ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 28.12.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 418 по описа за 2023 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 135, ал. 6 от АПК, вр. с чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.
Настоящото дело е образувано в Административен съд – Ловеч по повод определение № 2033 от 07.11.2023 г. по адм.д. № 867/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е прекратено производството по адм.д. № 867/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Ловеч.
Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС - Заповедите за преместване или отказът за преместване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, но съставът на Административен съд – Плевен е счел, че адресат на оспорения пред съда изричен отказ, обективиран в писмо № ИЗ-11182/10.10.2023 г., е П.К.С., чийто адрес ***. По тези съображения съставът на Административен съд – Плевен е прекратил производството по адм.д. № 867/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Ловеч.
Административен съд – Ловеч, в настоящия състав, не споделя крайния извод на състава по адм.д. № 867/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, че е приложима общата разпоредба на чл. 133, ал. 1 от АПК, а не специалната такава на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, като в същия смисъл е и практиката на Върховен административен съд, с която съставът по адм.д. № 867/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен е запознат, предвид това, че съдията-докладчик по адм.д. № 867/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен е бивш председател на Административен съд – Ловеч.
Няма спор по делото, служебно
известно е както на настоящия състав, така и на състава по адм.д. № 867/2023 г. по описа на Административен
съд – Плевен, като е видно и от административната преписка и от самото
съдържание на жалбата, че
местоизпълнението на наказанието лишаване от свобода на л.св. М. С. С. към
момента на подаване на жалбата 27.10.2023 г. в Административен съд – Плевен е
Затвора – Плевен.
Релевантен за определяне на местната подсъдност съгласно специалната разпоредба на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС е съдът по местоизпълнение на наказанието към момента на подаване на жалбата, като в случая съдът по местоизпълнение на наказанието безспорно и служебно известно е Административен съд – Плевен.
В същия смисъл е практиката на ВАС по идентични спорове – Определение № 9660 от 27.09.2021 г. по адм.д. № 9258/2021 г. на ВАС, Определение № 7148 от 14.07.2022 г. по адм.д. № 5844/2022 г. на ВАС и др., в които ВАС изрично посочва, че последващото преместване в друг затвор не променя местната подсъдност на повдигнатия спор, като сочи разпоредбата на чл. 120 от ГПК.
В случая се обжалва отказ от преместване, като няма спор, че лишеният от свобода продължава да изтърпява наказание в Затвора – Плевен.
Видно от съдържанието на жалбата, от административната преписка, а и служебно известно на настоящият състав на съда е, че обжалваният изричен отказ, обективиран в писмо № ИЗ-11182/10.10.2023 г., касае отказ от преместване на лишения от свобода М. С. С. от Затвора – Плевен в Затвора – Ловеч, като, както към момента на подаване на жалбата 27.10.2023 г., така и към настоящия момент л.св. М. С. С. изтърпява наказание в Затвора – Плевен.
Жалбоподателят е адресирал жалбата си правилно в Административен съд – Плевен, но съставът по адм.д. № 867/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен е счел, че приложима за местната подсъдност е общата разпоредба на чл. 133, ал. 1 от АПК, а не специалната такава на чл. чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.
Независимо от обстоятелството, че хипотезата на чл. 62, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС предвижда възможност за преместване на лишен от свобода по молба на близките на лишения от свобода, то изричната норма на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС недвусмислено сочи компетентния съд – съдът по местоизпълнение на наказанието, който безспорно е Административен съд – Плевен, като законодателят не е направил разграничение за местната подсъдност с оглед личността на жалбоподателя – дали това е самия лишен от свобода или негови близки.
Доколкото ЗИНЗС е специален закон спрямо АПК, то споровете по жалби срещу откази за преместване полежат на разглеждане от административния съд по местоизпълнение на наказанието - чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, независимо от това дали оспорващ е самия лишен от свобода или негови близки. Релевантен за определяне на местната подсъдност е предметът на делото, съгласно специалната разпоредба на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, която изключва приложението на общата разпоредба на чл. 133, ал. 1 от АПК.
В заключение настоящият състав намира, че правилно жалбата е била адресирана до Административен съд – Плевен.
В допълнение, към монета в Административен съд – Ловеч работят четирима съдии, плюс един командирован съдия, като процентът на постъпилите дела е значителен спрямо броя на съдиите, вкл. и поради обстоятелство, че Затворът – Ловеч е втори по големина и натовареност в страната, а в Административен съд – Плевен работят десет съдии.
Ето защо Административен съд – Плевен е административният съд по местоизпълнение на наказанието по смисъла на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС, поради което следва да се повдигне спор за подсъдност на основание чл. 135, ал. 6, във вр. с ал. 4 от АПК, като делото се изпрати за произнасяне по спора за подсъдност на състав на Върховен административен съд.
Поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА пред Административен съд – Ловеч, III състав висящността на производството по настоящото адм.д. № 418/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ на основание чл. 135, ал. 6, във вр. с ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС между Административен съд – Ловеч и Административен съд – Плевен.
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО за произнасяне по спора за подсъдност на състав на Върховен административен съд за определяне на компетентния съд.
Определението не подлежи на оспорване съгласно чл. 135, ал. 8 от АПК.
СЪДИЯ: