Решение по дело №2618/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2108
Дата: 3 декември 2019 г.
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20197040702618
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

               2108                          03.12.2019г.                                   гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и първи ноември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.  ХРИСТО ХРИСТОВ

                                                                     2. МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  С. Х.

прокурор: Дарин Христов

като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 2618 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 348 от НПК, вр. с чл. 208- чл. 228 от АПК.

Образувано е по касационната жалба от ТД на НАП Бургас, против Решение № 1126 от 17.09.2019г., постановено по НАХД № 2909 по описа на Районен съд – Бургас за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление № 383766-F426711/28.11.2018г. на директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас, с което на Ж.Г.Й., за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б.“А“ от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ е наложена глоба в размер на 9799.15лв.

В жалбата се излагат доводи, че нарушението е индивидуализирано изчерпателно, като за нарушителя не е останало неясно какво точно нарушение е извършил. Иска се отмяна на атакуваното решение.

В съдебно заседание касаторът ТД на НАП Бургас, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касацията – Ж.Г.Й., представя отговор по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Участващият в процеса представител на Окръжна прокуратура Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

За да постанови решението си районният съд е приел, че от описанието в АУАН и НП не става ясно за жалбоподателя кое точно е вмененото му нарушение, което е нарушило правото му на защита. Както в АУАН, така и в НП, не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението. Като е приел, че това е довело до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление районният съд е отменил същото.

В акта за установяване на административно нарушение /АУАН/, както и в наказателното постановление /НП/ е посочено, че се касае за непогасен към края на данъчната 2017 година остатък от предоставен заем, който Й. не е декларирал в годишната си данъчна декларация за 2017г. Следователно, нарушението е било извършено с подаването на самата годишна данъчна декларация за 2017г., в която не е бил деклариран непогасения остатък от предоставен заем. Иначе казано, като дата на извършване на нарушението е посочено подаването от страна на Й. на данъчната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г. Това само по себе си не представлява съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на наказателното постановление, тъй като датата на нарушението се установява с датата на подаване на конкретната годишна декларация.

С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че не е налице нарушение на правото на защита на лицето, защото не е налице липса на дата на извършване на нарушението в  АУАН и НП. Описанието на нарушението е достатъчно индивидуализирано, а субектът на нарушението е конкретизиран. Лицето не е било лишено от право на защита и същото се е защитавало адекватно именно срещу посоченото нарушение и отразените в АУАН и НП факти.

Въззивният съд, стигайки до извод за процедурно нарушение е приел, че не следва да обсъжда спора по същество. Въпреки че липсва изрично написан такъв извод, то видно от съдебното решение липсват мотиви изцяло в тази насока. Настоящият състав на касационния съд приема, че е налице визираното в чл.348, ал.1, т.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.2, предложение първо от НПК касационно основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд град Бургас от друг състав на съда, тъй като е налице липса на мотиви в атакуваното решение по съществото на спора. Процесното НП е отменено само за допуснато процесуално нарушение, което касационния състав с настоящото решение приема, че не е налице и при липса на мотиви по съществото на спора, делото не може да бъде решено по същество от касационната инстанция.

При разглеждане на спора по същество от касационната инстанция, доколкото на първо място се ревизира постановения съдебен акт и на второ място издаденото наказателно постановление, то касационната инстанция е в невъзможност да извърши проверка на съдебното решение без изложени мотиви и съответно да прецени дали съдебното решение е правилно, с оглед приложение както на процесуалния, така и на материалния закон, тъй като би се явила първа инстанция по съществото на спора, което е недопустимо. Ако се разгледа спора по същество от настоящия касационен състав, то за първи път ще има изложени мотиви по отношение правилно приложение на разпоредбите на Наредбата.

Предвид гореизложеното, Административен съд Бургас приема, че при постановяване на съдебното решение въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.1 т.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК – липса на мотиви по същество, което е основание за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд град Бургас  от друг състав на съда.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. чл. 221, ал.2 предл. последно и чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК , съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1126 от 17.09.2019г., постановено по НАХД № 2909 по описа на Районен съд – Бургас за 2019г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

  

  2.