Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом
17 ноември 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломски районен съд , гражданска колегия ,
трети състав в публичното заседание на 3.11.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Боряна Александрова
При секретаря : Р. Димитрова като изслуша
докладваното от съдията Александрова гр.д.№ 441/21 г. по описа на ЛРС ,за да се
произнесе съдът взе предвид следното:
Иск
с правно основание: чл.422 ГПК .
Предявените
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени в рамките на
предвидения в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен
срок от получаване на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 778/2020
г. на ЛРС.
Не се спори по делото, че между „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответницата по делото са сключени два договора, като първият е
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 30.09.2018 г., а
вторият е Договор за лизинг от същата дата за мобилно устройство Nokia 2.1.Dual Blue Silver. Стойността на предоставеното по Договора
за лизинг мобилно устройство е 119,07 лв. Договорът за лизинг е бил за 23
месеца, като ответницата е следвало да заплаща лизингова вноска в размер на 4,09
лв. месечно. Същиата не е оспорила обстоятелството,
че е получила мобилното устройство, което е предмет на договора, поради което
следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл. 342,
ал. 1 от ТЗ да предостави мобилното устройство на лизингополучателя, като
същото е прието от последния без забележки. Поради това за него е възникнало
задължението по чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и същият
е бил длъжен да заплаща дължимите се лизингови вноски. Доказателствената тежест
за установяване на това плащане е на лизингополучателя – ответник в настоящото
производство. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт -
липса на плащане по договора, който не подлежи на доказване от същата, а на
оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи
извършено плащане на дължимите вноски, което може да стане само с писмени
такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на
ответника.
Същевременно ответницата не е ангажирала
доказателства за извършени плащания и не оспорва наличието на задължения към
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, както и назначеният й особен представител – адв.Е.к. ***.
Дружеството е навело твърдения, че е прекратило предсрочно договора за лизинг
поради неизпълнение на задълженията от страна на ответницата, поради което същата
му дължи пълната стойност на предоставеното по договора мобилно устройство.
Посочено е, че поради изтичане срока на договора за лизинг ищцовото дружество е
обявило за предсрочно изискуеми дължимите се след този момент лизингови вноски .
Това е така, тъй като към момента срокът на договора за лизинг е изтекъл и
ответникът дължи исковия размер на вноските по него, тъй като същите са изискуеми
. С оглед на това, искът е основателен,
като твърденията на особеният представител на ответницата за наличието на
неравноправни клаузи в договора за лизинг не могат да обосноват друг резултат.
В конкретния случай се касае само за заплащане на дължимите се лизингови
вноски, които се дължат по силата на договора срещу предоставената за ползване
вещ, а не за други уговорки, които дават предимство на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
в качеството му на търговец, пред ответницата, в качеството й на
потребител. С оглед на това следва да
бъде прието, че ответницата има задължение към „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в
размера, посочен в тези фактури.
С оглед на изложеното, така предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК е
основателен и като такъв следва да бъде уважен .
Следва да бъде признато за установено и
обстоятелството, че ответната страна дължи законна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане, тъй като това
изрично следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Следва да се присъдят и сторените от ищеца
разноски по заповедното и исковото производства.
Водим от
горното, съдът,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр. София , ЕИК
*********,
адрес: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, че Г.Г.П. с ЕГН **********
дължи на ответника сумата 423,64 лв. , (четиристотин двадесет и три
лева и 64 ст.), представляваща неизпълнение на задължение по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* от дата 30.09.2018 г.; и Договор за
лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка Nokia 2.1 Duel Blue Silver и
неустойки, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК –
23.04.2020 год., до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.Г.П. с ЕГН ********** , да заплати на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, гр.
София , ЕИК ********* сумата от 385 лв.- разноски по заповедното делото,
представляваща платена държавна такса – 25 лв. и адвокатски хонорар в размер на
360 лв., както и сумата от 685 лв.
- разноски по исковото производство, представляваща платена държавна
такса – 25 лв. и адвокатски хонорар в
размер на 360 лв. и за особен представител-300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в 2-седмичен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: