№ 72681
гр. София, 22.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20241110119828 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е образувано по заявление на АСВ ЕАД с ЕИК: **** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Л. Й. Д..
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона
или с добрите нрави.
В случая заявителят претендира вземания за главница, договорна възнаградителна
лихва и обезщетение за забава по Договор за паричен заем, сключен между длъжника и СК
ООД, ЕИК ****. Заявителят претендира да е придобил вземанията по силата на договор за
цесия, сключен между него и кредитодателя. Следователно претенцията е основана на
договор за потребителски кредит по смисъла на глава III от Закон за потребителския кредит,
поради което отношенията между страните се регулират от правилата на специалния закон.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на законната
лихва. Заявителят твърди в резултат на настъпилото неизпълнение на задълженията на
длъжника за заплащане на главното задължение за връщане на предоставената в заем сума в
полза на кредитора да е възникнало вземане в размер на общо 178,46 лева за обезщетение за
забава за периода от 10.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 03.04.2024
г. Заявителят изрично посочва, че сумата е начислена в размер на законната върху
непогасената главница 396,23 лева, както е уговорено в чл.6, ал. 1 от договора.
На първо място посочената обща главница съгласно твърденията на заявителя е
следвало да бъде изплатена на седмични погасителни вноски от 09.03.2022 г. до 18.05.2022
г. Поради това и към датата, сочена за начална дата на дължимост на обезщетението за
забава, само част от погасителните вноски са с настъпил падеж, като върху пълния размер на
главницата обезщетението би било дължимо след последната падежна дата. При липса на
твърдения за настъпила по-рано предсрочна изискуемост до тази дата обезщетението по чл.
1
86 ЗЗД би се дължало и подлежало на изчисляване само върху падежиралите и неплатени
вноски съобразно настъпването на падежната дата на всяка.
На следващо място претендираното вземане за обезщетение за забава /мораторна
неустойка, независимо от формалното посочване от заявителя, очевидно не е за законната
лихва, тъй като за сума от 396,23 лева за този период законната лихва е 96,28 лева. В случая,
както бе посочено, в рамките на претендирания период са падежирали погасителните вноски
и съответно законната лихва би подлежала на изчисление за всяка вноска от съответния
падеж, а не върху цялата главница. Поради това и посоченото изчисление на законна лихва е
единствено ориентировъчно и със сигурност в повече от законната лихва върху всяка вноска
от датата, следваща падежа й.
Посоченото обаче е достатъчно за онагледяване очевидното противоречие на заявената
претенция със закона. Видно е, че претендираната от заявителя сума не е вземане за
обезщетение в размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, макар да се
сочи като такова. Поради това и претенцията за тази сума съдът намира да е в явно
противоречие с императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, поради което и за нея не следва да
бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 411, ал. 1, т. 2
ГПК.
Заявлението следва да се отхвърли за пълния размер на заявената претенция за „лихва
за забава“, тъй като в случая размерът, който се претендира, не отговаря на соченото
основание и самата претенция явно противоречи на закона, а съдът в заповедното
производство не дължи изчисления по същество на обезщетенията в размер на законната
лихва върху всяка погасителна вноска от деня, следващ падежа й и определянето им по реда
на чл. 162 ГПК. С оглед служебно известните на съда и други заявления на същия заявител с
претенции, надвишаващи многократно законната лихва и изричното поддържане, дори и
след указания, на тези размери, обосновано може да се приеме, че не се касае и до
добросъвестно поведение, респ. грешка при пресмятанията, а до целяно претендиране на
последици от забавата на длъжника, несъответни на законоустановените права на кредитора
по потребителски кредит. По сходни претенции на заявителя са постановени откази за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, които са потвърдени след въззивна
проверка /напр. Определение №13105 от 19.12.2022 г. СГС, ЧЖ-II-Б по в.гр.д. № 12885/2022
г., Определение № 13196 гр. София, 21.12.2022 г. СГС, ЧЖ-I-Ж по в.гр.д. № 12886/2022 г.,
Определение №7046 от 08.06.2023 г. по в.ч.гр.д. №6298/2023 г. на СГС, ЧЖ – I- Л,
Определение № 2196/14.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 915/2024 г. на СГС, , ЧЖ-I-З /. Въпреки
това тази практика продължава да бъде поддържана от заявителя и не следва да бъде
толерирана от съда.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса
следва също да бъде отхвърлено частично.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 50
лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна
2
сложност, от което се дължи част, съответна на уважената частта от претенциите по
заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява неоснователна.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2,
т.2 ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК заявление на АСВ ЕАД с ЕИК: **** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Л. Й. Д. с
ЕГН ********** за сумата 178,46 лева за обезщетение за забава за периода от 10.03.2022 г.
до датата на подаване на заявлението в съда – 03.04.2024 г. по Договор за паричен заем №
643757/02.03.2022 г., сключен между длъжника и СК ООД, ЕИК ****, както и в частта за
разноските за разликата над 17,24 лева до пълния претендиран размер за държавна такса и
над 34,47 лева до пълния претендиран размер за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3