№ 21199
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110113397 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. И. Д. срещу В. Ц. А. и А. Ц. Д.,
уточнена с молба с вх. № 304813 от 30.09.2024г., с която са предявени кумулативно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за лишаването от право на ползване за периода от 19.12.2018
г. до 18.12.2021 г. на 6/8 идеални части от съсобствените с ответниците недвижими имоти,
както следва: урегулиран поземлен имот № VI-295, находящ се в ******************** по
регулационния план на ******************“, с графично изчислена площ от 453 квадратни
метра и площ по документи за собственост от 470 квадратни метра, при съседи съгласно
документи за собственост: улица, **************************** и при граници съгласно
скица: у***************, урегулиран поземлен имот № VII-296, урегулиран поземлен имот
№ VIII-297, урегулиран поземлен имот № XI294 и урегулиран поземлен имот № V-294 и на
построената в имота едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 48,80 квадратни
метра и разгъната застроена площ от 148,80 квадратни метра, състояща се от: сутерен, на
кота -2,51 метра, състоящ се от преддверие със стълбище и две складови помещения; партер,
на кота +/- 0,00 метра, състоящ се от стълбище, преддверие, кухня с трапезария, дневна и
баня с тоалетна; подпокривен етаж, на кота +2,78 метра, състоящ се от външна стълба,
преддверие, две складови помещения, таванско помещение и тераса, при съседи: от четири
страни двор, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
08.03.2024г. до окончателното плащане на сумата.
В исковата молба ищцата твърди, че с наследодателката на ответниците са
съсобственици на горепосочените недвижими имоти, както и че същата притежава квота в
съсобствеността, а именно 6/8 идеална част от нея. Излага, че е отправила Нотариална
покана до наследодателката на ответниците – В.А.П., получена от нея на 22.04.2015 г., с
която я поканила да заплаща обезщетение за ползване на процесните имоти. Сочи, че след
смъртта на В.А.П., задължението преминало върху ответниците, в качеството им на нейни
наследници. Поддържа, че в периода от 01.05.2015 г. до 18.12.2018 г. в полза на ищцата не са
извършвани плащания на обезщетение във връзка с ползването на процесните имоти и това
предопределяло правният интерес от депозиране на настоящата искова претенция да иска
от съда да осъди ответниците да заплатят обезщетение за лишаване от право на ползване,
за периода от 19.12.2018г. до 18.12.2021г.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците, с който
оспорват иска по основание и размер. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Посочват, че по силата на Решение № 367171 от 21.03.2018 г. по гр. дело № 22011/2015 г. по
описа на 126 състав на СРС, ответниците са осъдени да заплащат в полза на ищцата месечно
сумата от по 43,75 лв. срещу ползването на процесните имоти. Оспорват нотариалната
покана да е била връчена на наследодателката им, доколко, считано от януари 2015 г.,
същата е била във ФР Германия, където на 25.05.2016 г. починала.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и страна следното:
Като писмено доказателство е представен Нотариален акт № 181, том I, рег. № 2615,
д. № 145 от 2015г. на нотариус С.Т., рег. № *** НК /л. 7/, по силата на който на 02.04.2015г.
трето за производството лице – С.М.Б. е дарила на Н. И. Д. 1/100 идеални части от
собствените си 3/4 идеални части от едноетажна жилищна сграда, находяща се в
********************** заедно с дворното място, върху което е построена сградата,
съставляващо УПИ № VI-295 от кв. 38 в местността „*************. Установява се, че на
същата дата съдоговарящите са сключили и договор за покупко-продажба, с който С.М.Б. е
продала на ищцата 99/100 идеални части от въпросните недвижими имоти срещу продажна
цена в размер на 20 000 лева /л. 8/.
По делото е приобщено Решение № 367171 от 21.03.2018г. по гр. д. № 22011/2015г. на
СРС, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Н. И. Д., В. Ц. А. и А. Ц. Д.
на УПИ № VI-295, находящ се в ***************** и построената в имота едноетажна
жилищна сграда, при следните квоти: 6/8 идеални части за Н. Д. и по 1/8 идеални части за В.
А. и А. Д.. Съдът е постановил привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, като ползването на
недвижимите имоти е предоставено на ответниците до окончателното извършване на
делбата и всеки от тях е осъден да заплаща на ищцата месечно сумата от 43,75 лева срещу
ползването на имота /л. 42/. Установява се, че въз основа на определението по чл. 344, ал. 2
ГПК е издаден изпълнителен лист от 21.12.2018г. в полза на Н. Д. срещу В. А. и А. Д. за
присъдените парични притезания /л. 52/. За принудително удовлетворяване паричното
притезание на взискателя е образувано изп. д. № 391/2019г. по описа на ЧСИ В.Л. срещу А.
Д., а впоследствие и изп. д. № 376/2022г. на ЧСИ Р.М. отново срещу същия длъжник, като
принудителното изпълнение е насочено върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от ************* /л. 53 и 54/.
Като писмено доказателство е представена Нотариална покана от Н. И. Д., действаща
със съгласието на майка си и законен представител С. И. Д. до В.А.П., с която са заявени
претенции за заплащането на наем в размер на 300 лева, считано от 01.05.2015г., за
ползването на притежаваните от ищцата 3/4 идеални части от УПИ № VI-295, находящ се в
**************** и построената в него едноетажна жилищна сграда /л. 10/. На гърба на
нотариалната покана се съдържа удостоверяване от нотариус В.Б., че поканата е връчена
лично на адресата на 22.04.2015г. Към нотариалната покана е приложена и разписка за
нейното получаване на 22.04.2015г.
По делото е приобщено Потвърждение за регистрация на В.П., издадено от областна
администрация Митте, Берлин, с посочена дата на нанасяне - 21.12.2014г. /л. 117/.
Представени са и писмени доказателства, представляващи съобщения с податели Служба за
социални грижи и “************* ******************* до В.П. /л. 57, 61 и 64/, датиращи в
периода от 20.05.2015г. до 19.06.2015г. От тяхното съдържание е видно, че се касае за
предоставянето на възмездна услуга – стандартна инвалидна количка. Приобщен е и
смъртен акт, според който В.А.П. е починала на 25.05.2016г.
За установяване на обстоятелствата относно ползването на процесните недвижими
имоти единствено от ответниците са събрани гласни доказателства от С. М. – майка на
ищцата. Според нейните показания от закупуването им през 2015г. до настоящия момент Н.
Донова не е влизала в съсобствените имоти. Свидетелят описва, че веднъж напраВ. опит за
достъп до тях, но не били допуснати от ответника А. Д., който пуснал кучета, при което
2
сигнализирали полицията. Споделя, че познава В. А. от делата, че същата не живее в кв.
„*************, както и че ответницата никога не се е свързвала с тях с оглед да им
предостави достъп до имота, респективно да им предаде ключ за тях.
В хода на настоящото производство са събрани и гласни доказателствени средства
чрез разпит на Ц.Ч.Т. – дългогодишна приятелка на ответницата В. А.. Свидетелят сочи, че
познава майка – „леля В.“,, която му помагала за отглеждането на трите му деца. Излага,
че към 22.04.2015г. В.П. се намирала в Берлин при големия си син, в болнично заведение.
Описва, че съдействала при пътуванията до Германия със закупуването на билети и
осигуряване на помощни средства. Според изложените сведения В.П. била в Германия през
2014г., като за Коледа и Нова година се върнала, а след заминаването си през януари повече
не се е прибирала. Посочва, че непрестанно получавала информация за нейното състояние от
големия си син, който работил като лекар в Германия, и поддържал контакт с медиците,
грижещи се за П.. Уточнява, че въпреки положените грижи същата починала през пролетта
на 2016г.
Като свидетел по делото е разпитана и К.Т., според чиито сведения в периода от
2014г. до края на 2015г. работела в детската градина в кв. „*************, находяща се
срещу дома на В.П., като двете си общували, когато били навън. Излага, че през пролетта на
2015г. В.П. живеела в дома си в България. Описва, че по време на месец април, докато
чистела навън, дошли хора, които търсели П., викали името отвън и носели покана.
Посочва, че извикала П., която си получила поканата, а свидетелят ги оставил да си говорят,
без да е видял последната да подписва нещо. Излага, че П. се похвалила за заминаването
си в Германия при големия си син.
Събрани са гласни доказателства и от Л.К. – дългогодишна приятелка на В.П., която
споделя, че последната заминала в Германия през 2014г., като в периода от Коледа – Нова
година през 2015г. се прибрала в страната, а след заминаването си през януари месец не се е
връщала в страната. Излага, че не я виждала от декември 2014г., като единствената им
връзка се осъществяла чрез приложението “Skype”, откъдето всеки ден се чували. Допълва,
че през това време П. не е споделяла за намерение да се връща, разболяла се и месеци се
намирала в болници, като починала през 2016г.
Поради необходимостта от специални знания в областта на графологията и за
установяване автентичността на представената разписка от 22.04.2015г., е назначена и
изслушана съдебно-графологическа експертиза. Вещото лице е открило признаци на опит за
имитация на чужд подпис – тъпи начала и краища на щрихите, необосновани прекъсвания,
колебливи движения при изписването на праволинейните елементи. Констатирани са
различия в общите признаци на подписа на В.П. – свързаност, разтегнатост, темп и
координация на движение, както и в частните признаци – форма и посока на движение при
изписване на първия елемент на буква „А“, вида на връзката между втори и трети елемент
на буква „В“, форма, размер и направление при изписване на щриховите елементи,
направление на движение при изписване на парафа. Експертът е достигнал до заключение,
че подписът, положен на мястото на „получател“ в процесната разписка, не е изпълнен от
В.П..
За установяване стойността на средния пазарен наем за процесните недвижими имоти
в периода от 19.12.2018г. до 18.12.2021г. е изслушана съдебно-оценителна експертиза.
Според експертното заключение общата брутна наемна стойност на целия недвижим имот
възлиза на 7 824 лева, а усреднената месечна наемна стойност е 217 лева месечно.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Доколкото по силата на чл. 7, ал. 1 ГПК съдът служебно следи за наличието на
предпоставките, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск,
настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви относно допустимостта на
настоящото производство.
В отговора на исковата молба ответниците навеждат доводи, че повдигнатият правен
3
спор е разрешен със сила на пресъдено нещо с Решение № 367171 от 21.03.2018г. по гр. д. №
22011/2015г. на СРС, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Н. И. Д., В.
Ц. А. и А. Ц. Д. на процесните недвижими имоти и са постановени привременни мерки за
разпределението ползването на имота и заплащането на обезщетение срещу ползването. С
определението по чл. 344, ал. 2 ГПК не се разрешава правен спор, а се извършва
администрация на гражданските отношения, въпросният съдебен акт не се ползва със сила
на пресъдено нещо, поради което не се отразява на допустимостта на настоящото
производство /Определение № 308 от 24.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1773/2014 г., IV
г.о./. Въпросите относно наличието на идентичност в периодите, в които се претендира
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС и по чл. 344, ал. 2 ГПК, дължимостта на обезщетението за
лишаване от правото на ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС са по съществото на спора и касаят
основателността, а не допустимостта на предявения иск. От друга страна, предвид
обстоятелствата, че страните са в производство по извършване на съдебна делба, че
предявената искова претенция представлява претенция по сметките, както и
регламентираната в чл. 346 ГПК преклузия, следва да се отбележи, че срокът по чл. 346 ГПК
е преклузивен за съединяване исковете в делбеното производство, но не погасява
материалните права, поради което всички искове, които могат да се съединят във втора фаза
на делбата, могат да се предявяват и самостоятелно преди или след делбата.
По същество предявените в условията на кумулативно пасивно субективно
съединяване осъдителни искове намират правната си квалификация в чл. 31, ал. 2 ЗС.
Основателността на исковите претенции е обусловена от установяване в условията на пълно
и главно доказване от ищеца на следните материални предпоставки: че между страните е
налице съсобственост по отношение на процесните недвижими имоти, изискуемост на
вземането, т.е. отправена писмена покана, получена от ответниците, респективно тяхната
наследодателка, че ответниците ползват имотите в площ, по-голяма от съответстващата на
правата им, както и размера на обезщетението. В тежест на ответниците е да докажат при
установяване на горните обстоятелства, че са погасили дълга, както и всичките си
правопогасяващи и правопрекратяващи възражения.
От изявленията на страните в хода на производството, а и от събраните писмени
доказателства – съдебното решение, с което е допуснато извършването на делба, се
установява, че Н. И. Д., В. Ц. А. и А. Ц. Д. са титуляри на правото на собственост върху
урегулиран поземлен имот № VI-295, находящ се в ******************, и върху
построената в имота едноетажна жилищна сграда, при квоти в съсобствеността, както
следва: 6/8 идеални части за ищцата и по 1/8 идеална част за всеки от ответниците.
Следователно, първият елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение
по чл. 31, ал. 2 ЗС, се е проявил в обективната действителност.
Съобразно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено до знанието на
първия и последният не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не
му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. При такава фактическа
обстановка съсобственикът, лишен от ползването на съсобствената вещ, разполага с правна
възможност да претендира обезщетение съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС.
Според гласните доказателства на С. М. от момента на придобиването им през 2015г.
до настоящия момент Н. Д. не е влизала в процесните недвижими имоти. Преценени
съгласно правилото на чл. 172 ГПК и отчитайки евентуалната заинтересованост на
свидетеля, който е родител на ищцата, настоящият състав намира показанията за
последователни и вътрешно хармонични. В тях не се открива стремеж за преувеличаване на
възприятията и доказателствената им стойност не се разколебава от останалия
доказателствен материал, поради което следва да бъдат кредитирани като обективни и
достоверни. За да бъде ангажирана отговорността на съсобственика по чл. 31, ал. 2 ЗС, е
необходимо същият да упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, който
4
възпрепятства достъпа на друг съсобственик и се ползва или може да се ползва от нейните
полезни свойства съгласно предназначението за задоволяване на свои нужди или
потребности. По какъв начин съсобственикът си служи с вещта е ирелевантно – дали чрез
свои непосредствени действия, чрез действия на член от семейството или чрез трето лице, на
което безвъзмездно е предоставил вещта. От значение е единствено обстоятелството, че с
действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализира / в
този смисъл ТР № 7 от 02.11.2012г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС/. Според показанията
на М. В. А. не живее в кв. „*************, нито е осъществяла опити да предостави достъп
на ищцата до съсобствените имоти. Същевременно, по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се направи категоричен и еднозначен извод, че по време на
исковия период ответницата или член на нейното семейство да са ползвали имота пряко за
задоволяване на лични или на семейството си потребности, нито без да ги ползват пряко, да
не са допускали ищцата до имота. Действително, В. А. е съребрена родственица на А. Д.
/ответниците са брат и сестра/, но не може да се приеме, че последният се явява член на
нейното семейство, доколкото по време на исковия период и двамата са пълнолетни,
съответно семейството на всеки от тях е житейски логично да включва неговия съпруг,
респективно лицето, с което живее на семейни начала, и техните низходящи. Не се
установява и обективната възможност същата да е могла да се ползва от имота, доколкото от
неоказването на съдействие в полза на ищцата за достъп не следва извод за подобна
обективна възможност. При това положение, съдът намира, че не е налице лично ползване
по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС от ответницата, тъй като не са установени данни за ползване
на вещта от нейна страна в обем, надхвърлящ нейните права, поради което липсва основание
да бъде ангажирана нейната отговорност.
Що се касае до ответника А. Д., то в хода на производството се установиха негови
действия, препятстващи възможността на ищцата да се ползва от недвижимите имоти –
неосигуряване на достъп и лично ползване на съсобствените вещи, последното не се
оспорва и от самия ответник Д..
За пораждане правото на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената
вещ е достатъчно покана да се отправи веднъж, без да е нужно регулярно отправяне на
такава. Веднъж отправено писменото поискване разпростира последиците си неограничено
във времето, докато съществува съсобствеността, съответно докато се прекрати ползването
от съсобственика на цялата вещ /Решение № 466/21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г. на
ВКС, ІV г.о./. В настоящия случай В. А. и А. Д. са универсални правоприемници на П., в
това число встъпили както в наследствените права, така и в задълженията, включващи и
задължението да заплащат обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗД, и за да се ангажира
отговорността им не е необходимо отправянето на нова покана до тях /в този смисъл
Решение № 491 от 28.06.2010г. по гр. д. № 363/2009г. на ВКС, IV г.о./.
В подкрепа на твърденията за отправена и получена покана по чл. 31, ал. 2 ЗС са
приобщени нотариална покана от 21.04.2015г., като в поканата на 28.04.2015г. е
удостоверено, че поканата е връчена лично на В.П.. Приета е и разписка, с удостоверено
лично връчване на поканата на В.П. на 22.04.2015г., срещу което връчване се твърди П. да се
е подписала лично. Във връзка с извършено своевременно оспорване от ответниците е
открито специалното производство по чл. 193 ГПК за установяването автентичността на
приложената към нотариалната покана разписка. Според приетата съдебно-графологическа
експертиза подписът, положен на мястото на „получател“, не е изпълнен от В.П..
Настоящият състав, ръководейки се от правилото на чл. 202 ГПК, цени експертното
заключение като обективно, достоверно, предоставящо пълни и обосновани отговори на
формулираните задачи. В констативно-съобразителната част са констатирани и описани
достатъчно различия в общите и частните признаци на разписката и сравнителните
материали от „БДС“, послужили като основа за изграждането на крайните изводи. В това
отношение, неоснователни се явяват доводите на ищеца за едностранчив подход при
изследването поради необсъждане на сходствата в подписите, както и липсата на
обоснованост. При опит за имитация на даден подпис е повече от очевидно, че ще се
5
наблюдават сходства в подписите. Фактът, че прекъсванията в средата на щрихите биха
могли да са резултат от подложката, не променят крайните изводи на съда, тъй като наред с
прекъсванията вещото лице е посочило и още признаци, отличаващи опита за имитация –
като разлики в самите щрихи, колебливи движения при изписване на праволинейните
елементи и добавянето на щрихи. Доказателствената стойност на експертното заключение се
подкрепя и от представеното по делото Потвърждение за регистрация, което съдържа
индиция, че към 22.04.2015г. П. е пребивавала в Германия и не е съществувала обективна
възможност поканата да бъде подписана от нея.
Експертното заключение е в унисон и с част от събраните в хода на производството
гласни доказателства, според които през 2015г. П. е пребивавала в Германия. При
противоречиви свидетелски показания съдът следва да извърши преценката си според
правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал, като вземе предвид
и всички обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към този момент, физиологични
особености – зрение, слух, възраст, заболявания, паметово-интелектуални способности,
както и обстоятелствата при възпроизвеждането, волята му да каже истината, както и дали
свидетелите са възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, както и доколко са
подкрепени или отречени от останалите доказателства по делото /в този смисъл Решение №
176 от 28.05.2011г. по гр. д. № 759/2010г. на ВКС, II г.о./.
Съблюдавайки тези съждения, съдът кредитира като достоверни и обективни
свидетелските показания на смидетелите Ч.Т. и К., тъй като са логични, последователни,
вътрешно хармонични, кореспондиращи помежду си и без в тях да се открива стремеж за
преувеличаване на възприятията. От съществено значение е, че изложените сведения от К. са
и лични и непосредствени, доколкото същата е поддържала дистанционен контакт с П. чрез
приложението “Skype”. От своя страна, данните на Ч. макар и да представляват косвени
доказателства, тъй като не съдържат лично възприемане на правнорелевантните факти,
следва да се приемат за достоверни, тъй като са в унисон с останалата доказателствена
съвкупност. В това отношение, съдът не кредитира показанията на свидетелката Т., тъй като
тяхната доказателствена стойност е разколебана. Сведенията относно посещението в дома на
П. с цел да бъде връчена въпросната покана са непоследователни и противоречиви, тъй
като свидетелят първоначално заявява да се е оттеглил, след като П. е излязла, а след това –
че ги е оставил, след като поканата е била взета. Тази неправолинейност в предоставяните
данни разколебава вътрешното убеждение на съда относно желанието на свидетеля
добросъвестно да възпроизведе своите възприятия за правнорелевантните факти. Отделно от
това, гласните доказателства не внасят яснота и досежно въпросите от кого е адресирана
процесната покана, какво е нейното съдържание, кои са хората, които са търсели П., в какво
качество и т.н.
При това положение, се налага извод, че оспореният частен свидетелстващ документ
е неавтентичен, а неговата формална доказателства сила оборена. Държейки сметка за
разпоредбата на чл. 194, ал. 2 ГПК, процесната разписка следва да бъде изключена от
доказателствения материал по делото. В подкрепа на твърденията за изпълнение на
изискването за отправяне на писмена покана по чл. 31, ал. 2 ЗС е приобщена и нотариална
покана на нотариус В.Б., съдържаща удостоверяване, за личното връчване на В.П. на
22.04.2015г. срещу разписка 157, том II-б. В това отношение, отбелязването на гърба на
поканата не може да послужи като доказателство за нейното получаване от адресата, при
положение че се установи неавтентичност на разписката, послужила като основа за
официалното удостоверяване от нотариуса. Възприемането на противното би било в
противоречие с правилата на формалната логика. Следователно, не може да се приеме, че до
съсобственика П. е било отправено писмено поискване за заплащане на обезщетение, чието
съдържание да е станало достояние. Поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС не е условие за
изискуемост на задължението за плащане на обезщетение, а е условие за възникване на
същото /в този смисъл ТР № 7 от 02.11.2012г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС/. Липсата
6
на този елемент от фактическия състав обосновава и неоснователност на исковите
претенции.
С отговора на исковата молба е релевирано възражение за недължимост на
претендираното обезщетение с доводи, че правният спор е разрешен със сила на пресъдено
нещо с решението по допускане на делбата, с което делбеният съд е постановил
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК. Действително, с Решение № 367171 от
21.03.2019г. по гр. д. № 22011/2015г. на СРС ползването на процесните недвижими имоти е
разпределено на В. А. и А. Д., като последните са осъдени да заплащат на Н. Д. месечно
сумата от по 43,75 лева срещу ползването на процесните недвижими имоти. За
разрешаването на така повдигнатия въпрос е необходимо изследването на предметния и
времевия обхват на правните норми на чл. 344, ал. 2 ГПК и чл. 31, ал. 2 ЗС. Разпоредбата на
чл. 344, ал. 2 ГПК е проявление на принципа за недопускане неоснователно обогатяване и
регламентира отношенията между съделителите, като се извършва привременно
разпределение ползването на съсобствената вещ до приключване на делбеното
производство. Съдебният акт, постановен по реда на тази правна норма, има действие и
значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да
бъде постановена само занапред във времето и само до окончателното приключване на
делбеното производство – т.е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал.
2 ГПК влязъл в акт. От своя страна, претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС може да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за
период от време, предхождащ делбеното производство, или следващ предявяването на иска
за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК /в този
смисъл Решение № 87 от 10.03.2009г. по гр. д. № 803/2008г. на ВКС, II г.о./.
Предмет на настоящото производство е лишаването на ищцата от правото да се
ползва от съсобствените недвижими имоти за периода от 19.12.2018г. до 18.12.2021г.
Същевременно, от събраните писмени доказателства се установява, че Определението по чл.
344, ал. 2 ГПК е влязло в законна сила на 24.04.2018г. и въз основа на него е издаден
изпълнителен лист от 21.12.2018г., удостоверяващ въпросните парични притезания на Н. Д.
срещу А. Д. и В. А.. Самото решение по допускане на делбата между страните се е
стабилизирало на 11.06.2020г., като по делото нито се твърди, нито са ангажирани данни
делбеното производство да е приключило към 18.12.2021г. с извършването на делбата –
публична продан и възлагане на процесните недвижими имоти с постановление за
възлагане. От изложеното се налага извод, че е налице идентитет в периода, по отношение
на който са определени привременни мерки, и исковия период, за който се претендира
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. Както беше посочено, обезщетение за лишаването от
ползването на съсобственик е дължимо за период от време, предхождащ делбеното
производство, или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила
на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК, каквато не се явява разглежданата хипотеза. Така
установената фактическа обстановка досежно периода обоснова неоснователност на
предявената искова претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в периода от 19.12.2018г. до
18.12.2018г. поради съвпадение в темпорално отношение с действащите привременни мерки.
Възприемането на противното би било в разрез с генералния принцип, прокламиращ забрана
за неоснователно обогатяване. В случай, че ищцата не е била съгласна с размера на
определеното обезщетение срещу ползването на недвижимите имоти, същата е разполагала
с правната възможност по чл. 344, ал. 3 ГПК за обжалване, респективно изменение на
определението, с което са постановени привременните мерки, а не посредством настоящата
искова претенция. Поради липсата на елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 ЗС,
предявените осъдителни искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени в
цялост.
В изпълнение на изискването по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК да бъдат обсъдени
всички доводи и възражения на страните, настоящият състав намира за необходимо да
изложи мотиви и досежно релевираното в отговора на исковата молба възражение, че
претендираните вземания са погасени поради изтекла погасителна давност. Писменото
7
поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава, от който момент възниква правото на
обезщетение и започва да тече давностният срок по чл. 110 ЗЗД / в този смисъл ТР № 7 от
02.11.2012г. по т.д. № 7/2012г. на ОСГК на ВКС/. Предвид обстоятелството, че писмената
покана е елемент от фактическия състав на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, каквато се
установи, че не е отправена в разглежданата хипотеза, то право на обезщетение не е
възникнало и давностен срок не е текъл.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква в
полза на ответниците. В законоустановения срок е представен списък по чл. 80 ГПК, с който
всеки от тях претендира сумата от по 1 500 лева, представляваща разноски за адвокатски
хонорар. Представени са писмени доказателства за тяхното осъществяване. Ищецът е
направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Като взе предвид фактическата и правна сложност на настоящото производство, броя на
проведените съдебни заседания, обема на извършените процесуални действия от страна на
процесуалния представител на ответниците, и съобразявайки Решение по д. С-438/2022г. на
СЕС, настоящият състав счита, че уговорените размери на адвокатските възнаграждения не
са прекомерни, а искането по чл. 78, ал. 5 ГПК – неоснователно. В полза на ответниците
следва да се присъди сумата от по 1 500 лв.
Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. И. Д., ЕГН: **********, с адрес:
***************************, ул. *************, срещу В. Ц. А., ЕГН: **********, с
адрес: ******************************, и А. Ц. Д., ЕГН: **********, с адрес:
********************** обективно кумулативно субективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за лишаването от право на
ползване за периода от 19.12.2018 г., до 18.12.2021 г. на 6/8 идеални части от съсобствените с
ответниците недвижими имоти, както следва: урегулиран поземлен имот № VI-295, находящ
се в ******************** по регулационния план на ******************“, с графично
изчислена площ от 453 квадратни метра и площ по документи за собственост от 470
квадратни метра, при съседи съгласно документи за собственост: улица,
**************************** и при граници съгласно скица: у***************,
урегулиран поземлен имот № VII-296, урегулиран поземлен имот № VIII-297, урегулиран
поземлен имот № XI294 и урегулиран поземлен имот № V-294 и на построената в имота
едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 48,80 квадратни метра и разгъната
застроена площ от 148,80 квадратни метра, състояща се от: сутерен, на кота -2,51 метра,
състоящ се от преддверие със стълбище и две складови помещения; партер, на кота +/- 0,00
метра, състоящ се от стълбище, преддверие, кухня с трапезария, дневна и баня с тоалетна;
подпокривен етаж, на кота +2,78 метра, състоящ се от външна стълба, преддверие, две
складови помещения, таванско помещение и тераса, при съседи: от четири страни двор.
ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***************************, ул.
*************, ДА ЗАПЛАТИ на В. Ц. А., ЕГН: **********, с адрес:
******************************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 500 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. И. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***************************, ул.
*************, да заплати на А. Ц. Д., ЕГН: **********, с адрес: **********************
8
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 500 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9