РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Етрополе, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Ц.ов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-В.а
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Ц.ов Гражданско дело №
20231830100242 по описа за 2023 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл.143 ал.1 и чл.86 ал.1 от
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И. В. П., чрез а. М. против Ц. А. Л., в която се твърди,
че през 2015 година, ответникът искал да изтегли заем, като за да бъде одобрен му трябвали
двама поръчители. Той помолил него и друго лице да му станат такива и на 08.04.2023 год.,
подписали договор за заем с „П. Е.“ ООД, по силата на който станали солидарни длъжници
на заемателя.
Т.к. ответника Л. не внасял вноските по кредита, по искане на кредитора била
издадена Заповед №145 от 20.09.2016 година за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК. Било образувано изпълнително дело №20168600401332 на ЧСИ В.М., с
район на действие СГС, като бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение. По
изпълнителното дело му били удържани следните суми : 852.45 лева и 777.57 лева, като след
това лично внесъл по сметката на ЧСИ В.М.сумата от 6 756.06 лева, както и сумата от
200.00 лева. Общо е внесъл сума в размер на 8 586.08 лева, като моли ответникът да бъде
осъден да му заплати тази сума, ведно със законната лихва за забава до пълно погасяване на
вземането, както и да му заплати разноските за държавна такса и адвокатски хонорар.
В едномесечния срок за отговор на исковата молба не е постъпвал от страна на
ответника.
В съдебно заседание ищеца, чрез адв.Б. М. поддържа исковата молба и прави искане
за прекратяване на съдебното дирене поради признание на иска от страна на ответника и
постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК.
Ответника Ц. А. Л., редовно призован се явява лично и признава предявения иск за
основателен и доказан. Твърди, че дължи претендираната сума, но няма възможност да
погаси задължението си.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда
1
да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на
иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237 ал.1 от ГПК. Ответникът признава за съществуване на вземането и в
първото по делото съдебно заседание заявява, че не оспорва исковата претенция.
С оглед представените по делото доказателства, претенцията на ищеца се явява
основателна, което не се оспорва от страните. Ето защо, съдът постановява настоящото
решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да
излага мотиви за това. Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен.
С оглед на горното ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
в размер на 8 586.08 лева, удържани му във връзка с принудително изпълнение по изп. дело
№20168600401332 на ЧСИ В. М., с район на действие СГС, ведно със законната лихва за
забава до пълно погасяване на вземането.
Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата в размер на 3 113.45
лева разноски по настоящето производство, от които 343.45 лева за внесена държавна такса
и 2 770 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ц. А. Л., ЕГН-**********, от гр.****, ул.********** да заплати на И. В.
П., ЕГН-**********, от гр.************** сумата в размер на 8 586.08 /осем хиляди
петстотин осемдесет и шест лева и осем стотинки/ лева, удържани му във връзка с
принудително изпълнение по изп. дело №20168600401332 на ЧСИ В. М., с район на
действие СГС, ведно със законната лихва за забава до пълно погасяване на вземането, както
и сумата в размер на 3 113.45 /три хиляди сто и тринадесет лева и четиридесет и пет
стотинки/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок, считано от връчване на
съобщение на страните пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
2