РЕШЕНИЕ
№ 2805
гр. Пловдив, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330102541 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на
исков спор.
Иск на „ Рентинг сървис „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенковски “ № 34 , против И. Т. Д. ,
ЕГН **********, от ***************, с правно основание чл. 422 от ГПК
във връзка с чл. 127 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД.
Според изложеното в исковата молба, ответникът бил призован, заедно със
сестра си М. , да наследи **** си Т. Д. Д., ЕГН **********, при равни квоти
в наследството. Приел изрично наследството на *********.
Между Т. Д., от една страна , и Държавен фонд „Земеделие„, БУЛСТАТ
*********, бил сключен на дата 27.06.2002г., договор за кредит в лева №
**********, по който ДФ „Земеделие „ отпуснало на Д. кредит от общо 150
000 лева. Вземанията на кредитора били обезпечени чрез ипотека върху
притежаван от трето на спора лице, „Бизнес инвест „ ООД, ЕИК *********,
поземлен имот с идентификатор ***************, представляващ първи
етаж с площ от 560 кв. метра от масивна триетажна стоманенобетонна сграда
– бивш цех „ нестандартно оборудване „.
1
През 2007 г обаче собственика на ипотекирания поземлен имот решил да го
продаде. Между това дружество и „Спортком“ ЕООД, ЕИК ********* , бил
сключен предварителен договор за покупко - продажба на ипотекирания
имот от дата 26.11.2007 г.
С няколко последователни допълнителни споразумения към предварителния
договор:
1. Купувачът „Спортком“ ЕООД, ЕИК ********* бил заместен от „Г и КО
„ ООД , ЕИК *********;
2. Купувачът „Г и КО „ ООД , ЕИК ********* бил заместен от М. Ц. П. ,
ЕГН **********;
3. Купувачът М. Ц. П. , ЕГН **********, бил заместен от „Колезионе 1“
ЕООД , ЕИК *********
Т. Д. изпаднал в забава по договора си с Държавен фонд „Земеделие„,
БУЛСТАТ *********; срещу този имот било насочено принудително
изпълнение, тъй като бил предмет на ипотека. Затова „Колезионе 1“ ЕООД,
ЕИК *********, което дружество встъпило в дълга на Д. по договор с
кредитора от дата 30.07.2013г., и извършило плащания към кредитора
Държавен фонд „Земеделие„, в общ размер от 10402.24 лева, с които погасило
части от от този дълг. Плащанията били извършени на следните дати:
22.02.2013г – 2635.17 лева , 03.07.2013г . – 1725.86 лева , на 29.07.2013г –
2593 лева , и 09.08.2013г. – 1724.69 лева, и на 18.12.2013г. – 1723.52 лева.
С поредно тристранно споразумение от дата 23.07.2019г, страните по
предварителния договор се споразумели собствеността върху този имот да
бъде прехвърлена на ищеца като купувач по предварителния договор. На
същата дата , „Колезионе 1“ ЕООД , ЕИК ********* прехвърлило чрез
цесия вземането си срещу Д. , за ½ част от платените в полза на
наследодателя му суми ( или 5201.12 лева ), с които били погасени 1296.50
лева разноски по изп. дело 10654/ 2006г. , 2451.33 лева- разсрочени вноски ,
дължими по погасителен план към договора за встъпване в дълг, 1123.29
лева- редовни лихви към договора за встъпване в дълг и 330 лева – редовни
главници по договора за встъпване в дълг, към който фигурирал и
погасителен план. Твърди се, че ответника е уведомен за цесията .
Ищецът се снабдил със заповед за плащане за тези суми от ответника , под
номер *******, издадена по частното дело № 14443/2020г. по описа на ПРС,
2
V гр. състав. Против заповедта било подадено възражение в срока по чл. 414
от ГПК , при което ищецът иска от съда да постанови решение ,с което да
признае за установено спрямо И. Т. Д., ЕГН **********, от
************************, че в отношенията между страните, последният
дължи на „ Рентинг сървис „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенковски “ № 34, сумата от общо
5201.12 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на
заявлението в съда – 02.11.2020г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът иска и присъждане на разноските по спора.
Ответникът оспорва исковете .
Възразява , че договора за встъпване в дълга на Д., сключен между
„Колезионе 1“ ЕООД , ЕИК ********* и ДФ „Земеделие „ е нищожен
поради липса на предмет – към датата на сключването му, не съществувало
задължение на Т. Д., чието наследство било открито в един по – ранен
момент. Прави се и довод , че встъпилия в дълг и платил солидарен длъжник
може да търси чрез иск само разликата над платения размер на неговата част
от дълга . Възразено е против размера на исковата претенция с мотив , че Д.
следва да отговаря само до размера на наследствените си права , до ½ част от
дълга .
Установителния иск е допустим, като има идентичност на заповяданото
плащане с това , предмет на исковата молба; спазени са и сроковете по чл. 414
и чл. 422 от ГПК.
По същество, съдът съобрази следното:
По изложената в исковата молба фактология страните не спорят.
Ищецът черпи права от договор за цесия, също безспорен, като вземането
на цедента „Колезионе 1„ се твърди да е възникнало от това, че този
търговец е платил чужд дълг, като е имал интерес да стори това.
Същевременно , установява се от данните по делото , че „Колезионе 1“ е
встъпило в дълга на Т. Д. , респ., неговите наследници, на дата 30.07.2013г.,
като представения на л. 15 от делото договор не е оспорен от страните, има
всички съществени елементи на встъпване в дълг по съглашение с кредитора,
съдът го кредитира и приема , че на 30.07.2013г цедента е встъпил в дълга на
наследниците на Д. към ДФ „Земеделие“ . Такъв договор не е лишен от
предмет дори при положение , че наследството на Т. Д. е било открито преди
3
сключването на договора ; наследственото правоприемство е настъпило по
силата на закона, И.Д. е приел изрично наследството и отговаря солидарно с
„Колезионе 1„ по договора до размера на наследствените си права.
Предвид изричното посочване в исковата молба и нормата на чл. 4 от
договора за встъпване, съдът приема , че всички плащания от „Колезионе 1 „,
дори тези, извършени на предшестващи сключването дати, са извършени в
изпълнение на договора.
Тоест, отношенията между ответника и цедента ( а оттам – и с цесионера)
следва да се уредят съобразно чл. 101 изр. трето от Закона за задълженията и
договорите , като между солидарно отговорни към един и същи кредитор
длъжници. Договора за встъпване е сключен между кредитора и встъпващия ,
той не съдържа уговорки касателно специален начин на разпределение на
отговорността между съдлъжниците , което означава , че помежду им е
приложима нормата на чл. 127 ал. 2 от ЗЗД, вместо общата разпоредба на чл.
74 от ЗЗД - задължението не е „ чуждо“ по смисъла на този закон.
Или, като солидарен длъжник „Колезионе 1“ може да иска от останалите
такива , включително ответника , само съответната част от надплатеното над
размера на дела на това дружество. Тъй като общия размер на дълга е посочен
96 447 лева и длъжниците са най- много трима ( вкл. М. Д.а), то това
дружество е платило част от дълга , която не надхвърля равния му с
останалите длъжници дял. В хода на приложеното изп . дело, 30 % от
главницата , ( над 30 000 лева от остатъка от вземането) е изплатено от Д. по
реда на чл. 454 от ГПК ( отм. ), а впоследствие - и пълния размер на
приспадащата му се като наследник на баща си част .
Предвид казаното, направеното в този смисъл правоизключващо възражение
е основателно и съдът следва да отхвърли исковете .
За пълнота, предвид заместването на купувачите по предварителния
договор от страна на цедента, съдът не отрича интереса на последното
дружество да встъпи в дълг или да плати , макар за встъпване в дълг да не се
изисква изричното наличие на интерес ; страните са свободни да договарят ,
както намерят за добре.
Разноските по иска се присъждат в тежест на ищеца .
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
4
РЕШИ:
Отхвърля предявения от „Рентинг сървис „ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенковски “ № 34 ,
иск да се признае за установено по отношение на И. Т. Д., ЕГН **********,
от *************************, че дължи на ищеца плащане на сумата от
5201.12 лева, регресно вземане за извършено в полза на ответника плащане
по договор за кредит в лева № ********** от цедент на ищеца ( „Колезионе
1 „ ООД) , за която е издадена заповед за плащане № 262038 по ч. гр. д . №
14443/2020г., ПРС, като неоснователен.
Осъжда „Рентинг сървис „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенковски “ № 34 , да заплати на И. Т. Д.
, ЕГН **********, от **************** , сумата от 600 лева разноски по
делото – хонорар на адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5