№ 2485
гр. Варна, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20243110108630 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба с обективно съединени искове по чл.127, ал. 2 от СК и по
чл. 127а от СК от Р. Е. Д. от **** срещу ответника С. Р. Н. от ***, обл. К..
Ищцата Р. Е. Д. твърди в исковата си молба, че с ответника Н. се запознали през м.
април 2019 г., като връзката им продължила около година. Ответникът пътувал често до К. и
не се връщал с дни и седмици. По време на ковид пандемията ищцата забременяла, а на
05.07.2021г. ответникът й съобщил, че се разделят. На 07.07.2021 г. се родила дъщеря им
А.Е.Д. Ищцата съобщила за това на ответника, след което възстановили отношенията си.
След раждането ищцата се установила в жилището на родителите си в ***. Повече от месец
ответникът не потърсил ищцата, нито се интересувал как е детето, след което родителите
отново се събрали и взели решение да се преместят да живеят в гр. К.. Последвал период на
чести събирания и раздели между двамата. Шщцата излага че ответникът я удрял
многократно, проявявал вербално и психическо насилие спрямо ищцата, отправял заплахи за
живота й, както и на нейни близки. През 2022 г. ищцата завела дело по ЗЗДН, но поради
упражнен натиск от страна на ответника, тя била принудена да оттегли претенцията си и
делото било прекратено. Посочва, че фактическата раздяла между нея и ответника датира от
м. февруари 2024 г., когато заедно с детето А. ищцата напуснала ответника. По късно
ищцата била известена, че ответникът припознал детето. Припознаването било извършено
през месец май 2024 г. Ищцата твърди че основните грижи за детето от раждането и към
настоящия момент полага само тя. Сочи че между нея и детето й има силна емоционална
връзка. Детето било социализирано в гр.**, където вече имало среда. По отношение на иска
с пр. осн. чл. 131 ГПК твърди, че поведението на бащата представлява пряка и
непосредствена опасност за живота и здравето на детето, с поведението си бащата давал лош
пример за подражание.
1
Предвид така изложените обстоятелства ищцата моли съда да постанови решение, с
което да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на детето;
да постанови местоживеенето на детето да е при нея, на адреса на родителите й, където тя
живее; както и да се произнесе относно режима на лични отношения като бъде определен на
бащата режим на лични отношения с детето, както следва: всяка събота и неделя на нечетна
седмица от месеца от 10:00 ч. до 17: 00 ч. без преспИ.е, като ответникът взема детето от
дома на майката и го връща пак там; деня следващ рождения ден на детето А. 07.07. (седми
юли) от 17:30 часа до 19:30 часа, като бащата взема детето и провежда срещите в
присъствието на соц. работник и го връща обратно в дома; на рождения ден на бащата
21.06. (двадесет и първи юни) от 17:30 часа до 19:30 чеса като бащата взема детето и
провежда срещите в присъствието на соц. работник и го връща обратно в дома; през
коледната ваканция от 14:00 часа до 19:00 часа на 26.12. (двадесет и шести декември) и на
27.12. (двадесет и седми декември) и от 14:00 часа до 19:00 часа на 02.01. (втори януари и на
03.01. (трети януари), като бащата взема детето и провежда срещите в присъствието на соц.
работник и го връща обратно в дома; през лятната ваканция от 14:00 часа до 19:00 от 01.08
(първи август) до 05.08. (пети август) и от 14:00 часа до 19:00 от 25.08 (двадесет и пети
август) до 30.08. (тридесети август), като бащата взема детето и провежда срещите в
присъствието на соц. работник и го връща обратно в дома.
Ищцата претендира издръжка за детето в размер на 600 лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба в с съда, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска,
с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно
основание за нейното изменяване или прекратяване.
Ищцата претендира също така и издръжка за минало време в месечен размер от 600 или
в общ размер от 7200 лева, за период от 09.07.2023г. до 09.07.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата, от датата за завеждане на ИМ - 09.07.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на исковата претенция с пр. осн. чл.127а от СК моли съда да даде
разрешение, заместващо съгласието на бащата С. Р. Н. на майката Р. Е. Д., да бъде издаден
паспорт за пътуване извън страната на малолетното дете А. С. Н., както и да се даде
разрешение, заместващо съгласието на бащата С. Р. Н. на майката Р. Е. Д. детето А. да
пътува и престоява извън пределите на Република България през всеки сезон на годината до
определени държави, а именно: на територията на всички държави от ЕС - Белгия, Франция,
ФР Германия, Италия, Люксембург, Холандия, Дания, Ирландия, Гърция, Португалия,
Испания, Австрия, Финландия, Швеция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша,
Словакия, Словения, Унгария, Чехия, Румъния, Хърватия, както и Канада, Йордания,
Замбия, Зимбабве, Република Южна Африка, САЩ, Турция, Сърбия и Северна Македония,
Египет, Дубай Доминиканска република, Мексико, Сингапур, Тайланд, Малайзия, Босна и
Херцеговина, Черна гора, Занзибар, Куба, Великобритания и държави от Руската федерация
без да се нарушава определения режим на лични отношения на бащата с детето А., вкл. и да
има възможност да пътува с детето до всички изброени държави с цел почивка и екскурзии
2
и да престояват от датата на влизане в законна сила на постановеното решение по делото до
навършване на пълнолетие, придружавани от майката или друго упълномощено от нея лице
– роднини, учители, треньори и др.
Ищцата претендира и да й бъдат присъдени направните по делото разноски.
В депозирания писмен отговор ответникът, чрез процесуалните си представители
заявява, че счита предявения иск за неоснователен. Посочва че с ищцата се запознават в
период от живота и на двамата, в който и двамата, освен връзката помежду им, са имали
отношения и с други лица. След като било ясно, че страните очакват дете, ищцата заявила на
ответника, че ще прекрати връзката си с мъж на име Илия. Оспорва твърдението на ищцата,
че ответникът заявил желанието си да се разделят в деветия месец от бременността на
ищцата. При раждането на детето, ответникът без да е сигурен в произхода на детето,
закупил необходимости на стойност от 3000 лв. За да получава обезщетение от НОИ за
раждане и отглеждане на дете, ответникът назначил ищцата в свое търговско дружество. Бил
направен тест за произход след навършването на 40 дни на детето, след което при
установяването, че тестът е положителен и баща е именно ответника, страните се
преместили да живеят в гр. К.. Излага че по време на съвместното им съжителство обект на
психически тормоз бил ответника, а не ищцата. Излага че причина за проблемните им
отношения е и майката на ищцата, която настройвала дъщеря си срещу ответника. Оспорва
твърденията на ищцата за физическа саморазправа и актове на тормоз над ищцата и
близките й. Оспорва твърдението на ищцата, че последната се грижи сама за детето. Ищцата
започнала да ограничава възможността бащата да вижда детето си. В тази връзка оспорва
родителския капацитет на майката, като излага че детето А. има нужда от присъствието и на
двамата родители в живота й. Оспорва твърдението на майката, че детето е социализирано в
гр.**, т.к. до февруари 2024г. А. е живяла само през първите си 40 дни в гр.**. Оспорва
твърдението на ищцата, че ответникът представлява опасност за здравето и личността на
детето. Счита че по-добрият и отговорен родител е бащата. Оспорва претендираната
издръжка за минал период като посочва, че до м. февруари 2024 г. страните са живели
съвместно и той е осигурявал средствата за издръжка на домакинството. Оспорва
претендирания размер месечна издръжка като необосновано завишен. На 18.07.2024г.
ответникът заплатил на ищцата издръжка в размер на 250 лв., която сума след това му била
върната. Оспорва искания от ищцата режим на лични отношения между бащата и детето и в
случай че родителските права бъдат предоставени на майката, посочва режим който според
бащата би отговарял на интереса на детето. Изразява становище по отношение на страните,
за които е поискано от майката разрешение за заместващо съгласие за пътуване до тях.
Ведно с отговора на исковата молба са предявени насрещни искове по чл.127, ал. 2
от СК и по чл. 127а от СК, с които ищецът по него моли съдът с решението си да
предостави на него упражняването на родителските права спрямо детето, като постанови и
детето да живее при него. Моли на ответницата да бъде определен режим на лични контакти
с детето, както следва: майката има право да взима и вижда детето всяка нечетна седмица от
месеца /като първа седмица в годината без значение колко дни има се смята за нечетна/ от
3
18:00 часа в петък или след приключване на учебните занятия до 18:00 часа в неделя с две
преспИ.ия в дома на майката, както и всяка четна седмица от месеца в сряда и петък от
17:00 часа или след приключване на учебните занятия до 20:00 часа без приспИ.е; на
рождения ден на майката 09.11. има право да взима и вижда детето от 10:00 часа до 20:00
часа без приспИ.е; всяка четна година детето ще прекарва Коледните празници по следния
начин: от 10:00 часа на 24.12 до 18:00 часа на 25.12 детето ще бъде при своята майка; всяка
нечетна година детето ще прекарва Коледните празници по следния начин от 10:00 часа на
26.12. до 18:00 часа на 27.12 детето ще бъде при своята майка; майката има право да взима и
вижда детето от 10:00 часа на 01.07 до 18:00 часа 15.07 и от 10:00 часа на 01.08 до 18:00 часа
на 15.08, на рождения ден на бащата 21.06. детето ще бъде при него независимо от режима
на майката вземането и връщането на детето следва да е от и до дома на бащата; детето ще
прекарва по три дни на празниците Рамадан байрам и Курбан байрам както и на 14.09
/раждане на Мохамед/ при своя баща без оглед на определения режим на лични отношения
на майката, майката има право да взима и вижда детето през първата половината на
пролетната ваканция ако тя не съвпада с Великденската така, майката има право да взима и
вижда детето на празниците 03.03, 22.09,24.05 а всяка нечетна година има право да взима и
вижда детето на 01.05 и 06.09 с начален час на вземане 10:00 часа до 20:00 часа без приспИ.е.
Моли също, ответницата да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за детето в
размер на 400 лв., ведно със законната лихва при забава, както и да бъде дадено заместващо
съгласие на майката детето да пътува извън пределите на страната до следните страни:
Турция, Северна Македония, Сърбия, Германия, Испания, Италия, Франция, Нидерландия,
Полша, Швеция, Белгия, Австрия, Ирландия, Дания, Финландия, Румъния, Чехия,
Португалия, Гърция, Унгария, Словакия, Люксембург, Хърватия, Литва, Словения, Латвия,
Естония, Кипър, Малта, Швейцария, Норвегия, Обединените арабски емирства, Дубай, САЩ
и Канада, с цел туризъм до навършване на 10-годишна възраст на детето, както и бащата С.
Р. Н., да може да се снабди със задграничен паспорт на детето А. Р. Н..
В условията на евентуалност ако не уважи иска за предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето А. на нейния баща, а съдът постанови да се
упражняват от нейната майка, ищецът по насрещния иск моли да се определи следния
режим на лични отношения между бащата и детето, а именно: бащата има право да взима и
вижда детето всяка нечетна седмица от месеца /като първа седмица в годината без значение
колко дни има се смята за нечетна/ от 18:00 часа в петък или след приключване на учебните
занятия до 18:00 часа в неделя с две приспИ.ия в дома на бащата, както и всяка четна
седмица от месеца в сряда и петък от 17:00 часа или след приключване на учебните занятия
до 20:00 часа без приспИ.е; на рождения ден на бащата 21.06. детето бащата има право да
взима и вижда детето от 10:00 часа или след приключване на учебни занятия до 20:00 часа
без преспИ.е в дома на бащата, детето ще прекарва по три дни на празниците Рамадан
байрам и Курбан байрам както и на 14.09 /раждане на Мохамед/, като начален час на вземане
е 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния празничен ден, бащата има право да
взима и вижда детето от 10:00 часа на 01.07 до 18:00 часа 15.07 и от 01.08 до 18:00 часа на
15.08 , бащата има право да взима и вижда детето през първата половината на пролетната
4
ваканция, ако тя не съвпада с Великденската така, на всяка четна година бащата има право
да взима и вижда детето от 10:00 часа на 29.12. до 18:00 часа на 02.01., а всяка нечетна
година бащата има право да взима и вижда детето от 10:00 часа на 27.12. до 18:00 часа на
30.12., бащата има право да взима и вижда детето на празниците 03.03, 22.09, а всяка
нечетна година има право да взима и вижда детето на 01.05, 24.05 и 06.09 с начален час на
вземане 10:00 часа до 20:00 часа без приспИ.е, както и бащата да заплаща в полза на детето
месечна издръжка в размер на 400 лева с падеж всяко 3-то число на месеца, за който се
дължи.
В подадения отговор на насрещния иск ответницата по него го оспорва изцяло и моли
да бъде отхвърлен.
По делото са постановени привременни мерки с протоколно определение от 13.08.2024
г.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Ищцата по първоначалния иск Р. Е. Д. и ответникът С. Р. Н. са родители на детето А. С.
Н., родено на 07.07.2021 г. в гр.**, видно от приложеното по делото заверено копие на
удостоверение за раждане, изд. на 08.07.2024 г. въз основа на акт за раждане №*** на О.В..
Към момента на раждането детето е било записано с имената А.Е.Д.и в съставения акт за
раждане не е бил вписан бащата, тъй като към онзи момент ответникът не бил извършил
припознаване на детето. Припознаването на детето ответникът извършил през 2024 г., като
след отразяването му като баща на детето в акта за раждане, детето е било записано с
имената А. С. Н. и било издадено горепосоченото удостоверение за раждане.
Установява се от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че страните не са
имали сключен граждански брак. При раждането на детето майката Р. Д. е живяла в гр.**, в
дома на родителите си, заедно с тях и със своя по-малък брат, а ответникът е живял в ***,
обл. К. в собствено жилище. След навършване на 40 дни на детето А., и след извършен ДНК
тест, който потвърдил, че ответникът е баща на детето, родителите, в края на месец август
2021 г., се установили да живеят съвместно в дома на ответника в ***. По време на
съвместното им съжителство грижи за детето са полагали и двамата родители, но основните
грижи са били полагани от майката, а ответникът е работил, но оказвал също така подкрепа
и грижи за детето във времето в което е бил в дома си. Двамата съжители са били
подпомагани при отглеждането на детето, както и в домакинството, от майката на ответника
– свидетелката С.М.Н.. Съжителството между ищцата и ответника, обаче било съпътствано
от неразбирателство между тях, конфликти и напрежение. Конфликтните им ситуации се
развИ.ли пред детето им и то ставало свидетел на споровете им и потърпевшо от тях. При
един от споровете между двамата ищцата хвърлила по ответника чаша, която погрешно
попаднала върху детето и ударила главата му, което наложило посещение на център за
спешна помощ. В много от случаите ищцата ставала жертва на психическо и физическо
насилие от страна на ответника. По повод такъв случай на осъществено психическо насилие
5
ищцата подала молба за защита по реда на ЗЗДН, въз основа на която било образувано гр.д.
№*** г. по описа на ВРС, по което била издадена заповед за незабавна защита на ищцата и
детето, но впоследствие, след оттегляне на молбата от страна на ищцата, производството
било прекратено. Неколкократно съжителите се разделяли, като ищцата и детето се местили
в гр.** при родителите на майката и после отново се връщали в дома на ответника, с
намерението те да продължат съжителството си като семейство, но не успяли да възвърнат
добрите си отношения и от месец февруари 2024 г. настъпила окончателната им фактическа
раздяла. Майката и детето отново се върнали в гр.** и се установили в самостоятелно
жилище, но ищцата изпитвала притеснения, тъй като ответникът й звънял, пристигал
нощем, настоявал да му отвори, за да провери дали е сама. За да избегне стресови ситуации
за детето, а и за да бъде подпомагана от родителите си в грижите за детето, ищцата се
преместила при тях, заедно с детето. След раздялата между страните и до момента на
определяне на привременни мерки по настоящото дело, ответникът осъществил две срещи с
детето. В този период, поради обтегнатите отношения с ищцата комуникацията им била
трудна, а и ищцата блокирала обажданията му. През месец май 2024 г. в два поредни дни
ответникът прекарал сам време с детето, като го взел от дома на ищцата. Във втория от
дните върнал детето с голямо закъснение, предвид уговорката с ищцата, което за детето било
изморително. В края на месец май – началото на месец юни 2024 г. в един от дните, когато
ищцата била навън на детска площадка с детето, ответникът пристигнал, без предварително
да я уведоми и осъществил кратка среща с детето. На 02.08.2024 г. ответникът подал сигнал
до Дирекция „Социално подпомагане“ Варна с оплакване, че не може да осъществява
контакти с детето си и с искане за съдействие. По този повод служителите на социалната
служба провели среща с ищцата. След анализ на информацията, било установено, че няма
необходимост от предприемане мярка за закрила относно детето, а отношенията следва да се
регулират по съдебен ред, предвид вече образуваното към този момент настоящо
производство. Страните са били консултирани и запознати с възможностите за ползване на
социални услуги. От момента на определяне на привременни мерки по настоящото
производство ответникът редовно осъществява срещите си с детето. На 07.01.2025 г.
ответникът е подал заявление до ЦОП – К. за ползване на социална услуга: „Информиране и
консултиране, обучение за придобИ.е на умения, оценка на родителски капацитет“. На
20.03.2025 г. ответникът е подал до ДСП – Варна и заявление с оплакване, че ищцата
настройва детето против етническия произход на ответника и неговия майчин език. В хода
на извършената по случая проверка ищцата отрекла категорично направените твърдения.
Същата била консултирана относно необходимостта да не ангажира съзнанието на детето с
неприсъщи за възрастта му теми. Ответникът на свой ред бил консултиран да изпълнява
стриктно определените привременни мерки, предвид факта, че при разрешен режим на
лични контакти с преспИ.е на детето при него на територията на *, същият е отвел детето в
***, обл. К..
Безспорно установено е по делото, че понастоящем ищцата живее с детето в жилището
на родителите си, където са създадени всички необходими условия за отглеждане на детето.
Също така е безспорно, че ищцата може да разчита на подкрепата на своите родители при
6
грижите за детето А.. Майката е учаща, продължаваща образованието си по магистърска
програма. Също така от месец октомври 2024 г. работи по трудово правоотношение с
основно месечно възнаграждение от 1772, 27 лв., видно от представената справка от НАП –
ТД – Варна.
За ответника е установено, че живее в собствено жилище в ***, обл. К., в което жилище
също са налице всички необходими условия за отглеждане на детето. За ответника също се
установява, че той може да разчита при отглеждане на детето на своите родители.
Ответникът реализира доходи от собствен бизнес като собственик и управител на
бензиностанция с постоянен доход.
Доказва се от изготвените социални доклади и свидетелски показания, че детето А. Н. е
записано и посещава детска градина. За установено безспорно съдът приема също, че през
времето на съвместното съжителство на родителите те са се грижили за детето и са
осигурявали съвместно издръжката му, а след раздялата в периодите, в които ответникът е
вземал детето му е закупувал необходими принадлежности. Никой от родителите няма
задължения за издръжка към други лица.
По делото е назначена съдебно-психологическа експертиза, чието заключение съдът
прие като пълно и обосновано. От заключението на експертизата се доказва, че майката,
разполага с добър, а бащата разполага с достатъчен родителски капацитет, желание и
мотИ.ция да отглеждат детето; изградили са с детето си близка и устойчИ. емоционална
връзка, характеризираща се с обич, доверие, сигурност. Майката е родителят, който е
постоянно до детето си, осигурява ежедневно общуване с него и грижи, свързани с
цялостното му развитие и принадлежност. В нейно присъствие детето е сигурно и спокойно,
като тя подкрепя връзката на детето с бащата. Бащата регулярно общува с детето, като
детето показва преживяване на значимост и свързаност с него. Бащата приема родителските
грижи на майката, поддържа убеждението за необходимост от майка и баща за детето си.
Детето показва желание да бъде с баща си и между двамата има емоционална привързаност.
Горепосочените факти съдът приема за доказани категорично от събраните по делото
доказателства – всички писмени доказателства по делото; от заключението на вещото лице
по изготвената експертиза; както и от показанията на всички изслушани по делото
свидетели. Съдът счита, че следва да даде вяра на изложените свидетелски показания,
включително и на тези, които са в близка родствена връзка със страните, тъй като именно
като такИ. те са в най-голяма степен запознати с отношенията между страните, възприели са
пряко осъществилите се събития относно детето, а и не са противоречиви както вътрешно,
така и съпоставени с данните от останалите доказателства за съществените относно казуса
факти.
На базата на събраните доказателства съдът счита следното относно въпроса за
предоставяне упражняването на родителските права: Родителските права по отношение на
детето А. С. Н. следва да се предоставят на майката Р. Е. Д.. Съдът счита за безспорно
установено, че ищцата е родителят, с когото детето има по-силно изразена емоционална
7
връзка. Безспорно е, че майката е родителят, при когото детето е живяло винаги,
включително по време на разделите между родителите, а и от момента на фактическата
раздяла между тях детето живее с майката и тя е родителят, който ежедневно полага грижите
за детето и в по-голяма степен разполага с възможности за разпознаване потребностите на
детето и капацитет адекватно да откликне на тези потребности. Наред с това тя и може да
разчита на подкрепа и помощ от близките си при отглеждането на детето. Съдът също така
следва да постанови, че местоживеенето на детето ще е при майката на адреса й в гр.***.
На бащата следва да се определи режим на лични контакти, като при определянето му,
съдът счита, следва да се отчетат обстоятелствата, че детето има добра изградена връзка с
бащата, има потребност от контактите с него и в интерес на детето е да не бъде допускано
прекъсване на комуникацията и срещите с бащата. Поради това съдът счита, че подходящ е
следния режим на лични контакти между детето и бащата: всяка четна седмица от
календарната година в дните събота и неделя от 09,00 ч. на първия ден до 19, 00 ч. на втория
ден с преспИ.е при бащата, като бащата взима детето от дома на майката и го връща пак
там; на рождения ден на бащата 21.06., като бащата взима детето от 10,00 часа или след
приключване на учебни занятия и го връща в 20,00 часа, без преспИ.е при бащата; по три
дни на празниците Рамазан байрам и Курбан байрам, както и на 14.09 /раждане на Мохамед/
от 10,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден, като бащата взима детето от
дома на майката и го връща пак там; през първата половината на пролетната ваканция, ако
тя не съвпада с Великденската ваканция, от 10,00 часа на първия ден до 18, 00 на последния
ден, като бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; от 29.12. до 02.01. на
всяка четна година от 10,00 на първия ден, до 18, 00 на последния, като бащата взима детето
от дома на майката и го връща; през всяка нечетна година на празниците 03.03 и 22.09, а
всяка четна година на 01.05, 24.05 и 06.09 от 10,00 часа на първия ден до 18,00 часа на
последния ден без преспИ.е; от 01.07. до 15.07. и от 01.08 до 10.08 всяка година, като бащата
взима детето в 10,00 часа на първия ден от дома на майката и го връща там в 20,00 часа на
последния ден.
Относно издръжката на детето съдът следва да съобрази потребностите му и
възможностите на родителите му да осигуряват издръжка. Потребностите на детето в
конкретния случай са свързани най-вече с възрастта му, с факта, че посещава детско
заведение, както и с необходимостта от задоволяване на основни битови потребности, а
също и потребностите за забавления, игри, развлечения и придобИ.е на основни житейски
умения. По делото е установено, че както ищцата, така и ответникът са работещи, но
доходът на ответника е значително по-висок от този на ищцата. Не се установява някой от
родителите да е задължен за издръжка към други лица. Отчитайки всички тези
обстоятелства, съдът счита, че месечната издръжка на детето следва да се определи на
сумата от 900 лв., от която ответникът следва да поеме по-голямата част, предвид по-
високия си доход, а и предвид факта, че непосредствените грижи по отглеждането на детето
осъществява майката. Предвид това съдът счита, че издръжката, която ответникът следва да
заплаща за детето А. С. Н. следва да е в размер на претендирания такъв от 600 лв. месечно,
8
платима чрез майката като законен представител на детето, с падеж всяко първо число на
месеца за който се отнА., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от
датата на подаване на исковата молба – 09.07.2024 г. до 13.08.2024 г. /датата на
постановяване на привременни мерки/ и от влизане в сила на настоящото решение до
настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката.
Относно предявената претенция за издръжка за минал период съдът счита, че същата е
основателна и доказана за периода от месец февруари 2024 г. /датата на настъпилата между
страните фактическа раздяла/ до датата на предявяване на исковата молба, т.е. за период от
пет месеца. За периода преди февруари 2024 г. се установява, че макар и с неколкократни
раздели помежду си, страните са живели заедно и ответникът е осигурявал издръжка за
детето си. Размерът на издръжка за минал период съдът счита, че също следва да е от 600
лв., или общо за периода месец февруари – месец юни 2024 г. дължимата сума за издръжка за
минал период е от 3000 лв. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано
от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащате. В останалата част
претенцията с правно основание по чл.149 от СК, като неоснователна и недоказана следва
да се отхвърли, а именно за издръжка за периода от 09.07.2023 г. – 07.09.2024 г. и за сума,
представляваща горницата над 3000 лв. до 7200 лв., т.е. за сума от 4200 лв.
Относно предявените от ищцата Р. Е. Д. искове по чл.127а, ал.2 от СК съдът счита, че
искът да се разреши издаване на международен паспорт на детето А. С. Н., без за това да е
необходимо съгласието на бащата, за основателен. Не са налице доказателства за изричен
отказ на бащата да даде съгласие за това, но предвид влошените отношения между страните
е нали необходимост от съдебна регламентация на този въпрос. Без съмнение е от важност за
детето да може да пътува с цел туризъм и опознаване на нови места и култури, което
способства за неговите познания и развитие. Ето защо съдът следва да издаде разрешение,
заместващо съгласието на бащата за издаване на задграничен паспорт на детето. По същите
мотиви е основателен, но частично, искът да се разреши детето да напуска пределите на
страната, придружено със своята майка или упълномощено от нея лице, без за това да е
необходимо съгласието на бащата, като пътува до посочените в исковата молба страни, а
именно: на територията на всички държави от ЕС - Белгия, Франция, ФРГермания, Италия,
Люксембург, Холандия, Дания, Ирландия, Гърция, Португалия, Испания, Австрия,
Финландия, Швеция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения,
Унгария, Чехия, Румъния, Хърватия, както и Канада, Йордания, Република Южна Африка,
САЩ, Турция, Сърбия и Северна Македония, Египет, Дубай Сингапур, Малайзия, Босна и
Херцеговина, Черна гора, Занзибар и Великобритания без да се нарушава определения
режим на лични отношения на бащата с детето. От списъка, предложен от ищцата в исковата
молба следва да се изключат Мексико, Замбия, Куба, Русия, Тайланд, Доминиканска
Република и Зимбабве. Относно тях съдът приема за основателни възраженията на
ответника за това, че съгласно обявена информация от МВР за посочените държави е налице
повишено ниво на риск при пътуване, с препоръки да не се пътува в определени райони или
цялата страна, освен при необходимост. Ето защо относно посочените държави претенцията
9
следва да се отхвърли.
Относно предявения насрещен иск: Поради вече изложените по-горе съображения
насрещната искова претенция на С. Р. Н. за предоставяне на родителските права над детето
на него, определяне на местоживеенето на детето при него, определяне на режим на лични
контакти между майката и детето и присъждане на издръжка за детето в размер от 400 лв.
месечно, като неоснователна и недоказана, следва да бъде отхвърлена.
Относно предявения насрещен иск по чл.127а, ал.2 от СК от ищеца С. Р. Н.: Тази
предявена претенция е основателна и доказана. По гореизложените мотиви относно
необходимостта детето да пътува, напускайки пределите на страната, съдът следва да
разреши детето А. С. Н. да напуска страната и да пътува извън пределите на България с цел
туризъм, придружавано от своя баща, или упълномощено от него лице, като пътуването
следва да е до Турция, Северна Македония, Сърбия, държавите членки на Европейския
съюз, Финландия, Швейцария, Великобритания, Норвегия, Ирландия, Малта, Кипър, Дубай,
САЩ и Канада, без да е необходимо съгласието за това на неговата майка. Също така следва
да се да се разреши издаване на международен паспорт на детето, без за това да е
необходимо съгласието на майката.
Относно разноските по делото: В случая е приложимо правилото, установено с ТР №3
от 27.06.2024 г. по т.д.№3/2023 г. на ОСГК, съгласно което в производствата по спорна
съдебна администрация, уредени в СК /каквито са настоящите/, разпоредбите на чл.78 ГПК
се прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или
касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за
разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при
прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се
възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните
така, както са направени от тях. Предявеният от ищцата иск по чл.127а, ал.2 от СК не е
уважен изцяло. Насрещните искови претенции на ищеца по насрещни иск също не са
отхвърлени изцяло, доколкото искът му по чл.127а, ал.2 от СК е уважен. Затова съдът
приема, че при този изход на спора разноските между страните следва да останат така, както
са направени от страните.
Ответникът по първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
сумата от 864 лв. - държавна такса върху уважения размер на издръжката за детето за
бъдеще и държавна такса върху уважения размер на издръжката за минало време от 120 лв.,
или общо такса от 984 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. С. Н.,
ЕГН **********, на майката Р. Е. Д., ЕГН ********** от *****.
10
ПОСТАНОВЯВА, че местоживеенето на детето А. С. Н., ЕГН **********, ще е при
майката Р. Е. Д., ЕГН ********** от *****.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата С. Р. Н., ЕГН **********, с детето А.
С. Н., ЕГН **********, както следва:
- Всяка четна седмица от календарната година в дните събота и неделя от 09,00 ч. на
първия ден до 19, 00 ч. на втория ден с преспИ.е при бащата, като бащата взима детето от
дома на майката и го връща пак там;
- На рождения ден на бащата - 21.06., като бащата взима детето от 10,00 часа, или след
приключване на учебни занятия, и го връща в 20,00 часа, без преспИ.е при бащата;
- По три дни на празниците Рамазан байрам и Курбан байрам, както и на 14.09 /раждане
на Мохамед/ от 10,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден, като бащата взима
детето от дома на майката и го връща пак там;
- През първата половината на пролетната ваканция, ако тя не съвпада с Великденската
ваканция, от 10,00 часа на първия ден до 18, 00 на последния ден, като бащата взима детето
от дома на майката и го връща пак там;
- От 29.12. до 02.01. на всяка четна година от 10,00 на първия ден, до 18, 00 на
последния, като бащата взима детето от дома на майката и го връща;
- През всяка нечетна година на празниците 03.03 и 22.09, а всяка четна година на 01.05.,
24.05. и 06.09. от 10,00 часа на първия ден до 18,00 часа на последния ден, без преспИ.е;
- От 01.07. до 15.07. и от 01.08 до 10.08 всяка година, като бащата взима детето в 10,00
часа на първия ден от дома на майката и го връща там в 20,00 часа на последния ден.
ОСЪЖДА С. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето А.
С. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р. Е. Д., ЕГН
**********, с адрес: **, ежемесечна издръжка в размер на 600 лева (шестстотин лева), с
падеж всяко първо число на месеца за който се отнА., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.07.2024 г. до
13.08.2024 г. и от влизане в сила на настоящото решение до настъпване на обстоятелства за
изменението или прекратяването на издръжката.
ОСЪЖДА С. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на детето А.
С. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р. Е. Д., ЕГН
**********, с адрес: **, издръжка за минал период – месец февруари 2024 г. – месец юни
2024 г. в размер на по 600 лв. месечно, или общо 3000 лв. (три хиляди лева), ведно със
законната лихва, считано от 09.07.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията с правно основание по чл.149 от СК, за периода от 09.07.2023 г. – 07.09.2024 г.
за сума, представляваща горницата над 3000 лв. до 7200 лв., а именно за сума от 4200 лв.
РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето А. С. Н., ЕГН
**********, с родители майка Р. Е. Д., ЕГН ********** и баща С. Р. Н., ЕГН **********,
без да е необходимо съгласието на бащата С. Р. Н., при заявено искане от страна на майката
11
Р. Е. Д. за това.
РАЗРЕШАВА детето А. С. Н., ЕГН ********** да напуска страната и да пътува извън
пределите на България, придружавано от своята майка Р. Е. Д., ЕГН **********, или
упълномощено от нея лице, като пътуването следва да е с цел туризъм до: всички държави
от ЕС - Белгия, Франция, ФРГермания, Италия, Люксембург, Холандия, Дания, Ирландия,
Гърция, Португалия, Испания, Австрия, Финландия, Швеция, Естония, Кипър, Латвия,
Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия, Румъния, Хърватия, както и
Канада, Йордания, Република Южна Африка, САЩ, Турция, Сърбия и Северна Македония,
Египет, Дубай Сингапур, Малайзия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Занзибар и
Великобритания без да се нарушава определения режим на лични отношения на бащата с
детето, без да е необходимо съгласието за това на неговия баща С. Р. Н., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Р. Е. Д., ЕГН ********** по чл.127а, ал.2 от СК относно държавите
Мексико, Замбия, Куба, Русия, Тайланд, Доминиканска Република и Зимбабве.
Настоящото решение замества съгласието на бащата С. Р. Н., ЕГН **********, с адрес:
***, за издаване на паспорт за задгранично пътуване и напускане на страната от детето.
РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт за задгранично пътуване на детето А. С. Н., ЕГН
**********, с родители майка Р. Е. Д., ЕГН ********** и баща С. Р. Н., ЕГН **********,
без да е необходимо съгласието на майката Р. Е. Д., при заявено искане от страна на бащата
С. Р. Н. за това.
РАЗРЕШАВА детето А. С. Н., ЕГН ********** да напуска страната и да пътува извън
пределите на България с цел туризъм, придружавано от своя баща С. Р. Н., ЕГН **********,
или упълномощено от него лице, като пътуването следва да е до: Турция, Северна
Македония, Сърбия, държавите членки на Европейския съюз, Финландия, Швейцария,
Великобритания, Норвегия, Ирландия, Малта, Кипър, Дубай, САЩ и Канада, без да е
необходимо съгласието за това на неговата майка Р. Е. Д..
Настоящото решение замества съгласието на майката Р. Е. Д., ЕГН **********, с адрес:
**, за издаване на паспорт за задгранично пътуване и напускане на страната от детето.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, против Р. Е. Д., ЕГН
**********, с адрес: **, насрещен иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК, с искания:
съдът да предостави родителските права над детето А. С. Н., ЕГН **********, на ищеца; да
се определи местоживеенето на детето при ищеца по насрещния иск; да определи режим на
лични контакти на ответницата по насрещния иск с детето, както и съдът да осъди
ответницата да заплаща издръжка за детето в размер от 400 лв. месечно.
ОСЪЖДА С. Р. Н., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати държавна такса върху
уважените размери на издръжка за детето за бадеще и минал период в размер общо от 984
лв. (деветстотин осемдесет и четири лева) по сметка на РС - Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в четиринадесетдневен
срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13