Решение по дело №385/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е заместник директор на ТД на НАП Бургас. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д. Ч..

Ответник по касация е С. Д. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.2, ет.6, ап.4, с посочени телефон и ел.поща за съобщения. Ответникът по касация участва в производството лично.

Страна в касационното производство е и прокурор в Окръжна прокуратура Бургас, съгласно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Касационната жалба е насочена срещу решение № 66/29.01.2025г. по АНД № 5060/2024г. на Районен съд Бургас. С решението е отменено наказателно постановление № 781137-[рег. номер]/30.07.2024г., издадено от зам. директор на ТД на НАП Бургас, с което на М. е наложена глоба 50лв. за извършено нарушение по чл.355 ал.1 от КСО.

В мотивите си първоинстанционният съд приел фактическата обстановка за безспорно установена от събраните по делото доказателства. Преценил, че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Приел, че акта за установяване на административно нарушение е бил съставен след изтичането на срока по чл.34 от ЗАНН, поради което отменил наказателното постановление.

В касационната жалба не се оспорват фактите. Оспорва се извода на съда за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН. Правят се подробни доводи, че срокът за съставяне на акта не е започнал да тече от осъществяването на състава на административното нарушение, а от момента на извършената проверка, при която е било установено неподаването в срок на описаната в НП декларация по чл.5 ал.4 от КСО. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново по същество, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба с представено писмено становище. Счита същата за неоснователна и иска да се остави в сила решението на районния съд. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на първоинстанционното съдебно решение настоящата инстанция проверява в пределите по чл.218 от АПК.

От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление, а именно, че С. М., имайки качеството на самоосигуряващо се лице, не е подала в срок до 25.01.2024г. декларация образец 1 с данни за осигурителния доход осигурителните вноски за ДОО, УПФ, ЗО, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, данните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ. Декларацията била подадена по електронен път, подписана с КЕП на 24.04.2024г. и е приета с вх. № 02000243216714.

Фактическата обстановка като цяло е безспорна между страните и се установява от събраните доказателства. Спорни са произтичащите от нея правни изводи.

Приложимата разпоредба на чл.355 ал.1 от КСО предвижда налагане на глоба на самоосигуряващо се физическо лице, което не подаде в срок декларация с данните по чл.5 ал.4. Самият срок за подаване на декларациите не е предвиден в КСО, а съгласно чл.5 ал.6 от КСО това е уредено с наредба, запълваща съдържанието на административнонаказателната норма чрез определяне срока за подаване на декларациите. При налагане на имуществената санкция АНО се позовал на разпоредби от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Няма спор, че процесната декларация е следвало да бъде подадена от привлеченото към отговорност лице в срок до 25.01.2024г. и това задължение не е било изпълнено, при което е бил осъществен състава на визираното в НП административно нарушение. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че предвид функциониращата в НАП електронна система за регистрация на подадените декларации следва да се приеме, че с изтичането на срока и липсата на подадена декларация е започнал да тече срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. „Откриване на нарушителя“ по смисъла на чл.34 ЗАНН е налице когато при ведомството, в което изпълняват длъжността си контролните органи, компетентни да съставят АУАН, са били на разположение всички необходими данни, можещи след доказването им да обосноват извода за наличие на предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност от конкретното лице. В случая такива данни са били налични при контролните органи още от 25.01.2024г., при което тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН е изтекъл на 25.04.2024г. АУАН е съставен на 03.06.2024г., т.е. след изтичането на законовия срок. В тази връзка касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, съгласно които издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени то съда.

Настоящата инстанция не споделя доводите на касатора, че срокът за съставяне на АУАН по чл.34 ал.1 от ЗАНН следва да тече от момента на извършване на съответната проверка (дори данните да са налични в институцията от по-рано), тъй като подобно тълкуване би поставило реализацията на един определен от закона давностен срок в зависимост от субективните намерения на контролните органи.

Предвид тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 66/29.01.2025г. по АНД № 5060/2024г. на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.