РЕШЕНИЕ
№ 539
гр.Плевен, 18.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на десети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Снежина Иванова
при секретаря Десислава Добрева и с
участието на Анна Баракова, прокурор от Окръжна прокуратура–Плевен, като
разгледа докладваното от съдия Иванова и.административно
дело № 704 по описа за 2020г. на Административен
съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на „Фармар“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П.ул. „***“ № **, ет. *** , чрез представляващия Р.П.С. , чрез адв А., съдебен адрес: *** срещу Изпълнителна агенция по лекарствата към министъра на здравеопазването, гр. София 1303, ул. „Д.Груев“ № 8 с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № РД-И-115/05.09.2018 г. на изп. директора на ИАЛ , представляващи направени разноски по обжалване на НП в размер на 600 лева ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените в настоящото производство разноски .
В исковата молба се твърди, че с наказателно постановление №
РД-И-115/05.09.2018 г. на изп. директора на ИАЛ на „Фармар” ООД гр. П. е била
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушаване на разпоредби
на чл. 220, ал. 1 вр. чл. 219 и чл. 288, ал. 1 Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина.
Ищецът твърди, че е обжалвал НП пред РС-Плевен, който със свое решение № 539/24.07.2019
г.. по а.н.д. № 934/2019 год. е потвърдил наказателното постановление, като е
ангажирал адвокат, на който е заплатил сумата от 300 лева. Решението на
РС-Плевен е било обжалвано пред Административен съд-Плевен, който с решение № 679/20.11.2019 год. по к.а.н.д. № 1021/2019
год. е отменил решението на РС-Плевен. Посочва,
че и по това дело е ангажирал адвокат, на който е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Твърди се, че сумата на заплатените
адвокатски възнаграждения е в общ размер
на 600 лв., и същата съставлява вреда, която е в пряка причинна връзка и е
пряка непосредствена последица от отменен незаконосъобразен акт на ИАЛ –
горецитираното наказателно постановление. Моли се съдът да осъди ИАЛ – София да
заплати на дружеството обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв.,
съставляващи пряка и непосредствена последица от отменен незаконосъобразен акт
и законна лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба.
Представен е отговор по исковата молба от ответника на
л. 24 по делото, в който се посочва, че исковата претенция е неоснователна, тъй
като следва да са ангажирани доказателства за реално заплащане на адвокатско
възнаграждение, а и оказването на процесуално представителство не е
задължително. Посочва, че тъй като НП е отменено поради процесуално нарушение –
издаване на АУАН от некомпетентен орган, то е налице нарушение осъществено от
дружеството и искът е неоснователен. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан и присъждане на разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът - „Фармар“ ООД ,гр. Плевен, ул.“***“ №74,
ет.3, ап.8, се представлява от адв. Пл. А., който намира исковата претенция за основателна и
моли за присъждане на обезщетение и законната лихва, както и разноски в
настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът
-Изпълнителна агенция по лекарствата, гр. София, ул. „Дамян Груев“ № 8 ,
се представлява юрк Г., която намира
иска за неоснователен и моли да бъде
отхвърлен, както и акцесорната претенция за лихва. Прави възражения за
прекомерност на разноските и претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата претенция е основателна, тъй
като е доказана и са налице кумулативните предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
С наказателно постановление № РД-И-115/05.09.2018 г.
на изп. директора на ИАЛ, е наложена имуществена санкция в размер на 5000
лева на дружеството за нарушение на чл.
220, ал. 1 вр. чл. 219 и чл. 288, ал. 1 от Закона за лекарствата в хуманната
медицина за това, че на 16.05.2018 година при контролна проверка служител в аптеката без фармацевтично
образование е продал на експерт от ИАЛ лекарствен продукт с режим на отпускане
„без лекарско предписание“.
Наказателното постановление е обжалвано пред РС-Плевен
и е образувано а.н.д. № 934/2019 год..
В съдебно заседание на 02.07.2019 година дружеството е
представлявано от адв А. с оглед пълномощно на л. 70 по делото и съдът се е
произнесъл с решение № 539/24.07.2019год., с което е потвърдено наказателното
постановление.
Решението на РС-Плевен е обжалвано пред
Административен съд-Плевен, чрез адв А. и е образувано к.а.н.д. № 1021/2019
год., като с решение № 679/20.11.2019 год., е отменено решението на РС –Плевен
и е отменено НП, като на л. 13 е представено пълномощно и договор за правна
защита и съдействие в касационното производство.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба е допустима като подадена от лице с правен интерес, разгледана по
същество е основателна.
Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност
на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1
от същия закон включва следните елементи: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице
кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на
ответника.
Следователно,
първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността
на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на ответника. Съгласно ТП
№ 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС,
ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност
на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното
управление по аргумент от чл. 6 от
Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща
управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност -
правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според
предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният
характер на дейността на органа, негов издател. При това положение и с оглед задължителния
характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал.
2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка
основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на
процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото
наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен
административен акт.
В настоящия случай не се спори и се установява от приложените анд № 934/2019 по
описа на РС Плевен и к.а.н.д № 1021 /2019 г. по описа на АС Плевен , че НП е
отменено от АС, като решението на съда е
влязло в законна сила на 20.11.2019 г., когато е постановено решението на
касационната инстанция – АС Плевен и е налице е първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 8, ал. 3
от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият
НПК, към датата на разглеждане на делото, предвиждат ред, по който направените
разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита
да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт
(НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и
ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно
дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски
в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не
подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство
към датата на провеждане на съдебните заседания по горепосочените дела, за
жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по
исков ред .
Останалите елементи, които следва да са
налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по
този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и вредите.
На основание чл. 1, ал.1
и ал. 4 от
ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират
само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по
време и място, следващо противоправния резултат.
В хода на анд № 934/2019 по описа на РС Плевен е
представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото
–л. 70 по делото, като видно от същия е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв., което е изплатено. Договор
за правна защита и съдействие е представен и по канд№ 1021/2019 г. по описа на
Административен съд Плевен – л. 13 по делото, като е посочено, че договореното
възнаграждение в размер на 300 лева е платено в брой.
Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за
правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин -
например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско
възнаграждение и в случая е неоснователен доводът на ответника, че не е
доказано заплащане на възнаграждението, тъй като в договора е отразено плащане на датата на сключването
му в брой. Доколкото този разход се свързва с намаление на имуществения
патримониум на ищеца, то същият следва да се разглежда като имуществена вреда
за лицето, по отношение на което с влязъл в сила съдебен акт е признато за
установено, че незаконосъобразно е било привлечено към
административно-наказателна отговорност и санкционирано с издаденото наказателно постановление.
Съдът намира, че е налице и пряка и непосредствена
причинна връзка между отмененото НП и настъпилата за лицето вреда, поради което
на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди
в резултат от отменено наказателно постановление. В случая ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания.
Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 600
лева от 13.08.2020 година - датата на подаване на исковата молба. Съгласно чл. 86 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД
във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно
задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази
сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила
на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, но в
случая искането на ищеца е за заплащане на законна лихва от дата на подаване на
исковата молба и следва именно от тази дата - 13.08.2020 г. да се дължи законна лихва върху
главницата в определения от съда размер от 600 лева.
Предвид горепосоченото съдът намира, че исковата молба
следва да бъде уважена.
С оглед изхода на
делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски и съгласно чл. 10, ал.3
от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то на ищеца ще следва да
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски
в размер общо на 350 лева - 300 лева адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие на л. 8 по делото и 50 лева държавна
такса. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адв.
възнаграждение, тъй като към датата на подписване на договор за правна защита и
съдействие – 12.08.2020 година съгласно нормата на чл. 7, ал. 2 , т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство и защита по дела с определен
материален интерес при интерес до 1000 лева –възнаграждението е 300 лева т.е. същото е към минимума и не следва да
бъде намалено.
Предвид горното и на основание
чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав
РЕШИ:
Осъжда Изпълнителна агенция по лекарствата към
министъра на здравеопазването, гр. София 1303, ул. „Д.Груев“ № 8 да заплати на „Фармар“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „***“ № ***,
ет. *** , чрез представляващия Р.П.С. , сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени
по анд№ 934/2019 г. по описа на Районен съд Плевен и по канд №1021/2019 г. по
описа на Административен съд Плевен ведно със законната лихва върху
обезщетението от 13.08.2020 година - датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Осъжда Изпълнителна агенция по лекарствата към
министъра на здравеопазването, гр. София 1303, ул. „Д.Груев“ № 8 да заплати на „Фармар“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. „***“ № ***,
ет. *** , чрез представляващия Р.П.С. направените в настоящото съдебно
производство разноски в размер на
350 лева.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба чрез Административен
съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ:/П/