Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 07.01.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на трети август две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 122 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-001577 от 25.11.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч е наложено на Й.Д.Й. ***, административно наказание на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал. В жалбата си сочи, че цитираната в НП разпоредба на чл.20, ал.2 от ЗДвП не съответства на отразеното като фактическа обстановка. Изтъква, че по време на инцидента е валял дъжд и управлявания от него автомобил навлязъл в хлъзгав участък, поднесъл и се преобърнал върху лява пътна лента и ляв банкет, без да напуска пътното платно, обратно на посоченото в постановлението. Твърди, че заедно с пътувалия с него Г.И.проверили след инцидента сцеплението на пътната настилка и установили, че в участъка на произшествието тя била много по-хлъзгава отколкото в участъка след мястото на произшествието. Заявява, че не би могъл да предвиди този хлъзгав участък и че същия по никакъв начин не е бил обозначен, за да е предвидимо препятствие. Сочи, че по този начин, от описаното в НП не става ясно пред какво предвидимо препядствие е следвало да спре автомобила, след като е бил сам на пътя и в произшествието не са участвали други автомобили. Счита, че тези неясноти и непрецизирано обвинение са нарушили правото му на защита, с което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изтъква, че е нямало как да предвиди настъпването на инцидента, няма вина за него и случилото се представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
В съдебно заседание, в което е бил даден ход по същество на делото, редовно призован, жалбоподателят Й. се явява лично. Подробно разказва за начина, по който се е случило произшествието. Изтъква, че в АУАН и НП погрешно е посочено, че автомобилът се е преобърнал извън пътното платно, което се опровергава от доказателствата по делото. Счита това за съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Сочи, че са съборили пътен знак и това съставлява самостоятелно нарушение. Твърди, че при съставянето на акта не бил попитан дали има възражения, но му било обяснено, че може да представи такива в тридневен срок. Поддържа и доразвива описаните в жалбата обстоятелства касаещи състоянието на пътната настилка. Сочи, че скоростта му е била съобразена с мократа пътна настилка, но не и с хлъзгавия участък от нея, който е нямало как да предвиди. Позовава се на свидетелските показания по делото и заявява, че ремонтът на пътя не е бил качествен, поради което в този участък има висока концентрация на ПТП, но въпреки това не е обозначен по съответния начин. Развива и доводи за случайно деяние, съгласно разпоредбата на чл.15 от НК. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства и от показанията на свидетелите В.Б.М., Й.К.П. и Георги Пенчев Иванов, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 14.11.2019 г. свидетелите Й.П. и Б. М. – служители в „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч били изпратени по сигнал за настъпило ПТП на третокласен път III-3505, част от който преминавал през територията на Община Ловеч. При км 4+500 от пътя двамата констатирали, че специален автомобил *************, собственост на Комисия за регулиране на съобщенията, който движейки се в посока гр.Варна бил катастрофирал. Автомобилът бил преобърнат и лежал на дясната си страна в своето платно за движение, като по-голямата част от него се намирала на платното, а по-малката, задна част на автомобила на крайпътния банкет. Пътната настилка (асфалт) била мокра. По автомобила имало причинени материални щети. Такива имало причинени и по пътната сигнализация. Вън от автомобила се намирали жалбоподателят Й.Й. и свидетелят Г.И.. Полицейските служители установили, че водач превозното средство в момента на случилото се ПТП бил Й.Й. – факт, който не се оспорва и се признава от същия. Свидетелят М. приел, че причината за настъпилото ПТП е управлението на водача Й. на автомобила с несъобразена със състоянието на пътя скорост, в следствие на което в лява крива изпъкнала на мокра пътна настилка, не могъл да спре, когато автомобилът се поднесъл и преобърнал.
С оглед на тези констатации свидетелят М. приел, че с действията си по управление на автомобила Й.Й. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което му съставил АУАН бланков № 128355 от 14.11.2019 г. /л.7/, на който като свидетел присъстващ при установяване на нарушението бил посочен и се подписал Й.К..
В така съставения акт било отразено, че жалбоподателят Й. няма възражения.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Й. да е подавал писмени възражения.
В обжалваното наказателно постановление, наказващия орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, като приел, че с действията си по управление на автомобила жалбоподателят Й. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП и му наложил санкцията предвидена в разпоредбата на чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно действащата към този момент Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.10-11/.
При пълната проверка на обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че е издадено в съответствие с процесуалния и материален закон, поради което липсват допуснати нарушения, които да обосновават отмяната му на формално основание. Както АУАН, така и НП съдържат визираните съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Посочени са обстоятелствата при извършване на нарушението, които са вменени на жалбоподателя Й. и съобразно тях правилно е квалифицирана и посочена нарушената норма от закона, съответно приложена е правилната санкционна разпоредба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От ангажираните и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, извършването на нарушението на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП се установява по несъмнен и категоричен начин.
По силата на чл.20, ал.2 от ЗДвП жалбоподателят е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил с редица обстоятелства, едни от които са били конкретните атмосферни условия и състоянието на пътя, в която хипотеза е и нарушението, в което е обвинен и да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, когато възникне опасност за движението. В случая, както в АУАН, така и в обжалваното НП е посочено, че пътната настилка е била мокра – обстоятелство, което не се оспорва и от жалбоподателя, дори сам той в жалбата си е посочил, че когато е станал инцидента е валял дъжд. Не се установи твърдяното от жалбоподотеля обстоятелство, че участъка от пътя, където се е случило произшествието е бил по-хлъзгав от обичайното за мокра асфалтова настилка. Следва да се има предвид обаче, че дори и безспорно установено подобно обстоятелство, то мократа пътна настилка в комбинация с продължаващия да вали дъжд и кривите на завоите по трасето, предполагат предвидимост и преценка у водачите на МПС, че пътната настилка е хлъзгава и съответно да съобразят действията си и изберат подходяща за тези атмосферни условия скорост на движение, в частност и тази, с която навлизат в съответния завой. Като не е съобразил това, жалбоподателят се е поставил в невъзможност да спре или предотврати настъпилата опасност за движението в следствие на поднасянето на автомобила. Атмосферните условия и състоянието на пътната настилка през този ден са били достатъчно видими и ясни и не е имало пречка жалбоподателят Й. да ги възприеме и съобрази. Очевидно се касае за една неправилна преценка от негова страна, довела и до движението с несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътната настилка скорост, а от там и до причиняването на ПТП с материални щети. В тази връзка, категорично не могат да бъдат споделени наведените доводи за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. За да е налице такова, съгласно цитираната разпоредба от НК, то деецът следва да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Никоя от тези две хипотези в обсъждания случай не е била налице. Опасността, както се посочи по-горе е била предвидима и предотвратима, а не е възникнала внезапно, нито пък жалбоподателят е бил поставен в условия, при които е било невъзможно да предотврати произшествието. Следва да се отбележи и че при извършване на нарушение, свързано с несъобразена скорост е без значение стойността на скоростта, с която се е движел водача, а от значение е единствено дали той е съобразил същата с пътната обстановка.
От субективна страна съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, в хипотезата на непредпазливост, тъй като не е спорно, че жалбоподателят Й. е правоспособен водач на МПС и то от 30 години, видно от справката за нарушител /л.8-9/, и като такъв е бил запознат със задълженията си при управлението на МПС, в т.ч. и тези по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Бил е наясно със състоянието на пътната настилка, тъй като през цялото време до произшествието е валял дъжд, поради което е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасни последици свързани с причиняването на ПТП в случай, че не избира подходящата скорост за движение при управлението на автомобила. Не може да бъде споделено твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че пътя по който се е движел е бил с висока концентрация на ПТП, в следствие на некачествен ремонт. От представената в тази връзка справка от сектор „Пътна полиция“ за регистрираните през цялата 2019 година ПТП при мокра пътна настилка на път 3505, в участъка от с.Казачево, област Ловеч до пътната връзка с път I-4 /л.34-35/, става ясно, че случилите се произшествия при така зададения критерий са общо девет. В частност тези в участъка от км 4+500 до км 4+550 са две, едно от които е именно това, което се е случило с жалбоподателя, т.е. от тези данни не се стига до извод, че пътят е с висока концентрация на ПТП. Но дори и при наличието на обозначение със съответната сигнализация, само по себе си, това обстоятелство не изключва априори наличието на виновно поведение у водача причинил ПТП, при положение, че същият не е съобразил ясно изразени и видими опасности за движението, каквито в настоящия случай са били мократа пътна настилка и характера на завоя, в който е навлязъл автомобила.
Предвид на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното НП е законосъобразно издадено, при безспорна установеност на извършеното от жалбоподателя нарушение, както от обективна, така и от субективна страна и като такова следва да бъде потвърдено.
Нарушението правилно е било съотнесено и към съответната санкционна норма, а именно тази по чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП. При определяне вида и размера на административната санкция в тази разпоредба не е предоставена възможност на наказващия орган за преценка, тъй като глобата е с точно фиксиран размер от 200 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001577 от 25.11.2019 г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч, с което е наложено на Й.Д.Й. ***, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :