Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Русе, 24 февруари 2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд  търговско отделение в откритото заседание на единадесети ноември   две хиляди и осма година в състав:

                                               Председател: Й.Д.

при участието на секретаря Т.Ф. като разгледа докладваното от съдия Д.  търговско дело № 21 по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

            Исково производство пред първа инстанция по ГПК отм.

            В.Х.Ч. синдик на „П.к. П. П.” с.П., Област Р.предявява срещу „А.ТДК” ЕООД, представлявано от Г.Й.Д., и „П. к. – П. – П.”, представлявана от С.А.Ц., иск за обявяване за нищожна по отношение кредиторите на несъстоятелността  извършената на 23 април 2003г. сделка за покупко-продажба с нотариален акт № 51, том ІІ, рег. № 1859, дело № 188/2003г., вписан в Служба по вписванията Русе вх. рег. № 4630 на 24.04.2003г., акт № 196, том Х, дело 2377, партидна книга стр. 34639, 36537, и иск за осъждане на първия ответник „А.ТДК” ЕООД да предаде на „П.к.П.-П.” в несъстоятелност владението върху недвижимите имоти (пет сгради) по нотариалния акт. Исковата молба е вписана в Службата по вписванията гр.Русе вх. рег. № 2 от 25.02.2008г., № 281 том ІІІ 2082. Ищецът сочи в допълнителна молба – уточнение на иска, че по същество извършеното прехвърляне на имотите е погасяване на парично задължение на ПК „П.-П.” към „А. ТДК” ЕООД даване вместо изпълнение. Датата на сделката 23.04.2003г. е след началната дата на неплатежоспособност  31.12.2001г., обявена в решение № 88/15.11.2007г. на Русенския окръжен съд по т.д. № 98/2007г. Сделката е нищожна по отношение кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 646, ал.2, т.1 ТЗ.

             „А.ТДК” ЕООД, представлявано от Г.Й.Д., оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Процесните имоти са във владение на „А. ТДК” ЕООД от датата на изповядване на сделката 24.04.2003г. и през този период първият ответник като добросъвестен владелец е направил разходи, свързани с поддръжката на имотите, изразяващи се в: 1. техническа работилница, от която предмет на иска са 76.1099% ид. ч. (останалите 23.8901 % ид.ч. от същата сграда първият ответник е придобил на друго основание) - 1.а.) по фактура № 18/28.02.2007г. платен труд за ремонт на покрив в размер на 17952 лв., а за 76.1099% ид.ч. – 13661.47 лв.; 1.б)вложен 10 куб.м. материал по 340 лв., общо 3400 лв., а за 76.1099% ид.ч.  2480 лв. Общо по т.1 разходи по ремонта на 76.1099 % ид.ч. от техническа работилница, посочена под номер 3 в исковата молба, 16141.47 лв.; 2. ремонт и подмяна на стъкла по фактура № 17/24.04.2007г. 2328 лв.; 3.разходи за охрана на обекта заедно с платени осигуровки 4800 лв. Общо присъщите разходи за времето, през което първият ответник е бил добросъвестен владелец, които са довели до съхранението на недвижимата собственост, предмет на иска, и са довели до увеличение на стойността й, са в размер на 24179.47 лв. За тази стойност плюс стойността 34317.20 лв. платена цена първият ответник прави искане за прихващане и за задържане на имотите до окончателното издължаване.

            „П. к. – П. – П.”, представлявана от С.А.Ц., чрез особен представител адвокат И. Я. оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.

 

            Русенският окръжен съд прецени събраните доказателства и доводите на страните и прие следното:

 

            С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 051 том ІІ рег. № 1859 дело 188/2003 от 23.04.2003г. на нотариус № 433, вх. рег. № 4630/24.04.2003г. на Службата по вписванията Р., акт № 196 том Х дело № 2377/2003г. партидна книга стр. 34639, 36537 „П. к. – П. –П.”, представлявана от председателя на управителния съвет С.А.Ц., продава на „А.ТДК” ЕООД, представлявано от управителя Г.Й.Д. пет сгради: два краварника, ремонтна работилница за трактори, навес за семена (сушилня) и силажовместилище, построени върху държавна земя в с. П., за сумата 34317.20лв., която сума погасява част от задължението на продавача цялото в размер на 41060.79 лв. по споразумение, подписано между същите страни от 9.11.2001г. с нотариална заверка на подписите.

            Споразумението от 9.11.2001г. между „А.ТДК” ЕООД гр.Русе, представлявано от Г.Й.Д., и ПК „П.” с.П., представлявана от П.И.Й., има характер на установителен договор след прихващане на насрещни парични задължения, съгласно който ПК „П.” с.П. дължи на „А.ТДК” ЕООД сумата 41060.79 лв.  в срок до 14.11.2001г., платима по банков път или в офиса на кредитора.

            Русенският районен съд на 28.06.2002г. по гр.д. № 1914/2002г. е издал изпълнителен лист въз основа на горното споразумение с нотариална заверка на подписите, като към главницата 41060.79 лв. е прибавена законна лихва от 24.062002г. до окончателното изплащане и 1023.22 лв. разноски по делото. По този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1.352 съдия изпълнител при РРС. Призовката за доброволно изпълнение до ПК „П.-П.” е получена на 11.07.2002г.

            Русенският окръжен съд с решение № 88 от 15.11.2007г. по т.д. № 98/2007г. е обявил неплатежоспособността на "П.к.П.-П." със седалище с.П., община И., с начална дата 31.12.2001г. Открил е производството по несъстоятелност.  Обявил е кооперацията в несъстоятелност и е прекратил дейността й. Лишил  длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Постановил обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника. Задължил длъжника при обявяване на фирмата си да прави добавката "в несъстоятелност". Назначил временен синдик и насрочил първото събрание на кредиторите.

            Не се спори, че в производството по несъстоятелност по т.д. № 98/2007г. „А.ТДК” ЕООД не е предявил вземане за разликата над цената по нотариалния акт 34317.20 лв. до размера на цялото задължение по споразумението 41060.79 лв., лихви и разноски.

            По възражението първият ответник представя фактура № 17/24.09.2007г. с получател ответника за услуга ремонт и подмяна на стъкла 38.66 кв.м. на стойност 2328 лв. и касова бележка за тази сума.

 

            Русенският окръжен съд прави следните правни изводи въз основа на горните фактически положения:

 

            Първият предявен иск е с правно основание чл. 646, ал.2, т.1 ТЗ – иск за обявяване за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършването от длъжника след началната дата на неплатежоспособността на изпълнение на парично задължение независимо от начина на изпълнението.

            Искът е установителен. Предявява се от синдика като процесуален субституент против длъжника и третото лице-приобретател. Нищожността на сделката по чл. 646, ал. 2 ТЗ подлежи на установяване само по исков ред. Целта на иска е да се съхрани масата на несъстоятелността и да се запази съотношението на вземанията между кредиторите. Основанията за относителна недействителност по чл. 646, ал. 2 ТЗ се характеризират с два общи белега на засегнатите от тях действия и сделки - времето на извършването им, и лицето, от което изхождат. Действията и сделките трябва да бъдат извършени или сключени в подозрителния период, който започва с начална дата на неплатежоспособността и приключва с решението по откриване на производството по несъстоятелност. За да бъдат относително недействителни, действията и сделките трябва да изхождат от длъжника. Искът по чл. 646 ТЗ е обусловен от постановяване на съдебно решение, с което е открито производство по несъстоятелност, и с него се цели попълване на масата на несъстоятелността.

            Сделката по нотариален акт № 051 том ІІ рег. № 1859 дело 188/2003г.  от 23.04.2003г., вписана в службата по вписванията на 24.04.2003г. е сключена от длъжника след началната дата на неплатежоспособността 31.12.2001г. Общите предпоставки на хипотезите по чл. 646, ал.2 ТЗ са налице.

            Спорно е наличието на конкретната хипотеза по т.1 – дали длъжникът е изпълнил парично задължение към кредитор независимо от начина на изпълнение. Споразумението от 9.11.2001г. между длъжника П.к.„П.” и кредитора „А.ТДК” ЕООД установява безспорно по основание и размер парично задължение на кооперацията - длъжник. Издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело. След получаване на призовката за доброволно изпълнение на 11.07.2002г. е сключена процесната сделка – договор за покупко-продажба на недвижим имот, при който „А.ТДК” ЕООД вместо да заплати цената на придобития имот 34317.20 лв. се съгласил тази цена да „погасява част от задължението на продавача цялото в размер на 41060.79 лв. по споразумение подписано между същите страни от 9.11.2001г. с нотариална заверка на подписите”. С оглед започналото принудително изпълнение на паричното задължение съдът приема, че длъжникът е продал имота с цел погасяване на задължението, тоест даване вместо изпълнение (datio in solutum). Основанието на сделката за страните е solvendi causa. Даването вместо изпълнение е способ за изпълнение на парично задължение и попада в хипотезата на чл. 646, ал.2, т.1 ТЗ.

            С оглед приетото горе правно положение следва извод за неоснователност на възражението на първия ответник, че сделката следва да се запази като действителна в частта за прехвърляне на собствеността, тъй като евентуалната недействителност касае само частта относно плащането, извършено чрез прихващане. Това възражение стъпва на позицията, че сделката е с типичното основание на покупко-продажбата – acquirendi causa, което съдът не приема. Оттук не може да се отдели изкуствено плащането на цената като парично задължението, което е прихванато с насрещно задължение от предходно споразумение.

            Вторият предявен иск е с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността – ревандикационен иск. Общата норма на чл. 34 ЗЗД постановява, когато един договор бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Специалната норма на чл. 648 ТЗ постановява, че при сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 и чл. 647 от ТЗ, купувачът по сделката трябва да върне в масата на несъстоятелността полученото по сделката, а синдикът  - да впише това лице в списъка на кредиторите с прието вземане.  Насрещните задължения възникват в момента на влизане в сила на съдебното решение за обявяване недействителността на сделката. В случая ответникът „А.ТДК” ЕООД трябва да върне владението на недвижимия имот на синдика в качеството му на представител на длъжника и управляващ масата на несъстоятелността, а синдикът – да впише „А.ТДК” ЕООД в допълнителен списък по чл. 688, ал.3 ТЗ като кредитор за сумата 34317.20 лв.- цената по недействителната сделка. Ревандикационният иск е основателен и следва да бъде уважен.

 

            Ответникът „А.ТДК” ЕООД е поискал да му се признае право да задържи имота докато не получи сумата 24179.47 лв. присъщи разходи за запазване на имота, направени от добросъвестен владелец, и сумата 34317.20 лв. цена на имота. Претенцията е заявена и като „искане за прихващане”.

            Съдът квалифицира предявеното възражение по чл. 72, ал. 3 от  Закона за собствеността. Допустимо е ответникът по ревандикационен иск да противопостави възражение за признаване право на задържане до заплащане на необходимите разноски за запазване на вещта. Интересът на ответника е да обезпечи вземането си за разноски и да се  превърне в привилегирован кредитор – чл. 136, т.4 ЗЗД, а в производството по несъстоятелност - чл. 722, ал.1, т.2 ТЗ. Безспорно ответникът „А.ТДК” ЕООД е добросъвестен владелец. При унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до завършването на подобренията не е узнал за обстоятелството, послужило за отпадане на основанието, и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание - т.ІV.11. от от ППВС № 6/1974г.

            По настоящото дело възражението по чл. 72, ал.3 ЗС се отнася само до сумата 24179.47 лв. В тази връзка ответникът е представил като доказателство една фактура № 17 от 24.09.2007г. за ремонт и подмяна на стъкла 38.66 кв.м. на стойност 2328 лв. Връзката на тази фактура с процесния имот не е установена, поради което съдът не може да приеме сумата 2328 лв. като необходими или полезни разноски. За останалата част от претендирата сума не са представени доказателства. За вземането за връщане на цената 34317.20 лв. лв. ответникът няма признато от закона право на задържане.

            Съдът приема за неоснователно възражението за признаване право на задържане до заплащане на сумата 24179.47 лв. присъщи разходи за запазване на имота, направени от добросъвестен владелец, и сумата 34317.20 лв. цена на имота.

            Държавната такса по делото съгласно чл. 649, ал.2 ТЗ се възлага върху осъдената страна. Предявени са два иска, които следва да се таксуват по 4% върху цена на иска, определена по правилата на чл. 55, ал.1 б. „б” и б. „г” ГПК отм., а именно 4% х 1/4(34317.20)  = 343.17 х 2 = 686.34 лв.

 

 

            Мотивиран така Русенският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОБЯВЯВА за нищожна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „П.к.П. – П.” с.П. по т.д. № 9882007г. РОС на сделката между „П.к.– П. – П.” и „А.– ТДК” ЕООД по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 051 том ІІ рег. № 1859 дело 188/2003 от 23.04.2003г. на нотариус № 433, вх. рег. № 4630/24.04.2003г. на Службата по вписванията Русе, акт № 196 том Х дело № 2377/2003г. партидна книга стр. 34639, 36537.

 

            ОСЪЖДА „А.ТДК” ЕООД Булстат ***, гр.Р.***, представлявано ОТ Г.Й.Д.,  ДА ПРЕДАДЕ на „П.к. П. – П.”, с. П., Област Р. представлявана от синдика В.Х.Ч., ВЛАДЕНИЕТО на следните недвижими имоти:

1.      Масивна монолитна постройка, представляваща краварник, със застроена площ от 1566 кв.м. инвентарен номер 1414, находяща се в стопански двор целият от 4.289 дка, съставляващ по плана за земеразделяне на с. П. ЕКАТТЕ 56397 имот № 938013, местност „М.”, V категория, който стопански двор е държавна собственост при граници и съседи за стопанския двор: имот № 938012 Стопански двор на ДПФ МЗГ; имот № 938043 Полски път на Общината; имот № 938014 Стопански двор на ДПФ МЗГ; имот № 938043 Полски път на Общината.

2.      Масивна монолитна постройка, представляваща краварник, със застроена площ от 1180 кв.м. с инвентарен номер 1215, находяща се в стопански двор целият 4.750 дка, съставляващ по плана за земеразделяне на с. П. ЕКАТТЕ 56397 имот № 938014 в местността „М.”, V категория, който стопански двор е държавна собственост при граници и съседи за стопанския двор: имот № 938013 Стопански двор на ДПФ МЗГ; имот № 938043 Полски път на Общината; имот № 938044 Полски пътн на Община; имот № 938043 Полски път на Общината.

3.      76.1099%  идеални части от масивна монолитна постройка, представляваща ремонтна работилница за трактори, със застроена площ от 600 кв.м. с инвентарен номер 1266 , находяща се в стопански двор целият от 2.859 дка, съставляващ по плана за земеразделяне на с. П. ЕКАТТЕ 56397 имот № 938030 местността „М.”, V категория, който стопански двор е държавна собственост при граници и съседи за стопанския двор: имот № 938029 Стопански двор на ДПФ МЗГ, имот № 938044 Полски път на Общината, имот № 938027 Стопански двор на ДПФ МЗГ.

4.      Полумасивна постройка навес за семена (сушилня) със застроена площ от 595 кв.м. с инвентарен номер 1320, находяща се в стопански двор целият от 1.370 дка, съставляващ по плана за земеразделяне на с. П. ЕКАТТЕ 56397 имот № 938040 в местността „М.”, V категория, който стопански двор е държавна собственост при граници и съседи за стопанския двор: имот № 938029 Стопански двор на ДПФ МЗГ, имот № 000388 Път ІІ кл. Министерство на транспорта, имот№ 938044 Полски път на Община, имот № 938044 Полски път на Общината.

5.      Полумасивна постройка силажовместилище със застроена площ 828 кв.м. с инвентарен № 2118 при граници: силажовместилище с инвентарен № 2117 и стопанския двор, находяща се в стопански двор целият от 4.248 дка, съставляващ по плана за земеразделяне на с. П. ЕКАТТЕ 56397 имот № 938006 в местността „М.” V категория, който стопански двор е държавна собственост при граници и съседи за стопанския двор : имот № 938005 Стопански двор на ДПФ МЗГ, имот № 938004 Стопански двор на ДПФ МЗГ, имот № 938007 Стопански двор на ДПФ МЗГ, имот № 938045Стопански двор на ДПФ МЗГ, имот № 000672 Полски път на Община.

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „А.ТДК” ЕООД за признаване ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ върху горните недвижими имоти до заплащане от „П.к. П. – П.”, с. П., Област Р. на сумата 24179.47 лв. полезни разноски и сумата 34317.20 лв. цена на имотите.

 

            ОСЪЖДА „А.ТДК” ЕООД Булстат ***, гр.Р.***, представлявано ОТ Г.Й.Д., да заплати по бюджетната сметка на Русенския окръжен съд сумата 686.34лв. (шестстотин осемдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки) държавна такса по т.д. № 21/2008г.

 

            Решението може да се обжалва пред Великотърновския апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

                                                           Окръжен съдия: