№ 62
гр. Провадия, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20253130200051 по описа за 2025 година
Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на „ПЕТРАТРАНС-2019“ ЕООД, ЕИК *********,
за извършено нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП на основание чл. 187а ал. 2,
т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер
на 2500 лв., както и такса в размер на 167 лева на основание чл. 10б ал. 5 от
Закона за пътищата.
Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш, като
незаконосъобразен и неправилен, издаден в противоречие на материалните
норми, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
разрез с целта на закона. Направено е искане за присъждане на направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, за дружеството жалбоподател, не се явява
представител, като са постъпили писмени бележки от процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените основания, като изтъква
и влязло в сила решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23.
Процесуалният представител на административно – наказващият
орган – юриск. В.П., се явява и оспорва жалбата, като моли съда да потвърди
обжалвания ЕФ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 189ж ал. 5 от ЗДвП, поради което е
процесуално допустима.
1
ПРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 03.09.2021 г. в 10. 43 часа в Община Ветрино с устройство №
10251, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-2 км 157+018 е установено
нарушение №CBCECD01082BB3E053011F160A9C94 - движение на ППС –
товарен автомобил влекач „ВОЛВО ФХ 42т.“ с рег. № ***, с технически
допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4,
в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима
максимална маса на състава 40 000, с посока нарастващ километър по път I-2
км 157+018, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС
изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. от ЗП, тъй
като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаване.
За нарушението електронната система за събиране на пътни такси
създала доклад по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, съгласно който нарушението се
изразява в това, че ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
След установяване, че товарен автомобил влекач „ВОЛВО ФХ 42т.“ с
рег. № *** е собственост на „ПЕТРАТРАНС-2019“ ЕООД, ЕИК *********, за
регистрираното нарушение от Агенция „Пътна инфраструктура“ бил издаден
процесния Електронен фиш № **********, посредством който на
„ПЕТРАТРАНС-2019“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 187а ал. 2, т. 3,
във вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лв., както и такса в размер на 167 лева на основание чл. 10б ал. 5 от
Закона за пътищата.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и изготвените с
техническото средство веществени доказателства - снимки. Съгласно чл. 189,
ал. 15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо средство или
система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес.
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението, описано в наказателното постановление съдът приема от правна
страна следното:
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, тъй
като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗПП, посочва, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси,
2
както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Също така съгласно чл. 167а от ЗДвП осъществява контрол върху заплащането
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП чрез електронна система за
събиране на пътни такси.
За извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП законодателят е
предвидил в чл. 179, ал. 3б от ЗДвП имуществена санкция в абсолютен размер
от 2500 лева за собственик /юридическо лице/, съответно ползвател
/юридическо лице/, ако има вписан такъв, на ППС от категорията по чл. 10б
ал. 3 от ЗП/ ППС с обща технически допустима максимална маса над 3, 5
тона/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10,
ал. 1, т. 2 от ЗП/такса за изминато разстояние - тол такса/, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от ЗП,
каквато санкция е наложена на жалбоподателя, в качеството му на собственик.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП задължава собственикът да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка
с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП според категорията на ППС.
Съдът намира, че правилно е определен субектът на нарушението,
доколкото процесният автомобил към момента на извършване на нарушението
е собственост на дружеството – жалбоподател.
Безспорно в случая е допуснато нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Нарушението е установено по несъмнен начин, тъй като е доказано, че на
03.09.2021 г. в 10. 43 часа в Община Ветрино с устройство № 10251,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-2 км 157+018 е установено
нарушение №CBCECD01082BB3E053011F160A9C94 - движение на ППС –
товарен автомобил влекач „ВОЛВО ФХ 42т.“ с рег. № ***, с технически
допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4,
в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима
максимална маса на състава 40 000.
Пътят е включен в обхвата на платената пътна мрежа и за движение по
него се дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, които зависят от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В
конкретния случай се касае за изцяло незаплатена тол такса. Видно от
материалите по делото за посоченото ППС за посочения пътен участък
изобщо не е била пусната маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. От изисканата и представената от „Интелигентни трафик
3
системи“ АД справка, към която са приложени и писмени доказателства, се
установява, че към процесната дата бордовото устройство, асоциирано към
процесното ППС с рег. № *** не е предавало данни и информация за
преминаването през тол сегментите по платената пътна мрежа, към датата и
часа на нарушението.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно, съобразявайки
нормата на чл. 187а, ал. 2 от ЗДвП е била е ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател, в качеството му на собственик, който е допуснал
движението на посоченото превозно средство, без да са изпълнени
задълженията по установяване размера и заплащането на съответната тол
такса.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал и дължимата за това нарушение санкция, а именно
предвидената в разпоредбата на чл. 187а ал. 2, т. 3 от ЗДвП имуществена
санкция, която в случай на допуснато нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е в
размер 2500 лева. Правилно е била определена и такса в размер на 167 лева,
съобразно чл. 10б ал. 5 от ЗП, както и дължимата от дружеството
компенсаторна такса. От материалите по делото не се установява последната
да е била заплатена от дружеството в предоставения му за това срок, даващ
възможност за анулиране на издадения електронен фиш.
В същото време обаче съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
което не може да бъде санирано в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за
процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено
в закон. Разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП, в приложимата
към датата на нарушението редакция, урежда възможността при нарушение
по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по
чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена
санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма обаче не
е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното
нарушение /чл. 179, ал. 3б от ЗДвП/, като липсва и друга законова норма,
която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е
следвало да бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение, а в последствие да бъде издадено наказателно постановление, а не
да се съставя електронен фиш.
Електронният фиш не може да бъде издаден въз основа на нормата на
4
чл. 189ж ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП се прилагат разпоредбите на чл. 189,
ал. 10, уреждащи момента на влизането в сила на електронния фиш. Това
тълкуване противоречи на константната съдебна практика, забраняваща
разширително тълкуване на правните норми, поради което съдът намира за
недопустимо съставянето на електронен фиш при ангажиране на
административно наказателната отговорност на посоченото дружество в
конкретния случай.
След изменението на разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, в сила
от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на
електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при
установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП. Посоченото процесуално нарушение е съществено и е основание за
отмяна на издадения на дружеството-жалбоподател електронен фиш, без да
бъдат обсъждани останалите доводи от страната, наведени в жалбата.
Също така следва да бъде съобразено и решение на СЕС от 21.11.2024
г. по дело С61/23, по преюдициално запитване от АС гр. Хасково, по
тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО, относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили на определена инфраструктура, съгласно
което, Съдът е решил, че посоченото изискване в чл. 9а от Директива 1999/62
ЕО за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер, за всички
нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера на
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез заплащане
на „компесаторна такса“ с фикисиран размер. Предвид, че санкционните
норми в чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, съдържат глоби и имуществени санкции с
фиксиран размер, в случай на нарушение на различни материални разпоредби
от ЗДвП, същите се явяват в противоречие с изискването за съразмерност,
визиран в чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО.
С оглед задължителния характер на Решението на СЕС, по отношение
тълкуването правото на Съюза, съдът счита, че следва да отмени атакувания
ЕФ, без да обсъжда останалите доводите на страните. В тази насока е и
съдебната практика на административните съдилища, които са се произнасяли
по идентични казуси, след постановеното решение на СЕС от 21.11.2024 г. по
дело С-61/23.
Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение е основателно. Съгласно чл. 63д ал.
1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидена
възможност съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
5
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
ЗА.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба
или имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията. С обжалваният ЕФ е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева, поради което размерът на
минималното възнаграждение е 550 лева към момента на договарянето и към
настоящия момент. В конкретният случай е било договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева, което съдът не намира за
прекомерно.
В настоящия случай обемът на осъществената от процесуалният
представител на жалбоподателя защита се изразява в изготвяне и депозиране
на жалба срещу ЕФ и процесуално представителство в едно открито съдебно
заседание по което е изготвил писмени бележки. Предвид обема на
извършената от процесуалния представител работа претендираното
адвокатско възнаграждение е правилно определено, доколкото делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде
присъдено възнаграждение към минимално предвидения размер, а именно –
660 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от ЗП №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“
към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на
„ПЕТРАТРАНС-2019“ ЕООД, ЕИК *********, за извършено нарушение на чл.
102, ал.2 от ЗДвП на основание чл. 187а ал. 2, т. 3, във вр. чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., както и такса в
размер на 167 лева на основание чл. 10б ал. 5 от Закона за пътищата.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на
„ПЕТРАТРАНС-2019“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 660 /шестстотин и
шестдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14 дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6