Решение по дело №401/2019 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 114

                                               

 

Гр. В.

                                                                                                          03.02.2020

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Видинският    окръжен   съд    гражданска   колегия

В  открито съдебно  заседание  на   двадесет и седми ноември

Две   хиляди   и   деветнадесета    година    в   състав: 

 

                                                Председател:     Д. М.

                                                       Членове:  1.С. С.

  2.Г. Й.

 

                                                           

При    секретаря  В. К.

и   в   присъствието  на  прокурора 

като  разгледа  докладваното  от Съдията  М.

в.гр.   дело  № 401   по  описа  за  2019г.

и  за   да  се произнесе,   взе  предвид  следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Е.В.Я. чрез особения си представител адв.А. М. от АКВ. против Решение  № 363 от 14.08.2019г., постановено по гр.дело № 1301/2018г. по описа на Видинския Районен Съд, в частта с която е прието за установено, че дължи на ищеца сумата 745.40 лева – лихва за забава върху главницата за периода от датата на изискуемостта на първата неплатена вноска.

Поддържа се във въззивната жалба, че в обжалваната част решението е необосновано и незаконосъобразно. Посочва се, че съдът е допуснал нарушения на материалния и  процесуалния закон, като в обжалваната част решението е постановено и в противоречие с трайно установената практика на ВКС и Европейското законодателство. Поддържа се, че съдът неоснователно не е уважил направените възражения за неравноправни клаузи в договора за кредит, а така също е приел че ответницата била надлежно запозната с общите условия на кредита. Поискано е Решението в обжалваната част да бъде отменено, като се коригират и разноските които съдът е възложил на ответницата по делото.

По делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „А. за с. на в.“ ЕАД гр.С. в който се оспорва жалбата като неоснователна.

Страните не са сочили нови доказателства пред въззивната инстанция.

Окръжният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна по делото и в законоустановения срок.

По същество въззивната жалба е неоснователна.

Предявеният иск е с правно основание чл.414 от ГПК.

Ищецът поддържа, че въз основа на договор за кредит на ответницата е бил отпуснат заем в размер на 1228 лева, същата не е обслужвала изплащането на дължимите по договора суми, поради което кредитодателят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.110 от ГПК, която е била издадена по гр.д. № 3392/2017г. по описа на ВРС.
          На основание чл.422 и чл.415 от ГПК е предявен настоящия иск за признаване за установено на дължими суми по договор за кредит.

По делото са представени писмени доказателства и изслушана съдебно икономическа експертиза въз основа на които ВРС е приел за установено по отношение на Е.В.Я. че дължи на ищеца сумата 1228 лева главница – неизпълнено задължение по договор за заем от 26.07.2011г., 745.40 лева – лихва за забава върху главницата, считано от 10.09.2011г. до датата на подаване на заявлението – 31.05.2017г., като до пълния размер в тази част до сумата 898.84 лева, искът е бил отхвърлен като неоснователен.

В обжалваното решение, съдът подробно е изложил мотиви за направените от особения представител на ответницата възражения, като е приел за неоснователно възражението че ответницата не е уведомена надлежно за извършената цесия и се е позовал на представените по делото писмени доказателства. Приел е за неоснователно възражението, че ответницата не е била запозната с общите правила и условия към договора, тъй като ищецът е представил общи условия носещи подпис на ответницата.

Във връзка с изложените оплаквания във въззивната жалба за неравноправност на част от клаузите на договора за кредит първоинстанционония съд е изложил мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя. Правилно и обосновано съдът е приел, че при изготвяне на договора за кредит, кредитодателят е посочил какви дейности определят размера на лихвата, като не е задължен по закон да посочи механизма на изчисляването на дължимите лихви и лихвата е спазвана  през целия период на времетраене на договора.

Решението в обжалваната му част ще следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, като на особения представител на жалбоподателката – адв.М. ще следва да се определи адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 300 лева, което ответника по жалба ще следва да заплати на основание чл.47, ал.6 от ГПК.

По изложените съображения Окръжният съд

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 363 от 14.08.2019г., постановено по гр.дело № 1301/2018г. по описа на Видинския Районен Съд, в частта с която е прието за установено, че дължи на ищеца сумата 745.40 лева – лихва за забава върху главницата за периода от датата на изискуемостта на първата неплатена вноска.

ОСЪЖДА „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК. гр.С. да заплати на адв.А. М. от Адвокатска Колегия В.- определена за особен представител на Е.В.Я. – адвокатско възнаграждение в размер на 300/триста/ лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване  и е окончателно.  

 

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                               

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                          2.