№ 4266
гр. Варна, 03.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. П.а
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ирена Н. П.а Въззивно гражданско дело №
20243100501814 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ж.к. „В.. В..”, ........, В. Ч. М., с **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „В.. В..” ....... и А. Н. М., с
ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител М. В. Д., срещу
Решение № 2498/02.07.2024г., постановено по гр. дело № 4356/2022г. по описа на ВРС, 26-ти
състав, в частта, с която е обявен за относително недействителен спрямо ищеца Ч. А. М., с
ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „В.. В..” ......., договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт ...., дело № 35/2021г. на нотариус Б.. В.., с
район на действие РС – Варна, с който ответницата М. В. Д. е продала на ответниците В. Ч.
М. и А. Н. М., представляван от своята майка и законен представител М. В. Д., следния
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №20, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № ....., находящ се в гр. Варна, ж.к. „В.. В..“ бл. ..... със застроена
площ 56,72 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници
самостоятелни обекти с идентификатори: ........., ........., ........, ведно с прилежащото избено
помещение № 20, с площ от 3,75 кв.м., както и 2,9134 % идеални части от правото на строеж
върху държавна земя и от общите части на сградата, при квоти 97% идеални части за В. Ч.
М. и 3% идеални части за А. Н. М., на осн. чл.135 ал.1 ЗЗД.
В жалбата се излага, че решението е неправилно, немотивирано и несъобразено със
закона и съдебната практика. Излага се, че ВРС е бил сезиран с иск по чл.135 ал.1 ЗЗД за
обявяване на относителна недействителност спрямо ищеца на поредица от разпоредителни
сделки, както следва- сделката от 04.02.2021г., с която М. Д. е продала на децата си А. и В.,
недвижимия имот, сделката от 01.12.2021г., с която последните двама са продали на Й. Ш.
недвижимия имот и сделката от 23.03.2022г., с която Ш. е дарила на сина си В. П. същия
имот. Първоинстанционният съд е прогласил относителната недействителност само на
първата сделка, а отхвърлил исковете по чл.135 ал..1 ЗЗД по отношение на последващите
продажба и дарение. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон от ВРС, тъй
като независимо че приел неоснователност на иска за прогласяване на относителна
недействителност на последната възмездна сделка, не е отхвърлил всички искове по
отношение на цялата поредица от сделки. Твърди се, че искът за прогласяване на
относителна недействителност е следвало да бъде отхвърлен по отношение на цялата
1
поредица от сделки, тъй като се касае за един иск, поради което и няма как част от сделките
да са относително недействителни, а останалата част-не. Цитира се съдебна практика, че се
касае за един иск за прогласяване на относителна недействителност по отношение на цялата
поредица от сделки, а не самостоятелни искове по отношение на отделните договори.
Твърди се, че е налице и процесуално нарушение, тъй като съдът в доклада си е докладвал
отделни искове по отношение на всяка сделка, а не – един иск срещу поредицата от сделки.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и искът по чл.135 ал.1 ЗЗД бъде отхвърлен и
по отношение на този договор. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемия Ч. А. М..
Й. С. Ш. и В. И. П. също не са депозирали становище.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана, поради което е
процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
акт.
Досежно предмета на въззивното производство:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Ч. М., с която същият е
навел твърдения, че посредством поредица от три сделки ответниците М. Д. В. М., А. М., Й.
Ш. и В. П. са увредили интереса на ищеца като кредитор, разпореждайки се с имота на
длъжника М. Д.. Неколкократно както в исковата молба, така и в уточнителните такива
ищецът се е позовал на тези факти. Включително е поискано от М. присъединяване на
образуваното след подаване на първоначалната искова молба на гр.д. №258/23г. по описа на
ВРС, образувано по иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване на относително
недействителна на последната увреждаща ищеца сделка. Присъединяване е допуснато,
доколкото са били налице основанията по чл.213 ГПК и съобразно постановките на т.3 от ТР
№2/09.07.2019г. по т.д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС. Твърденията на ищеца, изложени в
исковата молба, както и цитираната тълкувателна уредба дават основание да се приеме, че е
предявен иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за прогласяване за относително
недействителна по отношение на ищеца М. на поредица от сделки, а именно: сделката от
04.02.2021г., с която М. Д. е продала на децата си А. и В., недвижимия имот, сделката от
01.12.2021г., с която последните двама са продали на Й. Ш. недвижимия имот и сделката от
23.03.2022г., с която Ш. е дарила на сина си В. П. същия имот. Предявеният иск с правно
основание чл.135 ал.1 ГПК е един за прогласяване относителна недействителност за
поредицата от сделки, а не са предявени три обективно съединени иска с правно основание
чл. 135 ал.1 ЗЗД за прогласяване на относително недействителна на всяка от цитираните
сделки. И доколкото искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е един, то и частично обжалване е
недопустимо. Предвид на въззивно обжалване пред настоящата инстанция е решението,
касаещо относителната недействителност на всички сделки от поредицата независимо че по
отношение на част от тях е постановен отхвърлителен диспозитив. Макар и въззивниците да
нямат интерес да обжалват, то висящността на решението в тези части – по чл.135 ал.1 ЗЗД,
се обуславя от недопустимостта за частично обжалване само по част от иска. Затова и като
въззивници в производството следва да бъдат конституирани Й. С. Ш. и В. И. П., тъй като
същите имат качеството на задължителни и необходими другари по предявения иск с правно
основание чл.135 ал.1 ЗЗД.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 58860/18.07.2024г. по описа
на ВРС, депозирана от М. В. Д., с ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „В.. В..”, ........, В.
2
Ч. М., с **********, с адрес гр. Варна, ж.к. „В.. В..” ....... и А. Н. М., с ЕГН **********,
представляван от своята майка и законен представител М. В. Д., срещу Решение №
2498/02.07.2024г., постановено по гр. дело № 4356/2022г. по описа на ВРС, 26-ти състав.
КОНСТИТУИРА като въззивници в настоящото производство Й. С. Ш., ЕГН
********** и В. И. П., ЕГН **********, които да се впишат в СЛП.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. №1814/2024г. на ОС-Варна за 23.10.2024 г.
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3