№ 11
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.ОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110205704 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Б. М., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 23-4332-003013/02.03.2023 г., издадено от Началник Сектор
към ОПП-СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 750 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 21.09.2022 г., в 14:13 часа, в гр.
София, по бул. "Пейо Яворов" с посока на движение от бул."Симеоновско
шосе" към бул. "Черни връх" управлява лек автомобил марка "ХХХХХХХ" с
рег. № ХХХХХХХ, собственост на фирма „ХХХХХХХ“ ЕООД с ЕИК
ХХХХХХХ и ползвател фирма „ХХХХХХХ“ ООД с ЕИК ХХХХХХХ, като
до № 50 се движи със скорост от 109 км/ч при ограничение от 50 км/ч за
населено място, като скоростта за движение е установена със система за
видеоконтрол "CORDON M2" № 1196.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице А. Б. М., в която е изложено, че атакуваният акт е
неправилен с оглед настоящата обективна обстановка по бул. "Пейо Яворов",
доколкото макар към месец септември 2022 г. максимално допустимата
1
скорост за движение да е била 50 км/ч., през месец декември 2022 г. същата е
променена и увеличена на 70 км/ч., респективно и към момента не
съответства на санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.
Релевира се молба към съда да намали размера на наложеното наказание
предвид социалната значимост на правото да се управлява моторно превозно
средство.
В проведено пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Същият
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В съдебното заседание,
когато е даден ход на делото по същество, въззивникът не се явява и не
изпраща процесуален представител.
В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не
изпраща свой процесуален представител.
Софийският районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното
наказателно постановление констатира, че не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 21.09.2022 г. в ОПП-СДВР като ползвател на л.а. марка
"ХХХХХХХ" с рег. № ХХХХХХХ бил регистриран „ХХХХХХХ“ ООД с
ЕИК ХХХХХХХ с управител ХХХХХХХ, с регистриран собственик на
визираното МПС „ХХХХХХХ“ ЕООД с ЕИК ХХХХХХХ.
На 21.09.2022 г. в 14:13 часа, в гр. София по бул. "Пейо Яворов" с посока
на движение от бул. "Симеоновско шосе" към бул. "Черни връх" А. Б. М.
управлявал горепосочения лек автомобил марка "ХХХХХХХ" с рег. №
ХХХХХХХ, като до № 50 се движил със скорост от 109 км/ч при максимално
разрешена скорост на движение за населено място от 50 км/ч. Нарушението
било установено и заснето чрез техническо средство "CORDON M2" № MD
2
1196, записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС
и скорост. Системата за видеоконтрол е вписана под № В-46 в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до
13.06.2027 г.
Видно от приетия по делото Протокол от последваща проверка № 08-СГ-
ИСИС/15.03.2022 г. системата за видеоконтрол е преминала последваща
периодична проверка на 15.03.2022 г. със срок на валидност на проверката до
15.03.2023 г., като към датата на заснемане на нарушението – 21.09.2022 г., е
отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните
стандарти.
На 09.02.2023 г. в ОПП-СДВР се явил ХХХХХХХ – управител на
„ХХХХХХХ“ ООД с ЕИК ХХХХХХХ – регистриран ползвател на заснетия
автомобил, който писмено декларирал, че на 21.09.2022 г. около 14:13 часа
л.а. "ХХХХХХХ" с рег. № ХХХХХХХ се е управлявал от А. Б. М..
На 09.02.2023 г. в ОПП-СДВР се явил и А. Б. М., който писмено
декларирал, че на 21.09.2022 г. около 14:13 часа л.а. "ХХХХХХХ" с рег. №
ХХХХХХХ се е управлявал лично от него.
Въз основа на събраните доказателства, св. И. П. Б. съставил АУАН бл.
№ 129199/09.02.2023 г. срещу А. Б. М. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 23-4332-003013/02.03.2023 г., с което за описаното в АУАН
административно нарушение на А. Б. М. са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 750,00 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца.
НП било връчено лично на А. Б. М. на 08.03.2023 г., който в
законоустановения 14-дневен срок (на 21.03.2023 г.) подал жалба срещу
връченото му наказателно постановление, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
3
именно: показанията на св. И. П. Б.; справка АИС-КАТ по отношение на
собствеността на процесния лек автомобил; справка от ОПП-СДВР, ведно с
приложения към нея; протокол за използване на АТСС от 21.09.2022 г.,
Протокол № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по
метеорология, преглед на вписан тип средство за измерване, касаещо мобилна
система за видеоконтрол тип „CORDON М2“, ведно с Решение за одобрение
на типа на уреда за измерване, два броя декларации по чл. 188 ЗДвП,
ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-
13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, ведно с акт за
встъпване в длъжност.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по
делото свидетел И. П. Б., от които се установява, че последният е съставил
АУАН на база приложения по преписката доказателствен материал, касаещ
заснемане на процесното нарушение, както и на попълнените декларации по
чл. 188 ЗДвП от управителя на ползвателя на автомобила и от А. Б. М..
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
за проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. се установява, че към датата на
заснемане на процесното нарушение – 21.09.2022 г., системата за
видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 15.03.2022 г.
(със срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните
изисквания към датата на извършване на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
4
средства в административнонаказателния процес". С оглед изложеното, съдът
кредитира изцяло приложения към административнонаказателното
производство снимков материал като годно веществено доказателствено
средство. От същия се установява какво е било ограничението на скоростта на
процесното място, видът, марката и регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост на движение – 113 км/ч, при
ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място. Действително, в
наказателното постановление е посочена скорост на управление на МПС от
109 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 113 км/ч. От
приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда от БИМ –
Протокол за проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022 г., се установява, че
допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над
100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени доказателствени
средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 113 км/ч.
Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост
от 113 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното
постановление е отразено, че действителната скорост на управление е била
109 км/ч, което е с 59 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен
участък от 50 км/ч. Следва да бъде посочено, че при приспадане на
допустимата грешка както в АУАН, така и в процесното наказателно
постановление, измерената скорост на заснетия автомобил е била намалена
вместо с 3 км/ч с 4 км/ч, което обстоятелство обаче е изцяло в полза на
нарушителя и не накърнява правата му.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т.
5
2.1., вр. т.1.3.1. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи св. Б., заемащ длъжността "младши автоконтрольор" в
ОПП-СДВР, има компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3.6
от цитираната заповед началникът на сектор към ОПП-СДВР има
правомощието да издаде процесното наказателно постановление. По делото е
приложена заповед и акт за встъпване в длъжност, от които е видно, че
Даниела Дескова е заемала длъжността началник сектор "Административно
обслужване" в ОПП-СДВР, считано от 29.10.2019 г. С оглед на това съдът
намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат
всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН,
поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния
закон. Следва да се посочи, че нарушителят е установен едва след попълване
на декларацията по чл. 188 ЗДвП от ползвателя на автомобила, а именно на
09.02.2023 г.
При проверка за правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че въззивникът А. Б. М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
От обективна страна се установи, че на 21.09.2022 г. в 14:13 часа, в гр.
София по бул. "Пейо Яворов" с посока на движение от бул. "Симеоновско
шосе" към бул. "Черни връх", А. Б. М. е управлявал лек автомобил марка
ХХХХХХХ с рег. № ХХХХХХХ като в района на № 50 се е движил със
скорост от 109 км/ч при максимално разрешена скорост за населено място от
50 км/ч. Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
доколкото не е имало поставен пътен знак "В26", който да въвежда различно
ограничение на скоростта от посоченото в ал. 1 на същата норма. В тази
връзка и с оглед наведените в жалбата възражения е необходимо да бъде
посочено, че релевантно в случая при преценка отговорността на въззивника
е действащото ограничение на скоростта за движение към датата на
нарушението – 21.09.2022 г., респективно и доводите в аспекта на последвала
промяна в максимално допустимата скорост на движение са неотносими.
Правилно за така извършеното административно нарушение е била
6
ангажирана административнонаказателната отговорност на А. Б. М.,
доколкото последният е декларирал по реда на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, че същият
е управлявал процесния автомобил на 21.09.2022 г. около 14:13 часа.
Нарушението е извършено от А. Б. М. виновно при форма на вина пряк
умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е
целял настъпването им.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на А. Б. М. за така извършеното административно нарушение
съобразно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Съгласно
същата, за превишаване на разрешената максимална скорост на движение в
населено място с над 50 км/ч се налага "глоба" в размер на 700 лв. и три
месеца "лишаване от право да управлява моторно превозно средство", като за
всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, "глоба"-та се увеличава с 50
лева. В конкретния случай, доколкото измерената скорост на заснетия
автомобил е 109 км/ч, на жалбоподателя следва да се наложи "глоба" в размер
на 750 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца,
каквото наказание му е наложено и от наказващия орган с атакуваното НП.
Въпреки че съдът констатира, че при приспадане на допустимата грешка
както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление, измерената
скорост на заснетия автомобил е била намалена вместо с 3 км/ч с 4 км/ч, което
се отразява и на размера на наложеното наказание „глоба“, доколкото при
скорост на движение от 110 км/ч. същата би била в размер на 800,00 лева,
предвид принципа "reformatio in pejus" положението на жалбоподателя не
може да се влоши само по подадена от него жалба, поради което е
безпредметно подробното обсъждане на визираното обстоятелство.
В случая не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С
оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са
настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.
7
Освен това следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението
на МПС с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици – настъпване на ПТП, свързани със смърт,
увреждане на здравето и имуществото на останалите участници в движението
по пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, като в този смисъл следва да се съобрази и императивната разпоредба
на чл. 189з ЗДвП.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, като атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
С оглед изхода на производството право на разноски има въззиваемата
страна, но доколкото от същата такива не се претендират, то и съдът не
дължи произнасяне в този аспект.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-
003013/02.03.2023 г., издадено от Началник Сектор към ОПП-СДВР, с което
на жалбоподателя А. Б. М., ЕГН **********, са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 750,00 лева и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9