№ 855
гр. В., 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело №
20243***0***1668 по описа за 2024 година
Настоящото производство е заведено като конститутивен иск с правно основание
чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Производството е заведено от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, със съдебен адрес гр. В., бул. „*** против В. А. Н., ЕГН
********** и С. Х. Н., ЕГН ********** и двамата от гр. В., ул. „***, със съдебен адрес гр.
В., ул. „*** като конститутивен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД (ЗЗД) за прогласяване
за относително недействителен спрямо ищеца на договор за дарение от 16.08.2023 г.,
обективиран в НА за дарение на недвижим имот № ***, том II, рег. № ***, дело 266 от 2023
г. по описа на н. И.на М. с рег. № *** на НК, вписан в СЛ.В. - гр. В. с дв.вх. рег. №
24415/16.08.2023 г., вх. рег. № ***, акт № 92, том LXV, дело № 14878, по силата на който В.
А. Н. дарява на майка си С. Х. Н. притежаваната от него ½ (една втора) ид.ч. от апартамент
№ ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.***.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение от
14.07.2023 г., с адрес: гр. В., р-н ***, със застроена площ от 89,90 кв.м., при граници по
схема: на същия етаж - обект № *** под обекта - ***, над обекта - *** който самостоятелен
обект се намира в жилищна сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор №
***, ведно с прилежащото му избено помещение № *** с площ 2.86 кв. м., както и 0,7905 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
в който е построена тя.
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът В. Н. е кредитополучател по
договор за ПК от 22.12.2022 г., сключен с кредитора „УКФ" ЕАД. Поддържа, че последният
му е прехвърлил вземанията си към ответника по потребителския договор с договор за цесия
от 11.***.2023 г., като към датата на прехвърлянето тези вземания са били в общ размер на
1
21435.01 лв., от които 20020.37 лв. главница и 1414.64 лв. лихви. Поддържа, че длъжникът е
уведомен за цесията с получаването на препис от исковата молба, ведно с приложено към
нея нарочно уведомление, изходящо от цедента. Твърди, че на 16.08.2023 г. ответникът В. Н.
е отчуждил в полза на втория ответник и негова майка С. Н. притежаваната от него ид.ч. от
описания апартамент № *** чрез договор за дарение. Оспорва тази сделка като относително
недействителна по отношение на него, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че има
материалноправна легитимация за предявяване на иска, доколкото оспорената сделка е
извършена след възникване на вземането на цедента „УКФ" ЕАД, но преди сключването на
договора за цесия и съобщаването му на длъжника. В тази връзка се позовава на
Тълкувателно решение по тълкувателно дело №2/2019 г. ОСГТК на ВКС. Намира, че
дарението го уврежда, тъй като длъжникът се е лишил от имущество, което би могло да
служи за удовлетворение на вземанията му. Сочи, че приобретателят е майка на длъжника и
знанието й за увреждането се презюмира на основание чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Молят да им
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците В. А. Н. и С. Х. Н. депозират отговори на
исковата молба с идентично съдържание. Оспорват предявения иск като недопустим и
неоснователен. Оспорват наличието на валидна облигационна връзка между В. Н. и „УКФ“
ЕАД, възникнала въз основа на процесния договор за кредит от 22.12.2022 г. Оспорват
предоставянето на заемната сума, както и настъпването на изискуемостта на описаните в
исковата молба вземания. Изтъкват, че разпечатката, озаглавена „копие от ДППК №***“
изобщо не е подписана. Оспорват автентичността на останалите представени към исковата
молба документи, касаещи кредита - ОУ, искане за кредит, погасителен план и
застрахователна полица, с твърдения, че същите не са подписани от В. Н.. Намират, че към
16.08.2023 г. Н. не е бил длъжник на цедента „УКФ" ЕАД.
Оспорват автентичността и на договора за цесия, приложение №1 към него и
потвърждение за извършената цесия, като поддържат, че подписите върху тези документи не
са изпълнени от И.ГЛ. - изпълнителен директор на „УКФ" ЕАД и Р.М.Т.-управител на „ЕОС
Матрикс" ЕООД. Оспорват и датата на договора за цесия, както и верността на
съдържанието на договора. Релевират и възражение по чл. 26, ал. 2, предл. първо от ЗЗД за
нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет, доколкото са прехвърлени
бъдещи вземания, несъществуващи към датата на цесията. Правят и бланкетни възражения
за нищожност на договора за цесия поради противоречие със закона, заобикаляне на закона,
липса на основание, липса на съгласие, липса на предмет, неспазена форма и привидност.
Отделно поддържат, че ответника Н. не е уведомен надлежно за извършената
цесия и прехвърлянето не е произвело действие по отношение на тях. Считат, че
съобщението не може да се извърши в хода на процеса, тъй като в пълномощното изобщо не
са описани прехвърлените вземания и отделно понеже предмет на упълномощителната
сделка може да бъдат само права на упълномощителя, но не и негови задължения, каквото е
задължението на цедента да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Затова и намират
извършеното упълномощаване за нищожно поради невъзможен предмет на основание чл.26,
2
ал.2, предл. първо във вр. чл. 44 от ЗЗД.
Оспорват, че ответника С. Н. е знаела за увреждащия характер на процесния
договор за дарение. Сочат, че ответникът В. Н. не я е уведомявал за съществуването на
договор за кредит от 22.12.2022 г., нито за получаването на заемната сума. Оспорват
наличието на знание за увреждането и у ответника Н..
Ответницата С. Н. поддържа, че е придобила по давност прехвърлената й с
процесния договор за дарение идеална част от апартамент, като я е владяла, считано от
сключването на брака й с А. Н., и е манифестирала намерението си за своене пред нейния
син. Последният потвърждава тези обстоятелства.
Претендират разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.
Страните редовно уведомени в съдебно заседание заемат следните становища:
Процесуалният представител на ищеца моли така предявената искова молба да бъде
уважена, като на ищеца бъдат заплатени и направените разноски – държавни такси и
възнаграждение за вещото лице. Процесуалният представител на ответниците моли искът да
бъде отхвърлен, както и да бъдат присъдени на ответниците сторените от тях разноски.
Исковата молба е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа и правна страна съдът констатира следното:
В настоящото производство е предявен иск по чл.135 от ЗЗД. Тук
доказателствената тежест е общата – всяка от страните следва да докаже благоприятните за
нея факти. Ищецът следва да докаже следните факти и обстоятелства: че има качеството на
кредитор спрямо ответника-прехвърлител, момента на възникване на задължението, както и
извършването на действие от страна на ответника-прехвърлител, което има за цел да го
увреди (на доказване подлежи както самата увреда, така и причинно-следствената връзка на
увреждането с поведението на ответника), следва да бъде установено, че ответниците са
имали субективното разбиране за настъпващата за кредитора увреда, с изключение на
хипотезата, при която става въпрос за безвъзмездна сделка, като намерението за увреда у
ответника-приобретател се предполага, ако той е от кръга лица упоменати в чл.135, ал.2 от
ЗЗД. В тази хипотеза ответниците носят доказателствената тежест да установят, че
приобретателят, макар и лице от кръга по чл.135, ал.2 от ЗЗД, не е знаел за това, че уврежда
ищецът-кредитор.
В настоящото производство не се доказва качеството на кредитор на ищеца „ЕОС
Матрикс“ ЕООД по отношение на ответника В. А. Н. към момента на извършване на
прехвърлителната сделка по отношение на процесния недвижим имот. В рамките на
представените в производството доказатества с изпълнителен лист №4642/01.***.2024 г.,
издаден на основание чл.4*** от ГПК (л.179 по делото) се установява, че ответникът В. А.
Н. е бил осъден да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 1208.70 лв., представляващи
главница по вноски с настъпил падеж за периода от 14.02.2023 г. до 14.02.2024 г. по договор
за ПК от 22.12.2022 г., сключен между длъжника и „УКФ“ ЕАД, ведно със законната лихва от
3
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задълженията, сумата от 1414.64
лв., представляващи договорна лихва за период от 14.02.2023 г. до 14.02.2024 г., които
вземания са прехвърлени от „УКФ“ ЕАД в качеството му на цедент на заявителя цесионер –
„ЕОС Матрикс“ ЕООД. По делото е приложена и ЗИПЗ по чл.4*** от ГПК с
№901/19.02.2025 г. по ч.гр.д. №1230/2025 г. по описа на РС В. (л.251 по делото – в оргинал и
л.180 в копие), от която се установява, че срещу ответника В. А. Н. е била издадена заповед
за изпълнение за заплащане на ищеца на сумата за главница (остатъка) по ДПК от 22.12.2022
г. в размер на 18811.67 лв. Не са представени доказателства дали посочената заповед за
изпълнение е влязла в законна сила. Налице са и доказателства, установяващи сключването
на договор за кредит от ответника Н. с „УКФ“ ЕАД: СЕФ за предоставяне на информация за
ПК от 22.12.2022 г. (л.252 по делото), ДППК №*** (л.254), Общи условия за отпускане на
ПК от „УКФ“ ЕАД (л.л.254-257), погасителен план (л.257-258), договор за застраховка,
свързан с процесният договор за кредит (л.259-263), преференциални условия по договор за
кредит (л.264) и искане за предоставяне на кредит (л.265).
В производството е прието заключението на вещо лице по СПЕ, неоспорено от
страните. В едната си част заключението установява, че „Подписите положени за
„Потребител“ в Общи условия за отпускане на ПК в евро и лева от „УКФ“ ЕАД и ДППК
№*** от 22.12.2022 г.; Погасителен план и Искане за предоставяне на кредит, съгласие за
обработка на лични данни и декларация за информираност относно права на субекта на
данните №***, не са изпълнение от В. А. Н..“
Предвид допуснатото оспорване по реда на чл.193 от ГПК на автентичността на
подписите, положени от името на ответника Н. под документите свързани със сключване на
процесният банков кредит, съдът намира за установено, че те не са на ответника и всичките
изброени по-горе документи: Общи условия за отпускане на ПК в евро и лева от „УКФ“
ЕАД и ДППК №*** от 22.12.2022 г., погасителен план и искане за предоставяне на кредит,
съгласие за обработка на лични данни и декларация за информираност относно права на
субекта на данните №*** не установяват авторство от ответника Н. – т.е. са неавтентични и
не установяват по годен начин сключването на процесният договор за кредит от ответника.
Поради тази причина посочените доказателства следва да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото на основание чл.194, ал.2, изр.2 от ГПК. Настоящият
съдебен състав намира, че не следва да се произнася с отделен диспозитив за изключване на
посочените доказателства от доказателственият материал по делото. В тази насока стр.353
от „ГПК. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. АСП.“, второ издание, ИК
„Труд и право“, 2017 г. – „По оспорването, както вече бе посочено, съдът се произнася или
с нарочно определение, преди да пристъпи към разрешаване на спора по същество, или в
мотивите на решението (чл.194, ал.2 и 3 ГПК), но не и с диспозитива на същото.“
Приетата СПЕ се произнася и по друг съществен въпрос, свързан с възраженията
на ответниците. В нея е посочено, че „Подписите, положени за „цедента“ и за „цесионера“
в индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.***.2023 г.
/копие/ са изпълнени от *** и ***“
4
В производството е ангажиран като доказателство НА №***, том II, рег. №***,
дело №*** г. на н. с №*** на НК и район на действие – района на ВРС, вписан в СЛ.В. - гр.
В. с дв.вх. рег. № 24415/16.08.2023 г., вх. рег. № ***, акт № 92, том LXV, дело № 14878, от
който може да се установи, че на 16.08.2023 г. ответникът В. А. Н. е прехвърлил на
ответницата С. Х. Н., чрез дарение, собствеността върху ½ идеална част от апартамент №
***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.***.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение от
14.07.2023 г., с адрес: гр. В., р-н ***, със застроена площ от 89,90 кв.м., при граници по
схема: на същия етаж - обект № *** под обекта - ***, над обекта - *** който самостоятелен
обект се намира в жилищна сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор №
***, ведно с прилежащото му избено помещение № *** с площ 2.86 кв. м., както и 0,7905 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
в който е построена тя.
Предвид коментираните по-горе доказателства съдът намира, че ищецът не е
установил валидно облигационно отношение между себе си, в качеството си на кредитор и
ответника В. А. Н. в качеството му на длъжник към момента на извършване на
прехвърлителната сделка. С оглед заключението по приетата и неоспорена от страните СПЕ
се установява, че нито един от представените по делото документи, с които е поискан от
банката и сключен договорът за кредит не носи подпис на ответника В. А. Н.. Предвид това
няма данни за задължаване на ответника Н. първоначално към „УКФ“ ЕАД, а след цедиране
на вземането по процесния договор за кредит и към ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД. По
делото е налице доказателство, което легитимира „ЕОС Матрикс“ ЕООД като кредитор на
ответника Н. – това е издаденията на 01.***.2024 г. изпълнителен лист №4642, издаден на
основание чл.4*** от ГПК (л.179 по делото). При колизията между договор за кредит с дата
22.12.2022 г., за който няма данни да е сключен от ответника Н. и издаден изпълнителен
лист от 01.***.2024 г. за вземания по посочения договор за кредит, който не се оспорва от
ответника, и който установява изпълняемо вземане против ответника, съдът приема, че
достоверната дата, на която може да се приеме, че ищецът е длъжник на кредитора е
01.***.2024 г. По този начин към датата на извършване на увреждащата сделка – 16.08.2023
г. не е установено ищецът да е имал спрямо ответника Н. качеството на кредитор. Следва да
се подчертае, че при изготвяне на доклада си по делото с Определение №767/***.02.2025 г.
съдът е указал (л.150 по делото), че ищецът следва да установи и следното: „ ... възникнало
преди сключването на оспорения договор за дарение вземане на „УКФ“ ЕАД спрямо
ответника В. А. Н. ... „ А това не е сторено. Според теорията договорът за банков кредит е
консенсуален договор. Не се ли установи, че страните са постигнали съгласие за сключване
на подобен договор за кредит не може да се установи, че такъв действително съществува.
Предвид това, че ответникът Н. не е подписал нито един от документите въз основа на който
кредитът е отпуснат не може да се приеме, че е налице съгласие за слючване на кредита –
респективно няма и сключен договор за кредит. Въпреки това ищецът е имал възможност да
установи други обстоятелства, които биха го легитимирали като кредитор на ответика Н..
Подобно обстоятелство би било реалното получаване на сумата по договора за кредит от
5
ответника. Сумите по банкови кредити се отпускат по сметка, която е на името на
кредитополучателя. Ако би се установило, че сумите са постъпили по подобна сметка и са
усвоени от кредитополучателя, то той, макар и необвързан от специфичните клаузи на
договора за кредит, би дължал посочената сума на друго основание. Подобно доказаване в
производството също не е било предприето от ищеца. Съдът не е имал задължение да указва
на ищеца да представя други доказателства, доколкото нормата на чл.146, ал.2 от ГПК го
задължава да посочи само фактите, за които страната не сочи никакви доказатества, а не
когато страната е посочила доказателства, но същите не са годни да установят твърдяното от
нея.
Предвид изложеното и само на основание недоказването на обстоятелството, че
ищецът е кредитор на ответника Н. към момента на сключване на увреждащата сделка,
заведеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Установява се и не се спори в производството, че увреждащата сделка е
безвъзмездна, става въпрос за договор за дарение, видно от коментирания по-горе НА. В
тази насока несъстоятелни са твърденията на ответниците, че процесният недвижим имот,
предмет на дарението е бил придобит от ответницата чрез давностно владение. От една
страна това не е установено по надлежен начин в производството, а от друга страна ищецът
се защитава по отношение на описаната в нотариалният акт прехвърлителна сделка.
Установява се твърдяната родствена връзка между ответниците, че С. Х. Н. е майка
на В. А. Н.. За установяването на това обстоятелство по делото е представено
Удостоверение за съпруг и родствени връзки изх. №*** от 31.03.2025 г. на О. В. (л.187 от
делото).
По отношение направените от ответниците възражения за нищожност на договора
за цесия, съдът взе предвид следното: Длъжникът е легитимиран да се позовава пред
цесионера на нищожност на договора само под формата на възражение в рамките на
защитата срещу дължимостта на цедираното вземане – „ Що се отнася до възражения,
произтичащи от отношенията между цедент и цесионер, длъжникът може да се позовава
на тях, само доколкото те засягат валидността на цесията. Напр. длъжникът може да
откаже да престира на цесионера, като докаже, че договорът за цесия е нищожен, вече
унищожен или развален.“ – стр. 163, „Облигационно право“, проф. П.Г., пето издание, „***“
2013 г. В този смисъл съдът следва да разгледа направените възражения. Те обаче в голямата
си част са неоснователни. Не се доказа, че изявлението не е направено от представители на
страните – цедент и цесионер. В тази насока съдебно-почерковата експертиза установява, че
договорът за цесия е подписан от представители на ищеца и кредитната институция –
прехвърлител. Не се установи, че същият е сключен при липса на съгласие между страните.
Не се установи договорът за цесия да противоречи или да заобикаля закона. Не се установи
същия да е сключен при липса на основание, предвид данните, че по него е предвидено
заплащането на покупна цена. Не се установи и че договорът за цесия не е сключен в
предвидената форма – договорът за цесия е неформален, а в конкретния случай той е
6
писмен, което улеснява доказването.
Следва да се приеме, че договорът е сключен при липса на предмет, предвид
установеното и коментирано по-горе, че няма валидно ключен договор за кредит между
„УКФ“ ЕАД и ответника В. А. Н.. Предвид това така направеното възражение за нищожност
на процесният договор за цесия е основателно и следва да бъде взето предвид.
Що се отнася до възражението направено от ответниците за пороци на цесията във
връзка с обстоятелството, че същата не е била съобщена на длъжника, съдът намира, че това
обстоятелство не влече правни последствия във връзка с отговорността на ответника.
Цесията е двустранен договор между цедент (пръхвърлител на вземането) и цесионер
(приобретател), като правната воля на длъжника не се взема предвид и е без значение за
валидността на договорът между цедент и цесионер. Договорът поражда задължения само
между страните му (не и по отношение на длъжника по вземането). Нормата на чл.99, ал.4
от ЗЗД („Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.”) всъщност не касае
редовността на цесията като договор, а касае кога настъпва оповестителният ефект за
добросъвестните трети лица, включително и за длъжника. Причина за това е, че ако
длъжника не знае за цесията посочената норма защитава неговия интерес, тъй като ако
длъжника изпълни на цедента, то това ще е редовно плащане. Ако обаче нему е съобщено за
цесията той вече не може редовно да изпълни на цедента, за да се освободи от
облигационната си връзка, а е длъжен да изпълни на цесионера. При условие, че длъжникът
знае за цесията и изпълни на цедента, то подобно изпълнение би било нищожно и не може
да се противопостави на цесионера. Подобни съображения от естество да направят явен
договора за цесия касаят и отношенията с трети лица. Това означава, че неизвестяването на
длъжника не опорочава цесията и не това е смисъла на законовия текст на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Този проблем е разгледан както в теорията, така и в практиката и няма различни мнения.
Стр. 162 от „Облигационно право” проф. П.Г., пето издание, „***“ 2013 г. – „ ... цесията не
създава права и задължения за длъжника, защото той не е страна по нея.” „Цедентът е
длъжен да съобщи прехвърлянето на вземането ... Правното значение на това задължение
е, че от момента на съобщаването длъжникът се обвързва спрямо цесионера.” В подобен
смисъл и стр.496 „Облигационно право. Обща част”, проф. А.К., четвърто издание, „*** г. –
„Съобщението не е елемент от фактическият състав, който поражда действие между
страните. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на цесията.
Значението на съобщението е с оглед на третите лица – длъжника, правоприемниците и
кредиторите на цедента и цесионера.”. В подобен смисъл се е произнесла и практиката:
„При договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това
положение, става промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, комуто цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от
предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като
правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника
за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува
7
задължение да престира на цесионера, а задължението му спрямо последния ще възникне
едва след получаване на съобщението от предишния кредитор. За да има цесията действие
спрямо длъжника по прехвърленото вземане, тя трябва да му се съобщи от цедента. Чл.
99, ал.4 от ЗЗД не съдържа изискване за срок за съобщаване и форма за съобщаване. Няма
значение и начинът, по който цесията ще се съобщи от цедента на длъжника - това може
да стане по телефон, по телекс, по факс или писмено, като писменото съобщение не е
задължително да бъде изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се пресече
възможността длъжникът да престира на лице, което не е кредитор, като се доведе до
знанието му станалата цесия и е без значение формата на извършеното съобщение,
защото тя не е условие за валидност.” – Р от 03.03.2007 г. по т. д. №889/2006 г. на ІІ ТО на
ВКС. Тези постановки са напълно относими и в рамките на договора за факторинг. Ето защо
възраженията на ответника против редовността на цесиите са напълно неоснователни.
С оглед всичко изложено следва да се приеме, че искът с правно основание чл.135
от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Разноски:
С оглед изходът в производството ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците сторените от последните разноски. Ответницата С. Н. е направила разноски в
размер на 3150 лв., от които 2950 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лева за приетата в
производството СПЕ. Няма данни ответникът Н. да е направил разноски в производството.
В представеният с отговора на ИМ договор за правна защита (л.123 от делото) е посочено, че
възнаграждението следва да се определи на основание чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като е оказана
безплатна адвокатска помощ. В списък на разноските, педставен в съдебно заседание, но
подшит след протокола (л.268 от делото) е посочено, че дължимото възнаграждение,
определено по чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.78 от ГПК е 2950 лв. Доколкото в настоящото
производство е установено, че цената на иска е сумата от 28062.05 лв. – данъчна оценка
(л.81 по делото), то с оглед правилото на нормата на чл.7, ал.2, т.4 от Н. №1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа сумата дължима като възнаграждение е 2894.96 лв.
Предвид изложеното ищецът следва да бъде осъден да заплати на С. Н. разноски за
водене на производството в размер на 3150 лв., а на адвокат И. К. З. от АК – С. сумата от
2894.96 лв., представляващи възнаграждение за адвоката за осъществяване на безплатна
правна помощ в полза на ответника В. А. Н. на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.78
от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, със съдебен адрес гр. В., бул. „*** против В. А. Н.,
ЕГН ********** и С. Х. Н., ЕГН ********** и двамата от гр. В., ул. „***, със съдебен адрес
гр. В., ул. „*** конститутивен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване за
8
относително недействителен спрямо ищеца на договор за дарение от 16.08.2023 г.,
обективиран в НА за дарение на недвижим имот № ***, том II, рег. № ***, дело 266 от 2023
г. по описа на н. И.на М. с рег. № *** на НК, вписан в СЛ.В. - гр. В. с дв.вх. рег. №
24415/16.08.2023 г., вх. рег. № ***, акт № 92, том LXV, дело № 14878, по силата на който В.
А. Н. дарява на майка си С. Х. Н. притежаваната от него ½ (една втора) ид.ч. от апартамент
№ ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-92/14.***.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение от
14.07.2023 г., с адрес: гр. В., р-н ***, със застроена площ от 89,90 кв.м., при граници по
схема: на същия етаж - обект № *** под обекта - ***, над обекта - *** който самостоятелен
обект се намира в жилищна сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор №
***, ведно с прилежащото му избено помещение № *** с площ 2.86 кв. м., както и 0,7905 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот,
в който е построена тя, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С. да заплати на С. Х. Н., ЕГН
**********, от гр. В. сумата от 3150 (три хиляди сто и петдесет) лева, представляващи
направените от ответницита разноски за водене на настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, гр. С. да заплати на адвокат И. К. З. от
АК – С. сумата от 2894.96 лв. (две хиляди осемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет
и шест стотинки), представляващи възнаграждение за адвоката за осъществяване на
безплатна правна помощ в полза на ответника В. А. Н. на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във
вр. с чл.78 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред АС В. в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
9