№ 172662
гр. София, 09.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110145552 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 293233/04.09.2025
г., уточнена с молба с вх. № 326986/08.10.2025 г. от П. В. К., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „Л*, чрез адв. И. С. К., член на САК, личен
номер **, със съдебен адрес: гр. София, район „П*, тел.: *, срещу Я. М. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С*, с която са предявени обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация, с които
ответникът Я. М. М., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на ищеца П.
В. К., ЕГН **********, сумите, както следва:
1. чл.79, ал.1 вр. чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД вр. чл.12 от предварителен договор за
покупко-продажба на жилище, за сумата в размер на 4600.00 евро
(четири хиляди и шестстотин евро), представляваща дадена от ищеца на
ответника като депозит (задатък, капаро) по предварителен договор за
покупко – продажба на недвижим имот от 22.06.2024 г., сключен между
страните, който договор е прекратен от ищеца с волеизявление,
обективирано в исковата молба, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба (04.09.2025 г.) до окончателното изплащане
на вземането;
2. чл.92 ЗЗД за сумата в размер на 4600.00 евро (четири хиляди и
шестстотин евро), представляваща неустойка, компенсаторно
1
обезщетение, за прекратяване на предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 22.06.2024 г., дължима на основание чл.
12 от договора, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба (04.09.2025 г.) до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
22.06.2024 г., по който ответникът, в качеството му на продавач, се задължил
да прехвърли на ищеца, в качеството на последния на купувач, собствеността
на масивна къща, находяща се във вилна зона на гр. Не*, със застроена площ
от 40 кв. м. и с дворното място, върху което е построен недвижимият имот, с
площ от 260 кв. м., като по договора е уговорена продажна цена в размер от
44000 евро.
Ищецът твърди, че в деня на сключване на предварителния договор в
изпълнение на задължението си по чл. 2, б. „а“ от договора заплатил на
ответника сумата от сумата от 4600 евро (четири хиляди и шестстотин евро),
като договорът служел за разписка за получаването на сумата.
Поддържа, че съгласно клаузата на чл. 3 от предварителния договор
страните се задължили да сключат окончателен договор под формата на
нотариален акт в срок до 15.09.2024 г. пред нотариус в гр. Солун, Република
Гърция.
Твърди, че в чл. 12, изр. второ от договора е посочено, че продавачът
декларирал, че е единствен законен собственик на продавания недвижим имот,
като в случай че последното обстоятелство се окаже невярно, купувачът имал
право едностранно да развали предварителния договор и ведно с това да
получи обратно платеното в капаро в размер на 4 600 евро, както и да получи
неустойка при разваляне на договора в размер на платеното капаро от 4 600
евро. Съгласно изрично предвиденото в чл. 15 от предварителния договор,
страните уговорили, че приложимото към него право е българското. Твърди,
че на 29.07.2024 г. ищецът и семейството му пристигнали Гърция и
извършили оглед на имота. Поради обстоятелството, че ответникът не
представил на ищеца каквито и да е документи относно имота, ищецът
ангажирал адвокат, който потвърдил, че ответникът не притежава валидни
документи да е собственик на недвижимия имот.
Поддържа, че ответникът не изпълнил задължението си да прехвърли на
2
ищеца правото на собственост по отношение на описания имот, предмет на
предварителния договор, в уговорения в договора срок, включително и към
сезиране на съда ищецът е изгубил интерес от изпълнението на процесния
предварителен договор и изпълнение за него е безполезно. Ищецът твърди, че
е отправил многократно искания към ответника, но същият не прехвърлил
имота, така и не заплатил обезщетение за неизпълнение на договора. Поради
това ищецът отправя с исковата молба до ответника изявление за разваляне на
предварителния договора, на основание чл. 12 от договора. Поддържа, че с
разваляне на договора за ищеца възниква правото да получи обратно
платеното в капаро в размер на 4 600 евро, както и неустойка при разваляне на
договора в размер на платеното капаро - 4 600 евро, с оглед на което
претендира посочените вземания, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
В допълнителна молба уточнява, че договорът е прекратен по вина на Я.
М. М., тъй като се установило, че същият не е собственик на процесния имот.
Развалянето е било предвидено в чл.12 от договора. Позовава се, че
заплатената капаро подлежи на връщане, на основание чл.12 от договора, в
който е предвидено е неустойка. При условията на евентуалност твърди, че
предявява иска по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
Представя следните писмени доказателства и доказателствени
средства:1. Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от
22.06.2024 г.; 2. Адвокатско пълномощно от 01.09.2025 г.; 3. Договор за правна помощ от
01.09.2025 г.; 4. Документ за платена държавна такса.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в
исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и
правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. И. С. К., с представителна власт пред
всички съдебни инстанции (л. 7 от делото).
Ответникът на този етап не се представлява.
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
3
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. №
794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим. Защитаваният материален интерес по всеки един от
исковете е 4 600 евро или общо 9200 евро.
В процесния случай, цената на исковете е 9200.00 евро /с левова
равностойност от 17993.64 лева/, поради което държавната такса е в размер на
719.75 лева. Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л. 4 от делото).
По редовността на ИМ и доклада
Съдът приема, че исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-
128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
4
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК,
отговорът ще се счита за неизвършен.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
5
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
6
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка за постоянен и настоящ адрес на ответника,
справка за трудови договори, след връщане на всички призовки и книжа в
цялост и да се връчи чрез работодател, на основание чл.49 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8