№ 99
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000117 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищците – „Г. инженеринг“ ООД, и „Фармвил“ ЕАД,
в качеството им на съдружници в „Спорт Главиница 2014“, чрез адв. Р. и адв. Т. срещу
решение № 1401 от 17.11.2023г., постановено по т.д. № 20221100901536 по описа на
Софийски градски съд за 2022г., т.о., VІ-3 състав, с което са отхвърлени предявените искове
срещу Община Главиница, за сумата от 296 428,80 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за реално извършени, но незаплатени строително-монтажни работи по
договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015г., с предмет извършване на строителство
на обект „Реконструкция и изграждане на спортен център в град Главиница“, като погасен
по давност и за сумата от 100 000 лева – представляваща общия размер на нереализирана
печалба, която изпълнителят би получил при пълно изпълнение на договор за обществена
поръчка № 327/19.02.2015г. и са осъдени да заплатят на ответника разноски по делото.
Въззивниците/ищците - „Г. инженеринг“ ООД и „Фармвил“ ЕАД считат, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушения на материалния
закон, при съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост. На първо място
твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е преквалифицирал иска с решението от
предявен по чл. 268 ЗЗД в такъв по чл. 266 ЗЗД. Първият е иск за реално изпълнение на
извършени СМР, докато вторият е иск за заплащане на извършени СМР и пропусната
печалба, вследствие на прекратен договор поради отказ на поръчващия. По този начин било
1
постановено решение по непредявен иск и се нарушавал принципа на диспозитивното
начало по чл. 6, ал. 2 ГПК. Още повече, че страните са твърдели че договорът е прекратен,
според ищците поради отказ на възложителя, а според ответниците поради разваляне по чл.
87, ал. 2 ЗЗД. Между страните по делото нямало спор за прекратеното действие на договора
за обществена поръчка, а правният спор бил относно основанието за неговото прекратяване.
Според въззивниците СГС неправилно е приел, че реално изпълнените СМР били на
стойност 3 371 201,17 лева с ДДС, вместо установените от вещото лице З. 3 523 914,99 лева
с ДДС. Вещото лице З. установило, че извън заплатените СМР по фактура № 1/09.06.2015г. и
фактура № 2/01.09.2015г., ДЗЗД „Спорт Главиница 2014“ към 08.12.2015г. са извършили
допълнителни СМР на обща стойност 356 854,53 лева без ДДС или 428 225,80 лева с ДДС,
които са предмет на исковата претенция в заявения размер от 296 428,80 лева. Предмет на
исковата претенция по първия иск били извършени СМР след 01.09.2015г. до 08.12.2015г.
Предмет на втората искова претенция е пропуснатата печалба от неизпълнените СМР,
поради извършения отказ от договора от ответника. Считат за неправилен извода на СГС, че
исковите претенции били погасени по давност, тъй като не се претендирали остатъчни суми
по двете горепосочени фактури, а изпълнени и незаплатени СМР до 08.12.2015г., когато
било спряно строителството с акт обр. 10, който не представлявал покана за плащане.
Според въззивниците, давността по двата иска започвала да тече от датата на получаване на
поканата за доброволно изпълнение рег. № РД-04-144/19.03.2019г., получена от ищците на
20.03.2019г., която представлявала отказ на ответника от договора. Дори и да се приемело, че
тази покана не представлявала отказ от договора, за такъв следвало да се приеме исковата
молба на Община Главиница вх. № 296514/01.12.2020г. по т.д. № 2362/20г. по описа на СГС.
С исковата молба се твърдяло, че договорната връзка била прекратена и представлявала
отказ от договора, и давността почвала да тече от получаването й. В процесния случай,
отказът е обусловен от липсата на финансови средства поради отпадане на финансирането
на процесния строеж съгласно договора за финансова помощ. В писмената защита се твърди,
че ищците не били неизправна страна по процесния договор, а такава била общината, която
не е имала право да развали договора. Считат, че всички твърдения в отговора на въззивната
жалба за невярност на подписи върху акт. обр. 10 от 08.12.2015г. били преклудирани, тъй
като в първоинстанционното производство ответникът е оспорил само неговото съдържание.
На следващо място твърдят, че материалноправната предпоставка за отказ от договора за
изработка е основателната причина по чл. 268 ЗЗД, това са обстоятелства извън
правоотношението между възложителя и изпълнителя, но които са във връзка с договора за
изработка, тъй като мотивирали възложителя да преустанови договорната връзка. В този
смисъл била правната доктрина и съдебната практика. Представят писмени бележки, в който
са преразказани твърденията във въззивната жалба. Молят въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендират направените разноски за двете инстанции.
Въззиваемият/ответникът – Община Главиница е подал в срок писмен отговор на
въззивната жалба, чрез адв. Б.. Счита въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно и законосъобразно като краен резултат. Твърди, че искът е недопустим
2
като предявен от ненадлежна страна, както и поради липса на представителна власт на
ищците самостоятелно да предявят процесните искове от името на всички съдружници в
ДЗЗД. В условията на евентуалност твърди, че предявените искове са неоснователни поради
изтичането на договорените срокове от 180 календарни дни за извършване на договорените
СМР. Срокът за това изпълнение приключвал с подписването на окончателен приемо-
предавателен протокол, респективно Акт образец 15 по Наредба № 3 за съставяне на актове
и протоколи по време на строителството. Ищците извършили действия по изпълнение на
договорените СМР, което било непълно, но въпреки това е отчетено с актове като
действително извършени и са съставени документи с невярно съдържание за степента на
завършеност, каквато в действителност не е налице. Изпълнителят е нарушил чл. 17, ал. 7 от
договора за обществена поръчка, досежно задължението си да следи и докладва незабавно
на възложителя за възникнали нередности при изпълнение на договора, както и да
възстанови на общината всички неправомерно изплатени суми. Съгласно чл. 20 от договора
за обществена поръчка, всички санкции и финансови корекции наложени от ДФЗ на
възложителя са за сметка на изпълнителя. Такава нередност била установена с писмо изх. №
03-0416/406 от 01.02.2016г. на изп. директор на ДФЗ. На следващо място твърди, че ищците
са подписали акт. обр. 15 от 08.10.2015г., които е подписан от всички участници в
строителството и се констатира, че строежът е изпълнен, но въпреки това продължили
работата на обекта и са извършвали СМР в нарушение на всякакви правила. На следващия
ден – 09.10.2015г. с двустранно подписан приемо-предавателен протокол, изпълнителят е
предал на възложителя цялостното изпълнение на всички дейности по договор за
обществена поръчка № 327/19.02.2015г. за строителство на обект „Реконструкция и
изграждане на спортен център в град Главиница, община Главиница, област Силистра“. Два
месеца след издаване на акт обр. 15 е издаден акт обр. 10 от 08.12.2015г., който установявал
състоянието на спиране на строежа. Акт обр. 10 предвид неподписването от възложителя,
следвало да бъде съставен на 09.12.2015г. – с 24 часа по-късно като срок за явяване на
възложителя. Този акт целял някаква защита на изпълнителя, но не е заверен надлежно от
главния архитект на общината и не е законосъобразно издаден. Неизправността на
изпълнителя се доказвала от стойността на отчетената дейност с протокол № 2, която
възлизала на 4 915 847,39 лева без ДДС, а реално извършените били на стойност
2 092 095,90 лева без ДДС. Изготвените по време на изпълнението изискуеми документи
съгласно наредба № 3 към ЗУТ за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството били с невярно съдържание. Нямало извършено строителство и нямало
изграден спортен център в град Главиница и до днес, за което отговорността била на
съдружниците в ДЗЗД „Спорт Главиница 2014“ – „Г. инженеринг“ ЕООД, „Фармвил“ ЕАД и
„Инфрастрой-инженеринг“ ООД. Още с отговора на исковата молба било направено искане
за откриване на производство по оспорване на акт обр. 10 от 08.12.2015г., но по делото
нямало произнасяне на съда за представяне на оригинала, с оглед неговото оспорване по чл.
193 ГПК. Реално били представени копия от документи и то в различни варианти. Освен
това, изпълнителят не е изпълнил работата съгласно чл. 261 ЗЗД и в уговорения срок, което
давало право на възложителя да развали договора, на основание чл. 262, ал. 2 ЗЗД. Работата
3
не била приета и отклонението, и недостатъците на работата са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. По отношение на
нереализираната печалба твърди, че липсвали каквито и да било доказателства. Освен това,
вземанията на ищците били погасени с пет годишна давност. По отношение на акт обр. 10 от
08.12.2015г. твърди, че това бил неистински документ, своевременно оспорен с отговора на
исковата молба, както и че подписите били неавтентични. Оспорва заключението на вещото
лице З., тъй като нямало как замервания на 1 017 позиции да се извършат за 4 часа. Отделно
от това заключението обсъждало документи представени извън производството по делото.
Съгласно процесния договор за обществена поръчка, ако обемите извършени СМР
надвишавали количествено-стойностната сметка, възложителят заплащал същите до обемите
посочени в КСС. Окончателното плащане в размер на 50% от стойността на договора било
дължимо след приключване на всички видове СМР. На 13.10.2015г. Община Главиница е
подала молба до началника на ДНСК/РДНСК гр. София за назначаване на Държавна
приемателна комисия за строежа. На следващо място твърди, че процесния договор за СМР е
развален при хипотезата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД от поръчващия. Относно хипотезата на чл. 264,
ал. 2 ЗЗД, твърди че представляващият изпълнителя - М. Г. е знаела за недостатъците на
неправилно изпълнените СМР. В този казус липсвало предаване на изработеното на
възложителя и нямало основание за заплащане на възнаграждението, тъй като частичното
изпълнение нямало как да бъде прието от изпълнителя. На последно място счита, че не е
налице хипотезата на чл. 268 ЗЗД. В представените писмени бележки са преразказани
твърденията в отговора на въззивната жалба. Моли въззивния съд да отхвърли въззивната
жалба на ответника и да потвърди обжалваното решение. Претендира направените разноски
за въззивното производство. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на заплатеното от въззивниците адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена от легитимирани лица, срещу подлежащо на въззивно
обжалване решение на СГС, в законоустановения срок, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се
установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от приетите по
делото писмени доказателства и страните не спорят, че „Спорт Главиница 2014“ е създадено
с договор от 06.11.2014г. за гражданско дружество. Съдружници са „Г. инженеринг“ ООД, с
дялово участие 50 %, „Фармвил“ ЕАД, с дялово участие 40 % и „Инфрастрой инженеринг“ с
дялово участие 10 %. В чл. 4.1. съдружниците са уговорили че „Г. инженеринг“ ООД с
управител М. Г. е лидер(водещ партньор) на обединението, която е упълномощена да го
представлява пред всички трети лица във връзка с неговата дейност(чл. 4.2). „Спорт
Главиница 2014“ е сключил с Община Главиница договор за обществена поръчка №
327/19.02.2015г., с предмет извършване на строителство на обект „Реконструкция и
изграждане на спортен център в град Главиница, осъществяван с финансовата помощ на
Програма за развитие на селските райони 2007г. - 2013г. В чл. 4.1. от договора за обществена
4
поръчка е уговорен срок за изпълнение от 180 календарни дни, считано от подписване на
протокол образец 2 или образец 2а. В чл. 4.5 е уговорено, че срокът за изпълнение на
договора се удължава с времето, през което изпълнението е било невъзможно поради
настъпване на непреодолима сила и/или непредвидени обстоятелства, за наличието на която
другата страна е била надлежно уведомена в седемдневен срок, а според чл. 4.6 и при
несвоевременно изпълнение от страна на възложителя на негови задължения по договора,
включително и несвоевременно приключване на други административни процедури,
свързани с процеса на строителна реализация на обекта на договора. В чл. 7. 1 е уговорено
възнаграждение в размер на 5 241 956,30 лева без ДДС или 6 290 347,56 лева с включен
ДДС. В чл. 8 е уговорено, че изпълнението се документира в протокол за извършени СМР –
акт обр. 19, придружен с измервателни таблици. В чл. 9.1 е уговорена схема на заплащане на
възнаграждението: авансово плащане в размер на 30 % от стойността на договора;
междинни плащания в размер на 20 % от стойността на договора, платими при действително
извършени СМР в обем над 50% от общия обем на поръчката и окончателно плащане в
размер на 50 % от стойността на договора. В чл. 25 е уговорено задължението на
изпълнителя да изготвя всички изискуеми документи съгласно Наредба № 3 към ЗУТ за
съставяне на актове и протоколи за строителство. В чл. 35.1. е уговорено прекратяването на
договора с извършване, предаване и приемане на договорената работа. На 08.06.2015г. е
съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
и ниво за строежа. С акт обр. 10 от 11.06.2015 год., страните са спрели възложените СМР,
поради това, че в зоната на строежа сградите и съоръженията подлежащи на събаряне са
обект на Обществена поръчка от 24.04.2015 г. и премахването им е технически необходимо
преди започването на СМР по процесния договор. С анекс № 1 от 22.09.2015г. е променена
цената по договора в размер на 5 195 657,95 лева без ДДС или 6 234 789,54 лева с ДДС и е
приета нова количествено-стойностна сметка. „Спорт Главиница 2014“ е издал фактура-
проформа № 1/09.06.2015г. за авансово плащане в размер на 1 887 104,27 лева с ДДС и
ответникът му е заплатил сумата от 1 572 586,89 лв., която е без включен ДДС. „Спорт
Главиница 2014“ е издал фактура-копие № 2/01.09.2015г. за извършени СМР и ответникът
му е заплатил сумата от 1 007 154,10 лв., която е без включен ДДС. С констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа от 08.10.2015 година/л.л. 30-38 от гр.д.
25018/2021г. по описа на СРС/, е извършено предаване на строежа от „Спорт Главиница
2014“ на Община Главиница. На 08.12.2015г. е съставен Акт образец № 10 за установяване
състоянието на обекта при спиране на строителството и техните приложения. С протокол №
168 от 13.05.2021г. по НОХД № 20211050201571 по описа на Специализиран наказателен
съд/л.л. 483-487/, е одобрено споразумение между Специализирана Прокуратура и К. Д. Р.,
който е признат за виновен, че в качеството си на изпълняващ длъжност кмет на Община
Главиница, в съучастие с М. Г.а, в кръга на службата си – на 3 пъти е съставил официални
документи, в които удостоверил неверни обстоятелства – протокол за извършени СМР №
2/09.10.2015г. по проект „Реконструкция и изграждане на Спортен център в гр. Главиница,
община Главиница, област Силистра“; Констативен акт от 09.10.2015г. за установяване на
годността за приемане на строежа - Реконструкция и изграждане на Спортен център, УПИ
5
VІІ-426, за спортен комплекс, кв. 17, гр. Главиница, област Силистра“ и Приемно-
предавателен протокол от 09.10.2015г. за предаване на цялостно изпълнение на всички
дейности по договор № 327/19.02.2015г. между Община Главиница и ДЗЗД „Спорт
Главиница 2014“, за строителство по проект „Реконструкция и изграждане на Спортен
център в гр. Главиница, община Главиница, област Силистра“. Община Главиница с покана,
получена от ищците на 20.12.2019 година е поискала възстановяване сумата от 2 579 740,99
лева, платена по договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015г., както и претенции за
неустойки за неизпълнение на договора и неустойка за забава.
По делото е кредитирано първоначално заключение на вещото лице Б. Н., изготвил съдебно-
техническа експертиза и оценителна експертиза. В отговор на втория поставен въпрос
вещото лице е отговорило, че към 08.12.2015г. и съставяне на акт обр. 10 за спиране на
строителството, стойността на извършените СМР е 364 745,22 лева без ДДС. Процентното
изпълнение възлизало на 56,74%. Нормата на печалба на неизвършените СМР била
101 931,22 лева без ДДС. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че представения акт
15 не отговарял на изискванията на Наредба № 3, защото в него нямало подробен опис и
приложени всички протоколи.
По делото е кредитирано повторно заключение на вещото лице В. З., изготвила съдебна
строително-техническа експертиза и оценителна експертиза. В отговор на третия поставен
въпрос вещото лице е отговорило, че към 08.12.2015г. и съставяне на акт обр. 10 за спиране
на строителството, стойността на извършените СМР е 356 854,83 лева без ДДС. Нормата на
печалба на неизвършените СМР била 100 582,49 лева без ДДС.
С влязло в сила на 22.10.2024г. решение № 260141/27.03.2023 г. по т.д. № 2362/2020 г. на
Софийски градски съд, т.о., VI-16 състав, са отхвърлени предявените искове от Община
Главиница срещу “Г. ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК, “ФАРМВИЛ” ЕАД и “ИНФРАСТРОЙ
ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, като участници в обединение “Спорт Главиница 2014”, с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за солидарното им осъждане за сумата от 280 390,78
лева, частично от иск в пълен размер от 2 579 740,99 лева, представляваща подлежащо на
връщане авансово заплатено възнаграждение по развален поради неизпълнение договор за
обществена поръчка № 327/19.02.2015 г. за строителство на обект “Реконструкция и
изграждане на спортен център в, обл. Силистра”, и при условията на евентуалност частичен
иск по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД за същата сума като подлежаща на възстановяване от
трите търговски дружества поради установена нередност по смисъла на чл. 17, ал. 7 от
гореописания договор.
Първоинстанционният съд е изложил решаващи мотиви, че не е установена неавтентичност
на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 09.10.2015 г. и
подписания на 08.12.2015 г. Акт образец № 10 за установяване състоянието на обекта при
спиране на строителството и техните приложения. В преклузивните срокове не е направено
конкретно оспорване в частта относно авторството и съответно - не е установена
неавтентичност на спорните документи, а именно - констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 09.10.2015 г. и подписания Акт образец № 10 от
6
08.12.2015 г. Кредитирал е заключенията и на двете вещи лица, от които се установявало, че
нито към датите на подписване на който и да е от двата документа, нито по-късно
изпълнителите са изпълнили възложеното строителство до състояние, позволяващо
подписване на констативен протокол образец № 15 по отношение на строежа. Приел, че Акт
образец 10 от 08.12.2015 година е съставен при съобразяване на изискванията и процедурата
при подписването му в отсъствието на възложителя, който е и уведомен и изрично поканен
да присъства при съставянето му. Обективираните в него констатации били потвърдени от
двете експертизи, чрез извършените огледи на място от вещите лица, които потвърждавали
отразените в документа обстоятелства. Приел за неоснователни възраженията на ответника
за оспорване заключенията на вещите лица, по отношение на приключените към съставяне
на документа скрити работи, поради липса на възражения относно качеството на изпълнение
на СМР до образуване на съдебното производство. Съдът е възприел като меродавна
стойността от 3 371 201,27 лева на изпълнените СМР , посочена от вещото лице З.. Приел, че
ответникът не е упражнил надлежно правото си да развали договора по реда на чл. 87 ЗЗД
преди 08.12.2015 година, а и след това, включително и с исковата молба по предявените от
него искове по т.д. № 2362/2021 година на СГС. Приел, че договорът за изработка не е
прекратен и възложителят дължал възнаграждение за частично изпълнената работа, която
била приета и е в съответствие с договореното. С оглед на това, изпълнените и отчетени
СМР, вкл. доставените и вложени в строителството материали и признати от вещите лице
като част от строително-ремонтната дейност материали подлежали на плащане. Предвид
основателността на иска по чл. 266 ЗЗД, е разгледал възражението на ответника за
погасяване по давност на вземането му за възнаграждение за извършените СМР. Приел, че
по отношение на изпълнените към 08.12.2015 година СМР била приложима нормата на чл.
114, ал. 2 ЗЗД и началото на давностния срок е датата на съставяне на Акт обр. 10, когато е
възникнало вземането. Пет годишният давностен срок е изтекъл на 08.12.2020 година, а
исковата молба е предявена на 08.02.2021 година, което е след изтичането му и на това
основание искът по чл. 266 ЗЗД подлежал на отхвърляне.
За да отхвърли иска за заплащане на печалба от неизвършените СМР по чл. 268, пр.
последно ЗЗД приел, че по делото не е доказано прекратяване на договора на това специално
основание, поради отказ от договора на възложителя нито към твърдяната в исковата молба
дата 19.03.2019 година, нито по-рано, нито към даване ход на устните състезания в първата
инстанция.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
Неоснователно е възражението на ответника, че искът е недопустим като предявен от
ненадлежна страна, както и поради липса на представителна власт на ищците самостоятелно
да предявят процесните искове от името на всички съдружници в ДЗЗД.
Исковата молба е предявена от „Г. инженеринг“ ООД и „Фармвил“ ЕАД, в качеството им на
съдружници в „Спорт Главиница 2014“. „Спорт Главиница 2014“ е създадено с договор от
06.11.2014 за гражданско дружество и със съдружници - „Г. инженеринг“ ООД, с дялово
7
участие 50 %, „Фармвил“ ЕАД, с дялово участие 40 % и „Инфрастрой инженеринг“ с дялово
участие 10 %. В чл. 4.1. от този договор съдружниците са уговорили, че „Г. инженеринг“
ООД с управител М. Г. е лидер(водещ партньор) на обединението, която е упълномощена да
го представлява пред всички трети лица във връзка с неговата дейност(чл. 4.2).
Единственият предмет на дейност на обединението е участие в процедура по възлагане на
обществена поръчка „Реконструкция и изграждане на спортен център в град Главиница“.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай е налице
активна кредиторова солидарност и всеки от съдружниците е легитимиран да я упражнява,
като търси изпълнение на задълженията от длъжника, поети във връзка с общата дейност на
дружеството. Всеки от съдружниците е кредитор за цялото вземане, а във вътрешните
отношения между тях се определят частите относно вземането. Съгласно трайно
установената и непротиворечива практика на съдилищата, когато съдружникът е действал от
името на всички съдружници в гражданското дружество, в качеството му на управител и
представител /както е в настоящия случай/, всички съдружници са кредитори и са активно
легитимирани да упражняват правата по сключените от тяхно име и за тяхна сметка сделки.
В този смисъл са решение № 126 от 14.10.2011г. по т.д.№ 701/2010г. по описа на ВКС, І т.о.,
решение № 131 от 21.03.2014г. по т.д.№ 1121/2011г. по описа на ВКС, І т.о., решение № 95 от
26.06.2017г. по т.д. № 60211/2016г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о.
Неоснователно е възражението на ищците, че първоинстанционният съд е постановил
решение по непредявен иск, като неправилно е определил правната квалификация на
правата претендирани от ищците за заплащане на възнаграждение за извършени СМР за
сумата от 296 428,80 лева по чл. 266 ЗЗД, вместо по чл. 268 от ЗЗД.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение, дадено с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, TP № 1/17.07.2001 г. по т. д. 1/2001 г. по описа на
ОСГК на ВКС и ППВС № 1/10.11.1985 г., недопустимо е съдебно решение, когато в
нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с
който не е бил сезиран - разгледал е непредявен иск. Съгласно трайната и непротиворечива
практика на ВКС, предмет на делото е спорното материално субективно право,
претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на
иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените
от ищеца твърдения и заявения петитум:решение № 58/20.07.2022 г. по т.д. 309/21 г. по описа
на ВКС, ТК, I ТО, решение № 5/20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. по описа на ВКС, ГК, III
ГО, решение № 77/08.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, и
решение № 92/23.07.2010 г. по гр. д. 92/2009 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО. В този смисъл са
и решение № 201 от 16.01.2019 г. по т. д. № 820/2018 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение
№ 249 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 329 от
20.12.2011 г. по гр. д. № 1789/2010 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, решение № 157 от
30.10.2013 г. по т. д. № 1091/2012 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 130 от 23.06.2016
г. по т. д. № 748/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 163 от 24.10.2017 г. по т. д.
№ 2323/2016 г. по описа на ВКС II ТО.
8
Даденият отговор на процесуалния въпрос с цитираната утвърдена съдебна практика изцяло
се споделя и възприема от настоящия съдебен състав.
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба се установява, че ищците
претндират стойността на извършени и незаплатени СМР по договор за изработка, сключен
по реда на ЗОП: 1. Изпълнителят е издал проформа-фактура № 1/09.06.2015г. за авансово
плащане по чл. 9, ал. 1 от договора в размер на 1 887 104,27 лева с включен ДДС, но
ответникът е заплати само сумата от 1 572 586,89 лева и не е заплатил ДДС. 2. Изпълнителят
е издал фактура-копие № 2/01.09.2015г. за междинно плащане по чл. 9, ал. 1 от договора в
размер на 1 208 584,97 лева с включен ДДС, но ответникът е заплати само сумата от
1 007 154,10 лева и не е заплатено ДДС./л. 9 от т.д. 269/21г. по описа на СГС/ 3. Ищците са
изпълнили е с дължима грижа, надлежно добросъвестно и точно задълженията си по
договора за обществена поръчка, както и че са отчетени и приети повече от заплатените
СМР, както и че Община Главиница не е заявила възражение срещу качеството и
количеството на приетото СМР“/л. 11 от делото/. Претендираната с петитума цена за
извършени СМР, представляват стойността на извършената работа и включва направените
разходи, така както е уговорена в договора за СМР.
Основателно е възражението на ищците, че съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение като едва с решението е преквалифицирал иска за възнаграждение по чл. 268 ЗЗД
в такъв по чл. 266 ЗЗД.
При определяне на спорния предмет и отнасянето му към съответната материалноправна
норма, даваща правната квалификация на иска, съдът изхожда единствено от
обстоятелствата и твърденията, посочени в исковата молба и формулирания с нея петитум.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви, както за иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и за
иска по чл. 268 от ЗЗД, като съдът е приел, че по делото не е доказано прекратяване на
договора на специалното основание по чл. 268 ЗЗД. В процесния случай, съдът се е
произнесъл по заявените факти на предявените искове и ги е подвел под предявеното
основание, но неправилно е определил правната му квалификация, поради което е налице
неправилно приложение на материалния закон.
Основанието, на което ищците претендират заплащане на възнаграждение е поради отказ на
ответника от договора. Това е първият кумулативен елемент от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 268 от ЗЗД. Обстоятелството, че ищците имат право да претендират
възнаграждението си и на договорно основание по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като предявят
искова претенция съобразно извършената работа, която е приета от възложителя, съобразно
количествено-стойностни сметки и приемо-предавателни протоколи и което е изискуемо, не
означава, че е предявен такъв иск. Правото на избор, кой от двата иска да предяви,
принадлежи единствено и само на ищеца, съгласно принципа на диспозитивното начало.
Ищците с депозираната пред съда искова молба ясно са очертали търсената от съда защита –
посочил е, че желаят да бъде ангажирана отговорността на ответника като възложител,
който се е отказал от договора и не е заплатил извършените съгласно договора СМР от
9
строителя, които са приети без възражения от възложителя, а причините за това са в резултат
от виновните действия и бездействия на ответника като възложител. Първоинстанционният
съд се е произнесъл по така заявения от ищците предмет на делото и в рамките на търсената
защита и съобразно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. Обсъдил е
въведените с исковата молба и писмения отговор обстоятелства относно наличието на
виновно поведение у ответника като възложител на процесния обект и изложил доводи по
спорните факти дали и какви СМР са извършени от ищците, като е приел претенцията за
основателна в предявения размер от 296 482,80 лева, но е отхвърлил искът като погасен по
давност поради уважаването на своевременно предявено от ответника възражение с
отговора на исковата молба. Неправилно ищецът счита, че погасяването по давност на
правото му да претендира заплащане на извършените СМР на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
не погасява и правото му да претендира направените разходи и извършената работа за
същите СМР, на основание чл. 268, ал. 1 пр. първо от ЗЗД.
На основание т. 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд определя правната
квалификация на правата претендирани от ищеца по чл. 268, ал. 1 от ЗЗД - осъдителни
искове за заплащане на направените разходи, извършената работа за СМР и печалбата, която
изпълнителят би получил от изпълнението на работата. Промяната на правната
квалификация не води до промяна на релевантните факти и разпределението на
доказателствената тежест, определени от първоинстанционния съд, поради което не се
налага извършване на процесуални действия и правният спор следва да се разреши от
въззивния съд.
С влязло в сила на 22.10.2024г. решение № 260141/27.03.2023 г. по т.д. № 2362/2020 г. на
Софийски градски съд, т.о., VI-16 състав, се формира сила на пресъдено нещо, че
договорната връзка между страните по делото не е прекратена поради развалянето му от
възложителя, на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Това решение не формира сила на пресъдено
нещо относно прекратяването на договора поради отказ от възложителя. Преценката дали
основанието за едностранно прекратяване на договора представлява и отказ от договора,
дали действително е налице важна причина и неговото надлежно упражняване, чрез
едностранно изявление на възложителя и неговото получаване от изпълнителя са предмет по
същество на правния спор.
Невалидно упражненото от Община Главиница право едностранно да прекрати без
предизвестие договора с ищците по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, не означава, че същият е прекратен и
поради отказ от него от възложителя. Липсва изявление от възложителя, че се отказва от
договора, поради което както изявлението за разваляне, така и исковата молба по т.д.
2362/2020г. по описа на СГС, не могат да се тълкуват като такова, както неправилно считат
ищците. Това са две различни и самостоятелни потестативни права на възложителя, които
ясно и недвусмислено следва да бъдат изразени за да породят своите правни последици.
Според настоящия съдебен състав, по никакъв начин не може да се приеме, че изявлението
на възложителя, че счита договора за развален представлява и изявление за отказ от него.
Изричното посочване и позоваване от възложителя на твърдения за виновно неизпълнение
10
на задължения на изпълнителя по договора, поради което е направил изявление за разваляне,
ясно и недвусмислено изразяват волята му за прекратяване на договорната връзка между
страните, което е и основанието за неговото разваляне. Както в изявлението за разваляне,
така и в исковата молба по т.д. 2362/2020г. по описа на СГС, липсват каквото и да е
твърдения за наличието на основателна причина за отказ от договора на възложителя.
Следователно предявените искове са недоказани поради липсата на изявление за отказ на
възложителя от договора и само на това основание са неоснователни.
Освен това, „Спорт Главиница 2014“ ДЗЗД е издал фактура-проформа № 1/09.06.2015г. за
авансово плащане в размер на 1 887 104,27 лева с ДДС и фактура-копие № 2/01.09.2015г. за
извършени СМР за сумата от 1 208 584,10 лв., с включен ДДС. Процесните фактури не са
задължителни за плащане и не се използват за данъчни и официални цели. Това са
предварително издадени документи, които само предоставят информация за предстоящите
доставки на стоката или услугата, но не възникват задължения за тяхното плащане, съгласно
уговореното в чл. 9, ал. 2 от договор за обществена поръчка № 327/19.02.2015г. и не се
дължи начисленото ДДС.
По вече изложените съображения е неоснователна и исковата претенция за заплащане на
нереализирана печалба в размер на 100 000 лева, тъй като не е доказано възникването на
правопроизводящия факт – отказ на възложителя от договора за изработка.
Всички възражения на ответника за наличието на основания за разваляне на договора
поради виновно неизпълнение на задълженията на ищците, са преклудирани от силата на
пресъдено нещо по влязло в сила на 22.10.2024г. решение № 260141/27.03.2023 г. по т.д. №
2362/2020 г. на Софийски градски съд, т.о., VI-16 състав.
Ирелевантни за това производство са останалите твърдения на страните, относно наличието
на вина за неизпълнение на договорените задължения и нямат значение за правния спор
предмет на делото. Твърденията на ищците са относими за производство по чл. 266, ал. 1 от
ЗЗД, а на ответника за производство по чл. 265 от ЗЗД, или евентуално по чл. 267 от ЗЗД,
каквито искови претенции не са предявени в това производство.
Предвид неоснователността на исковете за главници, досежно своята акцесорност,
неоснователни са исканията за присъждане на законна лихва за забава върху претендираните
главници, считано от предявяването на исковата молба до окончателното им заплащане.
Предвид изхода на правния спор, основателно е искането на ответника за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Въззиваемият е представил договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адв.
възнаграждение в размер на 10 000 лева за въззивното производство и е доказано, че е
реално заплатено по банков път. Следователно, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника сумата от 10 000 лева, представляваща адв. възнаграждение за въззивното
производство.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1401 от 17.11.2023г., постановено по т.д. № 20221100901536
по описа на Софийски градски съд за 2022г., т.о., VІ-3 състав, с което са отхвърлени
предявените искове от „Г. инженеринг“ ООД, ЕИК ********* и „Фармвил“ ЕАД, ЕИК
********* в качеството им на съдружници в „Спорт Главиница 2014“ ДЗЗД за сумата от 296
428,80 лева, представляваща цена за извършени, но не заплатени СМР по договор за
обществена поръчка № 327/19.02.2015г., с предмет извършване на строителство на обект
„Реконструкция и изграждане на спортен център в град Главиница, община Главиница,
област Силистра“ и за сумата от 100 000 лева – представляваща общия размер на
нереализирана печалба, която изпълнителят би получил при пълно изпълнение на договор за
обществена поръчка № 327/19.02.2015г., от който възложителят едностранно се е отказал.
ОСЪЖДА „Г. инженеринг“ ООД, ЕИК ********* и „Фармвил“ ЕАД, ЕИК ********* в
качеството им на съдружници в „Спорт Главиница 2014“ ДЗЗД, да заплатят на Община
Главиница, Булстат *********, сумата от 10 000/десет хиляди/ лева, представляващи
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12