Решение по дело №60/2023 на Административен съд - Кюстендил

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 88 от 11.05.2023 г., гр. Кюстендил

 

  В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: АСЯ СТОИМЕНОВА

                                                                                    ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

 

при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 60 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от И.Ж.Т., с                            ЕГН **********, представляван от Адвокатско дружество „Кордов и П.”, чрез адвокат П.П., срещу Решение № 17/26.01.2023 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1072/2022 г. по описа на                     Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно                                       постановление (НП) № 21-0348-000719/10.12.2021 г., издадено от Р.С.– началник на група „Пътен контрол” към Районно управление (РУ) – Дупница при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил (АНД № 1072/2022 г. е образувано след като с Решение № 198/06.10.2022 г., постановено по КАНД № 216/2022 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, е обезсилено Решение № 155/09.06.2022 г., постановено по АНД № 182/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд). С посоченото наказателно постановление на И.Т. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 24 месеца. В жалбата е изложено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

И.Т. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.           С писмено становище с вх. № 1435/03.04.2023 г. адвокат П. поддържа жалбата и претендира присъждане на направените от Т. разноски в производството пред районния съд и в касационното производство.

Началникът на група „Пътен контрол” към РУ – Дупница при                                 ОДМВР – Кюстендил не се явява и не представлява в съдебното заседание по делото, и не представя писмено становище по касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

         Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 28.11.2021 г. около 19:10 часа в община Сапарева баня, на път втори клас № 62, км 52+544, в посока към гр. Самоков, И.Т., като водач на лек автомобил марка и                                    модел „Мерцедес ЦЛ 500 4 Матик”, с рег. № 395М978, собственост на „Димс” ООД, е спрян за проверка от полицейски служители при ОДМВР – Кюстендил. Същият е изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но отказал да бъде изпробван с тест „Drug check 3000” за употреба на наркотични вещества. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0017295, в който е вписано, че отказва да бъде изпробван с „Drug check 3000”, както и да получи екземляр от талона. Срещу него е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 719/28.11.2021 г. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Актът е подписан от водача на същата дата и му е връчен препис от него. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството пред районния съд са разпитани Б.Г.Д.(актосъставител), И.И.Д.и А.Р.П.(свидетели по акта), които потвърждават изложените в акта фактически обстоятелства. Към административнонаказателната преписка е приложен талон за изследване № 0017295, издаден на 28.11.2021 г. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, и е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на И.Т. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Описанието на нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на Т..

Правилен е и изводът на районния съд, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (редакцията към датата на деянието – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. В чл. 174, ал. 4 от ЗДвП е посочено, че редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Това е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 5, ал. 1 от посочената наредба при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. В чл. 3, ал. 1 от наредбата е посочено, че при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест. В случая от контролните органи са предприети действия по използване на тест – „Drug check 3000”, но от свидетелските показания безспорно се установява, че Т. е отказал да бъде проверен на място с такъв тест. При заявен отказ от тестване без значение за съставомерността на деянието по              чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е дали на водача връчен талон за медицинско изследване с надлежните реквизити. Правилно за установеното нарушение на Т. са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В случая не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Процесното наказателно постановление е законосъобразно, поради което решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора на И.Т. не следва да се присъждат направените от него деловодни разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17/26.01.2023 г., постановено по                            АНД № 1072/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.

Решението е окончателно.

           

 

 

        

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                    2.