№ 15925
гр. София, 23.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110156795 по
описа за 2024 година
А. Н. И., ЕГН **********, представлявана от адв. Д. М. е предявила срещу .... иск като
твърди, че сключеният на 09.01.2023 г. Договор за потребителски кредит № ..... е нищожен.
Ищцата твърди, че договорът е нищожен поради няколко основания: липса на съществен
елемент (неправилно изчислен и посочен ГПР), противоречие с добрите нрави и заобикаляне
на закона. Като алтернативен вариант (евентуален иск), тя настоява за нищожност на
клаузата за неустойка по чл. 29 от договора.
..... оспорва исковете, като твърди, че договорът е валиден и действителен. Счита, че
договорът е сключен в съответствие със Закона за потребителския кредит (ЗПК), Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Не оспорва да е сключван
сочения в искова молба договор с посоченото от ищеца съдържание, но твърди последния да
е валиден, да не страда от посочените в искова молба пороци и да е сключен в изискуемата
от закона форма и процедура (от разстояние) . КЛАУЗАТА ЗА неустойката счита за
отговаряща на изискванията на закона, че не е прекомерна и изпълнява присъщата функция.
Предявена е искова молба от А. И. СРЕЩУ: ......... със седалище и адрес на управление: ........
представлявано от изпълнителния директор ........., наричано по-долу за краткост
„Дружеството“ иск с правно основание: вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК и на
основание чл. чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК; както и чл. 26,ал. 1, пр. 3 ЗЗД - тъй като противоречал
на добрите нрави както и поради това, че съдържал неравноправни клаузи на основание чл.
143 ал. 2 т. 5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП. При условие на евентуалност моли да се прогласи за
недействителен чл. 29 от Договор за потребителски кредит № ..... на основание чл. 26 ал. 1
предл. 1 и 3 ЗЗД във вр. чл. 143 ал. 2 т. 5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП.
1
По иск с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че се
намира в облигационно отношение с ответника, с посоченото в искова молба съдържание,
което не се оспорва от ответника, както и че клаузите на договора, които оспорва страдат от
сочените в искова молба пороци. В тежест на ответника е да докаже всички възражения, от
които черпи права, както и индивидуална договореност, както и че при сключване на
договора са били изпълнени условията на закона за сключване на договор от разстояние. По
иска с правно основание чл. 143 ЗЗП в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен
процесният договор между него и ответника, включващ оспорената клауза. В тежест на
ответника е да докаже, че клаузата е индивидуално договорена, че са налице изключенията
по чл. 144, ал. 2, т. 1 и чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
От представените по делото доказателства, а и между страните не се спори, съдът
приема за установено и доказано, че на 09.01.2023 г. е сключен Договор за потребителски
кредит № ..... за сума от 600 лв.. Срокът за погасяване е 30 дни. ГПР и лихви: В договора са
посочени годишен лихвен процент от 36,00% и годишен процент на разходите (ГПР) от
42,58%. Общата дължима сума е 618 лв.
Неустойка: Договорът предвижда неустойка в размер на 0,9% от усвоената сума на ден,
която се начислява, ако потребителят не предостави обезпечение (поръчител или банкова
гаранция) в 3-дневен срок.
От приетата СЧЕ е установено и доказано, че кредитът е напълно погасен на 11.01.2023 г..
Ищцата е заплатила общо 750 лв., които са разпределени за главница (600 лв.), лихва (18 лв.)
и неустойка (132 лв.).
Съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ) установява, че начислената и платена неустойка е
в размер на 132 лв.. Вещото лице е изчислило, че действителният ГПР е 25,00%, поради
което главният иск, следв да се отхвърли поради недоказаност на това, че посочения в
договора ГПР не е този и надхвърля същия или че е повече от законово опредления.
Въпреки горното, предвидената в чл. 29 от договора обаче неустойка е нищожна.
Това е така тъй като:
Последната се определя не в твърд размер а е опредлена по 0.9 % на ден, на база на
неизплатената част от кредита - а изчислена за 30 дни - периодът на договора би била 162 лв.
на месец или на годишна база 1971лв., при главница 600 лв., поради което надхвърля
кредитирана сума 3.28 пъти ( повече от три пъти) . Определената в чл. 29 неустойка няма
минимум освен това. Лихвата (18 лв.) е фиксиран разход. Тя не се променя, независимо от
това дали кредитът се погасява за 2 дни / както е в случая/ или за 30 дни, тоест ако е погасена
както е в случая по - рано, не се дължи по - малко, тъй като сумата е ползвана по- кратко
време. Това е в голям ущърб на потребителя и изключително в полза на кредитодателя. Тя е
определена като възнаграждение за целия 30-дневен срок и не се увеличава, но не се и
намалява.
Уговорената неустойката (0.9% на ден): е променлив разход. Тя се начислява за всеки ден
на неизпълнение (непредоставяне на обезпечение). Теоретично, тя може да продължи да се
2
трупа неограничено, което я прави много по-опасна за потребителя, едновременно с това е
начилена в твърд размер от кредитора - 132 лв. (според погасителния план).
Като се вземе предвид правната същност на самия договор, какъвто е предмета на настоящия
казус, следва да се има предвид, именно тази разлика, която показва недобросъвестното
поведение на кредитора. Той е представил договора с фиксирана лихва, но е добавил клауза
за неустойка, която може да увеличи общите разходи до огромни размери, не е записано в
договора ( каквото е и твърдението и защитната теза на ответника) , но е " прокарана" в
твърд размер към погасителния план, който е неразделна част от договова, в деня на
подписване, макар и дори да не са се сбъднали условията на за нейното начисление - нито
при подписване на плана е имало неизпълнение, нито е минал срок от три дни, в които да е
непредосатвено обезпечение. Не е взето предвид извънсъдебното поведение на ищцата,
която е платила в рамките на два дни и въпреки това е начислена цялата лихва, уговорена
между страните и неустойка в твърд размер, за чието начисление дори не се е сбъднало
условието. Съдът приема тази неустойка за скрито възнаграждение за кредитора.
Буди недоумение и формулировката на чл. 29 от договора - където се споменава че клиентът
е одобрен на база " ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ, че ще предостави обезпечение" .
Кредиторът не е бил сигурен дали ищцата ще представи обезпечение, но е предполагал и за
това е одобрил клиента. Затова е поставил клауза, която му позволява да начисли неустойка,
ако това не се случи. Това превръща неустойката от наказателна мярка в скрит разход, който
може да нарасне значително.
Именно тази разлика между фиксираната лихва и променливата неустойка е в основата на
твърдението, че неустойката е неравноправна клауза, която противоречи на добрите нрави
и прави договора нищожен.
Посоченият извод не се променя независимо, че неустойката не е във фиксиран размер, а се
начислява на ден и крайният й размер зависи от поведението на длъжника. Това е така,
защото кредиторът не е предвидил най-малкото лимит на сумата за неустойката, който да е
съобразен със законоустановените ограничения досежно общите разходи по кредита, като
вземе предвид и размера на възнаградителаната лихва.
Определената в договора неустойка в размер на 0.9% на ден от усвоената сума не може да
се разглежда като обикновено обезщетение за неизпълнение, а като прикрит разход, целящ
неоснователно обогатяване на кредитора. Това се потвърждава от следните обстоятелства:
Начин на начисляване: Неустойката е включена в погасителния план още при
сключването на договора, преди да е изтекъл тридневният срок за предоставяне на
обезпечение. Това показва, че кредиторът е приел, че потребителят няма да изпълни
това задължение и е заложил сумата от 132 лв. като част от общия дълг, ( в
погасителния план от същата дата на подписване на договора) макар от друга страна
да го е одобрил за кредита, защото предолагал, ( а не проучил) , че ще предосатви
такова обезпечение.
3
Формулировката чл. 29 от договора - прави неуспешен опит да прикрие своето
възнаграждение под формата на уж вреда, като едновременно с това говори за това, че
е одобрил клиената не на база проучване - а на база ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ , че ще се
предостави обезпечението - което съдът не счита, че е коректно търговско поведение,
което да е насочено към спазване на духа и целта на закона.
Непропорционалност: Сумата на неустойката, преизчислена на годишна база,
възлиза на 1971 лв., което е повече от три пъти по-високо от размера на самия
кредит (600 лв.). Тази непропорционалност показва, че клаузата е прекомерна и
нарушава принципа на добросъвестност.
Всичко това свидетелства за недобросъвестно поведение от страна на кредитора, който
е създал условия, при които е почти сигурно, че ще бъде начислена неустойка, и е
използвал това като начин да избегне ограниченията на Закона за потребителския
кредит (ЗПК), не е проверил клиента, а е предполагал, че ще предсоатви обезпечение,
според формулировката на процесния чл. 29 Договора. Поради това, съдът намира, че
клаузата е недействителна, тъй като противоречи на добрите нрави.
Клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита
на потребителите (ЗЗП), защото задължава потребителя да заплати необосновано висока
неустойка. Това се доказва от следните факти:
Не е индивидуално уговорена: Клаузата е част от стандартния договор на
дружеството и потребителят няма възможност да я промени или договори, противното
не се доказа от ответника.
Липсва еквивалентност: Начислената неустойка от 162 лв. за един месец е
непропорционална на получената сума от 600 лв., тъй като се равнява на 27% от
главницата за само 30 дни.
Излиза извън функциите си: Неустойката се прилага, без кредиторът да доказва
претърпени вреди, и е заложена като предвиден разход още при сключването на
договора, което превръща клаузата в средство за неправомерно обогатяване.
Тези обстоятелства показват, че клаузата нарушава баланса между правата и задълженията
на страните в ущърб на потребителя и затова се счита за неравноправна и нищожна.
С оглед горното, съдът счита, че клаузата за неустойка по чл. 29 от договора е нищожна, тъй
като противоречи на добрите нрави. Тя не е обезщетение за неизпълнение, а е
предварително заложен разход, тъй като е включена в погасителния план още при
сключването на договора. Това е направено, преди да е изтекъл тридневният срок за
предоставяне на обезпечение, и преди кредиторът да е бил наясно дали ищцата ще изпълни
това свое задължение.
С това свое действие кредиторът приема, че неустойката е част от цената на кредита, а не
санкция. По този начин той ефективно заобикаля ЗПК, като декларира един ГПР (42,58%),
4
но на практика начислява по-високи разходи, скрити под формата на "неустойка". Това
лишава потребителя от възможността да направи информиран избор, тъй като не е наясно с
реалната финансова тежест на кредита.
Допълнително, настоящият съдебен състав взема предвид Решение № 8635 от 12.03.2025 г.
на Административен съд – София (АССГ) по адм. д. № 11004/2024 г., в което е прието, че
търговското съобщение на ....., че „няма да откриете скрити условия, допълнителни такси
или оскъпяване на финансовия продукт“, представлява заблуждаваща търговска
практика. АССГ е потвърдил, че неустойката при непредоставено обезпечение
представлява скрит разход, който оскъпява финансовия продукт и е в противоречие с
рекламното съобщение. Този извод се споделя изцяло от настоящия съд.
Следователно, поведението на кредитора е недобросъвестно, тъй като той съзнателно е
заблудил потребителя, залагайки в договора си клауза, която е в пряко противоречие с
обявените рекламни условия. Поради това, съдът счита, че клаузата е недействителна.
Съдът следва да отхвърли основния иск за нищожност на целия договор, като се произнася
само по алтернативния иск за нищожност на клаузата за неустойка. Това е така, защото в
българското законодателство действа принципът на частична нищожност. Съгласно него,
когато една клауза от договора е нищожна, това не прави целия договор нищожен, стига той
да може да функционира и без нея.
В този случай, клаузата за неустойка е отделима от основната цел на договора –
предоставянето на кредит от 600 лв. срещу лихва от 18 лв.. Премахването на тази клауза не
променя съществените условия на сделката.
Ето защо съдът уважава само част от искането, обявявайки за нищожна само
неравноправната клауза, но запазвайки валидността на останалата част от договора.
Разноски се дължат на ищеца . Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от 1200 лв. за основателно. Тъй като по делото е предявен
само един иск (за нищожност на договора и алтернативно неговата клауза), съдът ще
определи възнаграждение, което съответства на този единствен иск. Съгласно Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
възнаграждение за иск е в размер на 480 лв. с вкл. ДДС. Съдът счита, че този размер е
справедлив, тъй като делото не е с особена фактическа или правна сложност.
Следва да се осъди още ответника да заплати на ищеца и сумата в размер на Държавна
такса: 50 лв. и Депозит за вещо лице: 450 лв.
Воден от горното, СРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. И., ЕГН **********, иск срещу ...., за обявяване на
целия Договор за потребителски кредит № ..... от 09.01.2023 г. за нищожен.
ОБЯВЯВА за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради нарушение на добрите нрави
5
клаузата, предвидена в чл. 29 от Договор за потребителски кредит № ..... от 09.01.2023 г.,
сключен между А. Н. И., ЕГН **********, и ........, предвиждаща заплащането на неустойка
в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума на ден.
ОСЪЖДА ....... да заплати на А. Н. И. с ЕГН ********** направените по делото съдебни и
деловодни разноски, в размер на 980 лв..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в дву - седмичен срок от получаване на препис
с въззивна жалба.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6