Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261831 28.06.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на първи
юни две хиляди двадесет и първа, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 12472
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявена искова молба от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 против Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 и т. 3 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 03.02.2020 г. при движение в гр. П., по
бул. „Д.” в участъка между Г.ш.и ул. П., лек автомобил марка „Шкода Рапид“ с рег.
№ ***, управляван от М.И.И., собственост на „Алд Аутомотив“ ЕООД, преминал през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което се
увредили предната дясна и лява стоманена джанти и предна лява гума. При настъпване
на пътно-транспортното произшествие, увреденият автомобил имал валидна
имуществена застраховка „Каско Стандарт“ в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, сключена със ЗП № *****и срок на покритие от 15.06.2019 г. до 15.06.2020 г.
В тази връзка на 03.02.2020 г. в застрахователното дружество постъпило
заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования лек автомобил.
След получаване на заявлението в ЗАД „Булстрад В.И.Г.“ АД била образувана щета.
С доклад по щета № *****, застрахователното дружество решило да бъде изплатено
застрахователното обезщетение в размер от 161.49 лева. На 23.04.2020 г.,
ищцовото дружество изплатило по банков път на собственика на уведения автомобил
– „Алд Аутомотив“ ЕООД. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът Община
П.. Твърди, че с плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза е
възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира
същата, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.09.2020 г. до
окончателното погасяване. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва по основание и размер предявения иск. Твърди описаните в исковата
молба обстоятелства да не отговарят на действителното фактическо положение.
Нямало доказателства, че ПТП е настъпило по описания начин и на посоченото
място, както и, че щетите са резултат от него. Оспорва механизма на ПТП, както
и да е налице причинна връзка с настъпилите щети. Оспорва наличието на
действащо и валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и
застрахования. Твърди, че водачът се е движил с несъобразена скорост. В тази
връзка прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на МПС. Оспорва размера на претендираното обезщетение. Предвид
изложеното, се моли за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Като писмено
доказателство по делото е приета застрахователна полица № *****от 05.02.2019 г. по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ /л.8/, валидна за периода от 15.06.2019 г. до 15.06.2020 г., от която е видно,
че същата е сключена между ищеца и „Алд Аутомотив“ ЕООД, за процесния автомобил
– лек автомобил „Шкода“, модел „Рапид“, с рег. № ***, и в която е уговорено, че
плащането на застрахователната премия ще се извърши в брой, еднократно в общ
размер на 715.41 лева.
По делото като
писмени доказателства са приети – декларация за настъпване на застрахователно
събитие по полица „Каско Стандарт“, депозирано от М.И.И., за настъпилото на 03.02.2020
г. ПТП, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, шофьорска книжка
и контролен талон на водачът на процесния автомобил, доклад по щета № ***** от 21.04.2020 г., калкулация на
претенция от 03.02.2020 г., фактура № ********** от 12.03.2020 г., издадена от
Автосервиз А. на стойност 193.79 лева, банково нареждане за заплатено
застрахователно обезщетение на 23.04.2020 г. в размер на 161.49 лева на „Алд
Аутомотив“ ЕООД.
В декларация за
настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско Стандарт“, е
декларирано, че на 03.02.2020 г., при движение, в гр. П., в южното платно на
бул. Д., отсечката между Г.ш.и ул. П., процесният автомобил е влезнал в дупка,
като са декларирани настъпили материални щети: изкривени предни тасове и
джанти, както и срязана предна лява гума (л.7).
В опис на
претенция № ****/20/03.02.2020 г. са описани претенциите – джанта стоманена
предна дясна, джанта стоманена предна лява и гума предна лява Фаерстоун
уинтерхаук 3 80 % ост. стойност.
Установява се от
доклада по щета № ***** от 21.04.2020 г., че стойността на признатото
обезщетение е в размер на 161.49 лева и Преводно нареждане за кредитен превод
от 23.04.2020 г. от ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп, че ищецът е изплатил по
банковата сметка на „Алд Аутомотив“ ЕООД сумата от 161.49 лева за ремонта на
автомобил с рег. № ***, по щета № *****.
От заключението на
В.л. инж. В.С. по назначената автотехническа експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че между механизма
на ПТП и вредите по автомобила: предна лява гума, в степен за подмяна и предна
лява и предна дясна джанта, в степен за ремонт, има пряка причинно – следствена връзка когато
при движение по платното за движение по бул. „Д.“, в участъка между Г.ш.и ул. „П.“,
лек автомобил „Шкода Рапид“ е преминал през дупка. В.л. сочи, че пазарната
стойност на причинените вреди, е в размер на
196.38 лева с ДДС.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита
на св. М.И. /по искане на ищеца/.
Свидетелят И. - водачът на процесния автомобил - установява, че през 2020 г. управлявала автомобил
„Шкода Рапид“, с рег. № ***, който бил собственост на компанията, в която
работела. Твърди, че докато шофирала по бул. „Д.“, попаднала в дупка на пътя,
която не била видима. Изкривила джанта и нарязала гума. Била с неин колега. Свидетелската
твърди, че дупката по никакъв начин не била обозначена, била по-скоро като
вдлъбнатина на пътя, с размери около 40 см. в диаметър и около 20 см.,
вдлъбната от общата повърхност на пътя в най-дълбоката си част. Сочи, че не
било дупка в асфалта, а пропадане. Не била видима, освен когато било вече късно
и нямало как да я избегне дупката. Твърди, че ПТП-то се случило в светлата част
на деня, като скоростта й била съобразена, настилката била суха, денят бил
ясен, пътните условия били добри. Твърди, че подала документи пред
застрахователя, като отишла и описала щетата при последния.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от фактическия
състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която
се предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на
работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е.
че ответниците отговорят за поддържането на пътната мрежа в изправност за
участъка от пътя, където се твърди да е настъпило ПТП. Следва да се докажат и
положителните материалноправни предпоставки от фактическия състав на чл. 410,
ал. 1 КЗ – че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение с водача
на увредения автомобил, по което е платено застрахователно обезщетение в
размера на причинените щети.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установят соченото поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
Застрахователното правоотношение се
установява и от представената по делото полица № *****„Каско Стандарт”, със срок на покритие 15.06.2019 г. –
15.06.2020 г., която е действала към момента на твърдения инцидент и е покривала
съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. От
страна на ответника не се оспорва фактът на заплащане на застрахователната
премия по застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че
застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима
предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
Следователно се
установява първата необходима предпоставка за изплащане на застрахователно
обезщетение.
По другите спорни по
делото въпроси: дали се установява наличие на дефект на пътното
платно; дали щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от преминаването
му през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; отчетено ли е
поведението на водача на процесното МПС при управление на автомобила; какъв е
механизмът на произшествието и налице ли е причинно – следствена връзка на
щетите по автомобила с процесното ПТП, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че
на посочената дата- 03.02.2020 г. е настъпило ПТП – попадане в необезопасена
дупка на пътното платно, вследствие на което са настъпили вреди по процесния
автомобил. От заключението на САТЕ, което съдът кредитира изцяло
като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено
от страните, се установява по несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са
следствие от установената неравност на пътя, като същата е в състояние да
причини описаните в исковата молба щети. От показанията на свидетелят И., които съдът кредитира
изцяло, доколкото същите са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират на
останалите събрани по делото доказателства се установява, че на пътя е имало вдлъбнатина,
с размери около 40 см. в диаметър и около 20 см., вдлъбната от общата
повърхност на пътя в най-дълбоката си част.
Въз основа на
така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че твърдяното
застрахователно събитие е настъпило. Възражението,
че за процесното ПТП не е съставен протокол от органите на КАТ, не може да
обоснове неоснователност на претенцията. Няма процесуална пречка съдът
да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на
свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и
доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в
уведомлението до застрахователя, както и наличието на щетите, посочени от
свидетеля се потвърждава и от експертното заключение.
Ето защо, съдът приема, че в конкретния
случай е доказан механизмът на произшествието и е налице причинно – следствена
връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП, както и, че щетите по
увредения автомобил са настъпили единствено от преминаването му през дупка на
пътното платно.
Съдът намира направеното от ответника
оспорване за различен механизъм на ПТП за недоказан, тъй като в тежест на ищеца
е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните
доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените с доказателства възражения
на ответника водят до тяхната неоснователност.
На следващо място, не се доказаха при
условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за
такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат. Напротив, по делото се установи, че единствената причина
за увреждането е било попадането на МПС-то в необезопасено и необозначено
препятствие на пътя - дупка на платното.
Освен това не се констатира наличие на
такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на
неспазени от водача правила за безопасност на движението.
По делото се установява, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 161.49 лева.
След
извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение.
По делото не се
спори, че застрахователят е платил застрахователно обезщетение, а и този факт
се установява от събраните по делото писмени доказателства. Следователно е
налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното
право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС №
7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Не се спори по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП - то се
стопанисва от Община Пловдив. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл.
31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането
му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни
знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок
/чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като
нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението.
Доколкото не се твърди, че тази дупка не е била обезопасена с нарочен пътен
знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението
си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и
на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу
ответника. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се
отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за
знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре.
Според заключението по назначената автотехническа експертиза, пазарната
стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 196.38 лева. Доколкото, обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане, то в
полза на ищеца е възникнало вземане в размер на 161.49 лева.
Следователно предявеният иск е
основателен и следва да се уважи в пълен размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
своевременно искане за присъждане на разноски, ответната Община Пловдив, следва
да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД, сумата в общ размер от 500 лева, представляваща направените разноски
и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, за заплатена държавна такса – 50
лева, заплатено адвокатско възнаграждение – 300 лева, депозит за експертиза – 150
лева. Останалите разноски в размер на 15 лева – депозит за свидетел – не е
изплащан и не подлежи на присъждане, а страната би могла да поиска
възстановяването му.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив,
ЕИК: *********, пл. „Стефан Стамболов” № 1 да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5, сумата в размер на 161.49 лв. /сто шестдесет и един лева и четиридесет и девет
стотинки/ – главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2020 г.
до изплащане на вземането, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
за увредения лек автомобил марка „Шкода Рапид“, с рег. № ***, собственост на „Алд
Аутомотив“ ЕООД, въз основа на застраховка „Каско Стандарт“ по застрахователна
полица № ****, за причинени имуществени вреди на автомобила, изразяващи се в
увреждане на предна дясна и лява стоманени джанти и предна лява гума, в
резултат на настъпило ПТП на 03.02.2020 г., когато при движение по бул. „Д.“, в
участъка между Г.ш.и ул. „П.“, лек автомобил марка „Шкода Рапид“, с рег. № *** преминава
през необезопасено и необезопасено препятствие – дупка на пътното платно, както и сумата от 500 лв. /петстотин лева/ – разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно
с оригинала!
РЦ