№ 181
гр. Монтана, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20251600500315 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273, във
връзка с чл. 317, чл. 310, ал. 1, т. 6 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК),
във връзка с чл. 146, ал. 2 от Семейния кодекс СК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена лично от Г. Л.
Л., имал качеството на ответник по гр. д. № 442/2024 г. по описа на Районен
-ти
съд-гр. Б., 3състав, срещу постановеното по него Решение № 167 от
10.12.2024 г., обжалвано в частта, в която жалбоподателят е осъден да
заплаща на непълнолетното си дете С. Г. Л., със съгласието на неговата
майка Т. Е. Т., измененият на основание чл. 150 от СК размер на месечна
издръжка от 110,00 лв. (присъдена с Решение № 1137 от 27.11.2015 г., по гр.
-и
д. № 3832/2015 г., по описа на Районен съд-гр. С., 10 състав) за сумата над
300,00 лв. до уважения размер от 350,00 лв.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че
съдебното решение е неправилно. Счита се, че по делото не са изяснени
всички необходими обстоятелства, имащи отношение към определянето на
дължимия за детето размер на издръжка, както и за възможностите на
1
родителите да дават такава. Излага се, че след развода, той е останал да живее
в гр. С., където се грижи за по-голямата им пълнолетна дъщеря. Твърди се, че
той проявява отговорно отношение, тъй като непрекъснато поддържа контакт
с детето, изпраща му парични средства, колети с хранителни продукти, дрехи
и подаръци. Отбелязва се обаче, че възможностите му не са големи, тъй като
другата им дъщеря е във влошено здравословно състояние и постоянните
грижи свързани с нея го възпрепятствали да полага труд. Затова се твърди, че
определеният от съда размер на издръжка от 350,00 лв. се явява непосилен за
него. Въз основа на изложеното въззивникът прави искане за отмяна на
първоинстанционното съдебно решение за сумата над 300,00 лв. дължима за
издръжка на неговия син.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК непълнолетният С. Г. Л., със съгласието
на неговата майка Т. Е. Т., действащ чрез процесуалния си представител
адвокат З. Г.-М., е подал отговор на въззивната жалба. Същата се намира за
неоснователна, а решението за правилно. По същество се сочи, че за десет
години нуждите на детето и разходите за покриването им са се увеличили, в
подкрепа на което по делото били приложени и множество доказателства.
Позовава се и на многократното увеличение за този период на минималната за
страната работна заплата. Понастоящем то било ученик в осми клас и активно
тренирало футбол. Всички тези обстоятелства се намира, че били правилно
преценени от съда при крайния определен размер на дължимата издръжка.
Настоява се, че парични средства от бащата не са получавани, а дрехите
изпращани с колети в повечето пъти били употребявани и в неподходящ за
детето размер. Твърди се, че другата им дъщеря е на 27 години и не е
трудоустроена, поради което както тя, така и жалбоподателят можели да
работят. Сочи се, че районният съд правилно е съобразил, че бащата е
безработен, но също и че е в работоспособна възраст, т. е. може да реализира
доход поне в размер на установената за страната минимална заплата. Оборва
се твърдението, че същият не работи поради полаганите по нея грижи и
невъзможността й тя да остава сама, с това, че те двамата живеят в едно
домакинство с майката на въззивника, която е пенсионерка. Въззиваемият
моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното
решение да бъде потвърдено.
Претендира се за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
2
В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от
ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по
чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-
ответник в първоинстанционното производство, при наличие на правен
интерес обусловен от неблагоприятния за нея краен резултат на решението в
обжалваната част, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията
на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е
редовна.
За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Преди провеждането му от въззивника е подадена молба, в която
моли ход на делото да бъде даден в негово отсъствие. Въззиваемият и неговата
майка не се явяват лично, а вместо тях участва адвокат М.. Жалбата се
оспорва и моли за потвърждаване на решението на районния съд. Претендира
се за присъждане на направените във въззивната инстанция разноски съгласно
представен списък.
Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства събрани по делото в двете съдебни инстанции,
поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните, при така
определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството, по разгледания от Районен съд-гр. Б. гражданскоправен
спор, е особено исково (бързо), по реда на чл. 310-317 от ГПК и е образувано
по повод на искова молба, подадена от непълнолетнияС. Г. Л., със
съгласието на неговата майка Т. Е. Т., в качеството му на ищец, срещу Г. Л. Л.,
в качеството му на ответник. С нея е предявен конститутивен иск по чл. 124,
ал. 3 от ГПК, с правно основание чл. 150 от СК.
В исковата молба най-напред се посочва, че ответникът е баща на
ищеца, който със съдебно решение от 2015 г. е бил осъден да му заплаща, чрез
неговата майка, ежемесечно издръжка в размер на 110,00 лв. Твърди се, че за
десет години нуждите на детето от храна, облекло и учебни пособия, са се
увеличили и този размер се явява крайно недостатъчен за покриването им.
Излага се, че грижите за детето е поела изцяло майката, без участие на бащата.
С всичко това се намира, че са налице основания за изменение на размера на
3
присъдената издръжка чрез увеличаването й от 110,00 лв. на 400,00 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на подаването й.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е подал отговор.
В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни
доказателства.
С първоинстанционното решение размерът на присъдената издръжка от
110,00 лв. е изменен, като е увеличен на 350,00 лв., а над този уважен размер,
до претендирания от 400,00 лв., искът е отхвърлен. Същото е влязло в сила
като необжалвано в отхвърлителната си част за разликата над уважения
размер от 350,00 лв. до претендирания такъв от 400,00 лв., както и до размера
на увеличената издръжка от 300,00 лв. При така установеното единственият
спорен въпрос пред Окръжен съд-гр. Монтана е определеният от Районен
съд-гр. Б. размер на издръжката над сумата от 300,00 лв. до уважената
от 350,00 лв. и съответства ли той на възможностите на
жалбоподателя.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2012 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК, намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, а в
обжалваната му част е допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи
за неправилност на съдебното решение в обжалванaтa му част въззивният
съд намира за основателни.
От фактическа страна по делото се установява, че на 02.08.1997 г. между
Г. Л. Л. и Т. Е. Т. е възникнало брачно правоотношение. По време на брака им,
на ХХ2010 г., видно от заверен препис на дубликат на Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 153/01.02.2010 г. от
Община С. (л. 3 от първоинстанционното дело), е роден непълнолетният им
към настоящия момент син С. Г. Л.. На 27.11.2015 г. с Решение № 1137 от
същата дата, постановено по гр. д. № 3832/2015 г., по описа на Районен съд-гр.
-и
С., 10 състав (л. 5-7 от първоинстанционното дело), бракът между страните е
прекратен чрез развод по взаимно съгласие. По силата на това решение, с
което е утвърдено постигнатото между страните споразумение,
4
упражняването на родителските права по отношение на сина им е
предоставено на майката, а бащата е осъден да му заплаща месечна издръжка
в размер на 110,00 лв., чрез неговата майка, и предвид малолетието му тогава,
и негов законен представител, считано от 30.07.2015 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законни предпоставки
за изменението или прекратяването на издръжката. След разтрогване на брака
им, майката заедно с детето живее в гр. В., в неин наследствен апартамент, а
бащата живее в гр. С.. Страните не спорят, че детето се отглежда единствено
от майката.
За да бъде изменен размерът на присъдена по-рано издръжка, е
необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата, при които
същата е била определена. В т. 19 на Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на
Пленума на ВС е направено тълкуване на израза „изменение на
обстоятелствата“. Посочено е, в условията на алтернативност, че такова ще
има, когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице. В случая се настоява за наличие на първата алтернатива
обосноваваща и искането за увеличение на определената с бракоразводното
решение издръжка на детето. От постановяване на решението, с което е
определен първоначалният размер на дължимата издръжка действително са
изминали десет години. За този период са се изменили както икономическите
условия на живот в страната, определени от по-висок жизнен и социален
стандарт, обусловен от ценови, социални и демографски фактори, така и
възрастта на детето. С повишаване на възрастта, нуждите на детето от
средства за издръжка, потребности от дрехи, храна, учебни пособия и
занимания също обективно нарастват. Това не се отрича от въззивника, тъй
като по въпроса за наличие на изменение на обстоятелствата по същество
липсва спор, доколкото във въззивната жалба той се съгласява с това, че
нуждите на детето са нараснали, но твърди, че не разполага със средства да
заплаща издръжка повече от 300,00 лв.
В тази връзка приложими при определяне на размера на дължимата
издръжка са въведените от законодателя в чл. 142, ал. 1 от СК два критерия,
които следва да се съблюдават: нуждите на детето (с оглед, според т. 1 от
Постановление № 5 от 30.11.1981 г. на Пленума на ВС, на правилното му
отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били
5
задоволени, ако родителите живеят заедно) и възможностите на дължащия
издръжката родител. В т. 2, последен абзац от мотивите на Постановление №
5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС, е посочено, че нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на
техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни, а
в т. 5 е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определя от доходите, имуществото и квалификацията, като
възможността е винаги конкретна и обективна. Според посоченото в т. 4 от
мотивите на Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС вземат се
предвид и грижите на родителя, който отглежда детето.
По въпроса за нуждите на детето, въззивният съд намира следното :
В конкретния случай, при определяне на размера на дължимата
издръжка, следва да се вземат предвид възрастта, здравословното
състояние и нуждите на детето. Към момента на постановяване на
решението, с което е определен първоначалният размер на издръжката на
детето, то е било на 5 години и 10 месеца. При разглеждане на делото пред
въззивна инстанция, то е на 15 години, 6 месеца и 1 ден. През учебната
2024/2025 г. е ученик в осми клас. По делото липсват данни детето да страда
от хронични заболявания и да има специфични медицински потребности. Във
връзка със здравето на детето пред социалния работник майката е съобщила,
че то има нужда от ежегодно стоматологично лечение. По данни на майката
разходите за облекло и обувки на детето са много високи, като чрез
изброяване сочи, че последно му е закупила яке, блуза и маратонки в общ
размер на 185,00 лв., 5 броя чорапи, всеки по 5,00 лв., или общо 25,00 лв.
Изрично посочва, че детето носи 46 номер обувки, поради което последните
му закупени маратонки струват 180,00 лв. Дневните му джобни са в размер на
10,00 лв., като същите майката му осигурявана и извън учебните дни, тъй като
момчето има изграден приятелски кръг, с който излиза и така поддържа
социалните си контакти. Видно от изготвените по делото социални доклади и
изложеното от детето пред първоинстанционния съд то активно тренира
футбол, за което е необходима месечна такса в размер на 40,00 лв., спортен
екип и бутонки. Във връзка със спорта му е препоръчано да спазва специален
режим на хранене, което също предполага допълнителни разходи. Такъв вид
6
разход предполагат и футболните състезания, поради което то не участва в
такива. Обича да ходи на спортен риболов като за упражняване и на това
негово хоби са необходими средства за вход. Има интерес и към рисуването.
Всичко това показва, че то има странични занимания, което изисква и
наличието на повече средства. Мечтае да има компютър. Иска да има и
колело.
При определяне на размера на дължимата месечна издръжка, съдът
следва да съобразява и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, която определя
минималната дължима издръжка от родител да бъде в размер на ¼ от
размера на минималната работна заплата, който към момента на
постановяване на въззивното решение, съгласно Постановление № 359 от
23.11.2024 г. за определяне размера на минималната работна заплата за
страната на Министерския съвет, в сила от 01.01.2025 г., обн. в ДВ, бр. 90 от
25.10.2024 г., е 1077,00 лв. ¼ от този размер представлява сума в размер на
269,25 лв. За по-голяма обективност съдът взема предвид и линията на
бедност, която съгласно Постановление № 328 от 30.09.2024 г. на
Министерски съвет, за 2025 г., е в размер на 638,00 лв. Освен това, според
статистиката на НСИ минималният паричен разход на едно
домакинство за първото тримесечие на 2025 г. (използвана като най-
актуална към момента общодостъпна информация) е 5662,27 лв., а средно на
лице е 2853,96 лв., от които, като се приспаднат средства за алкохолни и
тютюневи изделия 116,16 лв., данъци 188,32 лв., осигуровки 254,48 лв.,
регулярни трансфери към други домакинства 28,26 лв., които не са
относими към издръжката на едно дете, то може да се направи извод, че за
това тримесечие сумата е 2266,74 лв., а месечната издръжка на едно дете през
един месец от това тримесечие, е в размер на 755,58 лв.
Въз основа на направения от настоящата съдебна инстанция подробен
анализ за нужната цялостна издръжка на едно дете, се стига до извод, че тя
е в размер на около 750,00 лв. на месец. Същата принципно покрива
основните нужди за едно дете свързани със задоволяване на потребностите от
дом, храна, подходящи дрехи, образование, емоционална сигурност,
родителски грижи и здравеопазване. Наред с това, в случая детето проява
интерес към многобройни допълнителни занимания изискващи и
допълнителни средства над този размер.
7
По въпроса за възможностите на родителите, въззивният съд намира
следното:
По делото се установява, че майката осъществява трудова дейност и
реализира трудови доходи. Пред социалния работник тя е заявила, че работи
като учителка. В подкрепа на това е представената от Националната агенция
за приходите информация (л. 43 от първоинстанционното дело), че тя има
сключени два трудови договора с двама работодатели-детска градина „ХХХ“,
гр. В. и професионален учебен център „А.“ ЕООД. По договора с първия
работодател има подавани декларации за осигуряване, а по втория няма. От
справка (л. 44 от първоинстанционното дело) съдържаща данни за
осигуряване за периода от 01.11.2023 г. до 30.11.2024 г., след изчисления на
въззивния съд, става ясно, че от детската градина, тя е получила брутно
трудово възнаграждение в общ размер на 27809,44 лв. Получаваните всеки
месец суми са в различен размер, но средно сумирано на месец въззивният съд
приема, че тя получава 2317,45 лв. Същата обаче, видно от социалния доклад,
е посочила, че нето получава около 1900,00 лв., което приблизително
съответства на размера, който би следвало да се получи след приспадане на
задължително дължимите осигуровки и данък общ доход. Установимо от
справка (л. 31 от първоинстанционното дело) изготвена от Дирекция
„Социално подпомагане“-гр. Б. на майката през октомври месец 2024 г. е
отпусната еднократна помощ, по чл. 10б, ал. 1 от Закона за семейни помощи за
деца, в размер на 150,00 лв. за покриване на част от разходите в началото на
учебната година, когато детето е записано в осми клас на училище. По
отношение на нея няма подадена годишна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и
същата няма регистрация като самоосигуряващо се лице. От писмо (л. 40 от
първоинстанционното дело), изготвено на 05.11.2024 г., от Националния
осигурителен институт, Териториално поделение-гр. Монтана, се установява,
че на майката не са изплащани обезщетения и помощи от фондовете на
държавното обществено осигуряване.
За размера на издръжката от значение е и обстоятелството при кого от
двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето.
Усилията, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му
във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. В случая
8
грижата за непосредственото отглеждане и възпитание на детето е поела
изцяло майката, без прякото участие на въззивника.
По отношение на бащата се установява, че той не реализира трудови
доходи и е безработен. Същият не е регистриран като такъв в бюрото по труда.
Изводимо от писмо (л. 35 от първоинстанционното дело), изготвено на
07.11.2024 г., от Националния осигурителен институт, Териториално
поделение-гр. С., за периода от октомври 2023 г. до октомври 2024 г. той не е
получавал обезщетение за безработица или за временна неработоспособност.
Видно от изготвено, на 02.11.2024 г., от Националната агенция за приходите
(НАП), Териториална дирекция-гр. П., офис С., писмо (л. 48 от
първоинстанционното дело) няма данни за самоосигуряване. От писмо (л. 46
от първоинстанционното дело), изготвено на 07.11.2024 г., от Агенция за
социално подпомагане, се изяснява, че от 01.11.2023 г. до датата на
съставянето му бащата не е подпомаган по реда на ЗСП, ЗСПД, ЗХУ и
Наредба РД-07-5/16.05.2008 г. От справка (л. 33 от първоинстанционното
дело) изготвена от Дирекция „Социално подпомагане“-гр. Б. се установява, че
в периода от 01.11.2023 г. до 05.11.2024 г. не са му изплащани помощи или
добавки. Във въззивната жалба той заявява, че към настоящия момент също
продължава да не работи. Въззивният съд констатира разминаване в
изложените в хода на процеса от жалбоподателя причини, поради които той не
полага труд. В социалния доклад е инкорпорирано негово изявление, че търси
работа по специалността си „печат и реклама“, но не намира. В него е
обобщено, че той не работи, защото не може да намери подходяща работа.
Трябва да се отбележи, че така изтъкнатият от него мотив за липсата на
трудово правоотношение, съществено се различава от този твърдян във
въззивната жалба, а именно, че е възпрепятстван заради непрекъснати грижи
към пълнолетната му дъщеря. Независимо от това по какви съображения не
полага труд бащата е в трудоспособна възраст (понастоящем е на 50 години).
Съгласно т. 4 на Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС не се
освобождават от задължението да дават издръжка лицата, които са
трудоспособни и неоправдано не работят. Той не е възпрепятстван поради
заболяване или друга обективна причина да работи, макар и изложените, в
социалния доклад, но неподкрепени с доказателства по делото, от него
твърдения в тази насока, поради което следва да се приеме, че той може да
реализира доходи поне в размер на минималната за страната работна заплата,
9
или 1077,00 лв. Нещо повече, по данни на самия ответник, същият живее в
едно домакинство със своята майка и брат, т. е. няма разходи за наем за
апартамента, който помещават общо. Издържа се с тяхна помощ. По негови
думи, обективирани в социалния доклад, не притежава движимо и недвижимо
имущество.
Въззивният съд намира, че възможностите на родителя, дължащ
издръжка, е обективен показател, но следва да се има предвид също така, че
задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и, че
двамата родители дължат издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете,
съобразно възможностите на всеки от тях поотделно. Тук следва да се
отбележи, че към този втори основен критерий при определяне размера на
издръжката трябва да бъде съобразена и възможността на дължащия
издръжка родител да я заплаща регулярно. Той трябва да е в състояние да
заплаща определения размер на издръжка за детето. Не следва да бъде
определян такъв размер, при който изначално е сигурно, че родителят е в
невъзможност да я заплаща редовно. Действително за нормалното
задоволяване на потребностите на едно непълнолетно дете, което е ученик,
издръжка в размер малко над минималния е недостатъчна за покриване на
всичките му нужди. Следва обаче да се вземе предвид това, че ако
заплащането на издръжка представлява за бащата непосилно задължение и
предвид материалното му състояние той изпитва изключителни затруднения в
заплащането й, то присъждането на по-висок размер би довело до
невъзможност същата да бъде заплащана ритмично. Последното, от своя
страна, би довело до застрашаване интересите на детето, което не би
получавало издръжката си на време. Освен това в разговор със социалния
работник, проведен на 12.11.2024 г., бащата е заявил, че не работи от две
години, но до преди това е получавал трудово възнаграждение и е изплащал
средства необходими за издръжката на детето. Ищецът също твърди в
исковата молба, че до септември 2022 г. бащата е заплащал дължимата
издръжка. Това показва, че, когато бащата разполага с парични средства той
съвестно е изпълнявал това свое алиментно задължение. От това може да се
направи извод, че той с желание и добросъвестно подпомага майката в
разходите по отглеждането на детето, тогава когато той има постоянни доходи
и разполага с парични средства. Към настоящия момент той няма никакви
доходи, поради което обективно ще е възпрепятстван да заплаща размер на
10
издръжка определен от районния съд и то не поради липса на желание, а
поради липса на доходи.
От всичко изложено следва, че по делото не са събрани доказателства, от
които да се обоснове извод, че бащата има финансови възможности да
заплаща издръжка на сина си в уважения от районния съд размер от 350,00 лв.
По изложените съображения решението на районния съд следва да бъде
отменено в частта, с която въззивникът е осъден да заплаща издръжка за
сумата над 300,00 лв. до 350,00 лв. месечно в полза на детето, със съгласието
на неговата майка, като неправилно.
Съгласно т. 21 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на Пленума на ВС,
началният момент на увеличението на издръжката по чл. 150 от СК е от деня
на предявяване на иска, поради което в конкретния случай, издръжката в
размер на 300,00 лв. следва да се присъди считано от 19.06.2024 г.
Предвид разпоредбата на чл.72 от ЗЗД, във връзка с чл. 146, ал. 1, изр. 2
от СК, издръжката в размер на 300,00 лв. следва да се присъди ведно със
законната лихва върху всяко просрочено задължение, считано от първия ден
на месеца следващ този, за който се дължи.
При това положение първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, в която бащата е осъден да заплати по сметка на
Районен съд-гр. Б., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса
за разликата над 273,60 лв. до размера от 345,60 лв. Цената на иска според
чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК в случая е увеличеният размер на издръжка
представляващ сборът на платежите за три години (190,00 лв. х 36 месеца =
6840,00 лв.). Върху така полученият размер на цената на иска, съгласно чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс, се събира такса 4 %, но не по-малко от 50,00
лв. В случая окончателната държавна такса за първоинстанционното
производство възлиза на сумата от 273,60 лв. (6840,00 лв. х 4%= 273,60 лв.).
По разноските:
С оглед на резултата от правния спор във въззивното производство право
на присъждане на разноски има жалбоподателят. Същият обаче не е
претендирал разноски и затова такива не следва да му бъдат присъждани.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело не подлежи на
11
касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 167 от 10.12.2024 г., постановено по гр. д. №
-ти
442/2024 г. по описа на Районен съд-гр. Б., 3 състав, в частта, с която на
основание чл. 150 от СК във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК е уважен иск за
изменение на размера на дължимата месечна издръжка от Г. Л. Л., ЕГН
**********, определена с Решение № 1137 от 27.11.2015 г., по гр. д. №
-и
3832/2015 г., по описа на Районен съд-гр. С., 10 състав, в полза на С. Г. Л.,
ЕГН **********, със съгласието на неговата майка Т. Е. Т., ЕГН **********,
за разликата над 300,00 лв. до 350,00 лв., считано от 19.06.2024 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, както и в частта, с която Г. Л. Л., ЕГН
**********, е осъден да заплати по сметка на Районен съд-гр. Б. държавна
такса над 273,60 лв. до размера от 345,60 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 150 от СК във връзка с чл. 143,
ал. 2 от СК, предявен от С. Г. Л., ЕГН **********, със съгласието на неговата
майка Т. Е. Т., ЕГН **********, срещу Г. Л. Л., ЕГН **********, за изменение
на размера на дължимата месечна издръжка, определена с Решение № 1137 от
-и
27.11.2015 г., по гр. д. № 3832/2015 г., по описа на Районен съд-гр. С., 10
състав, за разликата от 300,00 лв. до 350,00 лв., считано от 19.06.2024 г. до
настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13