№ 2728
гр. София , 10.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503906 по описа за 2020 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр. с чл. 130 от ГПК и е образувано по
повод подадена от Софийска Градска прокуратура частна жалба против определение
№261252/09.11.2020г. по описа на СГС, ТО, VІ -13 състав, постановено по т.д. № 1611/20г.,
с което производството по делото е прекратено. В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на съдебния акт поради явно противоречие на направените изводи с
разпоредбата на чл.155, т.3 от ТЗ , с която законодателят ясно и недвусмислено е
предоставил на прокурор от съответната окръжна прокуратура по седалището на
дружество, за което се е осъществила визираната хипотеза правото да предяви иск и че
няма съмнение, че този иск е подведомствен на съдилищата. В този смисъл неправилно
първоинстанционният съд е приел,че молбата следва да се изпрати на Агенция по
вписванията . Навеждат се доводи, че ако това бъде направено за АП ще липсва правно
основание за предприемане на каквито и да било действия,тъй като ще липсва решение по
чл.14 от ЗТРРЮЛНЦ, както и че прокурорът не е сред легитимираните заявители по
ЗТРРЮЛНЦ.
Жалбоподателят счита, че в случая не става въпрос за законодателна празнота, а
напротив въпросът е разрешен като е предвидено, че при липса на вписване на нов
управител за период от повече от три месеца следва да бъде предявен иск по чл.155,ал.3 от
ТЗ. Поддържа се, че в конкретния казус е налице съвместяване на двете основания – това по
чл.157,ал.1 и по чл.155,т.3 от ТЗ, както и че решенията по чл.140,ал.3 от ТЗ влизат в сила
след вписването им в ТР и след като такова вписване липсва, то не са настъпили правните
последици на прекратяването.
На основание чл.129, ал.3, изр.последно от ГПК препис от жалбата не е изпращан на
1
насрещната страна.
Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално
допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. В тази
връзка настоящият състав излага следните съображения:
Софийска градска прокуратура е подала искова молба до СГС, с която се моли да
бъде прекратено „ Елкомерс“ ЕООД със седалище в гр. *** на основание чл.155, ал.1 3 от
ТЗ. Към исковата молба са приложени препис- извлечение от акт за смърт и удостоверение
за наследници на едноличния собственик на капитала и управител на ответното дружество
Б. Р. М..
С обжалваното разпореждане градският съд е приел, че с оглед данните за настъпила
смърт на едноличният собственик на капитала на дружеството „Елкомерс“ ЕООД същото е
прекратено по силата на закона въз основа на разпоредбата на чл.157,ал.1 от ТЗ. Изложени
са съображения, че правомощието по чл.155,ал.3 от ТЗ предполага съществуването на
дружеството и е предвидено като средство за преодоляване на бездействието на върховния
му орган да персонализира управителния орган на юридическото лице. Такъв орган в случая
липсвал,а правните последици от прекратяване на правосубектността на едноличния
собственик на капитала са уредени в чл.157,ал.1 от ТЗ и те са прекратяване на самото
дружество. При евентуално волеизявление на наследниците законът предвиждал
възможност за продължаване на дейността,но само ако има такова изявление.
Изложени са съображения,че с оглед обстоятелството, че прекратяването настъпва по
силата на закона, то липсва обществен интерес, който да бъде защитен от съда. Интересът
на наследниците също бил защитен не само с предвидената възможност да продължат
дейността, но и правото им да получат ликвидационен дял от имуществото на прекратения
търговец. Прието е, че липсата на процедура по вписване на прекратяване по реда на
чл.157,ал.1 от ТЗ представлява законова празнота, но преодоляването на същата не налагало
развитие на съдебно производство, което водело до забавяне на процедурата. Счита, че в
случая може да се приложи §5а от ПЗРЗТРРЮЛНЦ, която регламентира подход за
иницииране на производство по ликвидация от широк кръг лица,включително и от
държавен орган.
Въззивният съд счита, че изводите за липса на правнозащитим обществен интерес от
предявяване на иска са неправилни.
С определение №302 от 28.06.2018г., постановено по т.д.№ 1280/2018г. по описа на
ВКС, І ТО е прието,че искът по чл.155,ал.1, т.3 от ТЗ е конститутивен и правната последица
от него – прекратяване на търговското дружество настъпва по силата на съдебното
решение, което е основание за вписването в Търговския регистър на това прекратяване и за
започване на производство по ликвидация на дружеството. Посочено е, че в хипотезата на
2
чл.157,ал.1 от ТЗ правото да подаде заявление за вписване на тези обстоятелства
принадлежи единствено на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала
на основание чл.15,ал.1 от ЗТРРЮЛСЦ вр. чл.157,ал.1 от ТЗ. При липса на данни лицата,
които имат правен интерес от това да са поискали установяване на настъпило прекратяване
на дружеството, респ. вписване на това обстоятелство по партидата на дружеството повече
от три месеца след настъпване на смъртта прокурорът, като надлежно легитимирано от
закона лице има правен интерес да предяви иск по чл.155, ал.1, т.3 от ТЗ.
Настоящият състав споделя това становище.
В допълнение следва да се посочи, че дружеството се прекратява на основание
чл.157,ал.1 от ТЗ само ако в устава на дружеството не е предвидено друго и ако
наследниците не заявят продължаване на дейността на същото. Това означава, че
прекратяването не настъпва безусловно при осъществяване на факта на смъртта на
едноличния собственик на капитала, а е необходимо да бъде проверено дали са налице и
допълнителните условия за това. Когато наследниците на едноличния собственик на
капитала заявят за вписване това обстоятелство същите на практика удостоверяват,че няма
да продължат дейността на търговеца. Във всички останали случаи обаче тази проверка
може да бъде направена само в един исков процес, в който прокурорът ще следва да
установи, че посочените допълнителни условия са настъпили и ако съдът уважи иска,
решението служебно ще бъде изпратено на Агенция по вписванията за вписване на
прекратяването и откриване на производство по ликвидация.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че при всички други случаи, когато се
прекратява дружество без това да става по решение на неговия върховен орган,
прекратяването настъпва по силата на съдебно решение или е следствие на такова решение
/чл.70, чл.154,ал.1,т.4 и 5, чл.155, чл.252,ал.1,т.4 и 6 от ТЗ, чл.517,ал.2-4 от ГПК/.
Апелативният съд счита, че прокурорът не е сред лицата, които са легитимирани от
закона да заявят вписване на обстоятелства в ТР, а разширяването на служебната
констатация на длъжностното лице по регистрацията, че такова прекратяване е настъпило
само на база нормативно уреденото му задължение да назначи служебно ликвидатор на
дружеството е неоправдано с оглед правната сигурност.
Предвид на изложеното частната жалба се явява основателна и обжалваното
разпореждане ще следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия
Водим от гореизложеното и същия смисъл, апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение №261252/09.11.2020г., постановено по т.д. № 1611/20г. по
описа на СГС, ТО, VІ -13 състав.
Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4