№ 60
гр. Горна Оряховица, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20244120200643 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. Г. Г. е останал недоволен и обжалва
наказателно постановление № 24-0268-001265/18.11.2024 г., издадено от
началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД
на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание
глоба в размер на 30 лв. на основание чл. 183 ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушаване
на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от същия закон. В жалбата излага доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила за издаване на
наказателното постановление, изразяващи се в неясно посочване на
длъжността на наказващия орган и мястото на нарушението и в непосочване
на доказателствата за нарушението и смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В откритото съдебно заседание жалбоподателят дава обяснения.
Посочва, че докато управлявал автомобила, на платното за движение излязло
кученце. За да не блъсне животното, свил леко вляво, автомобилът му излязъл
частично от лентата, след което се върнал. Отрича да е изпреварвал друго
1
превозно средство. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА
СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ –
ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по съществото на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 07.11.2024 г. в 14:31 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил
„А.“ с рег. № ***, по път I-4 в посока към гр. Велико Търново. В участък от
пътя при км 136+000, върху който била нанесена маркировка М1 „Единична
непрекъсната линия“, жалбоподателят изпреварил движещо се пред него
пътно превозно средство. Действията му били забелязани от свидетелите В. И.
М. и К. Д. И. – служители на РУ – Горна Оряховица, които изпълнявали
задълженията си като органи за контрол на движението. Полицейските
служители спрели управлявания от жалбоподателя автомобил за проверка.
Свидетелят М. съставил против Г. акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 1239090/07.11.2024 г. за това, че извършва маневра
изпреварване в участък от пътя с нанесена маркировка единична непрекъсната
линия, с което нарушава разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал предявения му акт и получил срещу разписка
препис от акта.
На 18.11.2024 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения от свидетелят М. акт за установяване на административно
нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна
Оряховица издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 30 лв. на
основание чл. 183 ал. 3, т. 6 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 6, т.
1 от същия закон.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
2
на 26.11.2024 г., който на 09.12.2024 г. депозирал жалбата си против
постановлението в РУ – Горна Оряховица.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на жалбоподателя К.
Г. Г., показанията на свидетелите В. И. М. и К. Д. И. и приетите писмени
доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни
заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има
право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на
административното нарушение е съставен от компетентен орган (т. 1.3.2 от
заповедта на л. 11 – 12) и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била
осигурена възможност да изложи възраженията си при подписването на акта и
в законния седемдневен срок от неговото съставяне. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (т. 3.9 от заповедта на л. 11 –
12 и заповедта за временно преназначаване на л. 13) преди изтичането на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Основателно е оплакването на жалбоподателя, че в наказателното
постановление длъжността на наказващия орган не е посочена пълно.
Използваният в постановлението израз „началник сектор в ОДМВР Велико
Търново, РУ Горна Оряховица“ не съдържа информация по въпроса на кой от
всички сектори в РУ Горна Оряховица е началник издателят на
постановлението. Тази непълнота обаче не води до ограничаване на правото
на защита на наказания и не поставя съда в невъзможност да извърши
дължимата проверка за процесуалната законосъобразност на постановлението.
Това е така, на първо място, защото преди цитирания по-горе израз са
изписани трите имена на неговия издател, които позволяват да се определи
еднозначно кой конкретен служител на РУ – Горна Оряховица при ОДМВР –
3
Велико Търново е издал постановлението и да се установи каква длъжност е
заемал към датата на неговото издаване. В процесния случай към изпратената
в съда преписка е приложена заповед № 8121К-9368/09.08.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, от която се установява, че посоченият в
наказателното постановление за негов издател И. Т. Н. е преназначен
временно на длъжността началник на сектор „Охранителна полиция“ към
Районно управление – Горна Оряховица при Областна дирекция на МВР –
Велико Търново.
Предвид изложеното по-горе обсъденото нарушение при изписване на
длъжността на административнонаказващия орган не може да бъде прието за
съществено нарушение на процесуалните правила в
административнонаказателното производство, съставляващо основание за
отмяна на наказателното постановление.
В акта и в наказателното постановление е посочено, че нарушението е
извършено на път I-4, км 136, на територията на община Лясковец, с което е
изпълнено надлежно изискването за посочване на мястото на нарушението.
Оплакването на жалбоподателя, че използваният в акта израз „на път Коритна
– Български извор – Микре – Севлиево – Велико Търново – Омуртаг –
Търговище – (Разград – Шумен)“ го обърквал е несъстоятелно. Този израз е
официалното наименование на път I-4, с което този път е включен в Списъка
на републиканските пътища, обн. ДВ, бр. 3 от 2019 г., с. 55. В качеството си на
правоспособен водач на моторно превозно средство жалбоподателят е бил
длъжен да знае, а с оглед обнародването на цитирания списък в „Държавен
вестник“ е имал обективна възможност да се информира, че цитираният по-
горе израз е наименованието на пътя с номер I-4.
Неоснователно е и оплакването, че в наказателното постановление не са
посочени доказателствата, които потвърждават нарушението. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В процесния
случай наказващият орган е приел за доказани всички констатации на
актосъставителя, без да събира допълнителни доказателства. При това
положение и по аргумент от цитираната разпоредба следва да се приеме, че
като е посочил в наказателното постановление номера и датата на издаване на
акта и имената и длъжността на актосъставителя, чиито констатации е
4
кредитирал, наказващият орган е изпълнил задължението си за посочване на
доказателствата, потвърждаващи нарушението.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя абсолютно
определеното в закона по вид и размер административно наказание за
описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление
нарушение. Поради това в процесния случай процесуалното правило по чл.
57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН за посочване на отегчаващите, смекчаващите и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на
наказанието, не е било приложимо. Ето защо противно на изложеното в
жалбата, не е допуснато нарушение на това процесуално правило.
Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и по
същество.
От показанията на свидетелите В. И. М. и К. Д. И. се установява, че
жалбоподателят Г. е извършил маневра изпреварване на движещото се пред
него пътно превозно средство в участък от пътя с надлъжна пътна маркировка
тип М1 „Единична непрекъсната линия“. Съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от
ППЗДвП на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат
единичната непрекъсната линия. От друга страна, от даденото в чл. 41, ал. 2 от
ЗДвП определение за маневрата изпреварване следва несъмненият извод, че
извършването на такава маневра е забранено в участък от пътя с надлъжна
пътна маркировка М1 „Единична непрекъсната линия“. Поради това като е
извършил изпреварването в участък от пътя, маркиран с посочената единична
непрекъсната линия, жалбоподателят не е съобразил поведението с пътната
маркировка, с което е нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и е
осъществил състава на административното нарушение по чл. 183, ал. 3, т. 6 от
същия закон.
Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и
вината на извършителя се установяват от показанията на свидетелите В. И. М.
и К. Д. И.. Разпитани в различни съдебни заседания, свидетелите въз основа на
личните си възприятия описват последователно и без противоречия помежду
си действията на жалбоподателя, с които е осъществено изпълнителното
деяние на нарушението. Показанията им кореспондират с обясненията на
жалбоподателя, че внезапно свил вляво и напуснал своята лента за движение,
при което едно от колелата на автомобила застъпило непрекъснатата линия на
5
маркировката. От друга страна, няма данни М. и И. да се намират в особени
отношения с Г. или да са налице други обстоятелства, поради които да са
заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото. Ето защо съдът
кредитира показанията на двамата свидетели.
Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, че не е извършвал
изпреварване, а само навлязъл частично в лентата за насрещно движение,
застъпвайки непрекъснатата линия на маркировката, за да избегне сблъскване
с внезапно навлязло на платното за движение кученце. При наличието на
такава внезапно възникнала опасност действията на Г. биха представлявали
спасителна маневра, която съдебната практика разглежда като случай на
крайна необходимост, доколкото е извършена при условията на чл. 13, ал. 1 от
НК (ТР № 106/31.10.1983 г. по н.д. 90/1982 г., ОСНК на ВС), и която изключва
обществената опасност на деянието и съответно отговорността на
жалбоподателя за нарушението. Логичното поведение на водач, предприел
такава маневра в нарушение на правилата за движение и спрян за проверка
непосредствено след извършването й, е да посочи пред контролните органи
обстоятелствата, при наличието на които е бил принуден да извърши
спасителната маневра, за да избегне настъпването на пътнотранспортно
произшествие. В процесния случай и двамата разпитани полицейски
служители категорично посочват в показанията си, че Г. не е възразявал устно
срещу констатациите в акта. От друга страна, данни за внезапно навлязлото на
платното за движение кученце жалбоподателят съобщава за първи път в хода
на съдебното следствие след разпита на двамата свидетели. В хода на разпита
на свидетеля И., проведен в съдебното заседание а 27.03.2025 г., Г. не проявява
активност за изясняване на обстоятелствата, наложили извършването на
спасителната маневра, и не оспорва твърдението на свидетеля, че при
съставяне на акта водачът не е възразил устно против констатациите на
актосъставителя. Запознат от съда с показанията на свидетеля М., дадени в
съдебното заседание на 28.01.2025 г., жалбоподателят заявява изрично, че не
прави искания за повторен разпит на този свидетел в негово присъствие, и не
оспорва твърдението на този свидетел, че по време на проверката и след
предявяване на акта водачът не е оспорвал констатациите на актосъставителя.
Преценени в съвкупност, така изложените обстоятелства мотивират съда да
приеме, че обсъжданите обяснения на Г. за внезапно възникнала опасност за
движението, наложила извършването на спасителна маневра, не
6
възпроизвеждат вярно действителното фактическо положение непосредствено
преди и по време на извършване на деянието, а са форма на негова защитна
версия, поради което не ги кредитира.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като
административно нарушение по чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП и е наложил на
жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер
административно наказание глоба в размер на 30 лв.
Данните в справката на л. 8 – 10 за наложени на жалбоподателя
административни наказания с влезли в сила наказателни постановления и
фишове за повече от 30 нарушения на правилата за движение, извършени за
период от 5 години, характеризират жалбоподателя като особено
недисциплиниран водач на МПС, който с поведението си създава висок риск
от настъпване на пътнотранспортно произшествие, изключват
квалифицирането на процесното нарушение като маловажен случай и
прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка съдът не установи други
основания за отмяна или основания за изменение на обжалваното наказателно
постановление, поради което и с оглед правилото на чл. 63, ал. 9 от ЗАНН
прие, че същото следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0268-
001265/18.11.2024 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“
в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което на К. Г. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 30 лв. (тридесет лева) на основание чл. 183, ал.
3, т. 6 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7