№ 15066
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110148675 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
04.08.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
четиринадесети май две хиляди двадесет и пета година, в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Петя Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №48675 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 26, пар.4 от Хагска конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца и по чл.45, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.3
1
от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. К. Г., чрез адв.П. С. от АК- гр...., срещу
К. Г. Г., за осъждане на ответника да заплати сума от 5 948,18 щатски долара,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени пътни разходи
за участие в дела пo гр.д. №4657/2019г. на СГС, Г.О., V брачен състав и гр.д. №5240/2019г.
на САС, 4 състав, по Хагската конвенция и разходи за връщане на деца в държавата по
обичайното им местопребиваване- САЩ, които вреди са причинени в резултат на
незаконното поведение на другия им родител- отв. К. Г., изразяващо се в незаконното
задържане на децата. Претендира се и сумата от 5 000 лв., частично от общо 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги и отчаяние
от невъзможността на ищцата да събере своите две деца в семейния им дом в САЩ в
продължение на 9 мес. и породени от злоупотреба с проц. права, за периода: 31.12.2019г.-
28.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното плащане на сумите.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на родените по време на брака Г. К. Г.,
роден на .....г. в гр......... и К. К. Г.., роден на ......г. в гр........... През 2018г. ищцата е
инициирала производство по развод в САЩ, като в хода на производството съдът е иззел
паспортите на децата, за да обезпечи производството за развод и родителските права. След
искане на ответника американският съд е издал разрешение да пътува с децата си до
България, като същите следвало да бъдат върнати в САЩ за продължаване на учебната
година от 08.01.2019г. Твърди, че ответникът не е върнал обратно децата в САЩ, като ги е
задържал неправомерно на територията на Р. България. Ищцата е подала молба за връщане
на двете деца в страната по обичайното им местопребиваване – САЩ по реда на Хагската
конвенция от 1980г., във връзка с която е било поставено в нейна полза решение по гр.д.
№4657/2019г. по описа на СГС, 5 брачен състав, потвърдено с решение по гр.д. №5240/2019г.
по описа на САС. Ответникът отказал да изпълни доброволно решението на СГС, поради
което било образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ И. Б.. За да отложи
изпълнението на решението ответникът подал молба за отмяна на влязло в сила решение по
реда на чл.303 ГПК, както и молба за спиране на изпълнението по влязлото в сила решение.
Молбата по чл.303 от ГПК била отхвърлена от ВКС като явно неоснователна и
квалифицирана като злоупотреба с право. Впоследствие ответникът е подал повторно молба
с правно основание по чл.303 от ГПК с искане да бъде спряно изпълнението на решението
на СГС по гр.д. №4657/2020г., като повторно ВКС постановява, че действията на ответника
представляват злоупотреба с процесуални права. Твърди, че във връзка незаконосъобразното
поведение на ответника ищцата е претърпяла имуществени вреди за разходи за транспорт,
които са били необходими за участието й по делото пред СГС и САС, както и за връщане на
двете деца обратно в САЩ. Поддържа, че има право на обезщетение за всички сторени
необходими разноски, вкл. за пътните разходи. Твърди, че в рамките на производството по
Хагската конвенция пред СГС и САС се присъждат единствено разноските за процесуално
представителство, поради което претендира разходите за транспорт в настоящото
производство. Отделно от тези разходи ищцата твърди да е закупила двупосочен самолетен
билет на стойност от 794 щатски долара за пътуване до САЩ на 23.08.2019г. за личното й
изслушване по делото и връщане в България на 28.08.2019 г. Във връзка с молбите на
ответника по чл.303 ГПК ищцата твърди да е претърпяла неимуществени вреди, доколкото
със същите е било забавено изпълнението на влязлото в сила решение на СГС. Поддържа, че
детето Г. Г. се е отчуждил от ищцата, като е отказал да се види със същата. Ищцата е
изпитала стрес, изпаднала е в състояние на тревога и отчаяние и е имала проблеми със съня.
Изживяла е емоционален и психически тормоз и отчуждение на сина й от нея. Моли за
уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
С молба с вх. №8298/10.01.2025г. ищецът посочва, че по гр.д. №48328/2020г. по описа
2
на СРС, 82 състав, е постановено влязло в сила решение, потвърдено от въззивната
инстанция по образуваното пред нея гр.д. №9206/2022г., с което е уважена искова претенция
в размер на 2 000 лв., предявена частично от общо 20 000 лв., представляващо обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение от това, че едно от децата не е
при ищцата, емоционално разстройство, че няма връзка със сина си, изживяване на
емоционален и психически тормоз и отчуждение на сина й от нея. Моли настоящият иск за
неимуществени вреди да бъде уважен като последващ частичен иск, доколкото
първоначалният такъв е бил уважен с влязло в сила решение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.С. М. от
САК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва описаните в исковата молба
разходи за самолетни билети да съставляват имуществени вреди, които да са в причинно-
следствена връзка с поведението на ответника. Твърди, че в проведените производства за
развод и тези по Хагската конвенция присъствието на ищцата не е било необходимо условие
за разглеждане на делата. Счита за недоказана исковата претенция за имуществени вреди,
доколкото липсват приложени доказателства за направени разходи от ищцата за закупуване
на двупосочни самолетни билети на нейно име и на общите за страните деца. Посочва ,че е
налице осъдително решение пред ЕСПЧ срещу Р. България, постановено по жалба на
ищцата от 09.05.2023г., с което Р. България е била осъдена да заплати сумата от общо 22 500
евро, вкл. и сумата от 4 500 евро за пътни разноски, направени от ищцата. Сочи, че ако бъде
уважена исковата претенция за имуществени вреди, ищцата ще се обогати неоснователно.
По отношение на иска за неимуществени вреди поддържа, че исковата молба в тази си
част е нередовна и оспорва иска като неоснователен. Твърди, че в периода на двете съдебни
производства детето К. е живял с майка си в гр.Бургас. Впоследствие ищцата е заминала в
САЩ с детето К., като е оставила детето Г. на грижите на баща му, като в този период е
комуникирала с последния по телефона и по Вайбър. Счита за неоснователни твърденията
на ищеца за наличие на злоупотреба с проц. права. Сочи, че по жалбата на ищцата от
09.05.2023г. има окончателно решение пред ЕСПЧ за осъждане на бълг. държава да заплати
15 000 евро „на ищците за морални щети“, с оглед което евентуалното уважаване на иска ще
доведе до неоснователно обогатяване на ищцата. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски.
С доклада са приети за ненуждаещи се от доказване като безспорни между страните
следните обстоятелства:
- страните по делото са родители на децата Г. Г. и К. Г.;
- между страните по делото е имало съдебно производство пред СГС като първа
инстанция и пред САС като втора инстанция по Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца, приключило с разпореждане ответникът да
върне децата в мястото по обичайното им местопребиваване в САЩ, преди идването им в Р.
България през м.12.2018г.;
-между ищцата и Държавата е постановено на 09.05.2023г. решение на ЕСПЧ по жалба
с вх. №28383/2020г.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира първия от
предявените искове за неоснователен, а втория – за частично основателен. Съображенията за
това са следните:
Служебно е изискано за послужване в настоящото производство гр.д. №4657/2019г. на
СГС, Г.О., V брачен състав, по което е постановено Решение №5982/09.08.2019г., влязло в
законна сила на 30.12.2019г., с което е разпоредено връщане на децата Г. Г., роден на .....г. в
гр.А..... и на К. К. Г.., роден на ......г. в гр.........., в държавата по обичайното им
местопребиваване- ..... и предаването им на майката И. Г. от баща им К. Г., както и е отв.К. Г.
3
е осъден да заплати разноски.
Служебно е изискано за послужване в настоящото производство гр.д. №48328/2020г. на
СРС, 82 състав, по което е постановено Решение №20035562/13.05.2022г., влязло в законна
сила на 14.10.2024г., с което е осъден К. Г. да заплати на И. Г. по иск с пр. квалификация по
чл.403, ал.1 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД, сума от 2 000 лв., като частичен иск от 20 000 лв.,
внесена като гаранция по гр.д. №453/2020г. на ВКС и гр.д. №1512/2020г., за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение от това, че едно от децата й не с
нея, емоционално разстройство, че няма връзка с детето, изживяване на емоционален и
психически тормоз, породен от злоупотреба с проц. права.
По повод на подадена от К. Г. молба за отмяна и искане за спиране изпълнението на
Решение №5982/09.08.2019г., влязло в законна сила на 30.12.2019г. по гр.д. №4657/2019г. на
СГС, Г.О., V брачен състав, е образувано гр.д. №453/2020г. на ВКС, IV Г.О., което е
служебно изискано и по което е постановено Решение №74/13.04.2020г., с което е оставено
без уважение искането за отмяна на влязло в сила решение и е посочено, че искането
съставлява злоупотреба с право.
По повод на подадена от К. Г. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК и искане за
спиране изпълнението на Решение №5982/09.08.2019г., влязло в законна сила на 30.12.2019г.
по гр.д. №4657/2019г. на СГС, Г.О., V брачен състав, е образувано гр.д. №1512/2020г. на
ВКС, III Г.О., което е служебно изискано и по което е постановено Решение
№100/24.07.2020г., с което е оставено без уважение искането за отмяна на влязло в сила
решение и е посочено, че искането съставлява злоупотреба с право, за която молителят носи
отговорност.
Приложени към ИМ са разпечатки на закупени самолетни билети.
Приложен към ОИМ е заверен превод от френски език на бълг. eзик на Решение от
09.05.2023г. на ЕСПЧ, III отд., /стр.107/, съгласно което е налице нарушение на чл.8 от
ЕКЗПЧ, като Държавата е осъдена да заплати на ищците обезщетение за морални вреди от
15 000 евро, разноски за производството по Хагската конвенция от 3 000 евро и пътни
разноски, направени от майката на децата във връзка с прекомерната продължителност на
производството по Хагската конвенция от 4 500 евро.
Във връзка с издадено СУ е представено у-ние от МВР, ГД „Гранична полиция“, с
данни за две преминавания на И. Г. пред ГПКК Аерогара- София, в периода: 01.08.2020г.-
31.08.2020г.
Като свидетели са разпитани майката на ищцата- А. М. и Т. Т..
Първият свидетел посочва, че ответникът е задържал неоправдано по- голямото дете
при себе си и не е позволил доброволно да се върне при майка си в САЩ, като със
съдействието на ЧСИ от гр.Бургас детето е било предадено на майката в края на м.08.2020г.
Посочва ,че в периода от м.01.2020г. до предаването на детето през м.08.2020г. майката е
имала ограничени контакти с детето Г., от което е изпитвала нервно- психическо
напрежение. Посочва, че по- малкото дете К. е изпитвал тъга по по- големия си брат, който
не е виждал. Твърди, че на К. е позволявано да се чува с баща си по телефона, съгласно
съдебното разрешение, като смята, че разговорите, които Г. е провеждал с майка си по
телефона са били диктувани от баща му.
Вторият свидетел посочва, че бащата е полагал много усилия за образованието на по-
голямото дете Г. в ...... в гр.Бургас и е настоявал да поддържа контакти с майка си. Посочва,
че в опр. периоди бащата е бил възпрепятстван в контактите си с малкото дете К.. Посочва,
че отношенията между родителите са били обтегнати, заради неразбирателството им
относно това дали децата да останат в България и в кое училище да учат. Свидетелят
намира, че желанието на майката първоначално е било детето Г. да остане в гр.Бургас.
Смята, че Г. има желание да остане при баща си и да продължи с образование си в страната.
4
Правните изводи на съда са следните:
Установеният в Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца, ратифицирана със закон, Обн., ДВ, бр. 20 от 04.03.2003г., механизъм
предвижда незабавно връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване,
ако прехвърлено или задържането на детето е в нарушение на правото за упражняване на
родителски права. Съгласно чл.26, пар.4 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца, при разпореждане за връщане на детето или за
възстановяване на нарушено право на лични отношения по тази конвенция съдебният или
административният орган може, когато това е необходимо, да присъди заплащане от лицето,
прехвърлило или задържало детето или което възпрепятства упражняването на правото му
на лични отношения, на всички необходими разходи, направени от молителя или за негова
сметка, включително пътните разходи, разходите за процесуално представителство на
молителя и за връщането на детето, както и всички разходи или разноски за установяване
местонахождението на детето. Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в
сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и същите имат
предимство пред нормите на вътрешното законодателство. Трайно прието и в доктрината, и
в съд. практика становище е, че отговорността за разноски се реализира в производството по
спора по същество, с което се разрешава съществуващ между страните правен спор и
съобразно неговия изход. Отговорността за разноски в гражданския процес може да се
осъществи само по висящ процес, но не и с отделен иск в последващо съд. производство.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято
полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Извън конкр. производство, в което са
направени и по реда, установен в съотв. приложим процесуален закон, разноските не могат
да се търсят и присъждат, тъй като не представляват имуществени вреди по бълг. право и не
е допустимо да се преквалифицират в иск по материалното право за обезщетение за
имуществени вреди. Видно от представеното решение на ЕСПЧ е налице присъждане на
майката и децата на разноски за проведеното производство по реда на Хагската конвенция и
на ищцата- на пътни разноски във връзка с производството по реда на Хагската конвенция.
С оглед на горното искът за заплащане на сторени разноски от ищеца в проведеното
производство по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца, се явява неоснователен.
Злоупотребата с право е противоправно и недобросъвестно упражняване на проц. права
с цел за да бъдат увредени права и законни интереси на други, на осн. чл.57, ал.2 от
Конституцията на Република България и в противоречие с интересите на обществото,
съгласно чл.8, ал.2 от ЗЗД. Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по
правното си естество е деликтна, поради което по общите правила дължимото обезщетение
обхваща всички преки и непосредствени имуществени. Подаването на иск/ жалба до съотв.
компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена възможност. В случай, че
искът/жалбата не са подадени с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети
необходимите мерки, а когато е известно на ищецът/ жалбоподателя, че изложените
обстоятелства са неверни и се иницира производство, за да се навреди другиму или за да се
накърни друг обществен интерес, е налице злоупотреба с право по чл.3 от ГПК. Доказването
на деянието и неговата противоправност, на причинената вреда и причинната връзка с
противоправното деяние са в тежест на ищцовия пострадал. В горепосочените дела два
различни състава на ВКС са посочили, че е налице злоупотреба с права от страна на бащата
с направените искания за отмяна на влязло в законна сила съд. решение и искане за спиране
на изпълнението му. С оглед на това следва да се приеме, че е налице злоупотреба с проц.
права.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
5
причинил другиму. Отговорността, разбираната като санкция за неизпълнението на
задължението да не се вреди другиму, цели да запълни празнината в чужда правна сфера на
интереси, като отстрани настъпилите неблагоприятни последици от виновното
неизпълнение на горното задължение. Обезщетението за неимуществени вреди има
компенсаторна функция по отношение на причинените вреди. Релевантно е това увреждане,
което се характеризира с продължителност и с по- висока степен на интензивност.
Неимуществените вреди представляват несъизмерими с конкретна стойност вреди, които
следва да бъдат обезщетени по справедливост, на осн. чл.52 от ЗЗД. Съгласно принципа на
справедливо обезщетяване на болките и страданията възмездяването на тези вреди става
чрез определянето на справедливо обезщетение. За да се определи размера на обезщетението
следва да се извърши цялостната преценка на конкретните обстоятелства по делото, които
при телесно увреждане са характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата при
извършването му, допълнит. влошаване на здравословното състояние, морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. В случая се претендира обезвреда на морални страдания от
страна на майката в периода: 31.12.2019г.- 28.08.2020г., от невъзможността по легален ред да
върне голямото дете Г. в дома им в САЩ и неоправданото му задържане от баща му в
гр.Бургас, Р. България. Искът е предявен като последващ частичен иск за сумата от 5 000 лв.,
частично от 20 000 лв., като е видно, че по гр.д. №48328/2020г. на СРС, 82 състав,
ответникът е осъден с влязло в законна сила решение, да заплати на ищцата обезщетение от
2 000 лв., като частичен иск от 20 000 лв. Не е налице спор между страните, че Държавата е
осъдена от ЕСПЧ да заплати на ищцата и двете деца обезщетение за морални вреди от
15 000 евро. С оглед на горното съдът намира искът за заплащане на парично обезщетение за
морални вреди за частично основателен до сумата от 1 000 лв., което обезщетение в своята
съвкупност с останалите присъдени парични обезщетения се явява достатъчно да обезщети
сторените неимуществени вреди на ищцата, на осн. чл.52 от ЗЗД. Със сумата от 3 000 лв.
съдът намира, че ищцата е напълно обезщетена за причинените й морални вреди от
необоснованото задържане на децата в страната и ненавременно изпълнение на
постановеното в нейна полза решение на СГС спрямо детето Г., поради злоупотреба с проц.
права, изразяваща се в двукратно искане от отв. баща за отмяна на влязло в сила съд.
решение. За горницата над тази сума исковата претенция се явява неоснователна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищцата претендира
заплащане на държ. такса от 627,24 лв. и адв. хонорар от 2 000 лв. по представен договор за
правна защита и съдействие, заплатен по банков път. С оглед изхода на спора следва да се
присъдят разноски в полза на ищцата по делото в размер на 172,83 лв. Възражението на
ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар не може да се приеме, с оглед
размерите на исковите претенции и мин. размери на адв. хонорар по приложимата Наредба
№1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа, издадена от ВАдв.С. Ответникът
претендира разноски за заплатен адв. хонорар от общо 1 150 лв., като с оглед изхода на спор
а в негова полза следва да се присъдят разноски от 1 074,35 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. К. Г., ЕГН:**********, срещу К. Г. Г., ЕГН:**********,
осъдителен иск за сумата от общо 5948,18 /пет хиляди деветстотин четиридесет и осем
щатски долара и осемнадесет цента/ щатски долара, представляваша обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пътни разходи за участие по гр.д. №4657/2019г. на
СГС, Г.О., V брачен състав и гр.д. №5240/2019г. на САС, 4 състав, по реда на чл.22 от
ЗЗДетото и чл.12 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца и разходи за връщане на деца в държавата по обичайното им
местопребиваване в САЩ, които вреди са причинени в резултат на незаконното поведение
6
на ответника, изразяващо се в незаконното задържане на децата, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН:**********, да заплати на И. К. Г., ЕГН:**********, сумата от
1 000 /хиляда/ лв., като частичен иск в пълен размер от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги и отчаяние от
невъзможността на ищцата да събере своите деца в семейния им дом в САЩ, породена от
злоупотреба с процесуални права от ответника от неоснователно инициране на гр.д.
№453/2020г. на ВКС, IV Г.О. и на гр.д. №1512/2020г. на ВКС, III Г.О., за периода:
31.12.2019г.- 28.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на съдебно
сезиране- 15.08.2024г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над
уважения размер до предявения размер от 5 000 /пет хиляди/ лв., като частичен иск в пълен
размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., като неоснователен.
Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на ищеца с IBAN:
B.........
ОСЪЖДА К. Г. Г., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на И. К. Г.,
ЕГН:**********, сума в размер на 172,83 /сто седемдесет и два лева и осемдесет и три
стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.
ОСЪЖДА И. К. Г., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на К. Г. Г.,
ЕГН:**********, сума в размер на 1 074,35 /хиляда седемдесет и четири лева и тридесет и
пет стотинки/ лв., представляваща сторени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7