Р Е
Ш Е Н
И Е
№260078
Б.,
02.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на втори
юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Ц.
при секретаря-Т. Б.,
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА Ц.
гражданско дело №
261 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.128 от КТ , чл.224, ал.1 от КТ и чл.86
от ЗЗД.
Й.М.И. ***, с
ЕГН: **********,
чрез пълномощник адв. Ц.С. от САК, моли да бъде осъдено „О.-*“ООД, със
седалище и адрес на управление: Б., Индустриална зона „М.“, с ЕИК: * да заплати сумата-главница
от 3462лв., представляваща дължимо и незаплатено
трудово възнаграждение за месеците март на 2020г., за месец май на
2020г., за месец юли на 2020г., за месец август на 2020г., за месец септември на 2020г., за месец
октомври на 2020г., за месец ноември на 2020г. и за месец декември на 2020г. за
положен от нея труд при
ответника на длъжността „оператор-монтажник електронни
елементи“, както да заплати и сумата
от 155.78лв.,
представляваща законна лихва за забава
върху всяко неплатено трудово
възнаграждение за периода от
01.03.2020г.
до 08.02.2021г., както
да заплати и сумата от 457.50лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение за неползван платен годишен отпуск от
15 дни за 2020г.,
както да заплати и направените по
делото разноски, за които е представила списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.25/.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощник адв. Ц.С. от
САК /пълномощно от 08.02.2021г.-л.8/ поддържа исковете и моли
да бъдат уважени изцяло, тъй като няма плащане на процесните
суми от ответника.
Ответникът-„О.-*“ООД с ЕИК: *, чрез управителя му В. Ц., не е направил възражение по исковете и е представил писмен отговор, наречен становище с вх. № 261597 от 16.03.2021г., в предвидения
в закона срок.
В писмения отговор ответникът не оспорва исковете като заявява, че потвърждава посочената в исковата молба дължима сума от 3462лв.-неизплатени
заплати и мораторна лихва от 80лв., както
и обезщетение за неползван платен отпуск в размер на 457.50лв. Заявява,
че забавянето на заплащането на трудовите възнаграждения
е в резултат на затруднено финансово състояние на фирмата
и реалната възможност за изплащане на
процесните суми е 30.04.2021г.
В с.з. ответникът, редовно призован, не
изпраща представител и не взема становище по исковете.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Страните не
спорят, че ищцата е работила при ответника на длъжността „оператор-монтажник
електронни елементи“ за периода от 01.08.2017г.
до 01.01.2021г. и не е получила дължимото трудово
възнаграждение в общ размер на сумата от 3462лв. или 650лв. за месец март на
2020г.; 300лв. за месец май на 2020г.; 13лв. за месец юли на 2020г.; 184лв. за
месец август на 2020г.; 172лв. за месец септември на 2020г.; 617лв. за месец октомври 2020г.; 626лв. за месец ноември на
2020г. и 600лв. за месец декември на 2020г.
Горното се
установява от признанията на страните, отразени в исковата молба и писмения
отговор, както и от приложените по делото писмени доказателства-копия от трудов
договор № 141/31.07.2017г., от Заповед
за прекратяване на трудово правоотношение № 149/31.12.2020г. и от извлечение от
трудова книжка на ищцата.
Размерът на
незаплатените трудови възнаграждения от ответника за процесните
осем месеци-март, май, юли, август, септември, октомври, ноември и декември на
2020г. и този за обезщетението за неползван платен годишен отпуск от 15 дни за
2020г. се установява от признанията му,
отразени в приложения по делото писмен отговор.
Ответникът
не оспорва, че дължи на ищцата и законна лихва за забава върху незаплатените от
него трудови възнаграждения за периода от 01.03.2020г. до 08.02.2021г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът
намира, че така предявените искове по чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД и чл.225,
ал.1 от КТ са допустими, тъй като са
предявени в сроковете, предвидени в чл.358, ал.1, т.3 от КТ и между надлежни
страни.
Разгледан
по същество главният иск по чл.128 от КТ е изцяло
основателен и следва да се уважи за
сумата от 3462лв., представляваща незаплатените трудови възнаграждения на
ищцата за положен от нея труд при ответника на заеманата от нея длъжност „оператор-монтажник
електронни елементи“ за месеците март,
май, юли, август, септември, октомври, ноември и декември на 2020г., по
следните правни съображения:
Изплащането
на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя съгласно чл.128
от КТ. Установи се по делото, че между страните съществува трудово
правоотношение, възникнало на основание приложения писмен трудов договор, който
е прекратен със заповед на основание чл.325, ал.1 от КТ-по взаимно съгласие,
считано от 01.01.2021г.
Установява се, че
ответникът, който е бил работодател на ищеца за периода от 01.08.2017г. до
01.01.2021г. съгласно чл.128 от КТ му дължи трудово възнаграждение за престирания от него труд,
като се установява от приложените
писмени доказателства-трудов договор, заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, че за горния период от време ищецът е работила на длъжността „оператор-монтажник
електронни елементи“ при ответника.
Изложеното
налага извода за основателност на главния иск за заплащане на сумата от общо 3462лв.,
представляваща незаплатени трудови възнаграждения на ищеца за месеците март, май, юли,
август, септември, октомври, ноември и декември на 2020г. за
заеманата от нея длъжност по сключен между нея и ответника писмен трудов
договор като основателен и доказан, тъй като съгласно чл.270, ал.2 от КТ
трудовото възнаграждение се изплаща всеки месец, доколкото не е уговорено
друго.
По отношение на акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за търсената законна лихва за забава върху не заплатените месечни трудови
възнаграждения за периода от 01.03.2020г. до 08.02.2021г. е основателен и следва да се уважи изцяло
за сумата от 155.78лв., тъй като се уважава главния иск, ответникът е изпаднал
в забава за заплащане на трудовите възнаграждения и размерът на лихвата за
забава се признава от ответника съгласно отразеното в приложения по делото
писмен отговор.
Съдът намира, че следва да се уважи и главният иск за заплащане на
сумата-главница от 457.50лв., представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск от 15 дни за 2020г., по следните правни съображения:
Съгласно чл.224, ал.1, пр.2 от
КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна
година пропорционално на времето, което
се признава за трудов стаж,
и за неизползвания отпуск, отложен по реда на
чл.176 от КТ, правото, за който не
е погасено по давност.
В случая такова обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ се дължи на
ищеца от ответника, за това,
че ищецът докато е работил по трудов договор
при ответника не е ползвал платен
годишен отпуск от 15 дни за 2020г. и към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение на 31.12.2020г. има общо 15 дни неползван платен
годишен отпуск, за който му
се дължи обезщетение в размер на 457.50лв., съгласно признанията на
ответника, направени в писмения отговор
и отразени в приложената Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца, в която е посочено, че се дължи
обезщетение по чл.224 от КТ за 15 дни неползван платен годишен отпуск за 2020г.
Поради
гореизложеното и признаването на исковете по основание и размер от ответника,
съдът намира, че същите следва да бъдат уважени така, както са предявени от
ищеца.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
делото и характера му-спор, произтичащ от трудово правоотношение,
ответникът/работодател/ ще следва да заплати в полза на РС-Б. държавна такса в
размер на 238.48лв. върху размера на така уважените три отделни иска/по чл.128
от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.86 от ЗЗД/.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата
от 480лв. за направени разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „О.-*“ООД, със
седалище и адрес на управление: Б., Индустриална зона „М.“, с ЕИК: * да заплати на Й.М.И. ***, с
ЕГН: **********, сумата-главница от 3462лв./три хиляди четиристотин и шестдесет и два лева/, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение
за месеците март на 2020г., за
месец май на 2020г., за месец юли на 2020г., за месец август на 2020г., за месец септември на 2020г., за месец
октомври на 2020г., за месец ноември на 2020г. и за месец декември на 2020г. за
положен от нея труд при
ответника на длъжността „оператор-монтажник електронни
елементи“, както да заплати и сумата
от 155.78лв./сто и петдесет и пет лева и 78 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава върху
всяко неплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.03.2020г. до 08.02.2021г., както
да заплати и сумата-главница от 457.50лв./четиристотин и петдесет и
седем лева и 50 стотинки/, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение за неползван платен годишен отпуск от
15 дни за 2020г.,
както да заплати и сумата от 480лв./четиристотин и осемдесет лева/ за
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „О.-*“ООД, със седалище
и адрес на управление: Б., Индустриална зона „М.“, с ЕИК: * да заплати в полза
на РС-Б. държавна такса в размер на 238.48лв./двеста
и тридесет и осем лева и 48 стотинки/ върху размера на така уважените искове,
както да заплати и държавна такса в размер на 5лв./пет лева/ при служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И. Ц./