс ***, бл.35,
ап.партер, представлявано от П. С. Д. и М. П. В. - Д., със съдебен адрес: гр.***, ул.“***“ №6,
ет.1, офис 4, чрез адв.М. СТ. срещу Н. Г. Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр.Шумен, ул.“***“ №12, ет.6, ап.30.
Ищцовото дружество твърди, че в качеството си на финансова институция по силата
на Договор за потребителски кредит „BestCredit“ на вноски №3001019/13.11.2018 год.
отпуснали на ответника потребителски кредит в размер на 1200 лева. В исковата молба
излагат, че ответникът е кандидатствал за отпускане на кредита чрез сайта на дружеството.
Съгласно клаузите на договора Н. следвало да върне кредита на 10 равни двуседмични
вноски, като падежните дати били уговорени в договора за кредит. Последната падежна дата
била на 02.04.2019 год. Ответникът следвало да върне общо сумата от 1307.70 лева,
включваща освен главницата от 1200 лева и договорена лихва за срока на договора от
13.11.2018 год. до 02.04.2019 год. в размер на 107.71 лева.
Ответникът не заплатил нито една вноска по кредита, като след изтичане срока на
1
договора последният дължал следните суми: 1200 лева - главница, представляваща
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит „BestCredit“ на вноски
№3001019/13.11.2018 год., 107.71 лева – договорна лихва за периода от 13.11.2018 год. до
02.04.2019 год., 840.00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел IV от
договора за периода от 13.11.2018 год. до 02.04.2019 год., 151.22 лева – мораторна лихва за
периода от 27.11.2018 год. до 12.03.2020 год., 101.07 лева – такса разходи, съгласно ОУ и
Тарифа на дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считаното от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на сумата. Тъй ответникът не заплатил задължението си, на основание чл.410 от ГПК
поискали издаване на заповед за изпълнение, по силата на която да бъде осъден длъжникът
да им заплати посочените по-горе суми. Тъй като след връчване на заповедта за изпълнение
от страна на ответника е било депозирано възражение за ищцовото дружество на основание
разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си
по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска срещу
ответника, като молят съда да признае за установено, че Н. Г. Н., с ЕГН********** дължи
на “***” ООД, с ЕИК*** сумите от 1200 лева - главница, представляваща неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит „BestCredit“ на вноски
№3001019/13.11.2018 год., 107.71 лева – договорна лихва за периода от 13.11.2018 год. до
02.04.2019 год., 151.22 лева – мораторна лихва за периода от 27.11.2018 год. до 12.03.2020
год., ведно със законната лихва върху главницата, считаното от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Молят също ответникът да бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото
производство и в заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява представител. От тяхно име е
депозирана писмена молба преди датата на първото съдебно заседание, в която излагат
становище по съществото на спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен
отговор. В отговора последният заявява, че счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Твърди, че в края на 2018 год. случайно узнал, че е длъжник по множество
договори за кредит, между които и настоящия. Тъй като не бил теглил такива и не бил
контактувал с кредитодатели, а голяма част от договорите били сключени в гр.*** подал
жалба до РУ ***, където било образувано досъдебно производство №35/2019 год. за
извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Твърди, че в резултат на проведеното
разследване било установено извършена злоупотреба с негови лични данни, в резултат на
което от негово име са били изтеглени 19 кредита.
В отговора на исковата молба излага, че между него и ищцовото дружество не е
2
възниквало валидно облигационно отношение, не е подалвал искане за кредит и не е
подписвал никакви документи. В същото време твърди, че не е получавал и сумата от 1200
лева, предмет на претенцията на ищцовото дружество в настоящото производство. Счита, че
по делото липсват доказателства в тази насока. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител – адв.С. М. от ШАК, като моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като
поддържа изложеното в тази насока в отговора на исковата молба.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “***” ООД, с ЕИК*** представлява финансова институция по
смисъла на ЗКИ, като било вписано в регистъра на финансовите институции, водени от БНБ
под номер BGR00392. В тази връзка дружеството предоставяло потребителски кредити, като
кандидатстването за кредит се осъществявало или чрез подаване на молба по телефон или
чрез попълване на електронна форма на регистрация – заявление /молба/ за отпускане на
кредит, намираща се на WEB – страницата на дружеството – www.bestfinance.bg. Договорът
за кредит с кредитополучателите се сключвал във формата на електронен документ, като
при кандидатстване за отпускане на кредит някой от посочените по-горе начини, кандидат
кредитополучателят попълвал/заявявал пълни и верни данни и собственоръчно подписвал
документа, като съгласно чл.5.27 от Общите условия Договорът за кредит се считал за
сключен след изпращане от Клиента на Кредитодателя на съгласие за сключване на
Договора за кредит. Отговорът, съдържащ съгласието на кредитополучателя за сключване
на договора за кредит, потвърждавало неговото желание за незабавно превеждане на сумата
по кредита по банковата му сметка или за теглене на каса в системата на EasyPay.
На 13.11.2018 год. в 15.26.11 часа на сайта на ищцовото дружество била изпратена
заявка от IP: 149.62.202.230, като била извършена регистрация чрез използване на е-mail
адрес: *************@*****.***. След попълване на заявката за кандидатстване съгласно
Общите условия на клиента бил предоставен ПИН код под формата на електронно
съобщение /СМС/ на посочения от него телефонен номер. Посредством получения код било
извършено потвърждаване на заявката чрез въвеждане на ПИН кода, като посредством
натискане на бутон „Потвърди“ заявката била изпратена за разглеждане. След получаване на
заявката е било изпратено съобщение на посочената електронна поща за потвърждение на
договора, като бил приложен Стандартен европейски формуляр и Общи условия.
Посредствот изпратен СМС на посочен в заявката телефон на 13.11.2018 год. в 15.50 часа
било потвърдено сключването на Договор за потребителски кредит „BestCredit“ на вноски
№3001019/13.11.2018 год. за сумата от 1200 лева. След потвърждаване получаването на
документите сумата от 1200 лева е била изпратена чрез избраната от кредитополучателя
3
начин – чрез превод на каса на лицензиран оператор за парични преводи EasyPay.
Сумата била получена на каса на лицензиран оператор за парични преводи EasyPay
чрез разписка №07000815634483 на 13.11.2018 год. в 16.56 часа.
Тъй като ответникът не заплатил задължението си, ищцовото дружество поискало на
основание разпоредбата на чл.410 от ГПК издаване на заповед за изпълнение, по силата на
която да бъде осъден длъжникът да им заплати посочените по-горе суми. Във връзка с
образуваното заповедно производство била издадена заповед за изпълнение, като било
оставено без уважение искането за осъждане на ответника за сумите от 840.00 лева –
неустойка за неизпълнение на задължение по Раздел IV от договора за периода от 13.11.2018
год. до 02.04.2019 год. и 101.07 лева – такса разходи, съгласно ОУ и Тарифа на дружеството.
Тъй като след връчване на заповедта за изпълнение от страна на ответника е било
депозирано възражение за ищцовото дружество на основание разпоредбата на чл.415, ал.1
от ГПК е възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: разписка за извършено плащане, издадена
от Easy Pay №07000815634483/13.11.2018 год., Договор за потребителски кредит
„BestCredit“ на вноски №3001019/13.11.2018 год., Общи условия, Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Пълномощно, Вносна
бележка за заплатена държавна такса, Договор за правна защита и съдействие, материалите,
приложени по ЧГД №1156/2020 год. по описа на ШРС, Удостоверение №365000-
2594/21.01.2020 год., Договор за финансов лизинг №182758329629/15.03.2018 год., Съгласие
за приемане на управление, Доклад, Декларация, Доклад, копие на лична карта, Договор за
правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Справка от Второ РУ-***
относно хода на Досъдебно производство №35/2019 год. по описа на Второ РУ-***.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното
производство съдебно-графическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че
подписът за „клиент/customer“ в Разписка №07000815634483 от 13.11.2018 год. на „***“ АД,
България не е положен от лицето Н. Г. Н., с ЕГН**********. Заключението на вещото лице
е категорично и при изготвянето му са взети образци от сравнителен материал от различни
документи, в това число и от положен от самото лице сравнителен материал. Съдът няма
основание да поставя под съмнение специалните знания и обективността на вещото лице,
поради което намира, че така даденото заключение е пълно и обективно и следва да бъде
кредитирано изцяло.
В тази връзка по отношение направеното от ответната страна оспорване авторството
на подписа, положен срещу „клиент/customer“ в Разписка №07000815634483 от 13.11.2018
год. на „***“ АД, България от името на Н. Г. Н., с ЕГН********** и с оглед заключението
на изготвената съдебно-графическа експертиза съдът намира за доказано оспорването
4
авторството на подписа в посочения по-горе писмен документ, поради което същия следва
да бъде изключен от доказателствата по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото и по-конкретно от изготвената съдебно-графическа
експертиза се установява по безспорен начин, че подписът за „клиент/customer“ в Разписка
№07000815634483 от 13.11.2018 год. на „***“ АД, България не е положен от лицето Н. Г. Н.,
с ЕГН**********. Следователно посочената разписка, която е единствения физически
подписан по делото документ не установява получаване на сумата от 1200 лева от
ответника. По делото липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че
именно Н. е бил лицето, кандидатствало за получаване на посочения кредит по Договор за
потребителски кредит „BestCredit“ на вноски №3001019/13.11.2018 год. Както е посочено
по-горе кандидатстването за кредит е било осъществено чрез попълване на електронна
форма на регистрация – заявление /молба/ за отпускане на кредит, намираща се на WEB –
страницата на дружеството – www.bestfinance.bg. Договорът за кредит с кредитополучателя
е сключен във формата на електронен документ, като заявката е била изпратена от IP адрес:
149.62.202.230, като е била извършена регистрация чрез използване на е-mail адрес:
*************@*****.***. В същото време обаче по делото липсват каквито и да е
доказателства, от които да се установи, че посоченият е-mail адрес и телефонни номера,
посочени като такива за контакти, респективно чрез които е получен СМС кода за
потвърждение, се ползват от ответника и че в действителност заявката е била подадена
именно от него.
Наличието на доказателства, че разписката, доказваща получаване на сумата от 1200
лева е била подписана от лице, различно от ответника и липсата на каквито и да е други
доказателства относно действителната самоличност на лицето, кандидатствало за кредит,
респективно потвърдило сключването на договора за кредит, прави твърдението на
ищцовото дружество за наличието на валидно облигационно отношения между тях и
ответника недоказано.
В подкрепа на този извод е и приложеното като писмено доказателство по делото
Удостоверение №365000-2594/21.01.2020 год., от което се установява, че във Второ РУ-***
се води ДП №35/2019, по което е установено, че е налице злоупотреба с личните данни на
лицето Н. Г. Н., с като по този начин от негово име неправомерно са получени 19 кредита,
между които е й потребителски кредит за сумата от 1200 лева, обективиран в Договор за
потребителски кредит „BestCredit“ на вноски №3001019/13.11.2018 год., сключен между
“***” ООД, с ЕИК*** и Н. Г. Н..
С оглед на изложеното съдът намира, че поради липсата на доказателства, че между
“***” ООД, с ЕИК*** и Н. Г. Н., с ЕГН********** е било налице валидно облигационно
отношение, както и че последният е получил въз основа на него сумата от 1200 лева,
5
предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат
отхвърлени изцяло, като се приеме за установено, че Н. Г. Н., с ЕГН********** не дължи на
“***” ООД, с ЕИК*** сумите от 1200 лева - главница, представляваща неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит „BestCredit“ на вноски
№3001019/13.11.2018 год., 107.71 лева – договорна лихва за периода от 13.11.2018 год. до
02.04.2019 год., 151.22 лева – мораторна лихва за периода от 27.11.2018 год. до 12.03.2020
год., ведно със законната лихва върху главницата, считаното от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ищцовото
дружество дължи на ответника направените по заповедното и настоящото производство
разноски в общ размер на 551.70 лева, включващи адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете и съгласно
представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по заявено от ответника Н. Г. Н., с
ЕГН********** оспорване на истинността на представена от ищцовата страна Разписка
№07000815634483 от 13.11.2018 год. на „***“ АД, България, че документът е неистински в
частта относно авторството на подписа на лицето Н. Г. Н., с ЕГН**********, поставен
срещу „клиент/customer“, като на основание чл.194, ал.2 от ГПК я изключва от
доказателствата по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен
срок от датата на съобщаване на страните за решението по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ж.к. ***, комплекс ***, бл.35, ап.партер, представлявано от П. С. Д. и М.
П. В. - Д., със съдебен адрес: гр.***, ул.“***“ №6, ет.1, офис 4, чрез адв.М. СТ. срещу Н. Г.
Н., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №12, ет.6, ап.30 обективно
съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че Н. Г. Н., с
ЕГН********** дължи на “***” ООД, с ЕИК*** сумите от 1200 лева /хиляда и двеста
лева/ - главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит „BestCredit“ на вноски №3001019/13.11.2018 год., 107.71 лева /сто и седем лева и
седемдесет и една стотинки/ – договорна лихва за периода от 13.11.2018 год. до 02.04.2019
год., 151.22 лева /сто петдесет и един лева и двадесет и две стотинки/ – мораторна лихва
за периода от 27.11.2018 год. до 12.03.2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считаното от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които е била издадена Заповед за
6
изпъленние №495/03.07.2020 год. по ЧГД №1156/2020 год. по описа на ШРС, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к.
***, комплекс ***, бл.35, ап.партер, представлявано от П. С. Д. и М. П. В. - Д., със съдебен
адрес: гр.***, ул.“***“ №6, ет.1, офис 4, чрез адв.М. СТ. ДА ЗАПЛАТИ НА Н. Г. Н., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №12, ет.6, ап.30 сумата от 551.70
лева /петстотин петдесет и един лева и седемдесет стотинки/, представляваща направените
в хода на настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7