Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, …………
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян И и секретаря Наталия Зирковска,
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 243 / 2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 1792/04.02.2022г.
от П.Д.С., ЕГН: **********,***, чрез адвокат М.П., срещу Решение № 1105/14.12.2021г.,
постановено по н.а.х.д. № 20213110203585/2021г. на Районен съд гр.Варна, тридесет и втори състав.
С обжалваното решение районния съд е потвърдил
Наказателно постановление № 23 - 0000898/23.06.2021г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр.Варна, с което за извършено
нарушение на чл.36, § 2, т. /ii/ от Регламент
165/2014, на основание чл.93в, ал.17, т.4 от Закона за автомобилните превози,
на П.Д.С. е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
Жалбоподателят намира въззивното решение за неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано. Направено е искане съдът да отмени
обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – Регионална
дирекция “Автомобилна администрация” - гр. Варна не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна, дава заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение с искане за оставянето му в сила.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата
по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
В атакуваното решение съдът е приел за
установено от фактическа страна следното: На 18.03.2021г. около 15.25 часа в гр.
Варна по ул.„Девня“, жалбоподателят управлявал
влекач, марка „Ман“, кат N3, с рег. № ****,
в посока жп гара, с прикачено полуремарке с рег. № ****. Срещу магазин „Аветисян“ същият бил спрян за проверка от св.Б И , на длъжност
старши инспектор при Регионална дирекция “Автомобилна администрация” - гр.
Варна. В хода на проверката е установено, че въззивникът извършва международен
превоз на товари – палети, по маршрут РГермания – РБългария, видно от СМР № 7144931/15.03.2021г. Констатирано
е, че превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф
марка „Siemens
VDO“, тип 1381:**********, № **********. В
хода на проверката водачът не представил за времето от 00.00 часа на
18.02.2021г. до 08:24 часа на 08.03.2021г. удостоверение за дейности по
образец. При така установените факти, св.И съставил на въззивника акт за установяване на
административно нарушение № 289552/18.03.2021г. за нарушение на чл.36, §2, т.ii от Регламент /ЕС/ № 165/2014г. Административнонаказващият
орган е възприел изцяло установената фактическа обстановка и е издал
атакуваното наказателно постановление.
След извършена преценка на събраните по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е
обосновал извод, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Счел е, че в административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото
във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Наложеното
административно наказание е съобразено с предвидената от законодателя в чл.93в,
ал.17, т.4 от ЗАвтП санкция.
Настоящият състав споделя фактическите
констатации и правни изводи на районния съд. Неоснователни са твърденията на касатора, че обжалваното решение е постановено в нарушение
на материалния закон, процесуалните правила и че същото е необосновано.
В АУАН и в НП
правилно е посочена законната разпоредба, която е нарушена, не е налице съществено
нарушение на материалния закон, респективно на процесуалните правила, имащо за
последица незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Налице е
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовите разпоредби, за които се твърди да са били нарушени.
От съдържанието на наказателното постановление е
видно, че жалбоподателят е наказан за това, че в момента на проверката не е
изпълнил задължението си да представи на контролните органи удостоверение по чл.10,
ал.1 от наредбата по чл.89, ал.1., поради което му у било вменено във вина
именно това нарушение. Приложената от административнонаказващия
орган санкционна норма на чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП
напълно съответства на установеното нарушение. Съгласно посочената разпоредба, наказва
се с глоба от 1500 лева водач, който при проверка от контролните органи не
представи документите, които са регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28
календарни дни: тахографски листа, и/или карта на
водача, както и записите от нея, ръчни записи и разпечатки, удостоверение по
чл.10, ал.1 от наредбата по чл.89, ал.1. Като не е представил на контролните
органи при извършената му на 18.03.2021г. проверка изисканите документи,
водачът е извършил вмененото му административно нарушение. В тази връзка са и
изложените от въззивния съд съображения, които съображения са обосновани и
изцяло се подкрепят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо
преповтарянето им. При издаването на наказателното постановление административнонаказващият орган правилно е приложил материалния
закон – нарушителят е наказан именно за нарушението, в което е обвинен и извършването
на което от обективна и субективна страна е безспорно доказано.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че
установените от страна на районния съд данни законосъобразно са го мотивирали
да приеме, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. Като е достигнал
до горните изводи, районния съд е приложил правилно закона. За пълнота на
изложеното следва да се посочи, че необосноваността не е сред касационните основания
и не може да послужи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не
следва да обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба
основание.
Предвид горното, настоящия състав при
извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационни
основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението,
поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно
.
По изложените съображения и на осн.
чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1105 от 14.12.2021г. на Районен
съд гр. Варна, постановено по н.а.х.д. № 20213110203585/2021г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: