№ 22470
гр. София, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110126238 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
08.12.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №26238 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по повод на постъпила в съда искова молба от Г. Х. Я., чрез адв.Л. Б. от
САК, срещу ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от И.
Х. С. – Управител, с която е предявен иск за прогласяване за нищожен на Договор за
1
потребителски кредит №......г. поради противоречие със закона. Ищецът твърди, че е
сключил по ел. път с отв. дружество горния договор за потребителски кредит, по силата на
който отв. кредитодател е отпуснал сумата от 1 000 лв. в полза на ищцовия
кредитополучател при ГЛП от 41,05 % и ГПР от 49,72 % срещу задължението да я върне на
12 месечни вноски, всяка в размер на 193 лв. В чл. 4, ал. 3 от договора било предвидено в
тежест на кредитополучателя да осигури банкова гаранция или гаранция, издадена от
небанкова финансова институция за сумата от 1 236 лв. със срок на давност до 08.10.2024г.
Твърди, че в чл.6 от договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 1 080
лв. при неосигуряване на гаранция. Поддържа, че процесният договор за паричен заем е
недействителен поради противоречието му с чл.22 ЗПК. Липсва и ясно разписана методика
на формиране на ГПР. Сочи, че не ставали ясни кои компоненти формират ГПР. Поддържа
нищожност на клаузата за неустойка при непредоставено обезпечение, доколкото размерът
на същата надхвърляла 100 % от стойността на отпусната сума по кредита. Твърди, че с
неустойката се постигало скрито оскъпяване на кредита, което целяло неоснователно
обогатяване на кредитодателя. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Д. Д.,
с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва процесният договор да е
недействителен, респ. – неустоечната клауза да води до скрито оскъпяване на кредита и
неоснователно обогатяване на кредитора. Моли за отхвърляне на иска. Претендира се
присъждане на разноски.
С доклада по делото са приети за ненуждаещи се от доказване като безспорни между
страните следните обстоятелства:
- страните са сключили Договор за потребителски кредит №......г., по силата на който
на който на ищеца била отпусната в заем сумата от 1 000 лв., предадена надлежно на
кредитополучателя;
- в чл. 6 от договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 1080 лв.
при неосигуряване на гаранция;
- при изчисляване на размера на ГПР не е включена неустойката при непредоставено
обезпечение.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Приложен към исковата молба е неподписан препис на Договор за потребителски
кредит №......г., ведно с приложенията и анекси, общи условия и погасителен план и др.
документи, съдържащи се в кредитното му досие.
Правните изводи на съда са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“
всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е
неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20
на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се
приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от
2
заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на
договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на
искане или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по
договора.Процесният договор за заем е потребителски с оглед на страните по него по
смисъла на чл.9 от ЗПК и се подчинява на правилата на ЗПК и на чл.143- 147б от ЗЗПотр., в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.
Уговорката по чл.6 от договора за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената
неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат
заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер насрещна
престация от негова страна или извършване на допълнителни разходи, което води до
неоснователно обогатяване. Подобна клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като макар в съглашението да е посочен ГПР в същия като разход
не е включено допълнителното задължение в тежест на потребителя. Липсата на разход в
договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК и съотв. искът е основателен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира
разноски по делото, както следва: сума от 92,64 лв.- заплатена държ. такса и адв.
възнаграждение за процесуална защита по делото, определено по реда на чл.38 от ЗА. При
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда
да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице
някое от основанията по чл.78 от ГПК. От справка в ЕИСС се установява, че ищецът е завел
към момента 14 дела по искове за недействителност на правни сделки срещу кредитори, чрез
един проц. представител. Безплатната пр. помощ по чл.38 от ЗА не може да бъде източник
на обогатяване и бизнес стратегия и затова не следва да се уважава искането за присъждане
на разноски на ищеца в тази насока. В случая с оглед броя дела, образувани от ищеца в
ЕИСС следва да се приеме, че се касае за злоупотреба с права по чл.3 от ГПК от ищеца. С
оглед на гореизложеното разноските по делото следва да останат така, както са извършени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ....., ЕИК:......, със седалище
и адрес на управление: гр......., представлявано от И. Х. С. – Управител, по иск на Г. Х. Я.,
ЕГН **********, сключен от разстояние между страните Договор за потребителски кредит
№......г. поради противоречие със закона по чл.26, ал.1, предл.I от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4