РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. гр. Хасково, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20245640101497 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 във вр. с чл.422, ал.1 от
ГПК – за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. №
681/2024г. по описа на Районен съд-Хасково, от Гаранционен фонд, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Граф
Игнатиев“ № 2, ет.4, против Н. Г. Г., ЕГН **********, от грХасково,
ул.“***********“ № 22.
Ищецът твърди, че на основание чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и
Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта
Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), възстановил изплатено от НББАЗ на
Националното Бюро на Германия по щета №19120366/19.08.2019г. сума в общ
размер на 26 214.21 лева, от която сума претендирал в настоящото
производство сумата от 10 000 лева във връзка с ПТП, настъпило на
13.12.2018г. на територията на ФР Германия. Същото било настъпило с
участието на т.а. „***“ с рег.№ ********, управляван от ответника Н. Г. Г., без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, в резултат на
1
което ПТП били причинени имуществени вреди на л.а. „***********“ с peг.
№ *********, л.а. „*********“ с peг. № ********** и л.а. „******“ с peг. №
**********. На основание чл. 561 от КЗ ищецът възстановил на НББАЗ
изплатеното от тях на Националното бюро на Германия обезщетение в общ
размер на 26 214.21 лева, от която сума претендирал в настоящото
производство сумата в размер на 10 000.00 лева. Съгласно чл.558, ал.7 от КЗ,
той встъпвал в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.
Твърди, че в нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът
управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Същият бил поканен от ищеца да възстанови
изплатеното от него, но и до момента ответникът не бил погасил
задълженията си. Ищецът излага съображения относно приложимото в случая
материално право. Поддържа, че за вредоносни факти, настъпили след
11.01.2009г., какъвто бил процесният случай, приложимото право се
определяло по правилата, установени с Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото
право към извъндоговорните задължения („Рим II") (чл. 31 и чл.32 от
Регламента във връзка с чл. 297 от Договора за функциониране на
Европейския съюз) и така, както било посочено в Решение от 17.11.2011 г. по
дело С-412/2010 на Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 288 от Договора
за функционирането на Европейския съюз, регламентът имал общо
приложение. Като част от правото на ЕС, той бил пряко приложим от
държавите-членки, като координационните регламенти били правно валидни,
без да е необходимо одобряването им от националните парламенти на
държавите-членки. Като източник на вторичното право на Съюза, в
йерархично отношение регламентът бил над националното законодателство на
държавите-членки, а разпоредбите от законодателството на държавите-членки,
които били в конфликт с правилата, въведени с регламент, били неприложими.
Като член на ЕС, по отношение на Република България, регламентите имат
пряко действие и се прилагат с приоритет пред българското законодателство, в
случай на противоречия. Съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент №
864/2007г. приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, било правото на държавата, в която
настъпила вредата, независимо в коя държава бил настъпил вредоносният
2
факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици
от този факт, с оглед на което приложимото материално право съгласно чл. 4,
пap. 1 от Регламент /ЕО/ № 864 на Европейския парламент и на съвета от 11
юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни
задължения („Рим II“), се явявало правото на Белгия, доколкото
непосредственото увреждане било настъпило на територията на Белгия.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се приеме
за установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сумата, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 681/2024г. по описа на PC- Хасково, а именно – сумата в размер
на 10 000 лева, представляваща част от възстановено от Гаранционен фонд
обезщетение в общ размер на 26 214.21 лева, по щета №19120366/19.08.2019
г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, до окончателното
изплащане на дължимата сума. Претендира присъждане на направените в
заповедното и в настоящото исковото производство разноски. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско
възнаграждение.
Ответникът оспорва претенцията по основание и по размер. Поддържа, че
процесната щета била щета при управлението на товарен автомобил и по
повод извършване на работа със служебен автомобил, собственост на неговия
работодател. Законовото задължение по чл.259 КЗ /отм./ за сключване на
задължителна застраховка на автомобила било вменено на работодателя,
който бил пряко отговорен за това, че служебното МПС нямало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отделно от това,
оспорва твърдението, че нямал застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на ПТП по отношение на автомобила, както и че в случая е налице
хипотезата, при която Гаранционният фонд дължи изплащане на обезщетение
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В този смисъл поддържа, че същият е платил недължимо на собственика на
увредения при ПТП лек автомобил обезщетение за причинените имуществени
вреди, поради което не било настъпило суброгиране в правата на
удовлетворения кредитор срещу причинителя на щетата и ищецът нямал
регресно вземане срещу ответника за исковата сума. Твърди, че не е получавал
3
надлежно регресна покана. Оспорва исковата претенция и по размер,
считайки същата за силно завишена и неотговаряща на нанесените при ПТП
вреди и тяхната реална оценка. С оглед датата на настъпване на
застрахователното събитие и датата на предявяване на настоящия иск, прави
възражение и за погасяване по давност на вземането. Предвид изложеното,
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени множество писмени доказателства и от тях е
видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание,
поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при
необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните
правни доводи, основани на тях.
От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 681/2024г. по описа на Районен
съд - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се
установява, че въз основа на заявление с вх. № 4105/14.03.2024г. в полза на
ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 329/19.03.2024г. за сумата в размер на 10 000
лева – главница, представляваща регресно вземане на основание чл.558, ал.7
от КЗ на Гаранционен фонд, произтичащо от възстановена от него на
основание чл.561 от КЗ на Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи сума за изплатено от тях на Националното бюро на Германия
застрахователно обезщетение по претенция № 19120366/19.08.2019г. за
имуществени вреди на л.а. „***********“ с рег. № **********, л.а.
„*********“ с рег. № ********* и л.а. „******“ с рег. № *******, настъпили
при ПТП на 13.12.2018г. в Германия с участието на т.а. „***“ с рег. №
********, управляван от Н. Г. Г. без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 13.03.2024г. до окончателното
й изплащане. Посочено е в заповедта, че съгласно чл.558, ал.7 от КЗ Фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и
разходите за определяне на обезщетението.
Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед, поради което
заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си в едномесечен
4
срок от съобщението за това.
По искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение възприема като компетентно и обективно
изготвено. От същото се установява, че ищецът Гаранционен фонд е
извършил плащания по Щета № 1912036682019г. на НББАЗ, както следва: на
29.08.2019г. – 22 753.64 лева; на 12.11.2020г. е преведена сумата в размер на
2 672.39 лева и на 13.08.2021г. – 788.18 лева, или общо 26 214.21 лева.
Преводите са извършени от сметката на Гаранционен фонд с № ************
по сметката на НББАЗ с № *******, и двете открити в „*********“.
Бе назначена и съдебна авто-техническа експертиза по искане на ищеца,
чието заключение съдът също възприема изцяло. Вещото лице посочва, че във
ФР Германия, 72581 гр. Детинген на Ермс, в утрото на 13.12.2018г. на
„**********“ в края на дясната пътна лента правилно са били паркирани три
леки автомобила. Седловият влекач „***“ с рег.№ ******, с полуремаркето си,
при преминаване покрай паркираните МПС, засяга, задира с полуремаркето
си лявата страна на последния автомобил, премества го до удар в спрения
пред него друг лек автомобил. В резултат, този автомобил е бил тласнат към
паркирания пред него лек автомобил, в който се е ударил челно. От
произшествието са настъпили материални щети по трите паркирани леки
автомобила. Местопроизшествието е локализирано с приложения Протокол за
ПТП /Регистрационен формуляр 505.20.800190.4 на полицейски участък на
72555 Метцинген ФРГ/. Мястото на деянието е: 72581 Детинген, „**********
А“, до №54, което позволява изследване на пътния участък. В
местопроизшествието платната за движение са разделени с прекъсната линия,
а от западната страна на пътя затревена ивица отделя „**********“ щрасе от
локално платно. Траекторията на пътя е с два последователни завоя с голям
радиус. За участниците в движението по направление юг-север преминаването
покрай паркирани вдясно леки автомобили е било съпроводено с навлизане
частично в насрещната лента до разминаването им. На 13.12.2018г. средната
температура на въздуха е била: -0,5С°, а в 07:00ч. сутринта вероятно е била
все още отрицателна. Произшествието е посетено от служители на
полицейски участък 72555 Метцинген, издали регистрационен формуляр за
извършеното ПТП и установили, че Н. Г. - водачът на автомобилът У1-
предизвикал удар в спрял автомобил, е управлявал композицията без валидна
застраховка ГО за влекача *** с български рег.№ ********, собственост на
5
„Бенсу Транс“-България. Ремаркето към композицията, марка „********“, с
германски регистрационен номер: ******, собственост на „С.Е. Noerpel
GmbH“, е било застраховано. Вещото лице е констатирало, че лизинговата
компания, собственик на „***********“, рег.№ ******, е предала автомобила
за ремонтно възстановяване, за което е съставена калкулация и по която
„******“ ******** Нюртинген е издал фактура 052828, в която към
22.01.2019г. са описани за подмяна повредените детайли: предна и задна
броня; предна и задна леви врати; калник преден ляв; огледало за обратно
виждане; колесна арка лява; за боядисване са и: предна лява колона; заден ляв
страничен панел; лява греда от тавана. Стойността на вредите по лек
автомобил марка „***********", per.№ *********, са оценени по цени за труд
в германски специализиран сервиз, с цени за оригинални нови авточасти
/автомобилът е бил с 1.5 годишен експлоатационен срок, в гаранция/. Лекият
автомобил „***********“, рег.№ ************, е увреден най-тежко спрямо
другите два пострадали автомобила. При калкулирането на автосервизния
труд са описани демонтажни операции за подменяните части, както и на
такива, осигуряващи достъп до тях при подмяна, или за ремонт. Описани са
всички допълнителни дребни детайли /скрепителни елементи, лепилни
комплекти и др./, в т.ч. и приспособленията за работа с тях. Описани са
дейностите, привеждащи ремонтирания автомобил в регулирано състояние на
ходовата част, както и транспортни разходи за доставка на ремонтирания
автомобил до цех с камера за боядисване. Ремонтно-възстановителните
разходи за възстановяването на лек автомобил „***********“, рег.№
********, към 23.01.2019г. са на обща стойност: 7144,06 евро, без ДДС. От
тях : 2948,06 евро са разходи за материали, авточасти, бои и консумативи, а
4196 евро, са разходи за труд по цени в германски специализиран за марката
сервиз, към 2018г. Изразена в лева, стойността на разходите, необходими за
пълно възстановяване щетите по л.а „***********“, рег.№ *****, от 2016г., в
специализиран сервиз към 13.12.2018г., без ДДС, е: 13 972.56 лева.
Автомобилът е бил превозен от местопроизшествието до специализирания
автосервиз с пътна помощ, което формира транспортен разход: 405,79 евро,
както и наем за превозната платформа: 357,47 евро. Тези разходи са извън
калкулацията. Посочва се също, че за срока, през който автомобилът не е бил
на разположение на ползвателя, той е подложен на физическо, функционално
и икономическо обезценяване, което по германската скала за обезценка
6
съответства на амортизация със стойност 800 евро. През време на
възстановяването на ползвателя е бил предоставен друг автомобил, за което
застрахователят е платил за 32 дни наем, който също е дължим по регресния
иск. Тези присъщи разходи по увредения автомобил, сумирани с
ликвидационните разходи за обработката на щетата и таксите по банковите
преводи, добавени към разходите за възстановяване на щетите, съставляват
първата регресна претенция. По „*********“ , рег.№ *********, който е бил
ударен странично и съпътстващо преместен от полуремаркето на У1 и ударил
паркирания пред него лек автомобил УЗ, застрахователят е завел щетата, за
която в протокола се отбелязва, че не е голяма, но описание за конкретните
увреждания не са посочени. Стойността на обезщетението за собственика на
автомобила е определено на 1157.47 евро /равностойно на 2 263.81 лева/,
както е посочено във втория регресен иск от 09.08.2019г. Сумирано това
обезщетение с ликвидационни разходи 208.34 евро и банкова такса 0.56 евро
формират претендирана щета: 1366.37 евро, чиято равностойност е: 2672.39
лева. Вещото лице сочи, че щетата по лек автомобил „******“, рег.№
********, участник У4 в ПТП, е в резултат от удрянето на УЗ в задната му
броня и стойността й, оценена на: 666.94 лева, е сравнима със стойността на
1,7 часа автосервизен труд. В претендираната за него регресна сума е
включена равностойността на изплатеното обезщетение по претенция № 3:
666.94 лева и ликвидационни разходи по обработката на щетата 120.05 лева и
с банкова такса 1.19 лева. Тяхната равностойност е третата регресна
претенция: 788.18 лева. Вещото лице дава заключение, че при установения
характер на пътя и малката му ширина, която не позволява свободно
разминаване на насрещни ППС при наличие на паркирани автомобили по
източния край на пътното платно, в индустриалната зона на селището, в
ранния зимен час, когато пътят е все още заледен, произшествието е
настъпило поради поднасяне на полуремаркето на дясно в хода на заобикаляне
паркираната поредица от автомобили. Водачът е навлязъл с товарната
композиция в насрещната лента и вниманието му е било насочено към бързото
й освобождаване. От техническа гледна точка водачът на товарната
композиция не е съобразил скоростта на движение на управляваното от него
ППС с условията на пътя, както и страничната дистанция при заобикаляне
паркираните в дясно леки автомобили. Вещото лице е категорично, че
описаните във Фактура № 51828/ 22.01.2019г. щети по най-увредения, средния
7
автомобил, от паркираните три в източния край на пътното платно, където
това е разрешено, позволяват да се установи, че увредените конструктивни
елементи са по лявата страна на л.а. „***********“, рег.№ *******. Те се
характеризират с протривни и задиращи деформации по: заден ляв панел;
преден ляв калник; двете леви врати; лява предна колона и лява греда от
тавана. Автомобилът е попаднал в контакт с ударилия се в него У2 и с
паркирания пред него У4, което е причинило увреждане и по предна, и по
задна брони. За подробно описаните повреди по л.а. „***********“, рег.№
********* може да се твърди, че са в причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и причинените по автомобила повреди. Без данни с
подробно описание на увредените детайли по другите два автомобила,
посочени в скицата на разположението им в Протокола за ПТП на
германските пътни служби, като У2 и У4, се формира предположение: че
„*********“, рег.№ ***** е с деформации по лявата страна и по предната
броня, но по-малки от тези на УЗ, а повредата по паркирания „******“, рег.№
**********, породена от контакта с преместилия се напред УЗ, следва да е по
задната му броня и тя е оценена като най-малка, а разходите за
възстановяването са съизмерими със стойността на 2.5 ч. автосервизен труд.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
Предмет на делото е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.558, ал.7 от КЗ, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от
заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник в
едномесечния срок от уведомяването му, че длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен по следните
съображения:
Безспорно се установява от приетите писмени доказателства по делото и от
заключението на назначената съдебна авто-техническа експертиза, че на
13.12.2018г. в Германия е настъпило ПТП с участието на т.а. „***“ с рег. №
********, управляван от ответника Н. Г. Г., без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, като виновен за настъпилото ПТП е
именно ответникът. Същият не е съобразил скоростта на движение на
управляваното от него ППС /товарна композиция/ с условията на пътя, както и
8
страничната дистанция при заобикаляне на паркираните вдясно на пътното
платно леки автомобили. Така водачът е навлязъл с товарната композиция в
насрещната лента и вниманието му е било насочено към бързото й
освобождаване. Произшествието е настъпило поради поднасяне на
полуремаркето надясно в хода на заобикаляне на паркираната поредица от
автомобили по източния край на пътното платно. В тази насока е и
съставеният Протокол за ПТП /Регистрационен формуляр 505.20.800190.4 на
полицейски участък на 72555 Метцинген ФРГ/. Според съда е безспорно и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 13.12.2018г., за т.а. „***“
с рег. № ********, е нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
видно от представената по делото Справка от Информационния център към
Гаранционен фонд. В случая правно ирелевантно е обстоятелството чие е
било задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния автомобил, доколкото се касае за отношения между собственика на
автомобила и лицето, управлявало същия /водача/ по време на настъпване на
пътно-транспортното поризшествие. Тези отношения обаче нямат значение за
регресното право на Гаранционен фонд спрямо виновния за настъпване на
ПТП водач. Видно от данните по делото, ищецът Гаранционен фонд, на
основание чл.561 от КЗ, е възстановил на НББАЗ изплатеното от него на
Националното бюро на Германия по щета № 19120366/19.08.2019г.
обезщетение в размер на 26 214.21 лева. Следва да се има предвид, че
основателността на предявения иск с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ е
обусловена не само от наличието на непозволено увреждане и нанесени
възоснова на същото вреди, а и от наличието на изплатено застрахователно
обезщетение на лицето, претърпяло имуществени вреди. Цитираната
законова разпоредба сочи също така, че застрахователят встъпва в правата на
увреденото лице с изплащане на застрахователното обезщетение, именно в
този момент той се суброгира в правата на увреденото лице срещу
причинителя на щетата. Ето защо, и съдебната практика приема, че с факта на
изплащане на застрахователното обезщетение за застрахователя възниква
правото да иска възстановяване на тази сума от причинителя на вредата.
С оглед гореизложените съображения съдът намира предявения иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за изцяло основателен и
доказан и счита, че следва да бъде уважен в предявения размер от 10 000 лева.
Ищецът е отправил Регресна покана до ответника, но по сметка на ищеца
9
Гаранционен фонд дължимата сума от 26 214.21 лева, включваща и исковата
такава от 10 000 лева, не е била внесена. Няма данни ответникът да е
извършил плащане и до приключване на делото, поради което следва да бъде
осъден за сумата от 10 000 лева, като виновен за процесното ПТП водач,
управлявал товарен автомобил без валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, доколкото от ПТП-то са произтекли вреди
/имуществени/ за три леки автомобила на територията на Германия, като
ищецът Гаранционен фонд е изплатил /възстановил/ изплатеното от НББАЗ
обезщетение в коментирания по-горе размер на Националното бюро на
Германия. Тук е мястото да се отбележи, че без значение е обстоятелството
дали ответникът е получил отправената му регресна покана, тъй като за
Гаранционен фонд изначално не съществува задължение в тази насока, а
именно – да отправя регресна покана за плащане на задължението. Но дори и
да се приеме, че има такова задължение, в настоящия процес ищецът не
претендира заплащане на лихва за забава, поради което правно ирелевантен е
фактът дали ответникът е получил или не регресна покана.
В допълнение следва да бъде отбелязано също, че Националното бюро на
автомобилистите на Германия, в качеството му на компенсационен орган по
местонастъпване на вредите, е изплатило обезщетение с левова равностойност
в размер на 26 214.21 лева за настъпилите щети по увредените леки
автомобили „***********“ с peг. № *********, „*********“ с peг. №
********** и „******“ с peг. № ********** с рег. № *******. От своя страна
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/,
като компенсационен орган в държавата на обичайното местопребиваване на
увреждащото МПС, е изплатило на германското бюро след постъпила
претенция от негова страна, обезщетението за причинени вреди вследствие на
ПТП на 13.12.2018г., които виновно са били причинени от незастраховано към
датата на събитието МПС с български регистрационен номер. НББАЗ е
предявило претенции пред Гаранционен фонд на основание чл.559, ал.1, т.1 от
КЗ за възстановяване на платените суми, като при ищеца е била образувана
Щета № 19120366/19.08.2021г. Чрез банкови преводи на 13.08.2019г., на
29.08.2019г. и на 12.11.2021г. ищецът Гаранционен фонд е възстановил на
НББАЗ в качеството му на компенсационен орган сумата от 26 214.21 лева.
Така Гаранционен фонд, на основание чл.559, ал.2 от КЗ, е възстановил в
пълен размер всички суми, изплатени от компенсационния орган на България
10
/НББАЗ/ по повод претенцията на Националното бюро на автомобилистите на
Германия.
На последно място съдът следва да обсъди и направеното в отговора на
исковата молба възражение за погасяване по давност на вземането. Същото е
направено преди изтичане на преклузивния срок по чл.131 от ГПК за отговор
на исковата молба и в този смисъл е допустимо. Разгледано по същество, е
неоснователно, тъй като плащането от ищеца Гаранционен фонд на НББАЗ на
първата част от сумата е извършено на 29.08.2019г. Именно от тази дата е
започнал да тече 5-годишният давностен срок и тъй като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 13.03.2024г., то към тази дата
вземането на ищеца не е било погасено по давност. Безспорно е, че искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл.415, ал.4 от ГПК. Доколкото давността не е изтекла за най-ранното от
извършените три плащания, то тя не е изтекла и за последващите такива на
12.11.2020г. и на 13.08.2021г.
С оглед всичко изложено по–горе, предявения иск следва да бъде уважен в
пълен размер. Съгласно т.12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г.
по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното
производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил
процесната сума. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността му за
сторените от ищеца разноски по Ч. гр. д. № 681/2024г. по описа на Районен
съд – Хасково. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат на 200 лева за платена
държавна такса.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от
11
ГПК на същия следва да се присъдят такива в размер общо на 800 лева,
включващи платена държавна такса в размер на 200 лева и депозити за вещи
лица – 600 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание на основание чл.415, ал.1,
във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, по отношение на Н. Г. Г., ЕГН **********, от
грХасково, ул.“***********“ № **, че дължи на Гаранционен фонд,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, сумата в размер на 10 000 лева, представляваща
част от регресно вземане на основание чл.558, ал.7 от КЗ на Гаранционен
фонд, произтичащо от възстановена от него на основание чл.561 от КЗ на
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи сума за
изплатено от тях на Националното бюро на Германия застрахователно
обезщетение в размер на 26 214.21 лева по Щета № 19120366/19.08.2019г. за
имуществени вреди на л.а. „***********“ с рег. № **********, л.а.
„*********“ с рег. № ********* и л.а. „******“ с рег. № *******, настъпили
при ПТП на 13.12.2018г. в Германия с участието на т.а. „***“ с рег. №
********, управляван от Н. Г. Г. без действаща задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху главницата от
10 000 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 13.03.2024г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
329/19.03.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
Ч.гр.д. № 681/2024г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН **********, от грХасково, ул.“***********“ №
***, да заплати на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, сумата от 1
000 лева, от която 800 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и 200 лева, представляваща направени разноски по Ч. гр. д.
№ 681/2024г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.
13