Решение по дело №5114/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2414
Дата: 17 април 2025 г. (в сила от 13 май 2025 г.)
Съдия: Свилен Станчев
Дело: 20241100105114
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2414
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20241100105114 по описа за 2024 година
прецени:
Делото е образувано след изпращане по подсъдност на гр. дело №
60171/2023 г. на СРС 26 с-в. Предмет на делото е иск с правно основание чл
.439 ГПК, предявен от Д. Г. С. срещу "Еос Матриккс" ЕООД гр. София, за
признаване за установена недължимостта от ищцата на ответника на суми от
36628,76 лева главница и 732,58 лева разноски по изпълнителен лист, издаден
в полза на ответника по гр. дело № 58223/2010 г. на СРС.
В исковата молба до първоначално сезирания съд пълномощникът на
ищцата Д. Г. С. излага, че ищцата била длъжник за сумата от 18727,99 евро и
732,58 лева по издаден изпълнителен лист от 13.12.2010 г. въз основа на
заповед за незабавно изпълнение по гр.дело № 58223/2010 г. на СРС в полза
на първоначалния кредитор и цедент "ПроКредит Къмпани" ЕАД срещу
солидарните длъжникци "Стабил-М" ЕООД, Д. Г. С. и Д.Б. У.. По
издпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 5040/2011 г. на
ЧСИ Н.М., по което били извършвани изпълнителни действия: запор на
банкови сметки от 24.10.2011 г., запор върху трудово възнаграждение на
18.01.2011 г., направени удръжки от възнаграждението на 08.06.2012 г. и
27.07.2012 г. и молба за извършване на справки за наличие на трудов договор
и налагане на запор при установяване на такъв от 06.06.2013 г. Ищцата твърди,
че от 07.06.2013 г. до м. юни 2016 г. не били извършвани изпълнителни
действия. Ответникът "Еос Матриккс" ЕООД подал молба за конституирането
му като взискател, която молба обаче не била действие по изпълнението и не
прекъсвала давността. Изпълнителното дело било прекратено през м. юли
2020 г. Според представителя на ищцата, вземането на ответника - цесионер
"Еос Матриккс" ЕООД към нея било погасено по давност.
Като се основава на тези обстоятелства, пълномощникът ищцата прави
1
искане до съда да признае за установено, че ищцата Д. Г. С. не дължи на
ответника "Еос Матриккс" ЕООД сумата от общо 37361,34 лева по
изпълнителен лист от 13.12.2010 г. по гр.дело № 58223/2010 г. на СРС.
Претендира разноски.
Ответникът "Еос Матриккс" ЕООД чрез представителя си в отговора на
исковата молба (гр.д. № 60171/23 г. на СРС л. 68-69 прави признание на иска,
като признава погасяването на вземането срещу ищцата по давност. Оспорва
претенцията за разноски с довод, че не е дал повод за завеждане на делото.При
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид становищата на страните и доказателствата по
делото, прие за установено следното:
По делото няма спор относно фактите и не се спори от правна страна,
че вземането на ответника "Еос Матрикс" ЕООД към ищцата Д. Г. С., за което
бил издаден изпълнителен лист, било придобито от ответника "Еос Матрикс"
ЕООД като цесионер по договор за цесия от първоначалния кредитор
"ПроКредит Банк" ЕАД. Не се спори и се признава изрично от ответника "Еос
Матрикс" ЕООД за погасяване на вземането по давност. Това обуславя извод за
основателност на предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Спорният въпрос е за дължимостта на разноските по делото,
изразяващи се във възнаграждение на адвокат за безплатна правна защита при
условията на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 ЗА. За да обоснове претенцията за разноски,
пълномощникът на ищцата представя справка за кредитната задлъжнялост на
ищцата. От тази справка е видно, че ответникът продължава да подава да БНБ
информация за вземането си към ищцата и след неговото погасяване.
Независимо от това, съдът намира, че ответникът не дължи разноски на
ищцата. Оспореното от ищцата вземане е погасено по давност. Съгласно чл.
120 ЗЗД, давността не се прилага служебно, а единствено по направено от
ищцата възражение за изтекла погасителна давност. Такова възражение е
направено едва с предявяването на отрицателния установителен иск, по който
е образувано делото пред първоначално сезирания съд. При липса на
възражение за изтекла давност, вземането продължава да съществува и
подлежи на принудително изпълнение, а ответникът - цедент и кредитор на
ищцата, няма задължение да преустанови подаването на информация до БНБ
за кредитната задлъжнялост на ищцата. Поради това, съдът приема, че
ответникът не е дал повод за завеждането на делото. Предвид направеното
изрично признание на иска, следва на основание чл. 78 ал. 2 ГПК разноските
да се възложат върху ищеца. Ищцата е освободена от държавна такса и
разноски и е договорена безплатна правна защита, поради което разноски не
следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
2
Признава за установено, че Д. Г. С. с ЕГН **********, адрес: гр. София
ул. "********* не дължи на "Еос Матрикс" ЕООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. София ж.к. "Младост 4" ул. "Бизнес парк София" №
1 сграда 15 вх. А ет. 4 сумата от общо 37361,34 лева по изпълнителен лист от
13.12.2010 г. по гр.дело № 58223/2010 г. на СРС.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3