М О Т И В И
по присъда по НОХД №5956/2011г. по описа на ПРС -ХХІV
наказателен състав
Районна
Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против Я.В.Т. - роден на ***г***, живущ ***, българин, български
гражданин, средно образование,
безработен, неженен, неосъждан ЕГН ********** в това, че на 01.04.2011 год. в село К. К., обл.П. е отнел
чужди движими вещи, а именно 1бр. двигател за лек автомобил „Опел Корса”, бензинов 1200 кубика, немско производство,
оригинален за автомобила, оборудван с
полуоски, преден мост и с петстепенна скоростна кутия на стойност 200,00
лева от владението на Н.И.Г. *** без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимия Я.Т. , да бъде наложено наказание при условията на
чл.чл.58 а вр.чл 55 ал.1т.2 б.”А” от НК,
а именно наказанието “лишаване от свобода “ да се замени с наказание” пробация”
в размер на шест месеца при двете задължителни пробационни мерки.
Подсъдимият Т.
признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени подробно в
обстоятелствената част на обвинителния акт, с оглед на което настоящото съдебно
следствие ,като е направено искане
делото да се гледа при условията
на чл. 371, т. 2 от НПК. Като се приемат всички доказателства, както са събрани
в досъдебното производство .
Това искане след
съвещание е прието от състава на съда ,като на основание чл.372ал.3от НПК е
одобрено и допуснато предварителното изслушване по реда на глава 27-ма от НПК
,при хипотезата на чл.371т.2от НПК, с приемане на събраните доказателства по
досъдебното производство .
Защитникът на
подсъдимия Т. ,адв.Т.
пледира ,съдът да наложи
наказание на Т. при условията на чл.54от НК в размер на три месеца лишаване от
свобода.
Съдът , след като
се запозна със събраните по делото доказателства , обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Я.В.Т. е роден
на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, средно образование, безработен, неженен,
неосъждан ЕГН **********
Свидетелят
Н.И.Г. на 02.03.3010 год. си закупил от
Италия лек автомобил марка „ Опел корса” за части, който не били регистриран в България. От момента, в който същият закупил лекия си автомобил го оставил в
автосервиз, който се намирал в края на с.К. К. обл .П. с наемател св. Л.С.С..
Св. Г. продал лекият автомобил на части, като от него останал двигателят оборудван с полуоски, преден мост
и с петстепенната скоростна кутия, който
е бензинов, 1200, кубика, немско производство.
На 01.04.2011
год. Я.В.Т. решил да открадне двигателя и
принадлежностите към него, тъй като по-рано ги бил харесал, като материали годни да бъдат предадени за вторични
суровини. На тази дата той и св.Д. *** К.. След като оставил приятеля си св. Д.С. в дома му да спи, тъй като бил пиян,
взел коня и каруцата му и отишъл с тях до автосервиза. От там взел двигателя и
принадлежностите към него. Откарал с каруцата пред дома си , след което оставил
коня и каруцата на св. С.. На следващия ден св. С. заедно с подсъдимия Т. ***
село и ги продали на св. А.И. Б. за
сумата от 56,00 лева. От парите, които подс. Т. получил той дал сумата от 10,00 лева на св. С. за
извършения от него превоз с коня и каруцата. За двигателят св. С. знаел,
че не е краден и че същият е от дома на Я.Т..
Съобразно
от заключението на Съдебно- оценъчна експертиза към момента на
извършване на деянието- 01.04.2011 год. стойността на инкриминираните вещи
възлиза на 200,00 лева.
Според
преценката на съда наличните по делото доказателствени материали установяват по
безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и
авторството, като самопризнанията на подсъдимия, се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Описаната фактическа обстановка, Съдът
приема за безспорно установена от обясненията на подсъдимия, от показанията на
разпитаните в хода на проведеното досъдебно производствоГ.,Б.,С.,П.,Ч.,събрани
и ценени за нуждите на настоящото
произвводство , а също така и събраните по делото писмени доказателства:
свидетелство за съдимост на подсъдимия, характеристична справка, от
заключенията на назначената в хода на
проведеното досъдебно производство стоково-оценъчна експертиза.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, както и самопризнанието в СЗ на подсъдимия , като
обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото
доказателствен материал.
Съдът възприема заключенията на
вещите лица, като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания
и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващи на
останалите събрани по делото доказателства.
При така описаната безспорна
фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с деянието си
подсъдимият-Б. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл.194 ал.1 вр с чл.26 ал.1 и ал.5 от НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА за престъплението почл.194 ал.1 от НК.
Подсъдимият Т. -това, че на 01.04.2011 год. в село К. К., обл.П. е отнел
чужди движими вещи, а именно 1бр. двигател за лек автомобил „Опел Корса”, бензинов 1200 кубика, немско производство,
оригинален за автомобила, оборудван с
полуоски, преден мост и с петстепенна скоростна кутия на стойност 200,00
лева от владението на Н.И.Г. *** без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл.194 ал.1 от НК
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА :
От
обективна страна - с действията си
подсъдимият е реализирал обективните
признаци от състава на престъплението “кражба”, тъй като с присвоително
намерение е отнел посочената вещ, без съгласието на пострадалия ,което
стопанисва обекта , като е прекъснал досегашното владение върху тях и е
успял да установи трайна фактическа власт върху тях. Налице е и реално
намерение за тяхното своене, посредством акта на разпореждане по отношение на
вещта ,непосредствено след отнемането на вещта.
ОТ СУБЕКТИВНА
СТРАНА:
От субективна
страна - престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици .Мотивиран е бил от липсата на средства ,от липсата на работа и
затова е извършил деянието ,за което съжалява.
Съдът намира, че
подсъдимият Т. към момента на
инкриминираното деяние, е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, който правен извод извежда в контекста на
материалите по делото, от които е видно, че има ясен и точен спомен за
стореното, както и ясна представа за действията си, причинно-следствените
връзки между тях и отражението им върху другите. Освен това описва действията
си при съблюдаване на времевата и пространствената им последователност, като
осъзнава личната си деятелност и действа без външни въздействия - натиск или
заплаха, т. е . без външна принуда и контролира действията си съзнателно и
адекватно.
С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното
от подсъдимия престъпление, като се съобрази с целите по чл. 36 от НК, и
предвид разпоредбата на чл.58а от НК
,вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът прецени следните
обстоятелства по обвинението и личността на подсъдимия .В конкретния случай и
при описаната по-горе фактическа обстановка, според съда са налице условията на
чл.54 от НК, а именно превес от смекчаващите вината обстоятелства. На първо
място може да се изтъкне ,че стойността на която възлиза инкриминираната вещ не
е толкова висока ,спрямо минималната работна заплата за страната ,подсъдимият
изразява искрено съжаление за извършеното
и не е осъждан до настоящия момент . От друга страна подс. Т. не е възстановил вещта ,нито нейната
равностойност. Ето защо съдът ,че е налице
превес смекчаващите вината обстоятелства ,които според настоящия съд не
са многобройните ,нито пък изключителни такива. ,Което определя обстоятелствата по чл.58а ал.1 и условията на
чл.54 от НК .Тъй като за престъплението
по чл.194от НК се предвижда наказание до осем години лишаване от свобода, то за
подсъдимият съдът определи наказание от шест месеца ,което намали с една трета
и осъди същия на наказание -четири месеца лишаване от свобода.
Предвид
разпоредбата на чл.66ал.1от НК –подсъдимя не е осъждан преди това на наказание
лишаване от свобода за дела от общ характер ,прочие не е осъждан въобще до
настоящия момент, настоящето определено от съда наказание е – четири месеца лишаване
от свобода, а и предвид разпоредбата на чл.36от НК за постигане на целите на наказанието и поправянето на Т. не е
необходимо да търпят реално
наказанието. Ето, защо отложи изтърпяването на наказанието в размер от четири
месеца с изпитателен срок от три години.
Предвид всичко изложено съдът ,счита
че така определеното наказание ,като вид и в този размер от съда ,би довело до предвидените в чл.36 от НК -цели на
наказанието и би се явило справедливо.
Причините за извършване на престъплението са незачитане
на установените правила и норми за нейното опазване, както и на правата и
интересите на другите граждани.
Мотиви – користни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.
3 от НПК ,съдът осъди подс.Т. да заплати
направените разноски по делото в размер на 59,40 лева по сметка на ВСС.
Именно
по тези си съображения съдът-24 н.с
постанови своята присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ЙТ