№ 119
гр. Варна, 28.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. С.ова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20243100101244 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 16:25 часа се явиха:
Ищецът А. Й. К., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от АДВ. В. М., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
Ответниците С. Ф. А., И. М. А. И М. В. В., редовно уведомени от
предходно съдебно заседание, явяват се лично, представляват се от АДВ. Г. А.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. В. М.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г. А.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно мотивите на определение № 3606/26.08.2024 г. и определение
№ 5092/19.11.2024 г.
АДВ. В. М.: Поддържам иска.
АДВ. Г. А.: Поддържам отговора на исковата молба.
СЪДЪТ на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК, пристъпва към изслушване
на страните:
ИЩЕЦЪТ А. К.: Със С. живеехме заедно близо 33 години от 1991 г.
Живяхме заедно в моя дом на ******. Това е къща, която беше на майка ми.
1
През тези години съм работил и като шофьор и като хлебар и други работи.
През 2015 г. предполагам, че съм работил като шофьор.
ОТВЕТНИЦАТА С. А.: През 2015 г. работеше при Д. като пекар-
продавач.
ИЩЕЦЪТ А. К.: При тях работих около 10 години може би до 1998-99
г. След това напуснах и отидохме със С. да работим в К. и след това пак се
върнах да работя при тях. Когато се върнах при тях, работех като шофьор.
Цялото жилище е 150 кв. м. Там живеехме само със С. и със сина й. Той
тогава беше сам.
Към него момент не помня да съм имал кредити или да съм дължал пари
на някого. После се случи така, че моята дъщеря е изтеглила някакви пари, но
мен ме извикаха от едната банка да прехвърли пари в друга банка. После се
оказа, че не е било така, а че съм бил свидетел и оттам ставам длъжник на
банката. Не се сещам коя година става това. След време получих от съдия
изпълнител, че дължа пари, но аз пари не съм теглил от банката. Това става
малко по-късно след 2015 г.
През 2015 г. къщата беше удобна за живеене. Имаше да се направят
някакви ремонти, но аз ги направих през 2016-17 година. Правих ремонтите с
приятели, които ми помогнаха. С. си живееше с мен тогава.
Направихме това пълномощно, защото бяхме решили да си купим друг
имот, тъй като тя не искаше да живеем в този квартал, не го харесваше,
защото беше близо до „Максуда“. След като решихме това й направих и
пълномощно тя да търси да купим друго жилище. Оставих на нея да търси
друго жилище, тя да се оправя защото все пак живеех с този човек толкова
години и накрая какво се получи …
След това пълномощно тя не ми е показвала други жилища или че е
намерила друго жилище и аз бях просто забравил за това. Когато правихме
пълномощното не сме ходили при адвокат. Отидохме на ул. **** в една
кантора при нотариус. Никой не ни е съветвал какво да включва
пълномощното, просто ни го завериха.
Аз съм питал С. дали е намерила някакво жилище, но тя не ми
отговаряше.
И. към него момент живееше с нас. Смятахме като продадем жилището
и купим ново И. да живее с нас. Ние си се разбирахме добре с И., всяка вечер
си вечеряхме заедно и си пиехме ракията. Отношенията ни се развалиха през
2015 г. след като тя ми съобщи, че ще се развеждаме, а аз дори не съм получил
призовката за развод. Тя като се върна от съда ми каза, че от днес нататък не
сме семейство. Това стана малко по-късно през 2018 г. или 2019 г., просто не
се сещам точно.
Бяхме се ориентирали да си вземем някакъв апартамент, който да не е
около „Максуда“. Не сме говорили за конкретно място. Аз не познавам хора,
които да се занимават с посредничество за недвижими имоти, С. пое
ангажимента да се занимава с това.
Аз имам от предишен брак две деца. С. просто направи така, че аз да
съм в конфликт с моите деца, дори и с брат ми и въобще с близките ми. През
2015 г. не бяхме близки с децата ми. Оправихме си отношенията с тях през
2022 г., когато трябваше да напусна имота и тогава аз отидох да живея при
2
дъщеря ми за известно време. Тогава викаха полиция, имаше заповед за арест,
че съм тормозил С., как я тормозех и аз не мога да разбера.
За продажбата разбрах през 2021-22 година. Той брат ми ми се обади,
защото ходил да плати нещо в изчислителния център и тогава разбира, че
имотът вече не е на мое име и ми се обади.
Аз съм нямал джип. С И. ходихме да купим на него джип и той е на
негово име.
И. тогава работеше в КРЗ откъдето го пращаха за по 2-3 месеца да
работи в чужбина, имаше доходи.
Към 2015 г. съм бил длъжник само към банката на дъщеря ми.
Джипът го взехме за около 3000 лева и нещо. Ние ходихме с И. да го
избираме. Аз разбирам горе-долу от коли. Той е малко бос по тази тема.
Същият този джип бившата му съпруга го обърна в село Господиново и след
това аз го оправих, направих му ремонт. Жена му обърна джипа може би през
2017 г.
Въпреки, че имах заповед да не влизам в къщата, през 2022 г. заминах за
А. за около един месец при дъщеря ми. Върнах се след месец, почуках на
прозореца, тя излезе, обяснихме се и тя ме прие и си живеехме както преди,
но в един момент синът й се обади на полицията и дойдоха и ме арестуваха
отново и тогава напуснах дома. И. имаше едно Опелче по едно време, но не
знам какво го направи, след него купихме джипа, който не е на мое име, а на
негово.
ОТВЕТНИЦАТА М. В.: С. ми е баба. Тя е майка на майка ми, а И. ми е
вуйчо. Аз живея постоянно в Т.. Имаше един период, в който живеех временно
тук при тях, може би миналата или по-миналата година за цялото лято.
Сделката е от 2022 г.
Доколкото си спомням, когато аз живях у тях А. беше с баба ми. Пред
мен никога нищо не се е случвало и не знам да е имало скандали. Вуйчо ми ми
подари къщата. Не знам какво смятам да го правя този имот. Аз още съм
малка да го мисля това. Не знам защо са го прехвърлили на мен. Един ден
майка ми дойде и ми каза, че ще го прехвърлят на мен и аз казах добре.
Мисля, че ми бяха обяснили тогава, че къщата е била на А. или съм мислела,
че ако вуйчо ми има тази къща, то е било от А.. Не знам как вуйчо ми е
придобил къщата от А., не съм питала. Аз сега живея в Р.. Нямам ключ за
къщата на ул. *****, няма и мой багаж там. Майка ми може би има ключ за
къщата. Ако има такъв, най-вероятно го е получила от вуйчо ми. Вуйчо ми
също има ключ и баба ми. Къщата е на един етаж с хол, кухня, спалня към
хола и отделна спалня, все едно е от вън и външна тоалетна. Спалнята си има
отделен вход, но може да се влиза и през къщата. Доколкото знам вуйчо ми си
има правото да живее в имота. Майка ми ми каза, че вуйчо ми иска да ми го
подари, защото вече е възрастен и няма наследници. Каза, че ще го направим
така, че той да може да си живее там. Аз няма да идвам във Варна да живея.
Съдът освобождава ответницата М. В..
ОТВЕТНИЦАТА С. А.: С А. живеем заедно от септември 1992 г. През
2015 г. работеше в „Д.“ и доколкото знам получаваше около 300 лева.
3
Аз работех в един магазин, но напуснах и останах без работа. И. и А. се
скараха заради приятелката на И. и те се изнесоха, а аз заминах за А. да работя
около 10 месеца. Там гледах три малки деца и всеки месец пращах на А. 440
паунда, което беше това, което получавах на месец, защото храната и спането
ми бяха осигурени. Пращах парите на А. защото бях купила телевизор на
изплащане и други неща да ги плаща, а и той да си живее блажено, да си
прави скарички с приятели и да си пият. Когато се върнах от А. в отпуск,
отново започнаха скандалите и проблемите, а когато трябваше да се върна
вече в А. му поисках пари, но той каза, че няма, че ги е изхарчил. След това
отново се върнах тук, изкарах курс и заминах да работя в Г. гледах възрастни
хора и от там на А. изпратих 1300 евро без да взема и един цент за 45 дена
работа. След това за 15 дена работа пак му изпратих пари. След това 10 месеца
му изпращах по 1000 евро.
Като се върна синът ми от чужбина имаше пари и аз имах и един ден
бяхме тръгнали да огледаме едно жилище за него, но А. ни срещна на улицата
и ни спря. Тогава ни каза, че си харесал един джип и че иска да го купи, а на
сина ми ще прехвърли трите стаи от къщата, качихме се в Крайслера и
отидохме в една адвокатска кантора, направиха там една молба и отидохме
при нотариус, където направиха пълномощно, подписахме го, той взема
парите и замина веднага за Д. да купува джипа. Аз отидох на другия ден,
изкарах документи за имота за трите стаи и отидох при нотариуса да занеса
документите и това е. Ходихме при нотариус В. П..
А. си купи джипа на името на сина ми, защото идват запори от банката и
ако е на негово име ще запорират и колата.
Когато синът ми се ожени, А. не искаше снахата да живее на *****,
изгони ги и прибра внука си с жена му и детето да живеят в къщата. Тогава аз
бях в Г.. Аз отивах да работя в Г. за 3 месеца, след което се връщах за почивка
за 2-3 седмици и отново се връщах за 3 месеца в Г. и винаги като замина той
викаше внука си да живеят там.
Аз от А. пари не съм видяла. Работили сме заедно, но не съм видяла от
него пари, винаги казваше, че няма. Като го питам колко пари получава ми
казваше 300 лева, а на него време никой не получаваше толкова, ама аз нали
съм наивна и той ми казваше, че съм апталка и такава ще си умреш. Разбирали
сме се понякога и сме се събирали семействата, до развода си бяхме добре.
Сега живее с любовницата си, с която работеше на „Акациите“.
Той само кредити теглеше и само с това се занимаваше.
Накара синът ми да продаде имота в С., който беше записан на негово
име да му купи червен „Фолксваген“.
Ремонтът на къщата почнахме да го правим след прехвърлянето. Тогава
синът ми работеше в чужбина и пращаше всеки месец пари по „Уестър
Юнион“. И. превеждаше парите на А., защото тогава и аз бях в чужбина. Ние
само на него пращахме парите.
Дарението е направено за след смъртта на И., а дотогава ние да живеем
там. След 2015 г. само аз съм плащала данъците на къщата. А. нищо не
плащаше.
ОТВЕТНИКЪТ И. А.: Първо направихме пълномощно, като А. каза на
нотариуса да направим едно пълномощно на жена ми с всички права, така че
4
да не може да бъде развалено и от дъщерите му.
Не знам защо реши да прехвърли имота на мен, ние бяхме тръгнали с
майка ми да търсим жилище за мен, но той ни върна и каза, че ще ми
прехвърли трите стаи на мен. Парите, които имах аз и парите, които имаше
майка ми отидоха за А. за прехвърлянето. Дадохме му 35 000 лева на ръка,
защото неговите сметки бяха запорирани. Парите ги имах от работата ми в
чужбина. Работех във „Варна Шип сървис“, които ме изпращаха да работя в Г.
в Бремерхафен.
ОТВЕТНИЦАТА С. А.: През 2015 г. бяха още евтини имотите.
ОТВЕТНИКЪТ И. А.: Предната част на къщата беше запорирана за
5000 лева и тогава отидох, изтеглих от ОББ и върнах на жената парите.
Джипът го записа на мое име защото сметките му ги запорираха и да не
му го вземе банката, а предните коли ги купуваше все на името на майка ми по
същата причина. Този джип и аз го карах и той го караше. Този джип го
продадох като и А. присъстваше на покупко-продажбата, той каза да го
продам. Не помня за колко пари го продадохме. Аз взех парите, защото А. каза
да седят в мен или да си купя друга кола.
Като се върнах от чужбина, направих едно малко ремонтче на Опелчето
и един колега поиска да го купи и аз му го продадох. Не помня за колко пари
купихме джипа. След като бяхме при нотариуса, А. взе парите и замина с
неговата си кола - Крайслера за Д. да купува джипа. Той плати каквото е
трябвало в Д. за джипа и те след няколко дни му го докараха с платформа.
Реших да прехвърля къщата на М., тъй като аз нямам деца.
Прехвърлих къщата при нотариус В. П.. Имам предвид като правихме
пълномощното.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към страните.
АДВ. В. М.: Моля да приемете представените с исковата молба
доказателства.
АДВ. Г. А.: Не възразявам да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба заверени копия от документи, както следва: удостоверение №
3040-03-75/08.03.2024 г.; удостоверение № 00222864/08.03.2024 г.;
удостоверение № 00222860/08.03.2024 г.; регистрация на автомобил І
*********/11.10.2022 г.; удостоверение № 29/15.03.2024 г.; нот. акт № 27, том
І, рег. № 512, дело № 18 от 2002 г.; нот. акт № 260, том ІІ, рег. № 1214, дело №
53 от 2002 г.; пълномощно от 28.08.2015 г.; нот. акт № 62, том ІІ, рег. № 3508,
5
дело № 276/2015 г.; скица на сграда № 15-379674/03.09.2015 г.; искова молба
вх. 0 290582/18.12.2020 г.; решение № 261761/26.05.2021 г.; нот. акт за дарение
на недвижим имот № 59, том І, рег. № 1543, дело № 44/2022 г.; скица на сграда
№ 15-204655/25.02.2022 г.; протокол за разпит на свидетел от 09.08.2022 г. от
И. А.; протокол за разпит на свидетел С. А. от 09.08.2022 г.; решение №
2774/05.09.2022 г.; решение № 311/27.02.2023 г.; протокол № 5931/22.11.2023
г.; справка от Агенция по вписванията от 05.01.2024 г.;
С уточняваща молба вх. № 45977/07.06.2024 г. – удостоверение за
данъчна оценка № **********/04.06.2024 г.;
Със становище вх. 0 20105/07.08.2024 г. – решение от 05.04.1983 г. по гр.
д. № 548/1981 г.;
Със становище вх. № 30781/02.12.2024 г. – удостоверение за наследници
№ АУ078556МЛ/07.08.2024 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените и
докладваните в днешното съдебно заседание заверени копия от документи,
както следва:
С писмо № 19719/15.04.2024 г. от ТД на НАП – Варна – приложение № 1
за трудови договори; справка данни за осигуряване на А. К. от 15.04.2024 г.;
справка актуално състояние на действащи трудови договори от 15.04.2024 г.;
С писмо рег. № 22158/16.04.2024 г. – справка от АИС – „КАТ“ – 2 листа;
С писмо вх. 0 4008 03-132Н2/18.04.2024 г. – удостоверение за получени
доходи изх. 0 4008-03-132Н1/16.04.2024 г.;
С писмо изх. 0 20-20756/04.06.2024 г. – скица № 15-564372/03.06.2024
г.;
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: Ф.Й.С., С. П. Г. и Г.И.М. и
вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Ф.Й.С., ЕГН ********** на 72 години, български гражданин, женен,
осъждан преди 20 години, брат на ищеца, без дела със страните по спора,
предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да
говори истината.
СВИД. Ф.С.: Желая да свидетелствам.
Не знам какво е правил брат ми през 2015 г., защото много рядко се
6
виждахме. След като му направих дарението през 2002 година почти всяка
година ми идваха съобщения за плащания и аз му ги носех, но през 2022 г.
ходих в изчислителния център с копие от нот. акт и оттогава не са ме търсили
повече. Когато отидох в изчислителния център, тогава разбрах, че имотът вече
не е на името на брат ми, а е продаден. Тогава се обадих на А. и си говорихме
за това. Преди това знаех, че ще се продава, може би защото не харесваха
квартала и че ще си купуват нещо друго, но оттам нататък нямам представа
какво е станало. Знам това от А.. Със С. сме говорили, но общи приказки, не за
имота. Когато казах на А., че имотът е продаден според мен беше като учуден,
но не мога да кажа дали знаеше или не.
След това няколко пъти се срещахме с А., тъй като имаше семейни
неприятности и знам, че е изведен от жилището. Имали са пререкания, но не
знам за какво и не живееше там. По едно време живееше на ул. *****.
Сподели ми, че пререканията им били във връзка с къщата.
Не мога да се сетя в какви отношения е бил А. с децата си преди 2022 г.
Знам, че А. и С. са работили заедно в К.. После заедно се прибраха и живяха в
къщата със сина на С..
Имотът, който продадохме на сина й беше на името на съпругата ми,
който беше прехвърлен от майка ми на нея, защото аз бях развейпрах тогава.
Тя казваше, че единия й син е с единия крак в затвора, а с другия в болницата,
а снахата е свестен човек.
Продадохме на И. имота, защото искаше да го купи и ние се съгласихме.
Цената по нот. акт е измислена, но не помня каква беше сумата, предполагам
някъде около 20 000 евро или лева, но не помня точно.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Г. А.: Представям нот. акт за покупко-продажба на имота от Ф.С.
на И. А..
АДВ. В. М.: Да се приеме.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
С. П. Г. на 59 години, български гражданин, неженен, неосъждан, без
родство и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290
от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. С. Г.: Познавам А. и С.. Бил съм в къщата на ул. *****. Аз съм
участвал в ремонта на къщата преди година, правихме покрив и баня. Извика
ни Н.. За ремонта не ми е плащал нищо, аз съм работил на приятелски начала.
Доколкото знам имотът е бил на Н., а впоследствие се оказва неин. Преди
година, когато съм ходил при тях знаех, че имотът е наследствен на Н.. Аз
живея на съседната улица. Когато правихме ремонта С. и И. бяха в къщата. Не
знам преди това да са имали конфликти, те се държаха много коректно един
към друг тогава.
Аз имах една другарска среща, която беше в Г.О. и трябваше да замина
7
за там, но той ми се обади по телефона, че е задържан в полицията и няма къде
да отиде. Тогава аз му казах, че ще дам ключовете на Л., наш приятел, преди
да тръгна за Г.О. и като го освободят да отиде в къщи. Срещата мисля, че беше
някъде април месец. После аз вечерта късно се прибрах и той беше в къщи.
След това отиде при Я., където остана 2-3 вечери и след това намери друга
квартира на ул. *****, където изкара около месец-два и след това си взе
квартирата, в която живее и сега.
Къщата имаше течове на покрива. Ремонтът го правихме може би 2024
г. преди април, когато го задържаха. След като го освободиха с дъщеря му
заминаха за А., а после като се връщаха с буса катастрофираха. Той се скара
нещо с дъщеря си и пак се прибра при С. и след това правихме ремонт на
банята, купувахме душкабини и разни други работи за ремонта. Това трябва
да е било лятото на миналата година.
ОТВЕТНИЦАТА С. А.: Отпред ремонта аз съм го правила скоро, а
ремонтът, за който говори свидетелят беше на задната част, която взехме от Ф.
и С..
СВИД. С. Г.: Ремонтът, за който говоря е между двете части на къщата.
Аз познавам А. от 5-6 години. Когато правихме ремонта, в къщата
живееха Н. със С. и синът им.
Когато Н. се върна да живее там втория път беше счупен душът и
ходихме да купуваме душ-кабина и бойлер. Н. плащаше всичко.
ОТВЕТНИЦАТА С. А.: Относно душ-кабината струваше 300 лева и
половината даде синът ми, а другата половина А., а бойлера го взеха втора
употреба, но всичко това е за задната част на къщата и няма нищо общо с
предната част на къщата.
СЪДЪТ предявява скица от 24.07.2024 г., представена в днешното
съдебно заседание от ответната страна.
СВИД. С. Г.: Къщата, която сме ремонтирали е към улицата. В дъното е
старата част, която е на С. и синът й, а там където се съединяват старата и
новата къща, там сме сменяли покрива. Банята е в старата част на къщата.
Той ми заяви, че не може да живее повече в къщата, защото след развода
имало прокурорска заповед, че той не може да живее там. Доколкото знам
остава тази къща за нея, а той няма къде да отиде да живее. Доколкото знам от
Н., С. е искала къщата да се продаде, за което Н. й е направил пълномощно, а
какво е правила С. не знам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
8
Г.И.М. на 50 години, български гражданин, женен, осъждан, без родство
и дела със страните по спора, предупреден за отговорността по чл. 290 от НК,
след което същият обеща да говори истината.
СВИД. Г.М.: Не знам къщата на ул. *****. Синът на С. ми е колега. Не
знам дали И. е купувал нещо на ул. *****. Знам, че изпращаше пари по 1200
евро на месец на майка си. През 2015-2016 г. пращаше по „Ийзи Пей“ или по
„Уестърн Юнион“.
Все още работим заедно с И.. Помня, че и през 2015 г. пращаше пари,
защото тогава работехме във фирма „УЛА“. Докато сме били в чужбина
винаги е пращал пари.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
ОТВЕТНИЦАТА С. А.: Дарението от 2002 година е платено, но това
приложение, че се плаща по дарение така и не е представено.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА проекта за доклад за окончателен.
Страните заявиха, че нямат възражения по доклада.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените в
днешното съдебно заседание заверени копия от документи, както следва:
От ответната страна – нот. акт № 132, том І, рег. № 6242, дело № 105 от
2017 г. и скица на сграда № 15-350313/24.07.2017 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ след представяне на доказателства за внесена
държавна такса удостоверение, чрез което ответниците или пълномощника
адв. А. да се снабдят със справка от КАТ - Варна за запорите, наложени върху
автомобили, собственост на А. Й. К., ЕГН ********** и датите, на които са
били наложени и заличени.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците в двуседмичен срок от обявяване на
протокола да представят доказателства за паричните преводи, по твърдения
направени по „Уестърн Юнион“ или „Ийзи Пей“, чрез които са събрани
парите, платени в брой при атакуваната продажба през 2015 г.
При изпълнение след срока, което доведе до отлагане на делото,
ответниците ще понесат разноските за отлагането, независимо от изхода на
делото, както и глоба по ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците в двуседмичен срок от днес да представят
9
писмена молба до трето неучастващо лице - търговска банка, за представяне
на документи във връзка със задълженията на ищеца А. К., с препис за
връчване на третото лице.
При неизпълнение в срок, искането за снабдяване с документ ще бъде
оставено без разглеждане.
С оглед допуснатите в днешното съдебно заседание доказателствени
искания, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 07.03.2025 година от 15:00 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 18:26
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10