РЕШЕНИЕ № 94

 

гр. Бургас, 22.01.2010 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 7147 по описа за 2009-а година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 318 и чл. 322, ал. 2, ГПК във вр. с чл. 49, СК.

Делото е образувано по повод исковата молба на Д.П.С., с която претендира прекратяване на брака й със С.А.С.,***, сключен на .... год. в гр. Б., поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответника; предявени са и небрачни искове за предоставяне на ищцата ползването на семейното жилище и за запазване на брачното фамилно име; ангажира доказателства.

Ответникът не изразява становище по предявените искове, не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца и представените по делото доказателства, след преценка на приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представеното по делото удостоверение, Д. и С. Стоянови са сключили граждански брак помежду си на ... год. в гр. Б.; страните не спорят, че родените им през неговото времетраене дъщеря Златина и син С. са пълнолетни към настоящия момент. В обстоятелствената част на исковата си молба съпругата сочи, че след 1993 год. отношенията между страните се обтегнали, тъй като ответникът започнал системно за употребява алкохол, държал се грубо, не се грижел за семейството си.

По делото е разпитан свид. З. Н., дъщеря на страните, която сочи, че още от детството си помни агресивното поведение на баща си, психическото и физическото му насилие над ищцата, което продължава и понастоящем; твърди, че майка й не е имала противобрачно поведение спрямо съпруга си.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения брачен иск за основателен. Данните по делото сочат, че брачната връзка на Д. и С. С. е дълбоко и непоправимо разстроена. Ангажираните по делото доказателства – показанията на свидетеля Н., установяват причината за това – виновното поведение на ответника, изразяващо се в грубо отношение към съпругата и децата му, в крайна и трайна незаинтересованост към интересите на брачния си партньор. Това поведение на ответника е морално укоримо, обществено неприемливо и необосновано, като липсват насрещни доказателства – чл. 154, ал. 1, ГПК, за противобрачни прояви и на съпругата Д.С.. В този смисъл следва да се приеме, че с поведението си ответникът е причинил дълбоко и непоправимо разстройство на брака си с ищцата, което налага прекратяване на брачната връзка.

Уважаването на главния иск налага уважаване и на претенцията за предоставяне на ищцата ползването на семейното жилище – чл. 56, ал. 1, СК. Иск за него не е предявен и от ответника, поради което следва да се приеме, че липсва спор между страните по отношение този въпрос (1327-94-ІІ ГО на ВС). В настоящия казус семейното жилище се състои от едната стая и от сервизните помещения на апартамента, описан в договора от 26.12.1990 год., тъй като страните не спорят, че втората стая се обитава от пълнолетния им син А. С. (в този смисъл са и показанията на свид. Н.) – 1-57-ППВС. Съдът счита, че ползването на жилището не следва да бъде предоставено съвместно на страните, тъй като липсва искане от тях в тази насока, а и отношенията между съпрузите не са търпими, т. е. не е налице възможност за нормалното съжителстване между двамата (12-88-ОСГК, 1327-94-ІІ ГО на ВС).

Предвид изричната воля на ищеца, изразяваща нежеланието му за възстановяване на предбрачното фамилно име, на основание чл. 53, СК следва да се приеме, че след развода съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно име С..

С оглед прекратяване на брака между страните съдът определя държавна такса по делото в размер от 50 лева, платима от ответника С.С. – на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси; чл. 329, ал. 1, ГПК.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.П.С., ЕГН **********, и С.А.С., ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. ..., вх. 1, ет. 8, ап. 19, сключен на ... год. в гр. Б., за който е съставен Акт за граждански брак № ... на ОбНС-Б., поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

 

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът С.А.С..

 

ПРЕДОСТАВЯ на съпругата Д.П.С., ЕГН **********, ползването на семейното жилище, състоящо се от едната стая и от всички сервизни помещения на двустаен апартамент № 19, находящ се в гр. Б., ж. к. ...., бл. ..., вх. 1, ет. 8, с площ от 59.55 кв. м., придобит с договор от 26.12.1990 год. Право на ползване върху втората стая на описания апартамент има пълнолетният син на страните А. С.С., род. на *** год.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име С..

 

ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********,***, ж. к. ...., бл. ..., вх. 1, ет. 8, ап. 19, да заплати на Бургаския районен съд държавна такса в размер от 50 (петдесет) лева.

       

Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

                                                 Вярно с оригинала: Елена Христова