Решение по КНАХД №302/2025 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 55 от 24.07.2025 г., постановено по АНД № 212/2025 г. Районен съд – Лом е отменил Наказателно постановление № 007650 от 15.05.2024 г. на Началник на териториален отдел /ТО/ за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „Адессо Кредит България“ ЕООД, [ЕИК], адрес [населено място], [улица], представлявано от управителя Л. В. Л., на осн. чл. 210в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, за нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП.

Недоволен от така постановеното решение, касаторът Началник на териториален отдел /ТО/ за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, чрез процесуален представител ст. юрк. С. П., го обжалва като неправилно и незаконосъобразно, като поддържа, че констатираната от районния съд неточност в наказателното постановление представлява несъществена техническа грешка, която не е довела до нарушаване правото на защита. Сочи, че актът съдържа всички задължителни реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а неправилната правна квалификация на нарушението е поправима по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН. Позовава се на Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС, според което съдът може да измени санкционната разпоредба, без да отменя постановлението. Моли за отмяна на решението на Районен съд – Лом и потвърждаване на НП, респективно за изменение на санкцията до минималния размер от 2000 лв.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът се представлява от ст. юрк. С. П., която поддържа касационната жалба. Излага, че в ЗАНН нема изискване да бъде посочено основание за издаване на НП и налагане на санкция, както и, че с изменението на закона е дадена възможност на съда при допускане на техническа грешка от наказващия орган, същата да бъде поправима от съда, при наличие на същата фактическа обстановка, без да променя състава на нарушението. В представено писмено становище излага съображения аналогични на изложените в касационната жалба, като допълнително счита, че въззивният съд е следвало да приложи чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и да измени, а не да отменя наказателното постановление. Посочва, че констатираното разминаване в правното основание представлява техническа грешка, която не е съществено нарушение. Поддържа, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, тъй като нарушението е доказано и не е маловажно, а правото на потребителите на вярна информация е основен принцип. Евентуално възразява срещу прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.

Ответната страна „Адессо Кредит България“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя Л. В. Л., не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна районният съд е приел, че с Наказателно постановление № 007650 от 15.05.2025 г., издадено от началника на териториалния отдел към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП за областите Видин, Монтана и Враца, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 210в от ЗЗП, за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. първо от същия закон. Нарушението се изразявало в това, че на 06.01.2025 г. в офис на дружеството в [населено място] е използвана заблуждаваща търговска практика, като в договор за паричен заем е посочен годишен процент на разходите (ГПР), който не отразява действителните разходи по кредита, поради невключване на дължимата неустойка в размер на 646,10 лв. Съдът е приел, че от събраните писмени и гласни доказателства е установено, че проверката е извършена от инспектори на КЗП в рамките на месечна програма, като е проверен офис на дружеството в [населено място] и е изискан договор за потребителски кредит, сключен през януари 2025 г. Представен е договор за заем от 06.01.2025 г. за 800 лв. с 10 месечни вноски, към който е подписан запис на заповед за 1580 лв. При преглед на документацията контролните органи установили, че в договора е предвидена неустойка от 646,10 лв. при непредоставяне на обезпечение, която се заплаща разсрочено заедно с погасителните вноски, но тази сума не е включена в изчисления годишен процент на разходите. От погасителния план е видно, че реалната обща месечна вноска възлиза на 158 лв., докато в договора е посочена само 93,39 лв. Съдът е възприел за безспорно установено, че потребителят не е предоставил изисканите обезпечения, като в досието липсват доказателства за такива, освен приложен запис на заповед. От представеното от дружеството писмо се установява, че неустойката не е включена в ГПР, тъй като според кредитора тя се дължи само при неточно изпълнение. Въз основа на това контролният орган приел, че на потребителя е предоставена невярна и подвеждаща информация относно общите разходи по кредита, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Въз основа на съставения АУАН, редовно връчен на упълномощено лице, е издадено процесното наказателно постановление.

За да отмени наказателното постановление, от правна страна въззивната инстанция е възприела, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата незаконосъобразност и водещи до отмяната му. Изложила е съображения, че наказателното постановление е издадено на основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 55, ал. 2 ЗПК, които уреждат компетентността на председателя на КЗП или оправомощени от него длъжностни лица по нарушения на ЗПК, но с него е наложена имуществена санкция на основание чл. 210в от ЗЗП, т.е. по различен нормативен акт. Съдът е счел, че това разминаване между посочените като приложими закони поражда неяснота относно правното основание на санкцията и компетентността на административнонаказващия орган, като по този начин е нарушено правото на защита на наказаното лице. Съдът е посочил още, че АУАН е съставен за нарушение по чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, които уреждат забраната за нелоялни и заблуждаващи търговски практики. Независимо от това, санкцията е наложена по чл. 210в ЗЗП, който предвижда отговорност за неизпълнение на заповед или разпореждане на председателя на КЗП по чл. 68л, ал. 1 и 3 ЗЗП. Тъй като по делото липсват данни за издадена и неизпълнена заповед или разпореждане, съдът е приел, че липсва елемент от фактическия състав на приложената санкционна норма. Въззивната инстанция е изтъкнала, че налице е несъответствие между описаното нарушение и приложената санкционна разпоредба, поради което не може да се установи ясно за какво конкретно деяние е ангажирана отговорността на дружеството. Това несъответствие представлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в съдебната фаза и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Поради това съдът е приел, че обсъждането на спора по същество е безпредметно.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, при следните доводи:

При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилното прилагане на същия, в каквато насока са възраженията на касатора.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените от въззивната инстанция изводи за нарушение на материалния закон.

От съдържанието на наказателното постановление се установява, че то е издадено на основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 55, ал. 2 ЗПК, но с него е наложена санкция по чл. 210в ЗЗП. Това води до разминаване между материалния закон, въз основа на който е ангажирана отговорността, и компетентността на административнонаказващия орган. Съгласно чл. 55, ал. 2 ЗПК председателят на КЗП (или оправомощени лица) издават наказателни постановления само за нарушения по Закона за потребителския кредит, докато санкцията по чл. 210в ЗЗП се отнася до неизпълнение на заповед или разпореждане по чл. 68л, ал. 1 или ал. 3 ЗЗП. В случая по делото не се установява наличие на такава заповед или разпореждане, поради което липсва елемент от фактическия състав на приложената санкционна норма. Следователно, административнонаказващият орган е наложил наказание по неприложима правна разпоредба, при несъответствие между описаното нарушение и санкционната квалификация. Това несъответствие е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 и 7 от ЗАНН, тъй като води до неяснота относно конкретното деяние, за което се ангажира отговорността, и препятства правото на защита на санкционираното лице.

Неоснователно е възражението, че констатираното разминаване представлява „техническа грешка“. Посочването на различни материалноправни основания за санкциониране (ЗПК вместо ЗЗП) и прилагането на неприложима санкционна норма не може да се приеме за несъществен пропуск, тъй като касае идентичността на нарушението и правната му квалификация. Несъответствието между описанието на нарушението и посочената санкционна норма представлява съществено нарушение, което не може да бъде санирано нито от административнонаказващия орган, нито от съда.

Също така е неоснователно позоваването на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС. Разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН предвижда, че съдът може да измени наказателното постановление, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на фактическата обстановка. В случая обаче промяната на приложимия материален закон – от ЗЗП към ЗПК или обратно – би означавала замяна на правната квалификация и на предмета на нарушението, което не е допустимо. Такава промяна би надхвърлила пределите на съдебния контрол, тъй като би довела до ново индивидуализиране на деянието и наказанието, което е изключено по смисъла на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по т.д. № 1/2020 г. на ВАС, правомощието на съда по чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН е ограничено до случаи, когато между описаното нарушение и приложената правна норма съществува съответствие и е налице само грешка в избора на санкционна разпоредба, но не и когато е налице различие в самия вид на нарушението или приложимия нормативен акт. В случая не се касае за грешка в санкционната норма, а за неправомерно прилагане на изцяло различен закон, поради което въззивният съд не е имал правна възможност да измени наказателното постановление, а правилно го е отменил като незаконосъобразно.

С оглед на изложеното, касационната инстанция намира, че районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, при правилно приложение на материалния закон и съобразяване с процесуалните изисквания на ЗАНН и ЗЗП. Наведените в касационната жалба доводи не оборват изводите на въззивния съд.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл. 221 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55 от 24.07.2025 г., постановено по АНД № 212/2025 г. Районен съд – Лом.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.