Определение по адм. дело №2650/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП, вр. чл.166, ал.3 от АПК.

Образувано е по жалба на П. Г. П., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощник – адв.А. Д., против Заповед № [Наименование]/24.10.2025г. на Мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-[област], за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171, т.1, б.3“гг“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца.

В изпълнение на съдебно разпореждане от 10.11.2025г., с молба с.д. 18421/11.11.2025г. от оспорващия, чрез пълномощника Д. са отстранени установените нередовности на жалбата.

В жалбата е обективирано и искане за спиране изпълнението на процесната заповед като се твърди, че в нея липсва изрично разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК, както и мотиви за допуснатото предварително изпълнение. Наведени са доводи, че същото ще доведе до значителни и трудно поправими вреди за оспорващия, тъй като свидетелството за управление на МПС му е необходимо за изпълнение на служебните си задължения, което би довело до уволнение, а от там жалбоподателя ще бъде обречен на глад и мизерия, поради липса на средства за него и семейството му. Представено е копие на трудов договор. Направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, както и връщане на СУМПС до окончателното решаване на спора.

По изложените аргументи и на основание чл.166 ал.2 от АПК претендира спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, както и да се разпореди връщане на временно отнетото СУМПС.

Ответникът не е изразил становище по особеното искане в писмото, съпътстващо преписката.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

Искането е депозирано спрямо акт, който е оспорен по предвидения в АПК ред, като по жалбата е образувано настоящото адм.дело. Видно от представените с преписката доказателства, заповедта е връчена на молителя на 24.10.2025г., а жалбата против нея е подадена на 03.11.2025г., т.е. в законоустановения срок. Същата се явява допустима за разглеждане и е редовна, предвид отстранените с молба от 11.11.2025г. нередовности, което обуславя и допустимостта на искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената с нея заповед.

По неговата основателност съдът съобрази следното:

Със заповедта, чието спиране на изпълнение се иска, Полицейски инспектор към ОД на МВР-[област], Сектор „Пътна полиция“, на осн. чл.171, т.1, б.3“гг“ от ЗДвП, е наредил временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца, поради установено нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни орган, като в ал.6 изрично е предвидено, че жалбата срещу тези заповеди не спира тяхното действие.

От така възприетата законодателна уредба явства, че предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на конкретната ПАМ – отнемане на СУМПС, е допуснато еx [Наименование], т.е. че в тази случаи законът презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК, приложим и към настоящия казус предвид липсата на изрично предвиждане на основания за това в специалния закон. Доколкото този въпрос е и извън преценката на административния орган, за него не съществува задължение дори да мотивира предварителното изпълнение на акта си, както е и в конкретния казус. Поради това липсата на мотиви в тази насока не резултира в незаконосъобразност на предварителното изпълнение и не съставлява основание за отмяна на разпореждането, възпроизвеждащо императивна правна норма; съответно – възражението на П., че предпоставките на чл.60 ал.1 от АПК не са налице в настоящия казус, е несъстоятелно.

Именно защото е изрично предвидено с чл. 172 ал. 6 от ЗДвП, при отправено искане за спирането на предварителното изпълнение на заповедта за ПАМ по чл.166 ал.2 от АПК, молителят дължи да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170 ал.1 от АПК, законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. такива, които не са съществували при издаването на заповедта за ПАМ.

Никое от тези изисквания не е изпълнено в конкретния казус. П. мотивира искането за спиране с твърденията, че няма да е във възможност да изпълнява служебните си задължения и ще бъде уволнен. На първо място представеният трудов договор № 2/09.11.2022г. установява единствено, че жалбоподателят е в трудови правоотношения с „Ай Систем“ ООД, като е назначен на длъжност Техник строителство и архитектура с работно време от 2 часа на ден. Действително като месторабота е посочено – обекти в страната, но на същия ред от договора е пояснено: „Населено място – [област]“. Дори обаче да е на различни обекти, няма данни и не са ангажирани доказателства да е договорено за изпълнение на служебните му задължение да е необходимо ползване на негово МПС.

На следващо място липсва на каквато и да била конкретизация относно вида, естеството и евентуалния размер на тези вероятни вреди и пропуснати ползи, които биха настъпили от допуснатото от законодателя предварително изпълнение на заповедта; както и защо в конкретния казус личният му частен интерес е равен и противопоставим на обществения такъв, и то до степен да го преодолява.

Не на последно място – в случая молителят не е посочил нито едно ново обстоятелство, което да не е съществувало при издаването и връчването на ИАА, чието предварително изпълнение се иска и което евентуално да обоснове спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта.

Независимо от горното следва да бъде посочено, че дори в случай на реално настъпили имуществени вреди за молителя в резултат на невъзможността на ползва автомобила си в определен период от време, то те не биха били съществени, и още по-малко – трудно поправими съобразно константната съдебна практика, понеже при евентуална отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна те подлежат на репарация по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния казус молителят не е оборил установената с чл.172 ал.6 от специалния ЗДвП презумпция, т.е. не е доказал, че предварителното изпълнение на ПАМ ще му причини значителна или трудно поправима вреда, което води до извод за неоснователост на молбата му и налага отхвърлянето й.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Г. П., [ЕГН], от [населено място], за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № Заповед № [Наименование]/24.10.2025г. на Мл. автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-[област], по чл.171, т.1, б.3“гг“ от ЗДвП: Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не-повече от 6 месеца.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението.