№ 21951
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110167410 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от ......... срещу ......... осъдителен иск с
правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 494,20 лева
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско +“ на лек автомобил ........ с рег. № ......... по щета №0000-1201-17-250602 за вреди от
за настъпило на 08.02.2017 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 26.11.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
С определение от 07.09.2023 г. на основание чл. 219, ал.1 ГПК, в производството като
трето лице помагач на страната на ответника е конституирано „.......“ АД ЕИК ...... като
участник в .........., и е приет за съвместно разглеждане предявения против него в срока по чл.
219, ал. 3 ГПК в условията на евентуалност обратен иск за заплащане на горните суми на
основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът ......... иск твърди, че на 08.02.2017г. застрахования при него по застраховка
„Каско“ лек автомобил ........ с рег. № ......... попаднал в несигнализирана и необезопасена
неравност на пътя – дупка, като инцидентът настъпил на територията на ........., която
отговаря за стопанисването на пътя, в участъка в който е настъпило произшествието, а
именно – ул. ........... За настъпилото произществие е съставен Протокол за ПТП №1686091 от
09.02.2017 г. В резултат на инцидента настъпили щети по процесния лек автомобил,
изразяващи се в увреждания на предна дясна и задна дясна гуми, както и по двете джанти, за
които ищецът заплатил обезщетение в размер на 484,20 лева по образувана щета № 0000-
1201-17-250602. ......... е поканена да заплати изплатеното застрахователно обезщетение
заедно с ликвидационни разходи за неговото определяне в размер на 10,00 лева, но плащане
не е постъпило. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Оспорва механизма
на ПТП, както и твърдените вреди. Навежда аргументи за съпричиняване предвид допуснати
от водача нарушения на ЗДвП. Оспорва размера на обезщетението. Моли съда да отхвърли
иска. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за производството.
1
В срока за това по делото е постъпил отговор на ответника по обратния иск, който
счита предявения иск от ......... на неоснователен по подробно изложени съображения. Не
оспорва, че като участник в .......... е страна по сключен с ищеца по обратния иск договор
№СО-15-РД-55-338/09.06.2015 г. с предмет извършване на дейности по поддръжка и текущ
ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, вкл. изграждане, изработване и
поддръжка на средствата за организация на движението в зона III – район ........ Твърди, че
качествено и в срок е изпълнило възложената му работа от ........., която я е приела без
забележки, поради което не следва да отговаря по предявения иск. Посочва, че към
19.01.2017 г., както и към 13.02.2017 г. съгласно двустранно изготвени констативни
протоколи в процесния участък не е имало дупки и пропадания. Моли искът да бъде
отхвърлен, евентуално ако бъде уважен да е до размера на участието в дружеството в ..........,
а именно наполовина. Претендира присъждането на разноски по представен списък по чл. 80
ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото е представена застрахователна полица №93001610050037 от 24.06.2016 г. за
автомобилна застраховака „Каско +“ с валидност от 27.06.2016 г. до 26.06.2017 г. сключена
между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и собственика на обекта на
застраховката лек автомобил „.........“ с рег. № ........., ведно с приложимите Общи условия за
автомобилна застраховка „Каско“ на застрахователя. Собствеността върху обекта на
застрахователния договор не се оспорва и се установява от представеното по делото
свидетелство за регистрация - част II. Предвид изложеното съдът прави извод, че е налице
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил
„.........“ с рег. № ..........
За установяване механизма на произшествието по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Б. В. Х. и е изслушано и прието без оспорвания от
страните заключение на съдебно автотехническа експертиза, според които при движение на
08.02.2017 г. в град ................ с посока на движение от .......... лек автомобил „.........“ с рег. №
......... попада в дупка на платното за движение, в който смисъл е и представеното пред
застрахователя и по делото уведомление за щета от 08.02.2017 г. Според свидетелските
показания процесният участък, в който е настъпило произшествието е с неравен асфалт,
„кърпежи“, а дупките в неговата лента за движение са били две, огромни, като е било
невъзможно да бъдат заобиколени поради насрещно движещи се автомобили. Посочва, че е
2
трябвало да избере през коя дупка да премине като е продължил в дясно, поради което е
спукал двете десни гуми и е увредил двете десни джанти. Това се потвърждава и от
посетилите на място служители на СДВР, отдел „Пътна полиция“, които на място са
установили процесните дупки, както и уврежданията по лекия автомобил, което е вписано в
Протокола за ПТП №........... от 09.02.2017 г. като в тази част протоколът има обвързваща
сила, тъй като касае пряко възприети от съставителя факти и обстоятелства. Свидетелят
посочва, че дупките не са били сигнализирани или обозначени по някакъв начин, което също
е констатирано от служителите на СДВР, отдел „Пътна полиция“. Според свидетелските
показния движението на автомобилите в било в колона като не е било възможно дупките да
се заобиколят. С бавно движение е отбил автомобила на близката автобусна спирка, след
което едната гума е подменена с наличната резервна такава. Вещото лице посочва, че щетата
по лек автомобил „.........“ с рег. № ......... увреждане на предна дясна джанта се намира в
пряка – причинно следствена връзка с настъпилото на 08.02.2017 г. произшествие. Разпитан
пред съда на основание чл. 200, ал. 2 експертът посочва, че установената еднаква степен на
увреждане на джантите е вследствие единствено преминаването през дупката. Движението
на автомобила след произшествието само с една подменена гума не е довело до
допълнително увреждане на джантите, тъй като придвижването е било с ниска скорост. Ако
джантата е била увредена при собствен ход на автомобила със спукана гума, то това би
довело до подмяна на самата джанта, а не да е с най – ниска степен на възстановяване, в
който смисъл е заключението на застрахователя. В същото време ответникът не установява
различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно - следствена връзка
с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все
обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и главно доказване.
По наведените от ответника твърдения, че предвид сключения договор за обществена
поръчка №СО-15-РД-55-338/09.06.2015 г. с предмет извършване на дейности по поддръжка и
текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, вкл. изграждане, изработване и
поддръжка на средствата за организация на движението в зона III – район ........с .........., част
от който е третото лице помагач, за изпълнението на които е подписан Констативен протокол
от 19.01.2017 г. за неприемане на извършените СМР дейности, не следва да отговаря по
предявения иск, следва да се посочи, че при установена на пътното платно необезопасена
дупка съдът приема за доказана причинно–следствена връзка между обезщетените от ищеца
вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в състояние,
годно за безопасната му експлоатация, включително и чрез възлагането на тази дейност на
друго лице. Неизпълнението по договора за обществена поръчка не освобождава ответника
от отговорност, тъй като на основание чл. 31 и сл. от Закона за пътищата изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Следователно ......... като титуляр на правото на собственост на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото, не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по
пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
3
вреди.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „.........“ с рег. № ......... при
ищеца е била заведена щета с №0000-1201-17-250602, по която след е заплатено
застрахователното обезщетение в размер на 484,20 лева съответстващо на стойността на
извършения ремонт и подмяна на гумите. За извършеното плащане по делото е представено,
неоспорено от ответника, платежно нареждане от 24.03.2017 г. След плащането на
застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са преминали
върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.
Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978
г.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Не е спорно, че с регресна покана от 20.09.2017 г., получена от ответника ищецът е
предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но
плащане не е последвало.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по лек автомобил „.........“ с рег. № .........
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 597,89 лева.
Ищцовото дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 484,20 лева,
която сума е в по–малък размер от установения дължим такъв за възстановяване на
уврежданията, поради направеното от ответника възражение за завишеност на заплатеното
обезщетение е неоснователно. Съдът намира, че сумата 10.00 лева, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета, в който смисъл е и заключението на
съдебно автотехническата експертиза, поради което следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 494,20 лева. Ето защо
исковата претенция на застрахователя следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 26.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД
С оглед основателността на първоначално предявения иск за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът дължи произнасяне и по предявения в условията на
4
евентуалност обратен иск на ответника ......... против третото лице – помагач „.......“ АД като
участник в .......... с правно основание чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД. По своята процесуална
характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК съставлява
последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност.
Регресният иск по чл. 54 ЗЗД е възможен само при наличие на гаранционно –
обезпечителна отговорност на възложител на непозволено увреждане, която в настоящия
случай е налице. Основанието да се разгледа регресният иск е фактът на плащане на
обезщетението от възложителя или както е в хипотезата на обективно съединяване с обратен
иск вследствие на уважен осъдителен иск срещу възложителя.
Според разпоредбата на чл. 54 ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени
виновно от другиго има иск против него за това, което е платил. Не е спорно по делото, че
участъкът от пътя, на който е било реализирано процесното произшествие, е собственост на
общината като част от общински път, чието изграждане, ремонт и поддържане се
осъществява от ......... на основание чл. 31 ЗП. Като титуляр на правото на собственост .........
е възложила поддържането и текущия ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения на
територията на общината - Зона III на .........., част от който е ответника по иска, на
основание сключен договор за обществена поръчка №СО-15-РД-55-338/09.06.2015 г. с
предмет извършване на дейности по поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и
пътните съоръжения, вкл. изграждане, изработване и поддръжка на средствата за
организация на движението в зона III – район ........
Съгласно представения договор възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да
извършва на територията на ......... - зона III – район Люлин, Възраждане, Надежда и
Връбница дейностите по поддържане и текущ ремонт уличната мрежа и пътните
съоръжения като според чл. 1.2.1 в дейностите се включват дейностите по текущ ремонт и
поддържане на пътните настилки на цялата улична мрежа в границите на определената в
договора зона. Страните по този иск не спорят, че участъкът от пътя, където е настъпило
процесното транспортно произшествие попада в обхвата на договора, като време на
действие (48 месеца, считано от регистрационни индекс) и място на действие. Наличието на
необезопасена дупка на пътното платно навежда на извода за неточно или лошо изпълнение
на задълженията по договора от страна на ответника. Това се установява и от представените
по делото констативни протоколи от 19.01.2017 г. и 13.02.2017 г., според които обектът не е
приет от възложителя за времето преди инцидента, а и след това. Ето защо за претърпяната
от водача на лек автомобил „.........“ с рег. № ......... вреда, която е последица от поведението
на изпълнителя по договора, чрез който ......... осъществява поддръжката на пътя като негов
собственик, последният има право на вземане от виновния изпълнител. Следователно са
налице основания за възникване на регресното вземане по чл. 54 ЗЗД. Отговорността на
ответника по чл. 54 ЗЗД се разпростира и върху законната лихва, която ответникът по
главния иск следва да заплати.
Доколкото главната претенция следва да бъде уважена за сумата 494,20 лева, то и
обратният иск се явява основателен до този размер, с оглед обема на регресното вземане, а
именно стойността на вредите, заплатени от възложителя като обезщетение. В случая обаче
ответникът като участник в .......... следва да бъде осъден да заплати установените вземания
съобразно дяловото му участие, което е в размер на 50%, видно от чл. 7 на представено по
делото Споразумение за създаване на консорциум между „.......“ АД и „.....“ ООД. Предвид
това искът следва да бъде уважен за сумата 247,10 лева ведно със законна лихва.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца по главния иск на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК като следва му да бъдат присъдени направените и претендирани
разноски в общ размер на 390,00 лева, от които 50,00 лева държавна такса, 240,00 лева
депозити за вещо лице и свидетел и 100,00 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП.
Ищецът по обратния иск - ......... - претендира разноски за платена държавна такса 50,00
5
лева и за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПрП вр .чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя в размер на 100
лева, които следва да му се присъдят в цялост.
Третото лице- помагач също претендира присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждение, но предвид уважаването на обратния иск на него не му се следват такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., ЕИК ........ с адрес гр. ....... да заплати на ......... ЕИК ....... със
седалище и адрес на управление: ....... на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД сумата 492,20 лева представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско +“ на лек автомобил ........ с рег. № ......... по щета №0000-
1201-17-250602 за вреди от настъпило на 08.02.2017 г. произшествие от виновно и
противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на
пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, и ликвидационни
разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
26.11.2021 г. до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 390,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „.......“ АД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. .......... да
заплати на ........., ЕИК ........ с адрес гр. ....... на основание чл. 54 вр. чл. 49 ЗЗД сумата 247,10
лева, представляваща регресно вземане за платено обезщетение, което ......... е осъдена да
заплати на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД във връзка със щета №0000-1201-
17-25060, образувана при ......... ЕИК ....... за вреди от настъпило на 08.02.2017 г.
произшествие на лек автомобил ........ с рег. № ......... ведно със законна лихва от 26.11.22021 г.
ПРИ УСЛОВИЕ, че тази сума бъде заплатена от ........., ЕИК ........ на ......... ЕИК ........
ОСЪЖДА „.......“ АД ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. .......... да
заплати на ........., ЕИК ........ с адрес гр. ....... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150,00
лева – разноски по делото по уважения обратен иск.
Решението по главния иск с правно основание чл. 410, ал. 1 ,т. 2 КЗ е постановено с
участието на трето лице помагач на страната на ответника - „.......“ АД ЕИК ...... като
участник в ...........
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6