Решение по дело №55067/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 февруари 2025 г.
Съдия: Петър Иванов Минчев
Дело: 20241110155067
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2539
гр. София, 16.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110155067 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу М. Б. Р. за заплащане на сумата от 1970,75 лева,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2021 г. до
м.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба
17.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 290,24 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 04.09.2024 г.; сумата от 5,01 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.02.2023 г.
до м.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба
17.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 0,91 лева мораторна лихва върху
цената на услугата за дялово разпределение за периода от 17.10.2022 г. до 04.09.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът е
посочил, че признава задълженията, както и че е изплатил същите.
Ищецът е взел становище във връзка с отговора на исковата молба, като е посочил, че
претендираните суми са заплатени и е направил искане за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството
на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест
на ответника е да докаже плащане на вземанията.
В конкретната хипотеза страните не спорят и от приетия по делото Нотариален акт за
продажба на недвижим имот от 29.07.2021г., протокол за отчет и фактури се установява, че
ответникът М. Б. Р. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „О.К. 1“,
бл. 431, вх. Б, ет. 3, ап. 37, че през процесния период от м.08.2021г. до м.04.2023г. имотът е
бил топлоснабден и дяловото разпределение в сградата, в която той се намира, е извършено
от ищеца „Т.С.“ ЕАД, както и че ищецът е начислил процесните по делото суми за
потребена топлинна енергия, дялово разпределение и мораторни лихви за имота.
Следователно предпоставките за възникване на процесните вземания са безспорни и
се установяват по делото, както се установи и извършеното в хода на процеса пълно
плащане на претендираните суми. В тази насока с молбата си от 02.01.2025г. ищецът е
признал плащането и е заявил, че по делото се дължи единствено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Същото е и становището на страните в проведеното
открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, предявените искове следва
да бъдат отхвърлени изцяло поради плащане в хода на процеса.
По разноските.
Тъй като задълженията на ответника са платени в хода на процеса, а не на техния
падеж, ответникът е дал повод за образуване на делото и дължи сторените от ищеца
разноски. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 129,03 лева, които са
платени изцяло, видно от съдържанието на фискалния бон. Ето защо в полза на ответника
следва да бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП предвид доброволното плащане и липсата
на проведено съдебно дирене по делото.
Водим от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ 23Б, срещу М.
Б. Р., с ЕГН: **********, гражданин на Сирия с хуманитарен статут, с адрес: гр. София, ж.к.
„О.К. 1“, бл. 431, вх. Б, ет. 3, ап. 37, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1970,75 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.08.2021 г. до м.04.2023 г. за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „О.К. 1“, бл. 431, вх. Б, ет. 3, ап. 37, аб. № 430162, ведно със
законната лихва считано от 17.09.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от
290,24 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 04.09.2024 г.;
сумата от 5,01 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от м.02.2023 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от 17.09.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането и 0,91 лева мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение за периода от 17.10.2022 г. до 04.09.2024 г.
ОСЪЖДА М. Б. Р., с ЕГН: **********, гражданин на Сирия с хуманитарен статут, с
адрес: гр. София, ж.к. „О.К. 1“, бл. 431, вх. Б, ет. 3, ап. 37, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я“ 23Б, сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3