№ 17132
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110166977 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 250 ГПК:
Образувано е по молба на ищеца „ЮЛ“ ЕАД, ЕИК ******** /инкорпорирана в
подадената въззивна жалба от 19.04.2024 г./, в която се иска допълване на постановеното по
делото решение от 12.04.2024 г. чрез произнасяне по отношение на целия период на
претенцията за главница за доставена топлинна енергия. Изложени са съображения, че
издадената заповед за парично изпълнение е за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2022 г., като
такава е и заявената претенция в исковото производство съобразно депозирани по делото
уточнителни молби.
Препис от въззивната жалба, съдържаща така направеното искане, е връчена на
насрещната страна за отговор, като с подадения отговор на въззивната жалба, насрещната
страна М. Р. излага доводи за правилност на постановеното по делото решение.
Искането е процесуално допустимо, доколкото е направено в законоустановения срок
от легитимирано лице. По същество е основателно по следните съображения:
С молба от 06.03.2024 г. /л.90 от делото/ ищецът е уточнил, че претендираната сума в
размер на 188,54 лв., представляваща стойност на топлинна енергия, следва да е за периода
от м.07.2019 г. до м.04.2022 г.
С решението по делото съдът се е произнесъл по иска за сумата от 188,54 лв., но за
периода от м.02.2022 г. до м.04.2022 г., поради което и е налице основание за допълване на
решението чрез произнасяне по отношение на целия заявен период, тоест за остатъка от
01.07.2019 г. до 31.01.2022 г. Съдът в мотивите към постановения акт е достигнал до извод за
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните на основание сключени
писмени договори за покупко-продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
действащи за периодите от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г. и за период от 01.01.2023 г., който се
явява извън процесния период.
Предвид изложеното, на изследване подлежи въпросът за размера на действително
потребената топлинна енергия единствено за периода от 01.07.2019 г. до 01.01.2020 г. /за
който е било налице валидно сключен договор/, доколкото за останалия период от
1
02.01.2020 г. до 31.01.2022 г. претенцията е неоснователна поради липсата на елемент от
фактическия състав на предявения иск и само на това основание подлежи на
отхвърляне.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение по съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат по електронен
път в 0:00 часа на първо число от месеца, като отчетът се извършва посредством т.нар.
„терминал“ – в случая са извършени отчети на 16.06.2020г., на 25.05.2021г. и на 16.05.2022г.
Посочено е още, че в имота на ответницата е имало 1 брой радиатор с монтирани ИРРО
/индивидуален разпределител на разход за отопление/ в помещение кухня. С оглед
изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно.
За определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ, според която
размерът на потребената топлинна енергия за целия процесен период от 01.07.2019 г. до
30.04.2022 г. е в размер на 1 108,98 лв. От така посочената сума следва да се приспаднат
отразените плащания по партидата на аб. № 341297, които, съобразно представената
информация в табличен вид към съдебно-счетоводната експертиза /Приложение № 2/,
възлизат в размер на 920,44 лв. В този смисъл и в съответствие с констатациите на вещите
лица по изготвените експертизи, ищецът претендира вземания за сумата в общ размер на
188,54 лв. На основание чл. 162 ГПК, съдът определя, че дължимите суми от ответника за
доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.07.2019 г. до 01.01.2020 г. са
в размер на 33,30 лв. /6 месеца х 5,55 лв. на месец/.
Ответникът своевременно е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на претендираните от ищеца с исковата молба вземания. Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото
заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 16.10.2023 г., вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 16.10.2020 г., са погасени по давност. В този смисъл в периода на
погасителната давност попадат всички вземания за изследвания период от 01.07.2019 г.
до 01.01.2020 г. включително. Изложеното обуславя неоснователността на заявената искова
претенция за целия процесен период.
По тези съображения решението следва да бъде допълнено, като предявеният иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за сумата от
188,54 лв. бъде отхвърлен за разликата в периода, по отношение на който съдът не се е
произнесъл, а именно от 01.07.2019 г. до 31.01.2022 г.
Така мотивиран, съдът
2
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250, ал. 1 ГПК Решение № 6636/12.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 66977/2023 г. на СРС, 46 състав, като:
„ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮЛ” ЕАД, ЕИК ********, представлявано от
ААИзпълнителен директор, срещу М. М. Р., ЕГН **********, АДРЕС иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за периода от
01.07.2019г. до 31.01.2022г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №56749/2023 г. на СРС, 46 състав.“
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3