Р Е Ш Е Н И Е
гр.СОФИЯ, 26.08.2011.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Търговско отделениеVІ-1 състав, в
публичното заседание на двадесет
и осми февруари през две хиляди и единадесета година,
в състав :
Председател: Димана Йосифова ,
при секретаря П.П.,като разгледа докладваното от съдията т.д.138/09г по описа за
Предявен е иск по чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.254 от ГПК-52г. (отм.)от ТД”Б.В.К.В.”ООД, против Държавен фонд "З.".
Ищецът
твърди, че на основание Определение от
19.06.2007г по гр.д.12136/07г СРС, 71-ви състав е издал Изпълнителен лист по
чл.237”в ГПК вр. чл.27 ал.2 от ЗПЗП в полза на ответника Държавен фонд"3емеделие" за сумата от
399 638.60 лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
22.05.2007г до окончателното изплащане,
както и за сумата от 72 482.34 лева мораторна лихва, за периода от 27.12.2005г-21.05.2007г.
Излага, че изпълнителният лист е издаден за събиране на
вземанията по сключен на 23.02.2004г Договор №995 за предоставюне на ТД”Б.В.К.В.”ООД
на безвъзмездна финансова помощ с цел създаване на лозово насаждение и
закупуване на трактор.
Поддържа,
че за събиране на вземанията по изпълнителния лист
е било образувано изп.д.№ 43/2008г на Държавния съдия изпълнител в гр.Х.
със взискател Държавен
фонд"3."
и длъжник ТД”Б.”ООД .
Твърди ,
че на 07.07.2008г на ищеца-длъжник по изпълнителното дело е била връчена покана
за доброволно изпълнение.
Ищецът твърди, че едва със връчването на
поканата за доброволно изпълнение е разбрал за образуваното изпълнително
производство срещу него, като длъжник. Твърди, че преди връчването на поканата
за доброволно изпълнение
взаимоотношенията между Държавен
фонд"3."
и ТД”Б.В.К.В.”ООД
.са се развивали делово и на ниво
преговори , писма и съобщения.
Твърди, че с приключване изпълнението на задълженията на ищеца ТД”Б.В.К.В.”ООД по договора с писмо от 17.01.2006г. ответникът го е уведомил, че му е превел сумата 919 253.79 лева, представляващи 50% от направените от ищеца и допустими за финансиране разходи по съответния проект, като в писмото са изброени позиции, спрямо които ответникът е взел решение да не възстановява суми поради изложени мотиви. Впоследствие с покана от 03. 04.2007г. ответникът поискал ищецът да възстанови доброволно сумата 464 195.55 лева по посочения договор.
Твърди, че с писмо от 23.04.2007г. ищецът е възразил срещу претенция на ответника за възстановяване на сумата 464 195.55 лева по договора и е и поискал информация относно механизма на определяне на задължението.
Последвала е кореспонденция с ответника и с Министерство на финансите - Дирекция „Одит на средства от Европейския съюз", с която не постигнато извънсъдебно уреждане на спора.
Ищецът твърди, че органите на управление /УС и изпълнителен директор/ на ДФ „З." не са взели решение за откриване на съдебна процедура. Твърди, че липсват доказателства за осъществена законосъобразна административна процедура, по която по безспорен и категоричен начин да се установи наличие на изпълняемо право и виновно поведение на ищеца. Това е довело до незаконосъобразност на проведената пред СРС съдебна процедура. Твърди, че молбата за издаване на изпълнителен лист е подадена от лице без представителна власт, като излага подробни съображения в тази връзка. Поддържа още, че обстоятелствената част на молбата за издаване на изпълнителен лист не кореспондира с доказателствената сила на приложените доказателства, както е изложил съображения и за нередовност на представеното „извлечение от сметка".
Твърди още, че е представен предварителен одитен доклад, а не окончателен такъв. Поддържа, че е изпълнил изцяло сключения с ответника договор, тъй като всички документи, които са били изисквани от ответника, са били предоставяни незабавно от ищеца и са били приемани от ответника като правно валидни и обвързващи страните по договора.
Твърди,
че са налице допълнително вменени изисквания, спрямо които ищецът никога не е
бил уведомяван. Поради това твърди, че спрямо ищеца не са настъпили
правопораждащи за ответника юридически факти, от които следва да черпи право на
принудително удовлетворяване.
Ищецът счита, че вземането на взискателя по
изпълнителния лист, издаден от Софийския градски съд по ч.гр.д.12136/07г,
включващо 399 638.60 лева- главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 22.05.2007г до окончателното изплащане, както и за сумата от 72 482.34
лева мораторна лихва, за периода от 27.12.2005г-21.05.2007г не е валидно възникнало, и не е
дължимо и изискуемо. Твърди, че съгласно
договора помощта следва да е в размер до 50 % /петдесет
процента/ от одобрените и реално извършени от ищеца разходи, от които 75 % /седемдесет и пет процента/ се осигуряват от ЕС и 25 % /двадесет и пет процента/ от държавния бюджет на
Република България.
Твърди,
че Договорът към момента на изплащане на помощта е бил цялостно изпълнен.
Същият е бил цялостно изпълнен, защото всички документи които са били изисквани
от ДФ „Земеделие" са били предоставяни незабавно от ищеца и са били
приемани от ответната страна като правно валидни и обвързващи страните по
договора. ДФ „З." чрез агенция САПАРД, е приел абсолютно всички документи
от страна на ищеца и които са били необходими с цел сключване на договор № 955/26.02.04 год. Ищецът
твърди, че има сериозни противоречия между първоначално административно
уреждане на облигационно правоотношение, което след реалното му изпълнение е
преиначено /променено/ от страна на ДФ
„Земеделие". Твърди, че има грубо администриране и допълнително вменени изисквания, спрямо които
ищецът абсолютно никога не е бил уведомяван за тяхната наличност и документална
изискуемост. Твърди, че липсват каквито и да било правопораждащи за ДФ „Земеделие" юридически факти, от
които следва да се черпи право на принудително удовлетворяване по реда на
изпълнителен процес. Твърди, че и към настоящия момент от процесния посадъчен
материал се произвеждало и продължава да се произвежда вино, спечелило възможно
най-много брой награди на българския и международен пазар, факт сам по себе си
доказващ икономическа ефективност и липса на конфликт на интереси, което ще
докажем в предстоящия процес.
Ответникът Държавен фонд „З." представя отговор, с който оспорва исковата молба. Излага съображения в оспорване на твърденията на ищеца за липса на представителна власт на лицето, подало молбата за издаване на изпълнителен лист и за противоречие между обстоятелствената част на молбата и представените с нея доказателства. В т.З на отговора си поддържа, че с Годишен одитен доклад от одитори на Дирекция „Одит на средствата от Европейския съюз" към Министерство на финансите за извършен одит и годишна сертификация на Програма САПАРД за Република България за 2005г. е установено неспазване на принципа за ефективно финансово управление при изплащане на разходи за закупуване на посадъчен материал по проекта на ищеца. Установено е, че бенефициентът е избрал по-скъпи оферти за лозов посадъчен материал при наличието на по-евтина оферта на ВК” Тракия Е.", като бенефициентът е дал обосновка, която показва добро качество и устойчивост на избрания посадъчен материал, но не е представил калкулации или други доказателства, че са поискани подобни сведения и по отношение на офертата на ВК „Т. Е.". Установено е още, че 50% от дяловете на дружеството- ищец, се притежават от Е.Н.З. и Никола Петров З., като същите лица са собственици и на 100% от доставчика на посадъчен материал „З. и син" ООД, а лицето Е.З. е управител и на двете дружества. Поради тези факти и в съответствие с позицията на ЕК, изразена в писмо № 30244 от 29.11.2004г., касаеща случаите на конфликт на интереси, сделката е осъществена при условия, различаващи се от пазарните при наличие на конфликт на интереси. Въз основа на одитния доклад е изготвен Доклад за нередности № 42 от 26.03.2007г., а след това и молба за издаване на изпълнителен лист.
Ищецът
моли съда да ги призове с ответника и след доказване на основателността на
своите твърдения, съдът да постанови решение на основание на което да приеме за
установено по отношение на ответника Държавен
фонд"3., че ТД „Б.В.К. В."
ООД град Х. че не дължи сумите по изпълнителния
лист, издаден от Софийския районен съд на 26.06.2007г. no ч.гр.д.№12136/2007г.,
въз основа на който е образувано изп дело №43/08г по описа на Държавен съдебен
изпълнител при Районен съд-гр.Харманли, в размер на 399 638,60 лв. - главница и 72 482,34 лв. лихва за забава в периода от 27.12.2005 год. до 21.05.2007 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2007 год. до окончателното изплащане на сумата. Молим да
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
При така предявения иск съдът е указал на ищеца, че носи тежест за доказване на обстоятелството, че е налице точно изпълнение от негова страна на сключения с ответника договор, както и всички останали правоизключващи и правопогасяващи възражения, въз основа на които отрича съществуването на оспореното право. Указал е, че изложените от ищеца твърдения във връзка с липсата на предпоставки за издаване на изпълнителен лист и незаконосъобразност на постановеното от СРС определение са неотносими към предмета на настоящото производство, а е следвало те да бъдат релевирани по реда на инстанционния контрол на определението за издаване на изпълнителен лист.
Указал е на ответника, че в негова тежест е да докаже възникването на отричаното вземане по основание и размер.
Съдът , като прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл.235 от ГПК във връзка с доводите на ищеца и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С договор № 995, сключен на 23.02.2004г, Д. Ф."З." е
предоставил на ТД „Б."ООД ***, като земеделски производител, безвъзмездна
финансова помощ с цел създаване на лозово насаждение и закупуване на трактор на
обща стойност 919 253.79 лева.
Ищецът още с исковата молба е представил, като доказателства:
Изпълнителен лист от 26.06.2007г по ч.гр.д.12136/07г по описа на СРС, 71
състав; Покана за доброволно изпълнение от 07.07.2008г; Уведомително писмо за извършени плащания с изх. № 01-2600/106 от 17.01.2006г; Становище
с вх. №
01-2600/1610 от 23.04.2007г; Писмо с изх. № 01-2600/1610 от
27.06.07г, на ДФ „З.",
агенция САПАРД; Молба вх.№ 26-00-818/10.07.2007г; Писмо изх.№26-00-818/18.07.2007г на МФ;Фотокопие от преписката по
ч.гр.д.№12136/07г. и молбата до СРС за
издаване на изпълнителен лист с приложени - Договор № 995 от 23.02.2004 год., Многогодишно финансово споразумение, Годишен
одитен доклад за 2005 год., Писмо № 30244/29.11.2004 год. на ЕК, Доклад за нередности № 42/26.03.2007 год., Покана за доброволно плащане и Извлечение от
сметка.
Безспорно
установено е, че на основание
Определение от 19.06.2007г по гр.д.12136/07г СРС, 71-ви състав е издал
Изпълнителен лист по чл.237”в ГПК вр. чл.27 ал.2 от ЗПЗП в полза на ответника Държавен фонд"3."
за сумата от 399 638.60 лева-
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.05.2007г до
окончателното изплащане, както и за
сумата от 72 482.34 лева мораторна
лихва, за периода от 27.12.2005г-21.05.2007г.
Безспорно установено е, че Изпълнителният лист е
издаден на основание чл.237 ”в” ГПК /отм./ вр. чл.27 ЗПЗП по извлечение от сметка по сключен Договор
№995 23.02.2004г за предоставяне на ТД”Б.”ООД на безвъзмездна финансова помощ с
цел създаване на лозово насаждение и закупуване на трактор.
Безспорно установено е , че за събиране на вземанията по
изпълнителния лист е било образувано
изп.д.№ 43/2008г на Държавния съдия изпълнител в гр.Х.със
взискател Държавен
фонд"3."
и длъжник ТД”Б.В.К.В.”ООД.
На 07.07.2008г на ищеца-длъжник по изпълнителното дело е била връчена покана за
доброволно изпълнение.
В хода на процеса
са приети като доказателства: Инструкция за попълване на молбата за кандидатстване, Таблица за допустими инвестиции
и Уведомително писмо за одобрение № 995 от 19.02.2004 г; Платежно нареждане, Договор за покупко-продажба, Договор за механизирани услуги по създаване на лозово насаждение,
респективно съответните протоколи, както и офертите, които са предоставени от
ТД„З. и син”ООД и ВК” Т. Е."/ л.81-138 и л.104-109/.
При горните данни съдът намира,
че
съществото на спора по делото се съсредоточава върху доводите на ищеца за
недължимост на вземането, както и върху твърдението на ответника, за наличие на
„конфликт на интереси„ при сключването на Договор № 995/23.02.2004г. и при
неговото изпълнение
Съдът е допуснал
по искане на ищеца съдебно-агрономическа експертиза
и.съдебно-счетоводна.
Съдебно-агрономическата експертиза основна и
допълнителна е приета от съда и не е оспорена от страните. В заключението на вещото лице доц. Д-р И.Г.Л. е даден
категоричен отговор, че избрания и закупен от ищцовото дружество посадъчен
материал отговаря на всички изисквания на сключения договор № 995/23.02.2004г
между ищеца и ответника, както и на
изискванията на европейските
нормативи за производство, категоризация и качество на лозовите насаждения.
Дадено е и заключение, че ТД”З. *** е създало
елитна маточна база със съвременна технология за производство на „сертифициран” лозов посадъчен материал,
отговарящ на
европейските изисквания за здравен статус, вирусен статус, автентичност, сортова
чистота и качество, поради което ТД”Б.В.К. В.”ООД
от град Х., от агрономическа гледна е закупил лозов посадъчен
материал, гарантиращ дълъг и качествен продуктивен период, с много добра и бърза възвръщаемост и
ефективност./л.162-л.270/. В допълнителната
съдебно-агрономическа експертиза е направена съпоставка между процесния лозов
посадъчен материал на ТД”З. ***, закупен от фирма „Б.В.К. В."
ООД и на оферирания лозов посадъчен материал произведен от ВК” Т. Е." от гр.П.. Съпоставката също дава предимства на лозов посадъчен материал на ТД”З. ***.
Вещото лице в раздели II и III на експертизата, правейки съответните
съпоставки на показателите в таблица-1 от
експертизата уточнява, че лозовият
посадъчен материал, произведен от ТД”З. ***, превъзхожда този,
произведен от фирма ВК” Т. Е." от гр.П..
Вещото лице уточнява, че от
агрономическа гледна точка, закупуването
на лозов посадъчен материал от категория базов, какъвто е статуса на лозовия посадъчен материал, произвеждан
от ТД”З. ***, е правилно и напълно
оправдано за целите, които си е поставило
„Б.В.К. В." ООД, а именно - производство на
висококачествено винено
грозде.
Съдът приема, че констатациите и заключенията по съдебно -
агрономическата експертиза, изясняват и обстоятелството че по време на изпълнението на процесния договор,
ищецът в качеството на бенефициент, не е представил калкулации или други
доказателства,при избора на оферта за посадъчния материал, поради
обстоятелството, че към момента на представяне на офертите, не е съществувало
изискване и не е било поставяно като административно условие за валидност на процедурата,
предоставяне на такава информация.
Съдът е допуснал основна и две допълнителни съдебно-счетоводни
експертизи.
Вещото лице по допуснатите ССЕ е извършило проверка в счетоводството на ищеца. Вещото
лице дава заключение, че Общата стойност на извършените разходи за засаждане на
лозов масив
и закупен трактор, възлизат на 1 954 925,37 лв. без включен ДДС.
Одобрените разходи по изпълнение
на Договора възлизат на 1 838 507,60 лв. Размерът на получената субсидия за
извършване на дейностите посочени в бизнес плана по Проект № 260103200039, а именно: създаване на
лозово насаждение и закупуване на трактор, представляващи 50 % от одобрените и
реално извършени от ползвателя разходи е 919 253,79 лв.
Експертизата дава заключение , че направените разходи по Проект № 260103200039 са допустими, признати
и изплатени от
ДФ „З.”. Вещото лице дава заключение и за
обем и
размера на неодобрените разходи и
за причината, поради която не са одобрени разходите предмет на спора.
Експертизата
е извършила и проверка на място в ДФ”З.” и
установява, че след извършена проверка от служители на отдел Европейско финансиране
е било установено, че "Б.”ООД е
засадила по-малка площ от одобрената по договор с ДФ „З.”ООД.
Извършените от "Б.”ООД *** разходи са
намалени от ДФ „З.” пропорционално на реално засадената
площ, като неодобрената инвестиция е
обобщена и възлиза на сума в общ размер
на 116 404,40 лева.
Описвайки подробно определените
като недопустимите за
финансиране разходи, вещото лице е обобщило, че :
Извършени разходи от "Б.В.К.В."
ООД по договор включително разходи за трактор
са в размер на 1 954 912,00 лв.
Одобрени
инвестиции са в размер на 1 838 507,60 лв.
Не
одобрени инвестиции в размер на 116 404,40 лв. х 50% =
58 202,20лв.
В експертизата е посочено, че сумата от
116 404,40 лева е формирана от следните недопустими
за финансиране според ДФ „З." разходи:
-
Разходи на стойност
1 663,71 лв. за "колове дървени";
-
Разходи на стойност
21 382,37 лв. за посадъчен материал лозички ;
- Разходи на
стойност 4 557,28 лв. за извършване на
услуги,
съгласно договор със „З. и син" ООД ;
-
Разходи
на стойност 1 838,29 лв. за
поцинкована тел;
-
Разходи
на стойност 1 894,99 лв. за торове.
- Разходи
за торове с
различен произход и/или
производител
от
предварително заложения по
договор и сертификат за
произход - 85 067,76 лв.
След приспадане на описаните разходи от общата стойност на инвестицията,
направена от „БВК В." ООД град Х.,
50 % от
одобрените инвестиции възлизащи на 919 253,79 лв. са изплатени (1 838 507,60 лв. х 50% = 919 253,79
лв.). В експертизата вещото лице е изразило становище, и относно начина за
определяне на размера на претендираната главница - вземане от страна на ДФ „З.” към „БВК В.”
ООД град Х..
С предявеният от ДФ „З.” изпълнителен лист, издаден от СРС на
26.06.2007 г. на ищеца му е предявена за изплащане сума в размер на 399
638,60 лв. - главница и 72 482,34 лв. - лихва за периода 27.12.2005 г. до 21.05.2007 г.
Вещото лице установява, че методиката за определяне на тази сума, посочена като
главница за възстановяване от ТД”БВК В.”ООД град Х.
в полза на ответника, е оказана индикативно само в един документ
обозначен като - „Предварителен одитен доклад". Изричният текст в този документ гласи,
: "В
съответствие с позицията на Европейската Комисия, изразена с писмо №30244 от 29.11.2004 г., касаеща случаите на конфликт на
интереси, ние препоръчваме сумата от
399 638,60 лв. да бъде записана като лошо вземане и да се предприемат действия
за нейното събиране”.
Вещото лице посочва, че тази
сума представлява разликата между стойността на избраната оферта и себестойността на доставения лозов
посадъчен материал, изчислена на база
средна производствена цена за един брой лозов разсад." От това следва, че при определяне на главницата, която „Б.В.К. В."
ООД град Х.дължи на ДФ „З."
се сравнява одобрената оферта, без изобщо документално да се вземе предвид, че само 50% от
тази сума се финансира от САПАРД. Вещото лице установява, че ответникът е определил
себестойност на доставения лозов посадъчен материал, изчислена на база
средна производствена цена за един брой лозов разсад.
Не е
предоставена и информация от страна на ответника - по какъв безспорен начин и на база какви
статистически или други данни и /или обстоятелства
и факти е определена тази цена.
При
определяне на главницата, определена като сума
за възстановяване на ДФ „З." не е отчетен и факта, че с
Уведомително писмо от ДФ „З." са определени като
недопустими и не са финансирани разходи на стойност 21 382,37 лева за
лозов посадъчен материал, като това отговаря на
8 224 броя лозички.
Тази сума, както е описано на
л.156 от допълнителното заключение, е част от определените като недопустими за
финансиране разходи в общ размер на 116 404,40 лв. В резултат на посочените по-горе данни, така определената продажна цена на лозичките в размер на 1 299 636,00 лв. следва
да се намали със стойността на непризнатите
лозички на стойност 21 382,37 лв. Окончателно
признатата продажна цена се намалява на 1 278 253,63 лв. Неприспадайки тази сума в размер на 21 382,37 лв. (която представлява 8 224 бр. лозички х 2,60 лв.), ищецът вече е
„санкциониран" два пъти, което от
счетоводна гледна точка е абсолютно недопустимо. Остатъкът от ангажимента за субсидиране ще бъде в размер на 639
126,82 лв./ 1 278 253,63лв. х 50% = 639
126,82лв./
Съдът
приема че преди пристъпване към събиране
на сумите, които се оспорват от ищеца, ответникът ДФ”Земеделие” не е изяснил и не е съобщил на
ищеца за това - как е определена средната производствена себестойност на лозовия посадъчен
материал. Тази средна производствена себестойност, не е
доказана и установена и от представените по делото доказателства.
Определената производствена себестойност не
може да се сравни с фактическата такава на произведения лозов материал от ТД”З. ***, който както е
отразено в агрономическата експертиза е изключително устойчив.
С определение от 25.10.2010 г., СГС допусна втора допълнителна ССЕ по искане на
процесуалния представител на ищеца със задача - „Да се провери счетоводното
съответствие между изискванията на процесния договор по отношение на проведената процедура по определяне
размера на претендираната главница, както и счетоводно да се провери
използваната методика за определяне на вземането".
В отговор на поставената
задача, вещото лице е представило обстоен анализ
на методиката по определяне размера на претендираната главница, както и е изброило, наложили се в практиката методи
за определяне на пазарни цени. В
заключение е установило, че използваната методика не е сред регламентираните в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК
методи за определяне на пазарните
цени. Нещо повече, прилагайки специални познания и анализирайки използваната методика за определяне
на вземането, вещото лице е
установило съществени неточности и счетоводни грешки.
Конкретизирано е, че в нито един от описаните
и общоприети методи за определяне на пазарни цени не се приравняват
икономическите понятия „пазарна стойност" и „средна производствена
себестойност", тъй като по същество те са несравними.
В
заключение вещото лице е установило, че от така представените му документи,
главницата в размер на 399 638,60 лв., определена като дължима от „Б.В.К. В."
ООД град Х. на ДФ „З." е завишена два
пъти и неясно определена поради използване на методика, незащитима законово,
заради липса на доказателства за истинност и съпоставимост на сравняваните данни, както и пренебрегване на
основни предпоставки при формиране на полагащата се цена, която се използва като база за сравнение с
фактическата.
Видно от заключението, главницата в размер на 399 638,60
лв., определена като дължима от
„Б.В.К. В." ООД град Х.
на ДФ „З." е неясно определена, респективно не е налице документално обосноваване на
претендираното вземане /л.311/.
Твърдението на ответника за наличие на „конфликт на интереси” и изразеното становище от проверяващите от
Европейската комисия с писмо 030244/29.11.2004г също за наличие на „конфликт на
интереси”, се опровергава от проверката на допуснатата ССЕ, както и от
събраните по делото доказателства.
От представената Молба за кандидатстване, Мярка
01- Инвестиции в земеделски стопанства е видно, че към тази молба е приложен списък на изискваните документи,
общи за всички
сектори и специфични за конкретния сектор, за който се кандидатства/
л.271-283/. При внимателен преглед на тези задължителни за предоставяне документи, респективно условия на които
трябва да отговаря кандидатът се установява, че не е предвидено предварително
уведомление от страна на кандидатстващия за деклариране на свързаност, както и
не е дефинирана степен на свързаност, която да е недопустима за кандидатите и техни контрагенти, според предварително поставени
изисквания, с цел предотвратяване възникване на конфликт на интереси.
Съдът приема, че съгласно изискванията
описани в този документ, изхождащ от ДФ „З." няма посочени изисквания, нарушението на които
да водят до конфликт на интереси.
Видно
от материалите по делото, подробно е описана установената свързаност между
„Б.В.К. В." ООД град Х. и „З. ***, а именно 50% от дяловете на „Б.В.К. В." ООД град Х. и 100% от собствеността на „З. *** се държат
от едни и същи лица, но липсва
изискване към кандидатите да представят калкулации или други документи обосноваващи
избор на една оферта пред друг.
По делото е установено, че между
страните са съществували отношения по сключен на 23.02.2004г. Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната
предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитието на земеделието и
селските райони в българия / САПАРД/ и във вр. със ЗПЗП между ТД”БВКВ.”ООД
и Държавен
фонд "З." .
По този договор ищецът е получил безвъзмездна финансова помощ в размер на 919 253.79 лева.
Установено е , че за събиране на
сумите по договора ответникът Д. Ф.
"З." се е снабдил с изпълнителен лист на
нееъдебно изпълнително основание- чл.237, ал.1, б."в" от ГПК-52г.
(отм.), въз основа на договора и извлечение от партидата на длъжника.
СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ ИЩЕЦЪТ има правен
интерес да релевира възраженията си по исков ред.
Съгласно чл.250 от ГПК-52г. (отм.), когато изпълнителният лист е издаден въз основа на
някой от актовете, посочени в чл. 237, букви "в", "г", "д", "е",
"ж", "з" и "и", или въз основа на някой друг
предвиден в зако-на несъдебен акт, длъжникът
може в седемдневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение да предяви възражения, подкрепени с
убедителни писмени доказателства, че
присъдената сума не се дължи, или в същия
срок да представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и
181 ЗЗД,- в този случай, ако намери въз-ражението за основателно, съдът спира изпълнението.
Съгласно разпоредбата на чл.254
от ГПК-52г., ако длъжникът не направи възражения в седемдневния срок по чл.250 или
искането му за спиране не бъде уважено, гой може да предяви възраженията си по исков
ред, като предяви отрицателен установителен иск .
Безспорно установено е, че ищеца е изпълнил всички условия на
предприсъединителната програма и конкретно на договора.
В хода на процеса
се представиха и приеха като доказателства Молба за инвестиции в земеделските стопанства МЯРКА №1, Инструкция за попълване на молбата за кандидатстване, Таблица за
допустими инвестиции и Уведомително писмо за одобрение № 995 от
19.02.2004 г./л.271-л.283/. Представиха се
и Договор за покупко-продажба, Договор за механизирани услуги по
създаване на лозово насаждение, респективно съответните протоколи, както
и офертите, които са предоставени от ТД „З. и С.” ООД и ВК „Т. Е.”.
От анализа на тези
доказателства, както и от заключението на съдебно
- агрономическата експертиза, се
установява, че по време на
изпълнението на процесния договор, ищецът в качеството на бенефициент, не е представил калкулации или
други доказателства, във връзка с офертата
на ВК „Тракия Естейт”, поради
обстоятелството , че това не се е изисквало и не е било поставено като
административно условие за валидност на процедурата.
Агрономическата експертиза установява, че от агрономическа, фитосанитарна,
агробиологична гледна точка и като и от производствена и икономическа перспектива на
бъдещите лозови насаждения ТД”Б.В.К.В.”ООД-Х. са взели
най-правилното решение при избора
на оферта за посадъчния материал. Оферта съобразен с Европейските стандарти
както за посадъчния материал, така и за
лозовите насаждения”/л.171/.
Експертизата потвърждава , че в сключения между страните договор ,”
липсва клауза относно изискването
за нивото на категорията на посадъчния
материал, което се свързва и с цената на една лозичка.
В договора няма клауза и за технологията за производство на посадъчен
материал. Липсва и клауза , която да изисква
използването на на сертифициран
лозов посадъчен материал при създаване на лозя
по Европейски програми”/ л.171/.
От тези изводи на експертизата, съдът е категоричен, че претендираните
от ответника суми са недължими.
Не следва да се приеме, че бенефициентът е избрал по-скъпа оферта
за лозов посадъчен материал, а
представянето на дейтайлна каклкулация и сведения по отношение на офертата на
ТД”Т.”Е.” не се били посочени
като изискване в представения на ищеца набор от документи при кандидатстването
по програмата .
По делото са представени и допълнителни доказателства от които е видно,
че избора на процесния посадъчен материал е съобразен с добрите и съвременни
европейски практики при производсвото на лозови насаждения и вина. Представени
са доказателства за високи добивни и качествени резултати, от тези лозови
насаждения, вследствие на което виното „Т. Т."
е спечелило
възможно най-голям брой национални и международни награди.н/ л.209-263/ .
По изложените съображения, предявените по делото искове следва да бъдат уважени, като
с решението по делото бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи вземанията по изпълнителния лист.
С оглед изхода на спора по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по водене па делото разноски,
съгласно представения към писмената защита списък на разноските на размер на 29 634.84 лева, в които се
включват и 12000 лева за адвокатско възнаграждение /л.80/. По изложените мотиви
Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ТД”Б.В.К.В.”ООД, с ЕИК със седалище и
адрес па управление
в гр.Х., ул.”Н.П.”№*,
представлявано от Управителя Е. Н. З. и А.
В. В.не дължи на ДФ
"З.", гр.С., бул."Ц.Б.III"№*, сумите по изпълнителен лист от
26.06.2007г, издаден на основание Определение от
19.06.2007г. по гр.д.12136/07г по описа на СРС, 71-ви състав, а именно, сумата от 399 638.60 лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
22.05.2007г до окончателното изплащане,
както и за сумата от 72 482.34 лева
мораторна лихва, за периода от
27.12.2005г-21.05.2007г., за чието
събиране е об-разувано изп.д.№ 43/08г по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районния съд-гр.Х. по отрицателния установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК,
предявен от ТД”Б.В.К.В.”ООД,
с ЕИК със седалище и адрес па управление в гр.Х.,
ул.”Н. П.”№*
срещу Държавен фонд "З.".
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 ГПК Държавен фонд "З."
да заплати на ТД”Б.В.К.В.”ООД, с ЕИК със седалище и адрес па управление в гр.Х.,
ул.”Н.П.”№*",
направените по водене на делото разноски, в размер на 29 634.84 лева, с
включени и 12000 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: