№ 1161
гр. Пазарджик, 19.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Стоянова Наказателно дело
частен характер № 20245220201237 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
Частният тъжител И. М. М., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание се явява лично и с повереника си адв. Н. П., редовно упълномощена
да го представлява в процеса.
Подсъдимият И. С. Ц., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание се явява лично и с защитника си адв. К. К., надлежно упълномощен
да го представлява.
Свидетелката Д. Х., се явява лично.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилата се свидетелка, както следва:
Д. Д. Х.: Родена на ... в гр.Б., живуща в същия град, българка, българска
гражданка, омъжена, със средно образование, неосъждана, без родство със
1
страните по делото, ЕГН **********.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК. Обеща да казва истината.
Пристъпи се към разпит на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА Х.: И. Ц. и И. М. живеят близо до нас. Една мрежа ни
дели от къщите на Ц. и М. – те живеят в една сграда. Имам пряка видимост
към улицата, към сградата им не. Известно ми е че между Ц.и и М.и има
конфликти, лоши са им отношенията. Нямам спомен за инцидент, при който
някой да е бил пострадал. Имам спомен дъщеря ми да ми се е обаждала с
тревожен глас - нямам спомен кога беше, но бях на работа и дъщеря ми А. ми
се обади, че е чула шум, нещо на кавга и беше много уплашена и каза, че ще се
обади на телефон 112 и че и по двамата има кръв. Не ми е споделяла или поне
не си спомням да ми е казвала единият да е удрял другия или обратното. Тя е
била уплашена от гледката на кръв, скрила се е, обадила се на 112. Аз се
обадих на съпругата на М., за да извика линейка. Обадих й се на нея, защото
тя работи в Бърза помощ и й казах да вървят с линейката, за да не се избият
двамата. Нямам телефона на съпругата на Ц.. Дъщеря ми каза, че се е
уплашила, тя не е видяла кой знае какво е било. Това ми каза, че много се е
уплашила. С Т. М.а сме си говорили впоследствие за случая. Нямам спомен за
някакви подробности да ми е казвала. Със съпругата на Ц. не съм говорила.
Винаги на нашата улица е имало такива случаи на неразбирателства. Лошите
отношения между страните са породени с докарването на дърва за огрев.
Пристигнат ли дърва за огрев между Ц.и и М.и възникват кавги. Не съм
разговаряла с М.Б. – аз излизам сутрин рано и се връщам вечер от работа. Не
съм разговаряла с М.Б. за този случай. Тази година докараха дърва пред
къщата на М. и много бързо се прибраха. Мисля, че пак е имало кавга и тази
година заради дървата между Ц. и М..
Съдът ДОКЛАДВА постъпило по делото писмо с рег. № 340000-
4042/28.05.2025 г. от ВПД на Началник РУ Септември, с което изпращат
иззетите от дежурни полицаи на 22. 05. 2024 г. вещи /нож и 2 бр. дървени
предмети/ по повод посетен от тях инцидент на същата дата в гр. Б., ул. А., №
10.
Страните /поотделно/: Запознати сме.
2
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПИ към оглед на изпратените от РУ Септември предмети,
както следва:
-Нож, сгъваем, с дължина на острието 10 см, автоматичен, с
неприбрано острие
-Дърво, с дължина около 1,10 м, с диаметър 4-5 см
-Дървен предмет,във формата на бухалка, с дължина 70 см и диаметър
3-4 см.
На основание чл. 284 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДЯВИ поставените на оглед предмети като веществени
доказателства по делото.
ТЪЖИТЕЛЯТ : Това е моят нож, а това е едно от докараните дървета.
Другото дърво – бухалка е негово /сочи подсъдимия/. Той излиза от дома си и
ме напада с него.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да, това е ножът. Това е негово дърво. Той държи
дървото да ме удари. Де да го знам откъде го е взел. Бяха разхвърляни
дървата там. Бухалката не е моя.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Представям вносна бележка
за доплащане възнаграждението на вещото лице.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото разписка за платено възнаграждение на вещото
лице по изготвено заключение на СМЕ, както и договор за правна помощ и
съдействие на основание Наредба № 14- за работата на адвокатите.
АДВ. П.: Считам че полицаят, който е прибрал тези дърва и бухалка
трябва да бъде разпитан, за да каже от кой ги е иззел. Ние не знаехме, че става
въпрос за дърво и бухалка. Как тази бухалка се оказа в полицията – това не е
ясно. Ние сме го разпитвали само за дърво, не сме го питали за бухалката. Тя
има за нас конкретно значение. Това е подготовка за побой.
АДВ. К.: Считам, че искането е неоснователно и започвам с последните
3
съждения – че това било подготовка за побой, а ако е на моя подзащитен не е
ли подготовка за самоотбрана. Не това е проблемът на делото.
Съдът намира искането за допълнителен разпит на свидетеля А. М. за
неоснователно, тъй като същият даде подробни показания и отговори на
всички зададени му въпроси. Вещественото доказателство, наподобяващо
формата на бухалка не представлява внасяне на нови обстоятелства по делото,
тъй като твърдения за това, че такъв предмет е държал подсъдимия се
съдържат още в самата тъжба. Освен това - това обстоятелство не се отнася
към главния факт на доказване и не би допринесло за правилния отговор на
въпросите, визирани в чл. 301 от НПК.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допълнителен разпит на
свидетеля А. М..
Страните /поотделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. П.: Уважаема г-жо Председател, считам, че като частен тъжител
обвинението срещу И. Ц. беше доказано и всичко, което е изложено в тъжбата
на И. М. всичко се потвърди, а именно, че на 22.05.2024 г. той е бил нападнат и
бит от И. Ц. пред дома си, от което е получил съответните наранявания, за
които има издадено съдебно медицинско удостоверение. Установи се, че на
същата дата са били докарани на семейството и стоварени пред входната врата
и на тротоара дърва за огрев. На този тротоар имало сложена бяла черта,
неизвестно от кого, но не и от Община Б., както се твърди от подсъдимия и
съпругата му. Затова сме представили едно удостоверение от Община Б..
Семейство Ц.и държи всичко, което касае семейство М.и да бъде зад тази бяла
черта. Има снимка на тротоара пред къщата, която може да ориентира какво е
местоположението на чертата. Дървата се докарват от работници, които не са
известени нито за бяла черта, нито за права върху тротоара, а може и да не
4
знаят за кое от двете семейства се отнасят дървата. Бързат да свършат и си
тръгват и по-късно от домакинството трябва да си приберат дървата. Те са
били разхвърляни по целия тротоар. Ц. твърди, че му пречи това, трябвало да
си изкара колата,чакал гости. Това му е дало явно мотив, за да вземе
бухалката, която днес видяхме и която сме цитирали в тъжбата, да излезе на
улицата и да чака да се прибере И. М. и явно да му потърси сметка. След като
тъжителят М. се прибира в къщи, в ранния следобед някъде, със своя
автомобил вижда, че И. Ц. е пред дома и на двамата. Той се опитва да слезе от
автомобила си. Точно в този момент той осъзнава, че носи бухалка, започнал
е да отправя закани и псувни и за него е било ясно, че няма д се разбере с
добро. Тъжителят твърди и в тъжбата, че първите му удари са нанесени още в
автомобила докато е бил на седалката. Независимо от заключението на д-р
М., че разправията е станала извън автомобила когато са били изправени, но
съдейки само по един удар в гърба и с нараняване с голям размер. Може този
удар да е бил нанесен извън автомобила, но значителна част от нараняванията
видно от СМУ са в лявата ръка, лявата част на главата. Чувствайки се
застрашен и знаейки какви са им лоши отношенията в продължение на 20
години и знаейки собственото си здравословно състояние, което никак не е
добро и това беше видно в залата, както и че силите на двамата не са
съразмерни, видно от присъствието на двамата в съдебна зала и явно
възприети от съдията - И. М. е потърсил начин да се защити. Нормално е в
колата да има сгъваем нож и след нанасяне на първите удари и
невъзможността да слезе спокойно той извадил сгъваемия нож и започнал да
го размахва пред себе си. След като го размахва нормално е да порази лявата
или дясна ръка. Подсъдимият има наранявания по ръцете и само един удар по
главата, като в СМУ пише че е порезна рана, но някой от семейството на
подсъдимия Ц. каза че е получил удар по главата с дърво. Все пак И. М. е
успял да слезе от автомобила, отбранявайки се с ножчето, като в един момент
се е спънал И. Ц. – така обясни съпругата му и паднал. Това е позволило
кратък отдих на И. М., който вече е слезнал от колата и точно в този момент
обаче Ц. е станал и е успял да вземе ножа от ръката му. Тогава се намесва и
другото дърво, което някой от двамата го е взел от дървата, които са стоварени
с дължина около метър и дебелина 5-6 см. Към този момент, падайки
подсъдимият е изпуснал бухалката, но е хванал дървото от едната страна, а М.
от другата страна. Явно с това дърво е нанесен удар по главата на И. М.,
5
защото точно този момент е видяла свидетелката А. Х.. Какво казва А.
/Цитира протокол от съдебно заседание на 16.12.2024г. /. Обаждайки се на
майка си - разпитаната днес свидетелка майка на А. – Д. Х., било е много
изплашено момичето, но това, което е казало на майка си е мотивирало Д. Х.
да позвъни на съпругата на И. М. – Т. М.а. Обаждането е било до такава
степен тревожно и обезпокоително за Т. М.а, че тя също се обадила на 112 и
помолила да се отзове полиция, която да предотврати убийството на съпруга
й. Тя е получила информация, че едва ли не съпругът й ще бъде убит. Тя не
си го е измислила това, научила го е от Д.. Днес последната заяви, че не си
спомня, но тя е съседка и на двете семейства и не иска да има усложнени
отношения с никое от тях. Едва ли всеки ден тя получава такива тревожни
обаждания и паметта й се заличава за една година. Още един съсед се е
обадил на 112 – съпругът на свидетелката М.Б., която беше разпитана. Тя е
излязла пред къщата си и е видяла, че двамата държат едно дърво, а Ц. държи
и нож. Какви бяха нейните показания /Цитира показанията на същата/. Тя се
страхува, че И. М. явно ще пострада доста сериозно. Тя допуска в мислите си
един фатален изход за М.. Казва „мислех, че ще му посегне на живота“. За да
прави такива изводи тя като съседка явно познава и двамата съседи, а
изводите й почиват от един инцидент с нейния съпруг преди години, когато И.
Ц. напада нейния съпруг в гаража с метален прът и то без да е провокиран. Тя
дори представи и едно писмо като доказателства за това, което каза. Още
нещо казва тази свидетелка, което беше споделено и от Т. М.а – дори след
пристигане на полицаите, които са се намесили да разтърват двамата мъже,
държащи голямото дърво И. Ц. е заплашил и нея и Т. М.а със смърт в
присъствие на полицаите. Това, като израз може да се приеме абсолютно за
достоверно, че агресията на И. Ц. продължава и след пристигане на
полицаите, защото и в двете докладни, а и пред вас полицейският служител А.
М. казва „И. Ц. отправяше закани към И. М. - /Цитира показанията на А. М./.
По този повод беше разпитана и полицейска служителка, която не го
възпроизведе в този вариант пред съда, но нейните обяснения ги има и в двете
преписки по двете жалби на страните. Тя потвърди, че се е подписала лично
под обясненията, а полицаят А. М. е възприел на място какво са казали и двете
страни и не мисля, че би казал нещо недостоверно. Затова го е отразил и в
двете докладни. Никой не казва в този момент И. М. да е казал лоша дума,
закана или псувня към Ц. – няма такова нещо. Точно обратното и срещу
6
свидетелките и в присъствието на полицаите вербалната заплаха от страна на
Ц., че ще ги трепе е налице. Характеристиката, която беше изпратена от РУ
Септември, изготвена от В. И. също определя Ц. като агресивна личност.
Казва се, че срещу него има множество сигнали от съседи, че е агресивен и се
заканва със саморазправа. Има и друга характеристика, изготвена от А. М. в
една от преписките. А. М. явно се е опитал да е безпристрастен, поради което
неговите показания следва да се ценят като абсолютно достоверни, за това
което каза лично да го е чул. Известни са травмите и по двамата, участвали в
инцидента. Не мога да цитирам обажданията на 112, защото само сме ги чули,
а ги няма словесно отразени на хартиен носител. Наблегнал е, че Ц. бие М.
Бяха разпитани и двете съпруги от съда, като Т. М.а е преразказала това, което
е научила от И. М.. Дори до такава степен е била уплашена след като Д. Х. й се
е обадила, че е мислила, че няма да види съпруга си жив. Свидетелката Д. Х.
се е обадила единствено на съпругата на И. М., не е потърсила начин да
отправи такова съобщение до Д. Ц.а. Не е казала на дъщеря си да отиде да я
предупреди. Тя се е притеснила за живота на И. М. и така го е предала на Т.
М.а, че същата веднага с нейна колежка е пристигнала на място. Обясни защо
И. М. не е взет от Спешна помощ - защото тя знае как да го лекува, да му
помогне, знае му и лекарствата. Не е преценила че трябва да отиде в
медицинско заведение. От нея имаме описание на здравословното състояние
на М., което съвпада с медицинските документи, които сме представили. Той
има Паркинсон – известно е в какво се изразява тази болест - бавно движение,
трудно става, бавно ходи, бавно вдига ръцете. Той също е диабетик и
хипертоник, като взима много лекарства, които съпругата му следи. Д. Ц.а
даде много интересни показания от моя гледна точка, като от изпуснатите в
разпита й изрази може да се направи определено заключение. Тя е излезнала,
след като е разбрала , че има инцидент /Цитира показанията на Д. Ц.а/ Тя
казва, че ножът бил търсен от автомобила. Той няма подготовка, а търси да се
защити. Паднал, като отстъпил назад, с ножа в ръката. М. се възползвал от
падането на Ц. и взима дървото от зеемята, което е изпуснал Ц.. Като е взел
ножа не може вече да бъде наранен и се опитвал да удря с дървото. Но какво
вижда през прозореца А. Х. – удар и то със сила, след като двамата стоят
окървавени, вижда удар от И. Ц. върху главата на И. М.. Към този момент не е
преустановено нападението от Ц.. Ц. му е отнел ножа и продължава да го
удря върху главата. Самата Д. Ц.а казва, че М. има някакви забавени действия
7
когато ходи. Неговите движения са видни дори за неговите врагове, а ние
знаем на какво се дължи това – видно е от медицинските документи, които сме
представили. Защо е извадил ножа И. М. ? Той е наясно, че е мразен, видял е
яростта у Ц. и че няма да има милост. Видял е какво държи Ц. – бухалка,
която той казва, че не е негова, но няма как да се появи на
местопрестъплението, наясно е, че опонентът му е по здрав и намира спасение
за отбрана в сгъваемото ножче, което се намира в колата. Тук следва да се
направи анализ в кой момент нападнатото лице е причинило на нападателя си
телесните увреждания. Дали е било прекратено нападението или продължава.
Пред вас ще стои този анализ и ще бъде използвано предвиденото от
законодателя в чл.130, ал.3 НК за реторсия, за да не бъде осъден подсъдимия.
Ако телесните увреждания на Ц. са причинени по време на нападението, което
не е преустановено, не е завършено отбраняващият се М. действа в момент
когато нападението продължава, с цел да го отблъсне. Имаме свидетел
очевидец А. Х., която вижда през прозореца, че Ц. държи и ножа и с дърво
силно удря М. по главата. Нападението от страна на Ц. към М. не е
преустановено и последният удар е видян от свидетелката очевидка.
Нападението на Ц. върху М. продължава в този момент. Като анализирате
присъствието на полицаите, показанията на Б., на Т. М.а, макар и съпруга,
характеристичната справка сме изправени пред един абсолютно агресивен
човек, който търси сметка за всичко, което на него не му харесва. Трябва да
прецените и физическото състояние и наличието на Паркинсон при М.. В
случай, че не беше намерил ножчето, той беше обречен и тогава нямаше да
има ЧХ, а ОХ и по друг текст от НК. Ето защо аз пледирам осъдителна
присъда, с прилагането на чл.78 А НК, както предвижда законодателя,
възстановяване на нашите разходи за експертиза 225 лв. както и адвокатския
хонорар. Моля да уважите и гражданският иск по справедливост. Взаимното
причиняване на телесни повреди не винаги води до реторсия и ще следва Вие
да направи много добър анализ на фактите, независимо, че И. М. е отговорил с
телесни увреждания от същия вид и да приемете, че се касае за неизбежна
отбрана, като единствената му цел е да отблъсне нападението.
АДВ. К.: Моля да постановите съдебен акт, с който признаете
подзащитният ми за невиновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал.1
от НК, вменено му с тъжбата. За да уважите искането на повереника и да
8
осъдите моя подзащитен Вие трябва да имате безспорни доказателства
относно вменено изпълнително деяние на моя подзащитен, умисъл и т. н.
Слушах внимателно обвинителната реч на колежката и в нея не съзрях
конкретен анализ на правнорелевантни преки доказателства – точно
обратното. Както се казва събираше се от девет дерета емоции, страхове,
притеснения, за да се докаже вмененото престъпление. Колежката тълкува
превратно част от доказателствата само и само да обоснове тезата си. Ще
започна с това, че в пледоарията колежката преразказа тъжбата, в което няма
нищо съществено. Само че, тя надгради много неща, които не фигурират в
тъжбата. Защо считам, че тя тълкува и изложи пред Вас превратно
анализиране на събраните доказателства? Ще посоча последното, на което тя
се позова – показанията на А. Х., която била заявила, че се е уплашила от
видяното и че е видяла, че И. Ц. държи нож в ръцете. Убеден съм, че Вие ще
обърнете внимание тази свидетелка кога се е притеснила и уплашила /цитира/
- когато ги е видяла силно окървавени. Вярно е, че е казала, че се е уплашила
когато Ц. е нанесъл удар в главата на М., като в пледоарията се каза, че това
бил много силен удар, но ако съдим по пораженията по главата на тъжителя,
то той е незначителен. Ще развия тезата по-късно, че не е имало такъв удар.
Това е подвеждане на съда. Насочвам Вашето внимание и към показанията на
още един свидетел, когато се говореше за характеристиката, представена от В.
И. и че никой не бил казал лоша дума за тъжителя по време на инцидента и че
тъжителят не бил казал нищо лошо по адрес на моя подзащитен. Взрете се в
показанията на В. И. пред Вас / цитира показанията му/. Тук също имаме едно
надграждане от страна на повереника на тъжителя. Колежката се позова на
показанията на свидетелката Т. М.а – съпруга на тъжителя. Няма пречка да
бъде свидетел, но има ограничение за кои обстоятелства може да бъде
свидетел. Колежката анализира, че е разказала пред Вас всичко онова, което й
е разказал И. М.. Той не може да бъде разпитван и дава показанията относно
обстоятелствата, изложени в тъжбата – чл. 118, ал 1 НПК го забранява.
Неговите твърдения са правноилеревантни като доказателствени средства -
трябва да бъдат доказани с други доказателствени средства. След като
законодателят не допуска, а забранява тъжителят да бъде разпитван като
свидетел и да дава информация за деянието, то с оглед за принципа на по-
голямото основание – не могат да бъдат разпитвани за тези обстоятелства за
които той е разказал на своята съпруга или полицията. Съпругата му и
9
полицаите могат да свидетелства за обстоятелства чути от И. М., за
обстоятелства, които са встрани на вменено изпълнително деяние – за
предходни или последващи неща. Това, което И. М. е разказал на полицаите за
започването на инцидента, за развитието на инцидента, за неговото
поведение, за нападението на моя подзащитен е правноирелевантно. Ако го
приемете ще бъде процесуално нарушение. След като не можете да ползвате
изявленията на Ивван М. не можете да ползвате показанията на онези
свидетели, които разказват какво им е разказал И. М.. Какво остава като
доказателства относно отразеното в тъжбата? Свидетелката А. Х., на която се
позовава повереника не може да бъде годно доказателтво за причните, за
повода на започване на инцидента. Тя разказва един кратък отрязък от
развитието на този инцидент, без да се отчитат епитетите, предположенията за
евентуално убийство, за което чухме не може да бъде годно доказателствено
средство. Тя твърди, че е видяла удар, но не може да се дава оценка за силата
на удара, който е видяла от разстояние. Показанията на свидетелката Б. –
също нищо съществено, което да обосновава вината на моя подзащитен, с
оглед отразеното в тъжбата. Да, влошени отношения имат, но това не може да
бъде критерий. Това не попълва доказателствените непълноти, за да се
приеме, че е доказано обвинението по безспорен начин. Какво остава като
пряко правно релевантно доказателство – обясненията на моя подзащитен. В
тъжбата И. М. твърди/цитира/ Какво се установи – че няма такава ампутация –
има ампутация на две фаланги, но няма ампутация на китката – има
некоректно отразяване, за да се обоснове беззащитността на тъжителя.
Твърди се, че по заявка на обяд били разтоварени дърва за огрев – колежката
даже свидетелстваше в тази посока. Какво заяви свидетеля А. М. – когато са
събеседвали пред тях тъжителят е заявил, че той е докарал дървата си и тъй
като имал друга работа е излязъл с колата и се е върнал по-късно. За какво
докарване от други лица, други работници разхвърлящи и т.н. - още едно
некоректно представяне на доказателства. В анализа се съдържаше
свидетелски показания. В тъжбата тъжителят твърди „И. Ц. успя да изтръгне
ножа от ръката ми и си влезе у дома а аз успях да длезна от автомобила“ След
като моя подзащитен е изтръгнал ножа и влязъл в дома си. От колежката
чухме, че след изтръгването на ножа подсъдимият е взел дърво и нападението
е продължило.Друго доказателство в тази насока няма. Ето още едно
превратно тълкуване на обвинителната теза, а тя не се измени. Твърди, че
10
съседите видели как Ц. го нападнал. Кои съседи са видели как моя
подзащитен напада М.? Такива свидетели не се представиха, не се доказа.
Считам, че събраните правно релевантни доказателства, които могат да бъдат
поставени във Вашия съдебен акт това са единственото пряко доказателтвено
средство – обясненията на моя подзащитен. Те не са опровергани по никакъв
начин, нито от частичното възприемане на фактическата обстановка от А. Х.,
нито от преразказите на твърденията на тъжителя. Не се установява и от СМЕ
– експертизите не са доказателствено средство, а способ за установяване на
определени обстоятелства, за които съдът няма специални познания. Вещото
лице възприема, с оглед поставената задача от повереника, че инцидентът се е
развил вън от колата, защото местонахождението на причинените увреждания
не могат да бъдат нанесени на тъжителя, ако е вътре в автомобила. Не говоря
за хематома на гърба – говоря за другите наранявания – не може това голямо
дърво да се вмъкне в купето на автомобила и да се нанесат наранявания 0,4/04
мм на челото. Ето защо моля да възприемете обясненията на моя
подзащитен. Взрете се и в медицинските документи, представени от моя
подзащитен, цялото развитие на инцидента - тежестта на уврежданията са по-
тежки. На него му е извършена и оперативна интервенция, наложило се
поради влошаване на раната на главата от удар от тъжителя той да потърси
медицинска помощ и да бъде оставен за извършване на медицинска
интервенция. Има доказателства и за това. Моят подзащитен процесния ден,
макар и да имало някаква предхождаща словесна канонада, псувал заканвал се
на тъжителя – това не може да бъде повод за започване на инцидента, защото
то не е доказано – точно обратното доказана е интервенцията с нож и това за
мен е един солиден нож, видяхме го. Моят подзащитен е бил в състояние на
неизбежна отбрана, при което са причинени уврежданията на тъжителя. Моля
Вие да кредитирате не само обясненията на моя подзащитен, но това което е
разказал на полицаите и те казаха пред вас, както и това което е разказал на
съпругата си и тя каза пред Вас. По вашето вътрешно убеждение вие ще
преценявате достоверността на всички събрани доказателства и ако приемете,
че те са недостоверни, било обясненията на подзащитния ми, било
преразказаното от него на полицаите вие трябва да се обосновете защо
приемате, че са недостоверни. Аз ще искам да получа отговор, ако вие
приемете за достоверни хипотетичните твърдения на частния тъжител. По
отношение събраните доказателства за влошените отношения между
11
страните съзнавам, че това дело няма да тушира отношенията, то може да
бъде капка за основание за нови инциденти. Дано не се случва. Когато има
основание за някаква крачка за помиряване, това трябва да бъде и от двете
страни. Нека не бъдем обвинявани само ние. Подзащитният ми се ползва с
добро име и това го има в характеристиката, приложена към пр.п.№3504 на
РП Пазарджик. Това доказателство е приобщено и следва да бъде ценено.В
характеристиката се твърди, че имало многобройни оплаквания от съседи –
толкова многобройни, да бяха посочени поне две-три, преписки, входящи
номера срещу моя подзащитен. Тази характеристика е малко априори. Моля
Вие когато оценявате доказателствата, макар, че с оглед на генералното ми
становище за оправдаване не е необходимо да се анализира характеристиката.
Тя може да се анализира във вариант, че го признаете за виновен. Моля да го
признаете за невиновен поради недоказване по безспорен и несъмнен начин на
вменено обвинение. Законодателят Ви задължава, не защото го искам аз. С
оглед на тези съображения моля да постановите Вашия съдебен акт, като
присъдите направените разходи от моя подзащитен по настоящето дело.
АДВ.П. РЕПЛИКА: По отношения показанията на А. Х. – не съм си
измислила, че ударът на Ц. върху М. е силен – стр. 5 протокол от 16.12. 2024 г.
десетина реда надолу пише – ударът е със сила – така пише. Телесното
увреждане на лява ръка, независимо, че не е както се цитира от защитника все
пак има увреждане, които беше констатирано. При наличие на паркинсон
физическите сили на М. са ограничени и това е безспорно доказано по делото.
Дали има сигнали срещу Ц. както пише в характеристиката му не можем да го
поставим под съмнение становището на РИ защото не беше поискано да
посочат кои са сигналите, защитата не е опровергала тази характеристика по
никакъв начин. Действително М. има две рани по главата, които съответстват
на това което казва А. Х.. СМУ от д-р Пеев има на главата травматичен оток и
кръвонасядане 4/3, а се вижда и кървяща рана – още към 23. 05. 24 г.
кървящата рана не се е затворила и това е в потвърждение на показанията на
А. Х.. Не е мястото да се казва, че уврежданията на Ц. били по-тежки от тези
на М.. Има си медицински документи. Аз не споделям такова виждане. Че е
имало разправия е имало – иначе защо ще излиза М.Б., защо ще чуе А. и ще
погледне да види.
АДВ.К. ДУПЛИКА: Свидетелката не може да дава показания за силата
на удара – може да възприема удара, но не може от разстояние, дори и
12
наблизко да преценява силата на удара. На адв. К. не е позволено да
преценява тежестта на причинените увреждания, но на повереника е
позволено да влиза в ролята на вещо лице и да преценява, че с оглед
паркинсоновата болест не е имал сила да се съпротивлява. Няма да говоря за
коректност. Моля да не бъде уважаван и гражданският иск, тъй като не е
доказан.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Присъединявам се към
казаното от адвоката ми.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Искам да бъда
оправдан, не съм с нищо виновен.
Съдът се оттегли на тайно съвещание за да постанови присъдата си, след
което обяви същата на страните и разясни сроковете за обжалване.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 12.00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13