Р Е Ш Е Н И Е
гр.Каварна, 01.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора
.........................., разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 395 по
описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е молба за развод по реда на чл.318 и сл. от ГПК, във вр. с чл.49, ал.1 СК от Д.Д.К. срещу Т.Г.К., за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство.
Ищецът излага в исковата молба, че с ответницата са
сключили граждански брак на 03.06.1989г. в гр.Ш., който брак е първи и за
двамата. От брака съпрузите имат родено едно вече пълнолетно дете. Излага още,
че в началото семейният живот протичал добре, като двамата съпрузи работели и
се грижели заедно за детето. К. се занимавал с туристическа дейност, която
станала причина за установяването му да живее в общ.К., където стопанисвал
хотел и ресторант. Съпругата му останала да живее и работи в гр.Ш.. Разделното
живеене на съпрузите постепенно довело до охлаждане в отношенията помежду им и
настъпването на фактическа раздяла през 2005г. Твърди, че през 2010 г. срещнал
друга жена, с която заживял на семейни начала, от което съжителство се родило
детето им Д..
С оглед настъпилото отчуждение между съпрузите, липсата
на разбиране, взаимност и близост в отношенията им счита, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да го прекрати с
развод, без да се произнася по въпроса за вината. След прекратяване на брака изразява
съгласие ответницата да продължи да носи брачното фамилно име К..
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК не подава писмен
отговор и не взема становище по иска.
От събраните в настоящото производство писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
От представеното удостоверение за сключен граждански
брак издаден въз осн. на акт за
граждански брак № 274/03.06.1989 г. на Община Ш., се установява, че страните са
сключили граждански брак на 03.06.1989 г., като съпругата е приела да носи
фамилното име на съпруга си – К.. От брака съпрузите имат родено едно, вече
навършило пълнолетие дете, видно от представеното удостоверение за семейно
положение, съпруг/а и деца с изх.№ АО-01-1523/26.09.2016г. на общ.Каварна.
Ищецът има още едно малолетно дете Д. Д., родено на ***г., от съжителството му
с Д.П.И., видно от удостоверение за раждане изд. въз осн. на акт за раждане № I-951/28.05.2011г. на общ.Варна.
От разпита на свидетелката З.Д. К., сестра на ищеца се установява, че
съпрузите живеят във фактическа раздяла от 2005г., когато брат й се установил
да живее в гр.Каварна, а ответницата останала да живее в гр.Ш.. От тогава
двамата не са се събирали да живеят заедно, всеки е уредил живота си наново,
като ответницата е заминала да работи и живее в Кипър, а ищецът започнал частен
бизнес в гр.Каварна, където са установил да живее постоянно и създал ново
семейство. През годините на раздялата съпрузите запазили добри отношения, като контактували
предимно във връзка с роденото от брака, вече пълнолетно дете. Счита, че няма
вероятност съпрузите да се съберат и заживеят отново като семейство, тъй като
са разделени от много години и всеки е поел своя път.
При така изложената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Относно прекратяването на брака:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства се установи, че брачната връзка е изцяло разкъсана и
лишена от съдържание. Между съпрузите не съществуват дължимите от закона и
морала взаимоотношения, характеризиращи брачната връзка - обич, доверие,
загриженост един за друг, общ социален живот, икономическа общност. Настъпилата
между съпрузите през 2005г. фактическа раздяла, освен продължителна, е и
необратима. Поради това съдът прави извода, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по смисъла на закона, формалното му съществуване не е в интерес нито
на съпрузите, нито за обществото и искът за прекратяването му следва да бъде
уважен, като съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината.
Относно фамилното име след развода:
Съгласно чл.53 от СК, съпругът може да възстанови
фамилното си име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е
променил името си при сключване на брака и носи това име, но не и на другия
съпруг, чието име е било прието. В настоящото производство липсва надлежно
предявен иск от страна на титуляра на правото по чл.53 от СК, поради което
съдът следва да постанови след прекратяване на брака жената да продължи да носи
брачното си фамилно име К..
По разноските:
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, във вр. чл.6, т.2 от
Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса при решаване на делото по иска за
развод в размер на 50.00 лева се дължи от двете страни. По делото са ангажирани
доказателства, че ищецът Д.К. е внесъл
държавна такса в размер на 40.00 лева при завеждане на исковата молба, с
оглед на което в тежест на ответника Т.Г.К.
следва да бъде възложена дължимата разлика от 10.00 лева.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД БРАКА между Д.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** и Т.Г.К., ЕГН **********,
с адрес ***, който брак е сключен на 03.06.1989 г. и за който е съставен Акт за
граждански брак № 274/03.06.1989г. на Община Ш., като дълбоко и непоправимо
разстроен, на основание чл.44, т.3, във връзка с чл.49, ал.1 СК.
След прекратяване на брака ответницата следва да
продължи да носи брачното си фамилно име К. на основание чл.53 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в
размер на 50,00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Т.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати по сметка на районен съд Каварна сумата от 10,00 (десет) лева,
представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….