№ 1095
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330203986 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4245378, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Т. ПЛ. М. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ. В условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в представения
по делото списък с намерени фишове е отбелязано, че процесният е връчен на
дата 10.05.2021г., жалбата е входирана на 20.05.2021г., тоест при спазване на
1
императивния 14-дневен преклузивен срок за това, очертан в чл. 198, ал.8
ЗДвП.
ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 11.11.2020 г. в 08:43 часа ,
на Републикански път II-64, км. 50, в посока от с.Труд към гр. Пловдив,
при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена
скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № *******, при отчетен
толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена
наказуема скорост 86 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 26 км/ч.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е Т. ПЛ. М..
Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се
ОПРОВЕРГАВА от събраните по делото доказателства.
Това е така, доколкото от изисканите по служебна инициатива на съда
писма от ОПУ-Пловдив на АПИ се установява, че макар преди процесния
пътен участък формално да има поставен пътен знак В 26, мястото на
контрол не попада в обхвата му на действие.
От получените от ОПУ писма се установява, че пътен знак в
посочената посока на движение е поставен на км. 49+860, като
километражът нараства в посока към гр. Пловдив, тоест в посоката на
контрол и заснемане на процесния автомобил.
Същевременно е изцяло основателен доводът в жалбата, че в ЕФ не е
надлежно индивидуализирано мястото на контрол, доколкото е посочено
само км.50, но не и на кой метър е разположено АТСС. Посоченият порок,
обаче в конкретния случай не е съществен, доколкото точното място на
контрол се установява по несъмнен начин от Протокола по чл. 10 от
Наредбата, който съгласно трайната съдебна практика представлява
официален удостоверителен документ за времето, мястото и начина на
извършване на контрол на скоростта.
Така Решение № 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на
2
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от
13.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1349 от 23.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по
к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
В този смисъл в протокола е отбелязано, че АТСС е разположено на 200
метра от знака В26, от което следва, че (предвид местонахождението на
знака на км 49+860) АТСС е поставено и точното място на контрол се
намира на км 50+ 060.
Същевременно в писмата от ОПУ-Пловдив на АПИ се установява, че на
км 50+000 е разположен магазин Амек Тойс и предшестващата го пътна
връзка, образуваща кръстовище с път II-64.
Съгласно чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП обхвата на действие на пътен
знак В26 е до следващото кръстовище.
В тази връзка следва да се съобрази легалната дефиниция за
кръстовище, дадена в т.8 от ДР на ЗДвП, а именно. "Кръстовище" е място,
където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно
ниво.
Както и легалната дефиниция за път дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както
следва: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.
В този смисъл в писмата от ОПУ-Пловдив изрично е отбелязано, че
пресечната точка между пътната връзка до Амек Тойс и път II-64
представлява кръстовище, което изцяло се възприема от настоящия състав,
като съответно на дадените легални дефиниции.
От посоченото е видно, че обхвата на действие на поставения на
километър 49+860 пътен знак В26 е до следващото кръстовище, находящо
се на км 50+000, като мястото на контрол, посочено в Протокола по чл.
10, находящо се на км 50+060 попада извън обхвата на действие на знака
В26.
3
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори от
приложения по делото снимков материал е видно, че самия полицейски
автомобил е разположен след пътна връзка, образуваща кръстовище, което
е допълнителен аргумент, че контролирания участък не попада в обхвата на
действие на знака В26.
При положение, че въпросния пътен участък, към датата на заснемане
на МПС не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ
ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в
ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 26км/ч.
При положение, че конкретния пътен участък не попада в обхвата
на действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на
чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с
пътен знак В 26.
Нещо повече предвид констатираната скорост на движение от 86 км/ч и
при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък би се оказало,
че поведението на жалбоподателя е изцяло правомерно, доколкото би се
явило приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън
населено място.
Както вече се изясни по-горе, посоченият извод, че процесния пътен
участък, към датата на заснемането не е попадал в обхвата на действие
на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час не се оборва от
посоченото в Протокола по чл. 10 от Наредбата, че има поставен пътен знак
В26 и той се намира на 200 метра от камерата.
Точно обратното по вече гореизложените съображение следва да се
приеме, в процесния случай е:
-изцяло правилен фактическия извод на наказващия орган, че преди
процесния участък е имало поставен знак В26,
-но е неверен правния извод, че процесния участък км. 50+060 е
попадал в обхвата на действие на този знак.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-
Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може
да предостави надлежна информация дали на даден участък от
4
републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към
дадена дата.
Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г . за
организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето
на пъна сигнализация по даден пътен участък.
В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация
на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция "Пътища";
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на
одобрение проект за организация на движението включва и организацията
на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да
стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни
знаци.
Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16
август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при
извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80
и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на
разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и
пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни
дейности.
Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас,
то компетентен да одобри плана за организация на движението по него
(независимо дали при постоянна или временна организация) е именно
Директора на ОПУ-Пловдив, респективно от тази институция, на чиято
територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за
законосъобразно поставени знаци по процесния път.
В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело
1093/2020 Административен съд – Пловдив, постановено по дело на
5
настоящия състав, в което отново е било констатирано разминаване между
отразеното в протокола по чл. 10 от Наредбата и официалното писмо от
ОПУ на АПИ, като изрично е отбелязано, че следва да се отдаде
преимущество на официалната информация, изискана от стопанина на
пътя.
В този смисъл са и влезли в сила решения на настоящия състав по АНД
3819/2020, АНД 6435/2020, АНД 285/2020, АНД 7339/2020, АНД 507/2021,
постановени при напълно идентична фактическа обстановка.
По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
се споделят доводите й, че с оглед:
- действителната фактическа и правна сложност на делото, която е ниска
и не се отличава от типичната за подобен вид нарушения;
- имуществения интерес от водене на делото – глоба в общ размер от
100 лева, като на жалбоподателя не е налагано наказание лишаване от права;
- вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и процесуално представителство в открито заседание,
протекло без разпит на свидетели
следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата,
но и реално процесуално представителство.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева изцяло
съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7,
ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
6
възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
при материален интерес до 1000 лева, поради което следва да се присъди
изцяло.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4245378, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Т. ПЛ. М. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Т. ПЛ. М. , ЕГН **********
сумата 300 лева, представляваща разноски пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7