№ 649
гр. Благоевград, 17.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско
дело № 20241200500945 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. В. И., редовно призован, се явява лично и с адв. К. Д. –
служебен защитник.
Жалбоподателят В. Б. Т., редовно призован, се явява лично и с адв. Е. Д., с
пълномощно по делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото и да се постанови определение за
назначаването ми като служебен защитник, с оглед изискването на
Националното бюро за правната помощ.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ДОКЛАДВАТ се въззивните жалби и отговорите към тях, за което съдът
препраща към Определение № 1008/17.09.2024 година от закрито съдебно
заседание.
Съдът счита, че с определение адв. К. Д. Д. следва да бъде назначен за
служебен защитник на жалбоподателя Д. В. И. за пред настоящата съдебна
1
инстанция, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. К. Д. Д. за служебен защитник на жалбоподателя Д. В. И. за
пред настоящата съдебна инстанция.
АДВ. Д.: Уважаеми Окръжни съдии, поддържам депозираната от наша страна
въззивна жалба, ведно с депозирания писмен отговор на въззивната жалба, по
подробно изложените съображения в същите. За днешното съдебно заседание
представям Решение № 359/15.05.2024 година, постановено по Гражданско
дело № 2549/2022 година по описа на Районен съд – Благоевград, както и
Решение № ППН-01-279/03.10.2024 година. Така представените писмени
документи касаят част от процесните фейсбук публикации, които са предмет
на настоящото производство, като същите актове са постановени в полза на
доверителя ми, а именно г-н Т.. Видно от датите на постановяване на така
представените писмени доказателства, същите са постановени след като ние
сме подали въззивната жалба, поради тази причина ги представяме на този
етап от производството и моля същите да бъдат приети. Няма да правим други
искания за събиране на нови доказателства, респ. – нямаме и доказателствени
искания.
АДВ. Д.: Уважаеми Окръжни съдии, не могат да се приемат като
доказателства невлезли в сила актове. Както се вижда, решението на
Комисията за защита на личните данни подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от връчването му, то не се знае и дали е връчено на лицето, за което се
отнася, а пък дори и да връчено, днес все още не е влязло в сила, така че
смятам, че няма основания за приемане като доказателства на подобни актове.
Аналогично е положението и с другото решение – доколкото ми е известно от
майката Д. И., това решение е обжалвано, не е приключила процедурата.
Освен това актове в рамките на други производства са свързани с
процесуалното участие на страните, може от едни и същи обстоятелства
заради процесуална пасивност да се получат съвсем различни резултати, което
по никакъв начин не означава, че имат някакъв източник на достоверност или
доказателствена сила за този състав на съда. Ето защо аз ви моля да не ги
приемате. Доверителят ми също иска нещо да представи.
ЖАЛБ. Д. И.: Нямам нищо общо с тези публикации. Очевидец бях как В. Т. с
бокс преби баща ми на улицата. Представям снимки, от които се вижда в
2
какво състояние беше баща ми. Тази информация съм я споделил с много
хора, които е възможно да са пускали тези материали във фейсбук. Семейство
Т.и имат много недоброжелатели и в тази връзка представям допълнително
публикации, които излизат срещу тях периодично.
АДВ. Д.: Уважаеми Окръжни съдии, противопоставям се по така
представените писмени документи. Видно от същите, те изхождат от „Топ
преса“, „Narod.bg“, „Четвърта власт“, „Pirinsko.com“, „Skandalno.net“,
„Region.bg“, „Struma.com“. Не считам, че по настоящото производство трябва
да бъдат представяни и съответно приемани документи, които изхождат от
вестници, списания, жълта преса. За разлика от ответната страна, ние
представяме документи, които изхождат от съда и съответно Комисия за
защита на личните данни, които по недвусмислен начин са установили както
авторството на процесните публикации, така и нанесените на доверителя ми
неимуществени вреди вследствие на тези публикации. Отделно от това, в
действителност между страните се водят наказателни производства, които към
настоящия момент са висящи, същите са неприключили, и считам за крайно
неоснователно да се твърди кой кого е пребил, при условие че към настоящия
момент нищо от това не е установено. Напротив, ако трябва да коментирам, и
само с едно изречение ще доложа, че до момента от събраните доказателства
по тези въпроси наказателни производства се установява точно обратното,
така че моля да не се правят някакви внушения към почитаемия съд и да се
изкривява фактическата обстановка по случая.
РЕПЛИКА НА АДВ. Д.: Това не е истина, защото колежката не участва в тези
наказателни производства, аз участвам като защитник. Да се твърди, че там се
установявало точно обратното – не е така, все пак да си мерим приказката и да
бъдем коректни.
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след съвещание, счита, че представените решение по гражданско дело
на Районен съд – Благоевград и решение на Комисията за защита на личните
данни следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото, като същите
не са същински доказателства, а също така след като бъде отбелязано, че се
касае за невлезли в сила решения. По отношение на представените в
днешното съдебно заседание публикации от пресата – съдът счита, че в
огромната си част не следва да бъдат приобщавани като доказателства по
3
делото, тъй като се касае за датиране преди даване ход на устните състезания
пред първата съдебна инстанция, т.е. не се касае за нови писмени
доказателства. Следва да бъде прието от въззивния съд само едно от тях, което
касае нововъзникнало обстоятелство по преценка на състава на Окръжен съд –
Благоевград, като относимостта на това писмено доказателство към
материалите по делото съдът ще преценява към момента на постановяване на
решението си. Следва да бъдат върнати на страната както публикациите,
които съдът намира, че са преклудирани, така и снимките, представени по
делото, които съдът намира за неотносими към настоящото дело.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото представените днес от адв. Д. 2
бр. невлезли в сила решения, а именно – Решение № 359/15.05.2024 година,
постановено по Гражданско дело № 2549/2022 година по описа на Районен съд
– Благоевград, и Решение № ППН-01-279/03.10.2024 година на Комисия за
защита на личните данни.
ПРИЕМА като доказателство по делото представената в днешното съдебно
заседание на хартиен носител от жалбоподателя Д. В. И. публикация в сайта
„toppresa.com“, със заглавие: „Опасната „Баба Т.“ за развитието на
Благоевград! Готова на революции но винаги трябва да е на нейният користен
интерес! ТопПреса“, като относимостта на това писмено доказателство към
материалите по делото съдът ще преценява към момента на постановяване на
решението си.
ВРЪЩА на жалбоподателя Д. В. И. както останалите публикации от пресата,
които съдът намира за преклудирани, така и снимките, представени по делото,
които съдът намира за неотносими към настоящото дело.
АДВ. Д.: От наша страна нямаме други доказателствени искания.
АДВ. Д.: Уважаеми господин Председател, във връзка с Вашето произнасяне
искам да отбележа, а то е писано и във въззивната жалба, че след
назначаването ми за служебен защитник аз поисках да ми бъдат предоставени
копия от молбата и материалите, за да дам отговор. Наистина преди това
срокът по чл. 131 по отношение на доверителя ми, когато не е ползвал
служебен защитник, е изтекъл дори, за да бъда максимално коректен, и бях
4
лишен от тази възможност. Съдът ми указа, че трябва да продължа
производството считано от този момент. Говоря за пред първата инстанция,
бях лишен като служебен защитник да подам отговор и затова смятам, че с
оглед на това ограничаване на правото ми на служебен защитник, независимо
че тези материали са след, преди датата на последното съдебно заседание би
могло да бъдат приети.
Съдът, след кратко съвещание, счита, че така направеното оплакване с
въззивната жалба е предмет на разглеждане пред настоящия съдебен състав и
по него същият ще вземе отношение с решението си по съществото на делото.
АДВ. Д.: Нямам други доказателствени искания.
Поради липса на други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. Д.: Уважаеми Окръжни съдии, моля при постановяването на вашия
съдебен акт да вземете под внимание вече изложените в депозираната от наша
страна въззивна жалба, респ. – в писмения отговор, подробни съображения. В
допълнение на вече изложеното следва да се посочи, че свободата на словото в
различните й форми е един от основополагащите принципи на
демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията на
Република България. Тази свобода обаче не е абсолютна, а е ограничена до
пределите, предписани в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на
Република България. В настоящия случай, посредством изразените в
публично разпространените процесни фейсбук публикации, авторът им Д. И.
необратимо увреди и засегна доброто име, честта и достойнството на
доверителя ми. Същите недвусмислено дават негативна оценка за личността
на г-н Т., като използваните от Д. И. изразни средства надхвърлят добрия тон
и пряко засягат доверителя ми, като от цялостната им оценка се формира
извод, че целят преднамерено да го обидят и да засегнат честта и
достойнството му. Именно при събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства, а именно – писмени документи, свидетелски
показания и кредитираната съдебно-компютърна и техническа експертиза,
безспорно се установи както авторството по отношение на публикациите на
И., така и причинно-следствената връзка между публикуваното от И. и
причинения на доверителя ми вредоносен резултат, изразяващ се в
5
претърпените от него неимуществени вреди, което считам, че от своя страна
следва да ангажира неимуществената отговорност на И.. В този смисъл и в
своя защита от страна на Д. И. не бяха ангажирани каквито и да е било
доказателства, които да установят обратното на твърдяното в депозираната
пред Районен съд – Благоевград искова молба. Голословните и несъстоятелни
твърдения, изложени от служебния защитник на И., за това, че същият е
изразил позиция за, цитирам: „неправомерното и нелицеприятно поведение“
на Т., биха могли по-скоро да се определят като една инсинуация, целяща да
внуши на почитаемия съд една неистина. Хронологично погледнато, освен
бащата на ответника, г-н Т. също е образувал както срещу Д. И. така и срещу
бащата на същия, а именно В. И., наказателно производство от частен
характер. Въпросните наказателни производства към настоящия момент са
висящи, като по същите на този етап няма постановена присъда. За твърде
смело считам изложеното от служебния защитник, че И. е разгласил, цитирам
„една неудобна истина“, истина, която предстои тепърва да се установява и
която истина е единствено в имагинерните представи на семейство И.и и
техния служебен защитник, предвид обстоятелството, че събраните до
момента доказателства по въпросните наказателни производства сочат за
съвсем различна фактическа обстановка от представената от И.и такава.
Съобразявайки целокупния доказателствен материал, събран в хода на
първоинстанционното производство, следва да се вземе предвид, че
присъденият размер на обезщетение, възлизащ на сумата от 250 лева за всяка
една от процесните публикации от дати: 25.08.2021 г., 27.08.2021 г., 11.01.2022
г. и 02.05.2022 г., не е съобразен с правно-релевантните за това обстоятелства,
като например характера на клеветническите и обидни твърдения,
общественото положение на г-н Т. и публичната личност с изградено име в
бизнес средите, както и с разпознаваемост и известност в обществото, в това
число и че обстоятелството, че обидите и клеветите са разпространени чрез
средствата за масова информация и са станали известни на широк кръг от
аудиторията, членуваща в съответните фейсбук групи. Не по-маловажен е и
преживеният, с оглед времевия период на публикациите, които са
публикувани – говорим за период от 25.08.2021 г. и 02.05.2022 г., стрес,
душевен дискомфорт, безсъние, главоболие. Всички тези неимуществени
вреди бяха установени от показанията на разпитаните в хода на
първоинстанционното производство свидетели. Ето защо аз ще ви моля при
6
постановяването на вашия съдебен акт да вземете под внимание всички тези
факти и обстоятелства, които се установиха считат по един безспорен и
категоричен начин, и да постановите съдебно решение, съобразно изложения
петитум във въззивната жалба. Претендирам и сторените съдебно-деловодни
разноски както пред първоинстанционното производство, така и пред
настоящата въззивна инстанция, за което представям списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
АДВ. Д.: Считам, че въззивната жалба на колежката, като пълномощник на
ищеца, е неоснователна. Основателна е въззивната жалба, която е подал
доверителят ми. На първо място, във връзка с взаимоотношенията кое как е –
наистина няма още влязла в сила присъда, но бащата на доверителя ми пръв е
завел наказателно частен характер дело, частната тъжба е по делото, ведно с
медицинските документи. Кое е истина и кое не е истина, наистина ще се
произнесе наказателният съд. До 23.08.2021 година доверителят ми изобщо не
е чувал името В. Т., няма отношение с него. Какво се случва на тази дата е
описано в частната тъжба, която е приета като доказателство по делото.
Възниква въпросът дали доверителят ми следва да отговаря, или да не
отговаря имуществено във връзка с предявените 7 иска. Предмет на нашата
жалба са 5-те иска, тъй като по два има отхвърлителен диспозитив. Смятам, че
не са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, да се ангажира отговорността на
Д. И. по нито един от тези 5 иска, по отношение на които има частично
уважаване. Първият иск – както се вижда и от обстоятелствата част на
поправената искова молба, и от материалите, никъде не е споменато името на
В. Т.. Споменати са обстоятелства – „не е логично хора, които са придобили
държавни стопански предприятия с измама чрез приватизационни схеми по
времето на Костов“. Очевидно няма как В. Т. да се разпознае в това
обстоятелство, защото той е роден 1984 година, а Костов слезе от власт 2001
година, като непълнолетен той няма как да придобие държавни предприятия и
т.н., така че няма как да свързва името си с това. А що се отнася до другото, че
„разби главата на моя баща с бокс, затова че с голи ръце не може да се
защитава, защото е жена“ – тъй като той твърди, че такова нещо не се е
случило, ако той се разпознава – значи е истина, ако не се разпознава – значи
не е истина, така че без да бъде споменато неговото име, той се е почувствал
нещо засегнат от това, няма никакво основание първоинстанционният съд да
уважава дори и частично този иск. Освен това, когато бащата на доверителя
7
ми подава жалба срещу лицето, което го е нападнало следобед, някои му
казват „не посред бял ден“, но привечер, на публично място, подадена е жалба
до Прокуратурата, МВР задържа В. Т. за 24 часа, подадена е жалба до
Прокуратурата и Прокуратурата издава постановление, с което отказва да
образува наказателно производство. В своето отчаяние доверителят ми, дори и
да се приеме, че той е, въпреки че няма никакви доказателства, че изобщо той
е автор на това, дори и да се приеме, че от него изхожда този материал по
първия иск, няма ли право човек по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на
Република България да подава жалби или най-малкото да сподели в ограничен
кръг от хора, каквито са неговите почитатели във фейсбук, трагедията, която е
сполетяла неговото семейство, неговия баща и него лично. Това е ли деликт,
когато споделяш нещо, което се е случило, да изразиш възмущението по
отношение на неща, които те засягат лично, дори и неговия баща, така че в
конкретния случай не може да се говори изобщо за деликт, не може да се
говори изобщо за ангажиране на имуществена отговорност, а и най-малкото,
когато провокацията на този материал излиза като последица от едно
поведение, което доверителят ми по някакъв начин споделя и осъжда, от което
е пострадал неговият баща, смятам, че най-малкото чл. 51 от ЗЗД трябва да се
има предвид за именно това провокативно поведение, но основното искане е,
че тук няма нито деликт, нито основание за ангажиране отговорността. Аз ви
моля по отношение на първия иск да постановите решение, по силата на което
да отмените решението на Районен съд – Благоевград в частта, с която е
уважен частично искът, и да се произнесете по същество, като го отхвърлите
изцяло. По надолу по същия начин, вторият иск, който се коментира отново,
самото вещо лице каза: „профилът е неактивен по това време и не можем да
дадем заключение от кого изхожда“, но отново се коментира пак „безнаказано
на хора, които са придобили държавни комбинати“ и отново не е споменато
името на В. Т.. Отново обаче той се разпознава, отново той страда. Смятам, че
и този иск е неоснователен и в тази част решението на Районен съд –
Благоевград, с което е отхвърлен този иск, е правилно. По отношение на
третия и четвъртия иск – коментираме обстоятелства, които са доказани.
Приложени са протоколи, В. С. лично го познавам, беше заместник-директор
на РДВР – Благоевград, като ранг на ОД на МВР, и са събрани материали за
водени наказателни производства между двамата, които по аналогичен начин,
когато В. С. подава частна тъжба срещу ищеца, той пък насрещна тъжба,
8
както и сега се водят същите тези обстоятелства, но в крайна сметка там е
казана една истина. Когато се публикува истина за такъв случай, че той е
нанесъл побой на бивш полицай, какъвто е В. С., смятам за истините, че не са
деликт и също не следва да се носи имуществена отговорност. Такива са и
обстоятелствата по отношение на всички останали искове. Уважаеми Окръжни
съдии, за съжаление доверителя ми е бил подложен на един изключително
тежък тормоз, който е най-напред от инцидента на 23.08.2021 година,
впоследствие от неглижирането на тези проблеми от Районна прокуратура –
Благоевград, а впоследствие от атаката с подобни дела – по отношение на
семейството може би вече има около 8 – 10 висящи дела, 4 – 5 наказателни,
тук и в Кюстендил, много искове и от него, и от г-жа Т.а. Смятам, че
почитаемият съд, изхождайки от своята мъдрост и най-вече от закона, следва
да постанови едно справедливо решение, по силата на което да уважи
въззивната жалба, която съм подал в качеството си на служебен защитник на
Д. И., и отхвърли всички искове, като неоснователни. Във връзка с адвокатски
хонорар на насрещната страна – смятам, че хонорар от порядъка на 1 480 лева
за този процес е прекомерен, съобразно сложността на процеса и съобразно
исковите претенции, така че ако счетете, че и тяхната жалба има някакво
основание, следва да се съобразите с това, че правя възражение за
прекомерност на този хонорар. По изложените съображения ви моля за вашето
решение.
РЕПЛИКА НА АДВ. Д.: Уважаеми Окръжни съдии, по отношение на
изложеното от служебния защитник, на първо място, че Д. И. не е чувал и не е
познавал В. Т. до 21.08.2021 година – в хода на първоинстанционното
производство и от събраните гласни доказателства се установи именно
обратното, а именно, че Д. И. е познавал В. Т. още от ученическите си години,
като същият дори по време на част от водените съдебни наказателни
производства сам е заявил, че са учили заедно с г-н Т. в едно училище и че го е
познавал, но просто към онези години Т. е бил по-пълен, така че този
аргумент, че не го е познавал до 21.08.2021 година, е абсолютно неверен.
Правейки връзката между самите публикации, можете да видите, че същите
изхождат от един и същи профил и самите публикации взаимно са свързани
помежду си. Още повече, че по отношение на част от публикациите са качени
и са публикувани документи и материали, които се намират в кориците по
въпросните наказателни производства, т.е. няма как трето лице, извън
9
страните по тези наказателни производства, да разполага с тези писмени
доказателства, още повече да ги качи в интернет. В действителност имаше
един период от време, кратък такъв, в който профилът на ответника беше
деактивиран, интересното обаче в случая е, че този профил беше деактивиран
след като Районен съд – Благоевград допусна и назначи съдебно-техническата
компютърна експертиза. Профилът беше деактивиран с цел да не може
вещото лице да види и съответно да установи процесните публикации.
Впоследствие обаче профилът отново беше активиран, като това нещо се
случи след като беше изготвено основното заключение. Поради тази причина
ние искахме допълнителна такава експертиза, която бе направена и която
установи съответно както авторството, така и свързаността на профилите и на
публикациите, които са публикувани от него. Тук не говорим за това кой пръв
е подал жалба във връзка с тези наказателни производства, а и въобще като
цяло, а предмет на настоящото производство са грозните и очернящи изразни
средства, които са използвани в процесните публикации. На следващо място,
по отношение на релевираното от служебния защитник по отношение на
водените дела от В. С. спрямо В. Т. – тук много удобно се избягва да се
спомене, че В. Т. заведе пръв срещу В. С. дело от частен характер, поради
простата причина, че В. С. го бе нападнал, за което има и съответните
документи, като впоследствие от страна на В. С. бе поискано да бъде
сключено споразумение, като такова бе сключено и така тези наказателни
производства са приключили. И в обобщение на изложеното, моля да имате
предвид, че същинският тормоз е върху г-н Т. и върху неговото семейство и че
всички тези дела не се водят неоснователно, напротив – те се водят, защото
има конкретна причина. Всички ние живеем в едно гражданско общество и
няма как едно лице да си позволява да публикува всевъзможни неистини,
грозни и очернящи думи и изрази както за г-н Т., така и за неговото семейство,
и потърпевшите в случая да не си потърсят правата по съответния ред. Ето
защо аз ви моля да постановите вашето справедливо решение, като се
съобразите с изложените аргументи, включително и с това, което изразих в
днешното съдебно заседание, и постановите акта си, съобразявайки го с
петитума на въззивната жалба.
ДУПЛИКА НА АДВ. Д.: Уважаеми Окръжни съдии, по въпроса дали И. го
познава и колко го познава – той ще си отговори, аз съм служебен защитник.
По отношение на В. С., който лично познавам – прави ми впечатление, че
10
между двете дела има аналогия. Оказа се според позицията на ищеца, че двама
пенсионери периодично него го нападат, хора с авторитет в обществото,
защото заместник-директор на РДВР – Благоевград, познавам го, безспорен
авторитет, и някак си пенсионерите го нападат, пък после той завежда дела, че
пенсионерите го били нападнали, а пък той далеч по-млад, той бил жертва на
някаква агресия, аналогично и бащата на доверителя ми, който е с 30 години
по-възрастен, 65-годишен мъж, пак нападнал В. Т. и той завежда. Тези ребуси,
адвокатски стратегии, ние ги познаваме, но въпросът е, че в България
пенсионерите не са толкова агресивни, особено пенсионирани директори на
ОДМВР – Благоевград, и винаги така излиза, че кой като пострада, той
всъщност е нападателят и се обръщат нещата, така че аз смятам, че всичките
тези доводи, които се излагат – кой пръв подал, какво неподал, пък как са се
споразумели, обстоятелствата са свързани с този процес. В материала е
отразено – „заместник-директор на ОД на МВР, пенсиониран полицай, е бил
нападнат“, и се вижда, че този човек си е подал тъжбата и е водено дело, как е
приключило, но не може пък за това да искаш обезщетение, след като то е
установено като една истина, както са истина и много от другите
обстоятелства. По отношение на познанството – Д. И. е тук и може да каже
дали го е познавал, колко го е познавал преди 23. август. Аз не съм най-
добрият източник на информация, той може да си каже, така че аз ви моля да
отхвърлите изцяло всички предявени искове.
ЖАЛБ. Д. И.: До случая, при който В. Т. преби баща ми, въобще не го знаех
кой е. След инцидента, в Полицията разбрах, че майка му е била шефка на ***.
Едно време, като учех в НХГ – Благоевград, знаех, че на собственичката на
*** синът й учи в същото училище, в което учех аз – НХГ – Благоевград, и че
беше една или две години по-малък от мен, и знам, че беше пълен, но от
тогава досега има много голяма промяна и въобще никога не съм си говорил с
това лице, нито съм се познавал.
АДВ. Д.: На първо място, по отношение на това, че едва ли не доверителят ми
е бил нападал пенсионери – моля да вземете под внимание, че когато е станал
инцидентът с г-н С., същият не е бил пенсионер, същият е бил на работа в
полицията, каква длъжност е заемал – не мога да ви кажа, но е бил при всички
положения на работа. А по отношение на инцидента от 23.08.2021 година –
тук трябва да се вземе под внимание, че г-н Т. е бил нападнат както от бащата
на Д. И., така и от самия Д. И.. Тук говорим за едно нападение вследствие на
11
едно елементарно засичане на улицата, и поради простата причина, че г-н Т. е
нямало как да върне автомобила си назад, за да може автомобилът на И.и да
мине, вследствие на което те са се разминали понеже е станала суматоха, зад
автомобила на г-н Т. се е образувала опашка от други автомобили, въпреки
всичко семейство И.и са се върнали обратно при г-н Т., да му търсят сметка
едва ли не защо той не ги е допуснал те да минат, в техния квартал, където
всички ги познават, та общо взето това е първоизточникът на всички тези
дела, които се водят, и тук фактите и обстоятелствата, които се изнасят, малко
се изкривяват по по-различен начин, но както споменах – водят се наказателни
производства, така че там ще се установи каква всъщност е истината.
АДВ. Д.: Има видеозаписи, в които се вижда, че доверителите ми са с
предимство. Тъй като той не може да даде заден, бащата на доверителя ми
дава заден. И всичките тези неща, „те са се разминали“ – е какво са се
разминали, като хората, въпреки че са с предимство, дават на заден, за да се
разминат, и въпреки всичко след това е наказан.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в
законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 10:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12